Когато пишех Наука на науките, ми трябваше лъв - истински, жив африкански лъв. И открих него - Орфей. Тогава още беше в разцвета на силите си, а ние нямахме подходящ фотоапарат, за да го снимам.

Сега, две години по-късно, отидох да го видя. И ето какво открих:

Той е стар и немощен. Едва се придвижва от място на място.

Но не може. Няма сили. Измършавял и слаб е.

Присяда на земята.

Мислех да не разказвам подробности за тази моя емоционална „връзка" с лъва от зоопарка, но все пак реших да ги споделя:

Отдавна не бях ходила в зоологическата градина, защото, на това място се видяхме за последен път с моята приятелка Веселина. За последен път, когато тя беше все още добре, а малко след това се разболя и почина, и остави две съвсем малки деца - второто още не беше навършило годинка. А пък когато я видях наистина за последен път, ми каза - „Хайде, като се оправя, ще отидем в зоологическата градина с децата." Вечна ú памет!

Та затова не бях ходила там. И не бях виждала Орфей. Питах за него във форума на зоопарка и ми отговориха, че си е там, но е болен и не излиза. (Между другото този форум, а и сайтът на зоопарка също отдавна ги няма - просто изчезнаха незнайно къде.)(Грешка! - сега видях, че са се появили отново, което е чудесно.) 

Привързах се към Орфей докато пишех за него. Един от моите герои общува с животните по странен за околните начин - по телепатичен път. Като дете е бил ням и между него и двете му кучета се е създала такава връзка. Тогава той не е разбирал напълно своите способности, но по-късно, когато кучетата вече ги няма, общува по същия начин с лъва. Това е - казано накратко.

Мисля, че това обяснява защо посветих книгата освен на всичките си приятелки и на нашите деца, които са герои в нея, също и специално на Веселина и на лъва Орфей.