[vodpod id=Groupvideo.1637158&w=425&h=350&fv=]

Не досаждат с претенции. Не натякват колко са велики. Каквото могат го могат без истерия за признание; в крайна сметка признанието идва само, пък и не е много сигурно, че точно това са искали.

При едни съм се връщал по няколко пъти. При други - не. Най-вероятно за да не се разочаровам; да не развалям образите, в които аз и те сме повярвали. Аз – че са такива, каквито съм искал да ги видя. Те – че са такива, каквито са се разпознали през моите очи.

Един от тях е той - дядо Наим.

Сам оре с рало 15 декара нива и стопанисва още шейсетина декара земя. Има 8 крави, 30 овце и 20 телета. Коне, мулета, кози, кокошки, два вола и няколко кучета допълват картината. Мечките също. И вълците, към които е толкова безпощаден, колкото и към политиците. Единствената разлика е, че по политик още не е гърмял.

Произвежда всичко, каквото е потребно на човек: месо, мляко, сирене, масло, кашкавал, боб и картофи, с размер на тикви. Останалото си го набавя от „цивилизацията”. 20 чувала брашно, 50 литра олио, 2 чувала захар, 500 кила сол за животните и още 10 кила за готвене му стигат за една година. Берекет версин, казва.

Харесва си живота. Единственото, за което съжалява, е че досега винаги е слизал да гласува. Но вече няма да слиза. Най-накрая бил разбрал, че от гласуване за разни терсене политици файда няма. И че всичко зависи единствено от двете му ръце. От нищо друго.

Да се стигне до него е приключение. През село Женда до язовир „Боровица”, после бая катерене по стръмна пътека за диви животни и най-сетне на невероятно красивата поляна „Яйля”. Тук дядо Наим е единствен господар.

Недоумява кой вятър ме е довял тъдява. Дава ми кърпа, че съм вир-вода от бързане по стръмното, и докато си вземам въздух ме гледа с хитровато. Сетне приказката ни тръгва, сякаш сме стари познати. Аз казвам, че съм дошъл да си търся герой за филм. Той първо ми се чуди на акъла, после се съгласява, че може би наистина е подходящ. Сякаш за да го докаже, сръгва воловете и почва да оре нивата със скоростта на трактор.

Тук е откакто се е родил. Преди много години имало още 5-6 семейства, сега е останал само той с жена си. Били десет деца – осем братя и две сестри. Днес четирима от братята са в Бурса, останалите са само спомен.

Макар да живее високо в планината, има мнение и за нещата, които стават долу в ниското. Докато приказваме за Европейския съюз, по пътеката се задават синовете на стареца, дъщерите и внуците. Има трима сина, две дъщери и шест внучета. Всички се изсипват накуп, защото утре са мюсюлманският Хъдърлез и християнският Гергьовден. Празници, които те почитат и празнуват заедно. Но това е чак утре, а сега се хващат да помагат – по нивите, по добитъка и на двора.

Пита ме как така политиците, като дойдат на власт изведнъж вземат, че станат милионери. И защо той, дето цял живот е работил от сутрин до вечер, не е станал милионер.

Иска царя да му дойде на гости - Симеон. Нямало да го кара да оре с воловете, защото онзи бил нежен човек, за тънки работи направен. Само щял да го пита защо е толкоз мръсно в България и правосъдието е толкоз калпаво.

Сеща се за наследствените гори, дето държавата не му ги връща. И пак споменава царя. Щом той е успял да си вземе дворците, защо дядо Наим да не си вземе горите. “Не съм ги крал тия гори, аркадаш. Само моето си искам. А то какво прави държавата? - продава ги на мафията за дървени въглища. Бива ли така бе, джанъм”?

Навън отдавна се е стъмнило, говорим си за природата. Колко красива е България и как нямаме очи да го видим. Ако имахме, щяхме ли тъй да я цапаме? И за бандитите: малка държава пък големи бандити.

- Какво ще кажеш за НАТО? – питам го.

- „Ако стори хатър на мен, на жената и на децата - добре . Ама още не съм видял”.

Двете газени лампи мъждукат съзаклятнически. Отвън напират тайнствени звуци. Дядо Наим прилягва на една страна и подхваща за демокрацията. “В България не е демокрация. Не може съдии, прокурори и полицаи да крадат заедно, чоджум. Ако туй е демокрацията, не я ща” – казва и се обръща на другата страна.

Полунощ е.

- Демокрация... Аз съм си демокрацията, аз съм си Натото – мърмори на себе си планинецът.

Всички отдавна спят. Утре са Хъдърлез и Гергьовден.

]]> http://radobg.wordpress.com/?p=791 Mon, 06 Oct 2008 09:47:49 +0000 Rado http://radobg.bg.wordpress.com/2008/10/06/dialogue/ Както вероятно сте забелязали, лицата С.С. (42 г., Херсон, Украйна), Г.П. (51 г., Сирищник), Б.Б. (49 г., Банкя) и други обичат да си общуват през националните медии. Не се оплаквам - това позволява на всички ни да им видим акъла, както се казва.

И така, в събота разбрахме, че С.С. отправил към Б.Б. покана за словесен дуел по темата за управленските програми (без малко да напиша "управленските провали"). С.С. заявил, че Б.Б говори празни приказки. Б.Б. отговорил, че е готов да дебатира денонощно, но политически диспути се правят само преди избори. И още, че няма да отваря очите на правителството как се управлява.

Оттук можем да откроим поне 3 неща:

1) Младият ни, неопитен премиер, който направи каквото повечето мислещи и образовани българи очакваха от него и партията му - а именно, издъни се - изглежда има самочувствие и претенции, че може да защити управлението си на публичен дебат. Едно управление, което доведе до разпад на държавата под действие на неконтролируема корупция, провал на еврочленството ни (загубихме доверие и финансиране на огромна стойност) и нестихващи скандали, свързани с разпарчетосването на националното богатство от алчни бизнесмени и опитите за прикриване на престъпленията чрез натиск върху медиите.
Впрочем и Ж.В. (на 37 г. през 1997) си мислеше, че може да продължава да управлява в условия на хипер-инфлация, банкова криза и тотална национална стачка с блокади по пътищата.

2) Б.Б. пък смята, че освен по време на предизборна кампания, управленски алтернативи не може да се обсъждат. Т.е. едва след като се даде зелена светлина за предсрочни избори от страна на правителството, българските граждани могат да бъдат удостоени с информация какво им се пише от опозицията. Дотогава същите тези многократно лъгани български граждани трябва просто да вярват юнашки.

3) От думите на Б.Б. също така излиза, че ако каже какво трябва да се направи, за си дойдат нещата по местата, от БСП ще му използват идеите. Това на пръв поглед може да изглежда резонно, но само на пръв поглед.
Според статиите и интервютата, които чета, сред повечето експерти няма големи различия по отношение на спешно необходимите за България мерки. Съвсем ясно е, че страната се нуждае от програма за борба с престъпността и корупцията, повече инвестиции в образование, насърчаване на малкия и средния бизнес (а не на олигарсите), свиване на раздутата заради формулата 3:5:8 администрация, намаляване на осигурителната тежест и т.н. Въпросът изобщо не е в това, че няма решения на ключови проблеми - има и те са известни, описани точка по точка. Просто управляващите са корумпирани и предпочитат да се занимават със злоупотреби. Няма никаква "опасност" те да се трогнат и изведнъж да заработят в интерес на гражданите. Съответно не виждам основателна причина да се крие от народа какво предлага ГЕРБ.

P.S. Само да напомня, че Първанов трябва да се махне.

Редакция (07.10.2008)
Длъжен съм да добавя нещо. По критиката си за отказа на Борисов да дебатира преди избори получих обосновано възражение и ще го споделя с вас:
Предложението на Станишев може да се разглежда като подлагане на динена кора - йезуитски номер, при който и в двата възможни случая Б.Б. губи. Ако влезе в дискусия, рискува да си изгърми патроните и да омръзне на избирателите още година преди изборите. Ако откаже, излиза, че няма програма. В този контекст позицията "ето, готов съм да дебатирам, но само преди избори" изглежда съвсем логична.

Щом такива госпожи влизат в НС, аз би трябвало без проблем да се класирам също. Как си го представям: някоя вечер с приятелите пием бира, неусетно минаваме на уиски и започваме да си говорим за живота, любовта...политиката и решаваме да си направим една партия. Бъдещата парламентарна група ще носи знаковото име "Скара-бира", а ако е заето, то тогава "Бира-скара". Вече стабилно фиркани звъним на всичките си приятели да им кажем какво сме намислили и за кого е редно да гласуват на изборите. Нощта криво-ляво приключва без повече ексцесии. Някъде към обяд на следващия ден започва да ми звъни телефонът и да ми се задават въпроси какви глупости съм говорила предната вечер. Бавно и постепенно картинката започва да се изяснява и става ясно, че връщане назад няма. Та, питането ми е колко от читателите на блога биха гласували за мен? (изчервяващо се човече, което гледа в тавана и търка пода с палеца на единия крак) (Обещавам най-тържествено, че после няма да се прехвърля в поп-фолк бранша или да се снимам за мъжки списания, нито ще рекламирам мастика, нито ще бъда гост в шоуто на Азис /колкото и да ми се иска/)...

(Понеже съм тъпо парче, не съм прочела, че в Невероятно всичко е художествена измислица. Извинявам се за масовата дезинформация)

В ново интервю, публикувано във вестник Washington Blade, кандидатът на Демократическата партия за президент на САЩ Барак Обама ясно заявява, че ако бъде избран, неговата администрация ще работи за подобряване на човешките права на гей, лесбийките, бисексуалните и трансджендър хора. В отговор на изпратените му въпроси г-н Обама гарантира "равенство за всички". Също така, той казва, че със съпругата си Мишел "са благословени с много открити гей приятели и колеги - мъже и жени", като посочва заслугите на открит гей университетски професор, който разширил мирогледа му по тези проблеми. Все пак, сенаторът от Илинойс отказа да потвърди, че като членове на Върховния съд и кабинета ще бъдат отхвъляни хора с анти-гей история.

По отношение на закондателството Обама повтори свята позиция в подкрепа на фактическите съюзи, но обещанието му да работи за отменяне на DOMA (Defense Of Marriage Act - федералният закон, който забранява гей браковете) и за повече придобивки за тези съюзи дава надежда за бъдеща подкрепа на еднополовите бракове.

В интервюто Барак Обама повтаря възгледа си, че армейската политика "Не питай, не казвай" (“Don't Ask, Don't Tell”), която забранява открити гей мъже и лесбийки да служат, трябва да бъде преустановена.

Но най-интересно е обширното му мнение за гей съюзите, което този път е по-малко нюансирано и като че ли маркира еволюция в позицията му по ЛГБТ проблемите.

"Както съм казвал и преди, аз се кандидатирам за президент, за да построя една Америка, която да е достойна на учредителното обещание - равенство за всички - обещание, което със сигурност се простира върху ЛГБТ общността. Аз виждам време, когато всички ще се радваме на това обещание, но трябва да работим здраво, за да стигнем дотам. ЛГБТ хората заслужават истинска промяна, и я заслужават сега. Като нация всички можем да се съгласим, че дискриминацията няма място в Америка. Еднополовите двойки се сблъскват със законова дискриминация всеки ден, която можем и трябва да прекратим, като отменим DOMA, предоставим федерални права и отговорности на еднополовите семейства и подкрепим ЛГПТ родителите, за начало. И трябва да си спомним, че не само двойките имат нужда от закрила - ние трябва да приемем отдавна необходими закони, които да прекратят дискриминацията на работното място, да подобрят закрилата от престъпления от омраза и да прекратят политиката "Не питай, не казвай."

От къде идват тези пари? Много е просто, ще се опитам да го обясня. Този излишък, който се е образувал идва от високата инфлация и от добрата среда за нейното развитие. Следователно, на прост език казано, тези пари идват от завишаването на цените и някои данъци. За да се "омекоти" удара по джоба на гражданите има ред "инструменти", които управляващите не ползват. Единият от тях е намалянето данъка за работещите. И куп други, но нека не се отклоняваме от главното.

Трябва ли да бъдат похарчени така еднократно? Разбира се, че не трябва. Всеки трезво-мислещ икономист ще го потвърди. Изхарчването на този излишък и разпределянето му между пенсионерите, които в България са 2 мил. ще доведе до риск за нарастване на инфлацията неминуемо, става въпрос за нарастване, което ще навреди главно на младите и работещи българи, нарастване, което на практика ще обезмисли това, че са получили 100 лв въпросните пенсионери. Има далеч, по рационални начини тези пари да бъдат усвоени. Например финансирането в инфраструктурата, но тъй като ЕС отказва да дава пари и да финансира в нея, заради това, че някои хора ги крадат, по добре да бъдат вложени в "Сребърен Фонд". Така например, пенсионерите няма да получат едни 100 лв един път, а ще има устойчиво увеличение на пенсиите им. Разбира се, възрастните се подадоха и веднага ококориха очи за 100те лв. Пак повтарям - има голям риск за повишаването на инфлацията, джоба на работещият българин ще бъде ударен за пореден път. То вече стана нещо нормално...

Защо се дават? То е ясно - идват избори. Трябва да си осигурим гласовете на възрастните - т.е да ги преметнем с обещанията си и разни "облаги", за да гласуват за нас.Чисто и просто - това е цялата истина, не знам какво може повече да се каже. Не мога да се сърдя на пенсионерите, знам, че със 120 лв месечно не може да се живее нормално, особено зимата, когато 60лв. е тока/парното (зависимост от града). Но, нека мислим за младите - бъдещето на нашата родина. Не може те под влиянието на празните обещания, манипулациите да ходят и да гласуват за отявлени некадърни хора и да ни обричат на още 4 години ходене по мъката. Ще си позволя да цитирам една хубава българска приказка: "Когато има избори, заключвайте баба си вкъщи"

Осигурени 5.000 15.000 почивни места Защо сега, когато идват избори, в края на мандата си се сетиха, че българският пенсионер не е видял бял ден скоро? Защо? Нека кажа, че те винаги са го знаели, просто сега осигурявайки тези почивни места, си осигуряват донякъде и мястото в следващото управление. Това е част от проекта "Манипулация на измъченият български пенсионер". Искам да попитам нещо - щом има само 5.000 места, на какъв принцип ще бъдат "пресявани" пенсионерите, които ще почиват?

Обновяване:

04.09.2008 17:01

Управляващите обмислят да вдигнат мизата и вместо 5 000, над 15 000 пенсионери да почиват безплатно на море и планина.Възрастните ще посещават базите за профилактика и рехабилитация на различни министерства и ведомства, но в неактивния сезон - след средата на сeптeмври, съобщи Дарик радио.Във вторник премиерът Станишев съобщи, че се планира около 5000 пенсионери да почиват all inclusive.Критериите кои възрастни хора да пътуват министър-председателят и социалният министър оставиха в ръцете на пенсионерските организации, които вече се скараха кои да са "богоизбраните" за безплатна премиерска ваканция.Коалиционните партньори на червените в управлението – НДСВ и ДПС, също са скептични към идеята, защото се създавало впечатлението за предизборен ход на БСП.

Още по-зле....

Другото нещо, което предприеха управляващите, беше едно "проучване". Проучване, според, което Станишев има огромен шанс да влезе в следващото управляващо мнозинство. Да, разбира се - никой не отрича, че този човек има шанса. Но това проучване е доста съмнително. Нека наблегнем на това, което казват проучващите - "Маркет Рисърч":

Стабилността на доверието в БСП, съчетана с негативната тенденция за спад при ГЕРБ и подкрепата на ДПС за премиера Станишев му дават реални шансове за втори мандат, отчитат анализаторите.Двете партии, които запазват подкрепата си непроменена през август са ДПС и АТАКА.Намерение да гласуват за ДПС изявяват 6,7% от запитаните, а за Атака – 6,1%.СДС не успява да задържи нивата на подкрепа и бележи спад до около 2%.Така "светлосините" на практика се изравняват с ДСБ, за които готовност да гласуват изявяват 1,9% от запитаните.Тези резултати обаче биха оставили и двете партии под електоралната бариера от 4%.

Още в първият ред се вижда "пристрастието" - "Стабилността на доверието в БСП". Продължаваме да четем и по-надолу стигаме до "..и подкрепата на ДПС". Кой българин подкрепя ДПС?! Може би трябва да отворим една скоба и да подчертаем, че хората, които подкрепят ДПС са: Циганите, които получават пари на ръка по изборите, кебапчета и прочие, турците с рейсове. Абе Доган да си ходи в Анадола, тук никой българин не го подкрепя, това да е ясно. Позволявам си да говоря от името на всички българи, заявявайки това, защото смятам, че всеки, който дава пет пари за родината мисли така! Чудно ми е, тези хора в България ли живеят? Или са от онези "наядени", "добре облечени" бизнесменчета, които са слепи за проблемите на българина. Тези, които живеят в палати, докато собственият им народ кърви! Докато, българските производители фалират, защото същите тези "бизнесмени" участват в една схема за обирането на парите от ЕС. Не виждат ли тези хора, че българина намрази тази коалиция, че Доган и компания не са желани? Те са слепи за проблемите на народа, или в по-мекият случай просто си затварят очите, защото това е поредното платено "проучване".

Последиците за България след доклада, с който Европа ни посочи с пръст, явно са очевидни за всички. В обществото започна да се формира консенсус, че виновните трябва да понесат своята отговорност, че трябва да бъдат наказани. Може би този консенсус ще се трансформира във воля и това наистина ще се случи – Правителството пада, виновните отиват на съд, идва служебно правителство и предсрочни избори, които да донесат разрешение на проблемите ни не само с Евросъюза, но и във вътрешнополитически аспект. Но има ли вариант, при който това наистина да се случи?

Нека направим малко отклонение и си отговорим на един друг въпрос: обществото ни знаеше ли за проблемите, изтъкнати в евродоклада – корупция, злоупотреби и пр.? Да! Знае дори повече. Информацията за симбиозата между престъпност и властимащи е толкова конкретна, а борбата с нея толкова забележимо неефективна, че дори Европа посочи с пръст и цялата ни съдебна система като нефункционираща. С други думи, обществото ни знае всичко, но и досега не успява да промени нещо чрез инструментите, предвидени за това в едно гражданско общество. Не може дори и чрез изборното си право. Защото властимащите имат грижата да са винаги властимащите. Било като създадат нов закон, било като тайно организират „нова” партия-опонент, било със задкулисно манипулиране на избирателите..., инструментариумът им е почти неизчерпаем. И както се оказва, в играта са всички или по-точно, всички са едно и също, само че с различни лица – БСП, ДПС, НДСВ, СДС и пр. И да, обществото знае, че не само сегашното правителство е виновно, но и всички предишни, и всички бъдещи. Властимащите, разбира се, също го знаят. И така, кучетата да си лаят, керванът ще си върви. Досега. Сега се появи нещо, което тотално промени баланса. Оказа се, че власт имащите са недооценили нещо и на практика са дали от властта си на някой, когото не могат да манипулират – Европейският съюз. На пръв поглед – пасивен наблюдател. Но сега ни става ясно, че макар и пасивно, той може да влияе на властимащите и да накара обществото да бъде активно. И всичко това, продиктувано от защитата на собствените му интереси, които по логиката на неговото съществуване, неизбежно съвпадат и с националните ни обществени интереси.

И сега да се върнем към предстоящото. За българския избирател липсата на реална алтернатива на досегашното управление поставя един почти риторичен въпрос: кой е този политически субект, който може да бъде не само носител на народното доверие, но и наистина защитник на интересите на обикновените хора, онзи, след когото съграденото да остава, та да бъде поставен на кормилото на държавата и уверено да я изведе до желаните европейски хоризонти, след като всички наши политически сили, искащи властта, са компрометирани!

Мисля, че изводът се налага от само себе си: всеки..., който иска да има постоянни независими (разбирай европейски) представители в структурите на всяка от трите власти, избирани и назначавани от Европа, натоварени с функциите по контрола (една разновидност на валутен борд). Ето, това е решението: служебно съ-Европейско правителство. Пропуснах да проверя, дали Конституцията не го забранява, но пък колко му е да променим и нея, щом се налага!

Срещата при президента Георги Първанов, която той самият обяви за максимално представителна, не доведе до конкретни резултати. То се очакваше.

Още във встъпителното си слово Президентът даде тон за потягане на гайките. Става дума за пренавиването и евентуалната подмяна на ръждясалите крепежни елементи на онова, което у нас наричаме демокрация.

А у нас демокрация няма. Има някакво съмнително държавно управление с тежки елементи на партокрация /власт на партиите/, клептокрация /власт на крадците/ и наченки на олигархия, с която първите две се опитват да си измият ръцете.

По тази причина президентът прави плах опит да промени статуквото, белким заприличаме на управляема държава. Чрез избирателната система. Благородни намерения, за които повечето от нас дълбоко му съчувстваме..

Първо, защото виждаме, че самият той не знае какво точно иска да постигне. Или обратното - той много добре знае, пък ние не се усещаме.

Смешните спекулации, че искал да си вдига рейтинга с оглед някаква бъдеща суперпрезидентска партия, ала "Единая Россия", са плод на анемични фантазии. У нас путинския модел не може да се въведе по един милион причини. С това управляващите са наясно. Поради което прекопираха от този модел само плоския данък. Уж да създадат някаква "upper middle class" - средна класа и тук-таме богаташи. Ама забравиха, че в Русия държавата прибира под различни форми от 72 до 85% от печалбите на т.н олигарси. Част от печалбите раздава на пенсионерите, инвалидите от войната и социално слабите. Въпреки официално обявения плосък данък. Тези, които не са навити на такъв "плосък данък" отиват в СИЗО /Следственый изолятор/ "Матросская тишина".

У нас това вече не може да стане. Уви. Кой крал-крал и кой таковал-таковал.
Тъй, че президентът Първанов вероятно прави опит на законодателно ниво да спаси положението. Ама хем иска да спаси положението, хем иска да спаси партиите.

Цитат:
"Държа да уточня, че не говоря за чиста мажоритарна система... Говорим за смесена система с преобладаване на пропорционалното, със застъпване на мажоритарното начало в степен, отговаряща на идеите на реформата, на очакванията на обществото. Казано иначе, избирателната система да запази своя пропорционален характер, гарантиращ водещата роля и отговорност на партиите."

А като спаси партиите, тоест когато ги остави да работят в удобното за тях статукво, всъщност ще спаси и техните спонсори.

Тъй, че истинския, неизречен дебат в президенството, е този за съдбата на партиите. Да ги има ли такива, каквито ни се представят вече 20 години, или не.

Г-н Първанов до такава степен се е загрижил за партийното строителство, че във встъпителното си слово отхвърля дори идеята за преподреждане на партийните листи от избирателя:
"Освен това, не аз трябва да се грижа за проблемите на партийните централи, но преференциалните листи ще пренесат състезанието вътре в самите партии, което неминуемо ще доведе до изострянето на напрежението и конфликтите вътре в партиите. Тогава няма да се получи така необходимият сблъсък на идеи за политиката, за управлението."

Естествено е , като президент на всички българи, г-н Първанов да милее и за крехката душевност на партийните лидери. Да не би някой от тези топмодели на народната любов да излезе в пенсия, недай боже, да влезе в депресия.

Ама когато става дума за решителни избори и референдум, все ми се чини, че народните маси имат предимство. Те искат силен мажоритарен дух в изборите и преференциална партийна листа без прагове. Така наричаните от нашата "висша" класа "обикновени хора" - в 80% са си плюли в устата. Сякаш са прочели дебелите книги за демокрацията. Където пише следното за мажоритарното гласуване:

"... Парламентарният избор е с тенденция да се превърне в правителствен избор. Правителственият екип-победител обикновено може да се позове на стабилното парламентарно мнозинство на своята партия. От друга страна избирателят е улеснен да поиска отговорност от правителството при следващите избори, защото при ясни мажоритарни отношения могат ясно да бъдат разграничени политическите успехи и провали, и евентуални обвинения не могат да бъдат насочени към коалиционните партньори."
/Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация. Основни елементи на свободното държавно устройство, Бон 1990/

На всички ни е ясно, че мажоритарната система също има своите недостатъци. Но нима пропорционалната няма? Нима последният известен педофил не влезе в парламента през пропорционалната врътка?

Дебатът за изборната система като технология е безмислен. Всички сме наясно, че за двадесетина години апаратните плъхове така се ошлайфаха, че могат да превърнат всяка полумажоритарна система в полупропорционална и обратното.

Във встъпителното си слово Президентът предложи някаква подобна и удобна за манипулиране смесица от идеи:
"Когато се включи мажоритарен компонент, избирателят ще разполага, образно казано, с две менюта – едното на партиите и второто на личностите. Гласовете, подадени за отделните партии, може да не се губят, да съществува връзка между двата избора. Гласовете на всяка партия да се определят според сумата на гласовете, подадени за пропорционалния избор и за мажоритарните кандидати. Има такива системи, такива техники."

Ако г-н Първанов се надява с такива "менюта" и "системи" да вдигне електоралната активност, това си е негово мнение.

Народът много се надява това да не е поредната димна завеса. Хората не искат първо, второ и трето. Не искат първо да духат супата, пък после ще видим.

Те се надяват да гласуват за обикновената тройка с гарнитура - ляво, дясно, център и полагащите се към тях политзеленчуци. Освен това, настояват, този път, сами да си въртят тройката върху скарата и машата да е в техните ръце. Докато това, което е на скарата хубаво се препече. Докато хубаво му окапе мазнината натрупана по време на "прехода".

На въздух, на открито, на барбекю, ако щете...
А не във ведомствената столова, където готвачите не се виждат.
Тъй, че - главният готвач да му мисли.
Защото веднага след дискусията, проф. Драгомир Драганов каза по телевизията: "Време има достатъчно. Те, партииите да се разберат какво искат и да го дадат на нас, експертите. Ние за един месец ще го подготвим."

Което означава, че невидимите готвачи във ведомствената столова вече са нагорещили тиганите. Старата супа е претоплена, а зеленчуците, които трябва да минат за основно, са измити и подредени.

27.06.2008

/Фили/ Във вторник тази седмица Консултативният съвет за национална сигурност бе свикан от президента Георги Първанов, за да разгледа състоянието на големите енергийни проекти, в които България участва, както и въпроси, свързани с енергийната сигурност на страната. Според повечето наблюдатели срещата имаше неясен резултат, а медиите писаха, че тя е стигнала до две констатации – по различни причини проектите се забавят и оскъпяват, но все пак те са  стратегически важни за България, като могат да гарантират нейната енергийна сигурност и икономическо развитие в следващите десетилетия.

Част от опозицията определи случилото се по време на Консултативния съвет като “кьорфишек” и “празни приказки”. Друга част видя в него опит за отклоняване на общественото внимание от наистина жизненоважни за страната въпроси в момента, както и за легитимиране на почти стопроцентовата доминация на Русия в българската енергетика.

Управляващите обаче изглежда останаха доволни от проведения форум, защото постигнаха няколко цели едновременно. Като демонстрираха пълно единство по вижданията си, свързани с темата “Енергетика”, президентът Георги Първанов и премиерът Сергей Станишев тушираха до голяма степен ефектите от публичния скандал помежду им отпреди десетина дни. От една страна те дадоха гаранции на Русия, че, въпреки американския натиск, оказан по време на неотдавнашното посещение на Станишев във Вашингтон, договореностите остават в сила. От друга страна, чрез чисто пропагандни ходове се опитаха да смекчат вече публично изразяваното и в САЩ и в Европа недоволство, че България се превръща в откровен проводник на руските енергийни амбиции в Европейския съюз.

- Пламен, президентът не беше свиквал Консултативен съвет около година и три месеца, което предизвика доста критики и дори опит да се организира процедура по импийчмънт спрямо него. Кое наложи свикването на съвета точно сега и точно по темата “енергетика”?

- По всичко личи, Фили, че енергийната политика на управляващите в България в момента се намира на нещо като прочутото софийско кръстовище “Петте кьошета”. През януари, само година след официалното приемане в Европейския съюз, който се опитва да гради обща енергийна стратегия с цел намаляване на  зависимостта от руските енергийни доставки, България сключи на практика сепартивни договори с Русия, които противоречат на европейската кауза. Известната мудност на брюкселската администрация, както и забавеното развитие на самите проекти заради промените в Кремъл, доскоро не превръщаха темата в обект на публичен дебат. Но нещата се промениха. Тон даде американският сенат, където неотдавна се чу констатация, че България откровено обслужва руските енергиини амбиции за проникване в Европейския съюз. По време на посещението си във Вашингтон премиерът Сергей Станишев имаше разговори включително по енергийни теми и макар съдържанието им като цяло да не е известно, стана ясно поне, че американски компании имат амбиции да строят два нови енергоблока на площадката в АЕЦ “Козлодуй”. Българската страна постоянно подчертава, че това не е алтернатива на строежа на АЕЦ “Белене” от руснаците, но преекспонирането на въпроса само го прави по-съмнителен в очите на обществото. Европейските медии, а и някои европейски политици също изглеждат все по-изнервени от факта, че България работи реално по всички договори, подписани с Русия, а по обявения за приоритет на ЕС проект “Набуко”, който трябва да осъществи пренос на газ от Средния Изток, управляващите само приказват. От друга страна нещата в Кремъл също постепенно заемат местата си след смяната на Путин с Медведев и очевидно руснаците искат по-сериозни гаранции от мластта в България, че техните проекти няма да бъдат загърбени заради американския и европейския натиск.

- Това са основни геостратегически причини, поради които изглежда бе свикан Консултативният съвет по национална сигурност именно по темата енергетика. Има ли за това и чисто вътрешни причини?

- Според мен вътрешните причини са поне две. Едната е натиск от страна на хората с големи икономически интереси в енергетиката, за които забавянето на руските проекти означава загуба на пари и влияние. За същите тези хора, за които преди два дни политологът Огнян Минчев каза, че се опитват да управляват по модела на руските олигарси, забързването на европейските и американските проекти би означавало същото – загуба на пари и влияние. А предстоят парламентарни избори, така че с пари и влияние тези местни полуолигарси ще искат да си гарантират, по марксовата формула, пари и влияние прим. Това е и втората от споменатите две причини – идват избори и политиците трябва да осигурят на олигарсите необходимото, защото иначе те ще си напазаруват други политици. Такава, Фили, за съжаление, е тъжната картина на българския модел на демокрация, заради който демокрацията стана почти мръсна дума в България.

- Но как управляващите успяха със свикването на този Консултативен съвет да задоволят едновременно руските интереси и да тушират недоволствата на партньорите си от ЕС и НАТО?

- За руските интереси е почти ясно. Те бяха потвърдени с публичната декларация, че проекти като петролопровода “Бургас-Александруполис”, газопровода “Южен поток” и строителството на АЕЦ “Белене” са стратегически важни за България. Може би така се изясни също защо през последните три години в страната съзнателно не беше изработена единна енергийна стратегия и защо е много вероятно управляващите да я изработят и приемат точно в последната година на мандата си – въпреки или точно защото тя ще противоречи в много отношения на европейската енергийна стратегия.

По интересна обаче е темата как на форума във вторник и в дните около него президентът и премиерът се опитаха да замажат очите на европейците и американците за смисъла и основанията на своите реални действия. Непосредствено след края на Консултативния съвет, на репортерски въпрос за изразената във Вашингтон готовност американски компании да построят 7-ми и 8-ми блок в АЕЦ “Козлодуй” премиерът Сергей Станишев най-усмихнато и добронамерено отговори, че да, предстои да бъде създадена работна група, която да проучи въпроса. Това изглежда приемливо от американска гледна точка, защото подобно строителство наистина се нуждае от сериозно предварително проучване. В същото време, като познавам стилистиката на премиера, според мен изказването му означаваше, че ще бъде създадена работна група, която ще проучи въпроса дали въпросът изобщо да бъде проучен.

Още по-интересно обаче беше развитието около приоритетния за Европейския съюз проект за газопровода “Набуко”. Самият Консултативен съвет излезе с позиция, че той е приоритетен и за България, но не беше казано нищо повече. Веднага на следващата сутрин министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров се появи в предаване на една от големите национални телевизии, където обясни, че всъщност по проекта “Набуко” експертните решения са вече изчерпани и за да има развитие, трябва да се вземат чисто политически решения. За да ги провокира, България има намерение да свика голяма международна конференция по енергийните въпроси през есента, където ще покани.....иранския президент Махмуд Ахмадинеджад, защото Иран е страна, която има – или поне може да има - важно участие в проекта “Набуко”. Това изглежда като позиция на истинска българска загриженост за съдбата на проекта. Но в същото време може да се оцени като ход, който изпраща всички възможни български усилия по задвижването на локомотива “Набуко”право в свирката му.

- Защо смяташ така?

- Ами по ред причини, Фили, идеята точно България да свика подобна конференция при съществуващата геостратегическа обстановка изглежда не трудна, а направо невъзможна. Управляващите обаче очевидно имат намерение през следващите месеци да полагат напразни усилия, афиширайки ги като опит за европейско сътрудничество. А в същото време гарантираха, че още през юли ще ратифицират договора с Русия за газопровода “Южен поток” и по него реалната работа бързо ще напредне. Проблемът е в това, че с реализацията на единия от двата газопровода, другият става напълно безперспективен, защото, поне засега, няма достатъчно количества газ, с които да се захранват и двата паралелно. Така че и с този пример още веднъж имаме потвърждение на констатацията, че думите и делата в България са съвсем различно нещо – факт, спрямо който Европейският съюз вече проявява видимо нетърпимост, но който все още не може да разбере как да промени.  

От това, което чета от вчера насам в различни форуми и ЛГБТ сайтове, ми се струва, че повечето хора се чувстват малко или повече предадени от изказването на Барак Обама.

Ще се радвам да чуя мнения на хора, които познават по-добре американската политика.

Водещата новина в The Advocate и Planetout от снощи наше време (два източника, които изключително уважавам) е изказване на Барак Обама, вече официален кандидат на Демократическата партия за президент на САЩ.

По-рано тази седмица в интервю за Jake Tapper от ABC сенатор Обама казва "Аз вярвам, че бракът е между мъж и жена", малко след като на въпроса "Противопроставяте ли се на гей брака?" той отговаря с "Да". Тази позиция не е нова, изказвана и през 2004, 2006 и 2007 година по време на разлчни дебати. За сметка на това за момента никой не може да си спомни той да е засягал темата по време на борбата с Хилари Клинтън.

Анализаторите си задават въпроса защо точно сега Барак Обама засяга този въпрос, а един от възможните отговори е че използваният от него език е сигнал за колебаещите се избиратели, че той не е този "луд либерал", както им е представен.

Все пак не трябва да пропускаме и допълнението му към горното изказване "Аз също мисля, че партньори от същия пол трябва да имат възможност да се посещават в болница, трябва да могат да си прехвърлят собственост, трбва да получат същите федерални права и привилегии, които се дават на женените двойки".

Политическите анализатори считат, че подкрепата за гражданските съюзи е качествен напредък, невъзможен само четири години по-рано, и че дискусията за гей-брака е твърде рано да се пренася на такова ниво, тъй като точно тази дума изправя на нокти много хора, а и не бива да забравяме, че тези избори ще бъдат жестока борба за хората около центъра.

От друга страна, възможно е гей избирателите да се отдръпнат, тъй като няма да почустват необходимото уважение от страна на кандидата на Демократическата партия.

Твърде рано е още да се каже какъв ще е политическия ефект от заявената позиция, както и дали използваната риторика няма да даде хляб на противниците на гей-брака на други континенти, които няма да вникнат по-дълбоко в използваната риторика, но да се надяваме, че при едно евентуално негово избиране за президент той ще работи за равните права на всички граждани.

Завърналият се като народен представител бивш слуга на вътрешностите на народа Румен "Щрак" Петков е изкачил една от стълбичките в класовото им класифициране и вече е обикновен работник. Днес се е трудил в село Труд: Ето така (според агенция ФОКУС):

Президентът има право да критикува всички институции не само защото той е избран от целия народ, не само защото е убедително избран, не само защото Георги Първанов е най-успешният български политик след `90-а година. Това е президентът, който олицетворява единството на нацията и има своите отговорности. Той има право да критикува и правителството, включително и министър-председателя.

Президентът има най-различни права, както и едно-две задължения. Едно такова е да спазва Конституцията на Републиката. Действащият заемащ поста хич не го прави това - елементарното спазване на този толкова лесен за спазване (основен) закон. Настоящият ПР на републиката беше "убедително избран" с помощта на свръхскорогласуващи български граждани от околностите на Чорлу.
(Така и не успях да разбера как точно се отчете гласоподаването "един глас за петнайсет секунди, без пауза", имаше ли "демо", или пък – кандидатстване за "Гинес" – не за бирата, за рекордите!...)

Какво обаче ще отчита (за социалистичекото съревнование) трудовак Петков, Румен? Ето такива дивотии:

Днес е много лесно да се каже и вероятно ще достави удоволствие за много уши – дайте да извадим ДПС от управлението. Но защо ги допуснахме преди три години в управлението и имаше ли друга алтернатива, която отговаря на националния интерес, на обществения интерес? Имахме ли нужда да съставим стабилно правителство със стабилно мнозинство, което да извърви този път на влизането на България в Европейския съюз и то – като пълноправен член, а не с ограничения. Или трябваше да сринем държавата, всеки да се направи на юнак и да отидем на нови извънредни избори? Това щеше да дестабилизира държавата и в очите на обществеността и в очите на европейските партньори. Когато гласуваме по този начин и гарантираме основата на такава управленска конфигурация, после може да си задаваме много въпроси, но е важно да знаем – какво решение създаваме за самите себе си. Включително и на предстоящите избори”, коментира Румен Петков.

Ми... преди три години "Тошкова" беше "Ем"-така "Ел"-онака, но жената си гледа работата и "си гони задачите" – като тази: всеки софиянец - със свирка!...

А иначе "... шум се вдига" го пеят и на "ингилизки" – те му викат

"Paranoid"

В един от утринните блокове на БНТ се опитаха да проведат подобен дебат, ама не стана, защото водещият беше зациклил на въпроса: “Добре, обяснете ми в крайна сметка, защо да не взема 200 лева за гласа си?”.

Не дочакахме внятен отговор. Мая Манолова от БСП го удари на морал, от НДСВ препоръчаха задължително гласуване, а пък Светослав Малинов от ДСБ повтори думите на вожда и учителя, че глобата за купуване на гласове трябвало да стане 100 хиляди лева. Това ще да е разтревожило силно несебърските братя, които цяла нощ не са мигнали от спорове какво да продадат – някой от двата “Майбаха”, някое от двете “Бентлита” или просто една от яхтите.

Дами и господа от жълтите плочки.

Ние, обикновените граждани, се обръщаме към вас, които вече 20 години ни начуквате в главите, че всичко е пазар. Ами тогава – на пазар, като на пазар. По-добре, отколкото – на война като на война. Не се притеснявайте – Стефан Гамизов, който предрече кървави избори, малко пресоли манджата. Той си знае защо. Никой не планира да окървави народните маси в светлия ден на предстоящия съдбовен вот. Поради две причини. Първо защото народните маси няма да участвуват масово, а отново срещу заплащане. И второ – поради драстично намаляващата работна ръка, която вие не успяхте да замените с китайци, монголци, молдовци, мордовци и чукчи. Тъй като последните не се навиват да бачкат в България са 300 лева на месец.

Що се отнася до политическите убийства – където е текло, пак ще тече – ама не защото Гамизов е пророк, а поради общия, така да се каже, фон на прехода. Който бая се засили с настъпването на новия милениум. Има ли смисъл да спорим какво е това да гръмнеш Емил Кюлев посред бял ден в центъра на София – политическо убийство, или следствие от любовна драма? Май няма смисъл от дебат.

Другари и другарки, господа и строги господарки от националния политически елит на България.

Надяваме се, вече сте усетили, че освен вас, вследствие на пазарната икономика, в страната са възникнали така наречените местни елити. Някои техни представители изпонакупиха стотици декари в Халкидики, тъй че въпросът доколко са местни, е доста спорен. Не се опитвайте да воювате с тях чрез заклинания – какви мутри били и какви дупнишки братя не били. Недейте да правите по отношение на тези хора тънки сметки, нито заедно с тях, за да не се докарате до положението на Румен Петков.

Ако искате отново да излезете на националната писта, ще трябва да си спомните това, което ни начуквахте в главите – че всичко е пазар. Но във вашия случай става дума за пазара на идеите, а не за пазарлъци под масата. Особеност на този пазар е, че не минава през портмонетата, а през мнението на хората. Тъй, че спокойно можете пак да си опънете дългите партийни листи – и лявата, и дясната, и либералната. Сложете една свободна от проценти и квоти сергия и позволете на хората спокойно да избират – нещо по-сочно или нещо по-зряло. Позволете на хората свободно да ви слагат “чавките” и те ще купят това, което им харесва, а не онова, за което са им платили тарикатите. Вярно е, че по този начин много от вас ще трябва да минат в пенсия – че току-виж отляво изскочил някой като Паскалев или някой Янаки Стоилов. Пък отдясно някой като Антонела Понева или някой като Нено Димов – току-виж засенчили тъмносиния ореол на гуруто.

Ама друг начин няма. Отдолу идат местните братя и местните братства. И ще ви глътнат като нафора. Освен ако вече не са ви глътнали, в което почти никой не се съмнява.

Но ако това е така, имайте предвид, че скоро ще ви изплюят.

7 юни 2008 г., община Сандански, България – избори за общински съветници: Окончателни резултати от преброяването на получените гласове, предоставени от ОИК – на редакторите на сайта sandanski1.com.

Ето я и тук снимката на "междинни данни" (но според "окончателно приети" и "100,00%" обработени секционни протоколи) от преброяването.

Както се вижда на снимката от този документ, коалицията (с номер "3") между ДСБ и Новото време (което не се вижда съвсем :) ) е на трето място с 1907 гласа и ще бъде представена в местния "парламент" с трима съветници

На проведените в края на октомври 2007 г. и по-късно касирани (от ВАС) избори, двете партии, участвайки самостоятелно, бяха получили следните резултати:
ДСБ – 391; Новото време – 176, и си нямаха избран съветник.

Касиране ...

:)

Тревога будят онези, които са с рангове над тях, и вместо с автомати, решават всичко с власт, такива, каквито превърнаха Перник в първия частен град, години преди да се проведат изминалите местни избори.

Лица като Първан Първанов - Перо, прочул се с случаите на корупция във българския фтбол, купуване на мачове и побоища над играчи, спонсор на кампанията на БСП и личен приятел на Нено Темелков - паметника ( с който имат общи интереси в бизнеса с боклука), чийто пари могат да купуват кметове, какво остава за полицаи, чиновници, общинари. Докато подобни мафиоти остават в сянка и управляват подчинените си като кукли на конци, а дребните риби се избиват помежду си, нищо няма да се промени в Перник. За съжаление, дори няма воля за подобна промяна.

И докато, пернишката кметица е ежеминутно пред обективите на камерите 24 часа в денонощието за щяло и нещало, тя се скрива, когато се случи поредния гангстерски разстрел. А може би така е по-добре, в сянка, за да не дразни. Видя се, че нейния екип с едни светофари не може да се справи, камо ли с престъпната гилдия...

1. ДСБ ще участват в предстоящите парламентарни избори и ще се бори за:

бързо покачване на качеството на живот на българските граждани и справедливото разпределение на ползите от членството в ЕС;

съкращаването на „сивата икономика” и отстраняването на олигархията и мафията от българския политически живот;

достойното членство в НАТО и намаляването на прекомерната зависимост от Русия;

изпращането на БСП, ДПС и НДСВ в опозиция, ревизия на управленските им дела и връщането на незаконно придобитите държавни имоти от С. Сакскобургготски.

2. ДСБ имат за цел самостоятелна парламентарна група в следващото Народно събрание.

3. За предстоящите избори ДСБ са готови да взаимодействат с реални партии, с неправителствени организации и граждани, които:

споделят общи принципи и програма с нас;

осъждат комунизма и категорично отхвърлят всяко присъствие на бившия му репресивен апарат в обществения и политически живот на страната;

уважават своята идентичност и самостоятелност и са готови да допринесат за успешна предизборна кампания.

4. ДСБ възлага на вътрешнопартийните комисии изготвянето на предизборна програма и провеждане на дискусии с професионални сдружения и съсловните организации в страната;

5. Ръководството на Парламентарната група на ДСБ да проведе консултации в Народното събрание за постигане на съгласие за нов избирателен кодекс, а в случай на неуспех да изготви проектозакон на ДСБ за парламентарните избори.

6. Специализираната комисия и постоянният Щаб за изборите на ДСБ в съответствие с Устава да започнат подбора и подготовката на кандидатите за народни представители от ДСБ.

7. ДСБ да разработи и провежда нова професионална информационна стратегия и политика.

новини | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица