На Изток още през 7 век китайският лекар Сун Съйямо е определил най-популярната формула за здраве и дълголетие: "Не слушай нищо, което те дразни, не говори празни приказки, не прави излишни движения, не задържай в главата си суетни мисли", пише zdrave.bg.

"Животът ни се дава за радост и затова няма нужда да се напрягаме, тревожим и преуморяваме поради нещо, което не си струва", твърди Сун Съйямо.

"Но това не означава, че трябва да се предаваме на напразното веселие и бездействие - ако седиш дълго, ще си навредиш на тялото, ако лежиш дълго, ще навредиш на дишането, ако стоиш дълго, ще навредиш на костите, ако ходиш дълго, ще навредиш на мускулите", казвали древните китайци.

"Мъдър е този, който знае кога да спре". Това означава, че мъдрият знае цената на паузата и покоя, нали паузата създава ритъма, а от покоя произлиза всяко движение.

Неговите последователи са доразвили теорията на своя предшественик до 15 основни правила за добро здраве и дълъг живот:

Лицето трябва по-често да се масажира.
Косата трябва по-често да се разресва.
Очите трябва постоянно да се движат.
Ушите трябва постоянно да бъдат нащрек.
Горните и долните зъби трябва постоянно да се докосват.
Устата трябва винаги да бъде прикрита.
В устата винаги трябва да има слюнка.
Дишането трябва да бъде леко.
Сърцето трябва да бъде винаги спокойно.
Съзнанието трябва да бъде винаги отворено.
Гърбът винаги трябва да бъде изправен.
Коремът трябва по-често да се гали.
Гърдите винаги трябва да бъдат свободни.
Речта не трябва да бъде многословна.
Кожата трябва да бъде леко овлажнена.

Хуан Тинцзян, учен от 9 век, дава следния съвет: "След като сте изпили чаша чай и сте се нахранили до насита, можете да си починете. След като сте се уморили от дневните грижи, можете да си починете. След като сте изживели живота си без да се поддавате на стиснатост и завист, можете да си отдъхнете".

Още от дълбока древност учителите на Китай са говорили за съответствието между сезоните и етапите в човешкия живот.

Детството е "пролетта на живота". Децата са много подвижни, жадно опознават света и не са склонни към самоанализ. Това е време на активните действия и веселите игри, време на растеж и бързи промени.

Младостта е "лятото на живота". Време за постигане на физическа и нравствена зрялост. В този период на човека са свойствени ясен ум, физическо здраве, но най-главното - в него се пробужда нравственото начало, потребността от осъзнаване.

Зрелостта е "есента на живота", когато събираме плодовете на жизнения си труд без значение праведни или не. Добродетелите на зрелите години са цялостност на душата, издържаност на характера, сливане на думите с делата. Човекът става източник на хармония и покой.

Старостта е "зимата на живота". Това е сезонът на съсредоточеността и покоя. Добродетелите на стария са пазене на собствените сили и наставление на младите, единство на ума и чувствата.

Източник: netinfo.bg - 28.08.2008  ; zdrave.bg - 18.07.2007

здраве, дълголетие, правила

Днес съществуват редица редки заболявания, за които много хора, включително и лекари, дори не са и чували. Това са наистина уникални болести, които никога не придобиват масов характер, но от този факт на малцината хора, боледуващи от тях, не им става по-леко.

Едно от тези редки заболявания е болестта на кленовия сироп или синдромът на Менкес. Споменаването на кленовия сироп съвсем не е случайно. Урината на болните започва да мирише на кленов сок, но това не е най-страшният симптом. Сред другите са летаргия, кома, липса на апетит, дори умствена изостана
лост. При това, ако този синдром не се лекува, може да доведе до смъртен изход. Заболяването се състои в нарушаване на метаболизма, т.е. организмът става неспособен да разлага някои протеини. Учените изучават тази болест от 1979 г. - доказано е, че тя се среща при едно от 120 хиляди новородени бебета и може да поразява представители на всички етнически групи във всяка част на света. При това този синдром представлява генетично разстройство.

Синдромът на взривяващата се глава съвсем не е илюстрация от американски филм на ужасите. Макар че тази болест не е толкова страшна, колкото названието й, по-скоро е неприятна. Болният страда от внезапен силен шум в главата, който чува само той и който прилича на взрив или звън от чупещи се чинии. Човек не усеща болка - само дискомфорт от шума, обикновено той се чува при заспиване и внезапно събуждане посред нощ. Първото сведение за това заболяване е от 1988 г., а негов автор е един британски терапевт. Добрата новина е, че болестта продължава сравнително кратко време и е свързана главно със силна преумора или възбуда. При това тя се среща по-често при жените, отколкото при мъжете.

На света съществува още едно рядко заболяване, което носи твърде оригиналното име „разстройство на скачащите французи от щата Мейн". Това е генетична мутация, която не позволява на нервната система да регулира възбуждащите сигнали. За първи път болестта е открита при френски дървосекачи, живеещи край езерото Мусхед в Канада. Страдащият от този синдром може внезапно да започне да скача, да се тресе, да вика и да чупи всичко, което му попадне пред очите. Освен това болният се подчинява на рефлекса да изпълнява всяка чута заповед. Според някои изследователи причината за тази генетична мутация се крие в близкородствените сексуални връзки.

Безсънието може да досажда на мнозина, но то е цвете в сравнение със спорадичната фатална инсомния или, казано по-просто, смъртоносното безсъние. Най-страшното е, че това заболяване е наследствено и с него човек може да се зарази. Сред симптомите са не само неспособност за заспиване, но и повишено кръвно налягане, нарушение на координацията, прекалено потоотделяне и дори кома. В същото време съзнането на болния изобщо не му изневерява, той постоянно осъзнава своето състояние и това, че скоро ще се отправи към отвъдния свят. Това смъртоносно безсъние се предизвиква от прионите - белтъчни инфекциозни агенти, които не съдържат нуклеинови киселини. Прионът заразява обикновения клетъчен белтък и го превръща в себеподобен. Заселил се в мозъка, прионът го разрушава - това обикновено води до слабоумие и смърт. Смъртоносното безсъние засега е открито само при 28 семейства в целия свят.

А ето едно абсолютно мъжко заболяване, при това чисто психологическо. Нарича се синдром на Коро. Етимологията на названието е направо приказна - „коро" на китайски език означава сбръчкана глава на костенурка. И именно в страните от Азия и Африка се е появила тази мнима болест. Самият проблем се заключава в това, че мъжът, съвършено безпричинно, започва да смята, че неговият пенис се смалява, сякаш „изсъхва" и дори може да се „прибере" навътре в тялото. При това болестта може да доведе дори до смърт, най-често предизвиквайки самоубийство на мъжа, който смята, че повече не е нормален във физиологическо отношение. Не съществуват документални потвърждения за „изсъхване" на пениса, но затова пък проблемите, възникващи в резултат на опитите да се издърпа уж смаленото мъжко съкровище, са абсолютно реални.

Още една рядка болест е синдромът ABCD. Това е абревиатурата на английското название на заболяването, което в превод означава „албинизъм, кичур черна коса, разстройство на миграцията на клетките в червата, невросензорна глухота". Получава се нещо наистина чудовищно - глух албинос с кичур черна коса и проблеми с червата. Но, шегата настрана, това заболяване наистина съществува, макар и да се среща много рядко. В САЩ са регистрирани няколко десетки хиляди случаи. Такива деца се раждат от хора с хомозиготна безсмислена мутация на гена EDNRB.

Въпреки приказното си название синдромът на Алиса в страната на чудесата съвсем не е приятно заболяване. Учените го наричат още микропсия. Изразява се в дезориентиращо неврологично състояние, при което се нарушава визуалното възприятие на околния свят, а предметите изглеждат по-малки, отколкото са в действителност.

Казват, че сексът бил най-голямата радост в живота. Най-могъщата сила, която кара много хора да губят ума и дума, когато ги "удари хормона". Навремето един мой приятел психиатър разви интересни мисли по повод на влюбването. Според него това състояние напълно покрива критериите за остро психотично разстройство - неадекватно възприемане на света и хората, липса на критичност и /за добро или лошо/ бързопреходност на епизодите.

Естествено е всяко нещо, от което имаме такава огромна нужда да ни прави и особено зависими от него. Затова ако интимната близост е най-висшето благо, то очевидно самотата и сексуалната неудовлетвореност ще са пъкъла. В духа на съвременната словесност - това са "морковът и тоягата", с които природата ни принуждава да следваме извечните и закони.

Не е нужен особен интелект за да се научиш как да манипулираш някого с юздите на сексуалното удоволствие и сексуалния саботаж. Професионалната ми практика ме е срещала с хора виртуози в тази дисциплина. За съжаление това са били все хора, загубили мярката и поради това, превърнали се от агресори в жертви.

Ще попитате "каква е мярката"? Навярно това е спонтанният ни усет да възнаграждаваме партньора за "точните му попадения" или с деликатност да му подсказваме, че това което истински ще ни зарадва е нещо друго. Често този крехък баланс между наградите и наказанията силно се измества в посока на последните. Виждал съм двойки, за които сексуалното общуване сякаш цели да покаже единствено колко "смотан" е другия.

Играта е следната - прелъстяваш някого, за да му докажеш какъв скапаняк е в леглото. Най-често този сценарий се разиграва от жени, на които психоаналитиците прикачват етикета "кастриращи". Това театро обаче не би могло да стане без участието и на особена порода мъже, пристрастени към постоянното кастриране. За външния наблюдател това взаимодействие изглежда напълно абсурдно, но ако се вгледаме внимателно в дълбоките и обикновено скрити мотиви на участниците, то има съвсем разбираема логика.

Каква е "кастриращата" жена и що за печалба извлича тя от сексуалното си поведение?

Отговори на този въпрос може да намерим ако изследваме нейното детството и бащиното и семейство. Представете си момиче, което от началото на съзнателния си живот се е чувствало безпомощно пред деспотичната власт на тираничния си баща. Момиче, което постоянно е съчувствало на нещастната си майка и едновременно с това непрекъснато се е заричало да го върне тъпкано на мъжете един ден като порастне. Психотерапевтите наричат това справяне с преживяното насилие - идентификация с агресора. В конкретния случай то се изразява в следната постановка - "за да не съм слаба като майка си, трябва да бъда властна и безпощадна като баща си". Нещо повече, волята за надвиване над бащата се проектира върху мъжете въобще и е скритата сила, която тласка такава жена да си намира партньори, подходящи за обработка. Обикновено това са чувствителни и деликатни люде, които поради не съвсем стабилната си самооценка, са готови да правят по-големи отстъпки и компромиси със себе си.

В пролога на драмата дъщерята-жертва прихваща мъжа, като му внушава идеята, че именно той е избраният да бъде неин спасител. За да я измъкне от лапите на жестокия и баща той трябва да се ожени за нея. Именно тук е момента, когато тя нанася съкрушителен удар с цялата си сексуална мощ. Поразеният мъж е загубил всякакви съпротивителни сили. Той е обсебен от рицарски блянове и предоставя безусловно личното си пространство за съвместно ползване под неин контрол.

Драматичната развръзка настъпва, когато жената с травматично детство открие, че не е способна да се справя със съпружеските си ангажименти. Това настъпва почти неизбежно, защото разграничаването от майката-робиня е свързано с отхвърляне на женската роля въобще. В представите на такава жена майчинството и домакинството са синоними на женското поробване. Поемането дори и на най-справедливо разпределените семейни роли поражда тягостни чувства и естествен стремеж да се избяга от тях. Идеалният вариант за това е създаването на извънбрачна връзка. В нея жената може да доразвива идентичността си на прелъстителка и така да компенсира комплексите си, че не се справя с прозата на семейното ежедневие.

Освен това неприкритото създаване на любовен триъгълник дава шанс и за друга интересна игра - "хайде вие двамата сега да се биете за мен". Поставен в конкурентни условия, злощастният съпруг е принуден да наддава все повече и повече, като занижава претенциите си към съпругата. Той е готов да даде всичко от себе си, само да я задържи и да запази семейството си. От другата страна мизата също се покачва. Точно в този момент брачното ложе може да се превърне в тепих, на който се разиграват най-ожесточените схватки от турнира "кой кого". Пасивната агресия на жената е заявена с постоянни главоболия и "неразположения". Така тя обявява безсрочна сексуална стачка, крайната цел на която е постигането на пълно сексуално надмощие над съпруга. Паралелно се предприема и психологична офанзива по остатъците от мъжкото самочувствие за да му се внуши в крайна сметка, че едва ли някоя друга би го понасяла такъв.

Ужасното в тази на пръв поглед победоносна стратегия е, че тя не може да доведе до истинско удовлетворение. Колкото и да мрази силните мъже, такава жена изпитва неудържимо привличане към тях. Противоречивото и отношение към тяхната сила и пречи да участва в градивно партньорство. Травматично увредената жена търси силния мъж, за да докаже собствената си сила като го унищожи. Тази игра изисква постоянна смяна на жертвите защото победеният мъж вече не е атрактивен. Той бива провокиран да се държи агресивно, за да се даде повод друг рицар да влезе в ролята на спасителя и кръговрата да продължи.

Представеният сценарии може да има най-различни варианти и разновидности. Същественото е, той не е орисия, която сме принудени да понасяме безропотно. Когато човек осъзнае колко нелепо е подобно поведение, колко много то отдалечава от истинската, трайна и съзидателна близост, тогава той е направил първата стъпка към промяната. За да се извърви обаче целия път, човек обикновено има нужда от сигурна подкрепа и съдействие. Най-добра възможност за това дава съвместната работа с опитен психотерапевт. С негова помощ е възможно не само да се разделим с разрушителните стереотипи и нагласи, но постепенно да съградим в конкретния си живот предпоставките за едно по-смислено и удовлетворяващо партньорство.

Много хора се притесняват, че контакта с психотерапевт би ги легитимирал като "луди" или крайно изпаднали. В развитите страни обаче подобна възможност отдавна се възприема като лукс, който не всеки може да си позволи. Наистина да живееш пълноценно може би е най-важния лукс, който всички заслужаваме.

д-р Румен Бостанджиев,д.м.н.

Зехтинът е познат на човечеството още от древността. Населението по Средиземноморието го ползва, ако и Вие го направите ще разберете, че не само вкусът му е превъзходен, а и има много здравословни качества. Те се дължат на богатото съдържание на мононенаситени мазнини (главно олеинова киселина) и полифеноли. Въз основа на  медицинските изследвания могат да се обобщят три причини поради които е здравословно да се ползва зехтин.

Първата е че намалява риска от рак. Според някои изследователи това се дължи на полифенолите каито като антиоксиданти защитават човешките клетки от увреждане. Според други мононенаситените мазнини също имат антираков ефект, така че в комплект зехтинът би бил полезен в тази посока. Привеждат се и доказателства – ниският брой на заболели от рак на гърдата, рак на простатата и  на яйчниците сред жителите на югоизточна Европа, т.е. там където изключително се употребява зехтин.

Второ, зехтинът е много полезен за сърцето. Доказателството – увеличава „добрия” HDL холестерол и намалява „лошия” LDL холестерол, също намалява и други вредни мазнини (триглицериди), нещо повече намалява възпалителните процеси, които причиняват сърдечно-съдови заболявания.
Трето, като говорим за сърцето, как сте с кръвното? Ако е над 120/80 зехтинът ще Ви помогне. Отново полифенолът върши важната работа, той разширява артериите и ги прави по-гъвкави с което сваля нивотo на кръвното налягане. Клинично проучване направено в САЩ през 2005 доказва ефекта на зехтина върху еластичността на артериите. Участниците в изследването са приемали всяка сутрин по 40 мл зехтин „есктра върджин”. Еластичността на артериите е измервана с Доплеров лазер. Резултатите показали значително нарастване на еластичността на артериите. Заключението на изследователите е,че употребата на богат на полифенол зехтин („есктра върджин”) води до увеличена еластичност на артериалните стени, което намалява риска от инфаркт и инсулт.

В Щатите например след 2004 г. производителите на зехтин имат право да сложат надпис на етикета който гласи: „Според неокончателни научни доказателства приемането на две супени лъжици (23 гр.) зехтин дневно намалява риска от исхемична болест на сърцето.” Разрешението е издадено от щатската Агенция за храните и лекарствата.

Класификацията на видовете зехтин се прави на база на начина на производство. След набирането маслините се смачкват на паста. Маслото се отделя чрез пресоване (студено за да се предотврати окисляването) – традиционен метод или чрез центрофугиране (съвременен метод). В остатъчната паста (кюспе) все още има масло което се извлича чрез процеса рафиниране - химичен разтворител – хексан и загряване.

Официалната класификация и дефиниране на стандарти за зехтина се определят от Международния съвет за маслиново масло (IOOC). Седалището на организацията е в Мадрид, Испания и в нея членуват 23 държави. САЩ не са член на съвета и използват своя собствена класификация.

Използвайки стандартите на съвета зехтините се делят на:

1. Обозначеното като Extra Virgin (Екстра върджин) масло се получава само чрез пресоване на маслини и е с киселинност не повече от 0.8 % с превъзходен вкус и аромат и най-високо съдържание на полифеноли. Не трябва да съдържа рафинирано маслиново масло.

2. Olive Oil (Маслиново масло) е смес от екстра върджин и рафинирано масло. Има киселинност 1 % и силен аромат.

3. Pomace (произнася се „памис” на английски и „помаче” на италиански) – рафинирано маслиново масло от кюспето извлечено с хексан и загряване (в някои случаи се добавя екстра върджин за цвят и аромат). Това е най-нискокачественото маслиново масло с най-малко съдържание на полифеноли.

Съветваме при купуването на зехтин да се вглеждате внимателно в етикетите. Освен тази класификация може да има и други надписи. „Студено пресовани маслини” например означава, че не е използване загряване при процеса и така няма окислителни процеси и химическото съдържание на маслото не е променено. Указанията за ръчно набрани зелени маслини говорят преди всичко за добро качество защото най-качественият екстра върджин се прави от маслини набрани „точно преди да узреят”.  „Light Olive Oil” или леко маслиново олио се отнася за цвета – по-светъл е, и не означава по-ниско маслено съдържание.

Най-големият производител на зехтин в света е Испания, но там само 25-30 % от цялото количество е екстра върджин. На второ място е Италия където съотношението екстра върджин – други е горе долу равно – 40-45 % е върджина. На трето място е Гърция но там 75 % от произвеждания зехтин е екстра върджин.

Италианското правителство протектира производството на маслини и зехтин и е въвело регулация за защита на географската индикация според законодателството на ЕС. Системата е аналогична на тази отнасяща се до виното – деклариран географски район и гаранция за контролиран произход.

При нея се смесват бели кръвни клетки от пациента, които се борят с инфекциите, с клетки от донора.

При новата техника на пациентите се влива серум, в който има клетки, познати като клетки срещу отхвърляне. Те са създадени от специално изолиран тип бели кръвни клетки от донора, които се обработват в лабораторни условия.

След процедурата те придобиват способността да убиват клетките в имунната система, които задействат процеса на отхвърляне, както и да подпомагат действието на друг тип имунни клетки, които имат защитна роля срещу отхвърлянето на транспланта.

Техниката е била тествана върху пациенти с трансплантиран бъбрек. При някои от тях серумът бил влян преди операцията, а при други след, под формата на допълнително лечение.

Д-р Джеймс Хътчинсън, ръководител на изследователския екип, казва, че технологията е още в начален стадий, но резултатите върху 17 пациенти са обнадеждаващи.

На първия етап от изследването 12 пациенти получили бъбрек от починал донор. На всички бил вливан серум със специалните клетки в допълнение на следоперативното лечение.

10 от тях намалили значително броя на приеманите лекарства, а другите двама редуцирали дозата от един конкретен медикамент. При всички рискът от странични ефекти бил значително намален.

На втория етап пет пациенти получили бъбрек от жив донор. При тях серумът бил влян преди операцията. Един от тях не ползвал никакви имунопотискащи лекарства в продължение на осем месеца, други трима приемали един единствен медикамент и то в малки дози.

"Терапията може да предложи на трансплантирани пациенти много по-качествен живот без строги режими за взимане на лекарства. Въпреки че тепърва ще се разработва, тя предоставя големи възможности както за лекарите, така и за пациентите", казва Хътчинсън.

"Това е интересен труд, който има потенциала да намали както риска от отхвърляне, така и броя на лекарствата, изписвани след операцията, а това е добра новина за пациентите.

Както самите автори казват, изследванията са все още в начален етап, но процедурата наистина има потенциал. Ще следим с интерес следващите резултати", коментира Кийт Риг, експерт в тази област и вицепрезидент на Британското общество за трансплантации.

В момента трансплантираните пациенти взимат голямо количество лекарства, които потискат имунната система, до края на живота си. По този начин организмът им не отхвърля новия орган.

Медикаментите обаче могат да предизвикат странични ефекти, както и да забавят във времето, но не и да спрат постепенното отхвърляне на транспланта.

Определено пържените храни са по-пикантни. Самата хрупкава коричка, която се получава върху изпърженото, е направо влудяващо възбуждаща за сетивата. Но зад примамливия външен вид се крие опасност.

При загряване на мазнината, в която се извършва процесът на пържене, обикновено се достигат температури от порядъка на 200 - 270° С. При тези температури, както в продуктите, така и в самата структура на мазнината настъпват изменения. Реализира се реакцията на липидна пероксидация. Ще рече: във веригите на мастните киселини става насищане на ненаситените им връзки с О₂. Поради високата температура и интензивността на процеса, започва отделяне на паразитни, отцепени молекули с висока енергия – т.нар. свободни радикали. Тези свободни радикали, след като бъдат погълнати, играят ролята на бомби, които избухват по повърхността или във вътрешността на клетките на човешкия организъм – смущавайки естествените физиологични процеси протичащи в тях.

В някои клетки е възможно да се увреди генетичният материал и те да мутират, а така възниква ракът. От пържени храни най-често се получава рак на лигавицата на стомаха.

Не винаги и не при всеки, но опасността съществува.

Клетките имат защитни системи обезвреждащи свободните радикали. Такива са системата на глутатйона, системата на vit Е и vit А.

Всяка защита понякога се пропуква. В случая резултатът е фатален.

За да се предпазите:

1. Трябва да се ограничи консумацията на пържени храни. Печеното месо, картофи и др. също си ги бива.
2. Ако се пържи нещо, то това да става във фритюрник, за да се избегне прегряване на мазнината. Фритюрниците, чрез специална система за контрол, поддържат температурата на мазнината до 190

° С. Установено е, че до тази температура процесите на липидна пероксидация, макар и да са налице, не са в степен застрашаваща силно здравето.

3. Обикновеното олио трябва да се подменя след 2-3 пържения. Съществуват мазнини от различни растения, специално стабилизирани и пригодени за по-дълготрайна употреба във фритюрник. Освен по дългосрочност на употребата – тези мазнини имат и предимството да образуват по-малко свободни радикали.
4. Между пърженията съхранявайте мазнината на тъмно и при затворен фритюрник. Така я предпазвате от допълнително вредно разграждане.

Причинява се от trichinella spirallis - многоклетъчен паразит, който се крие в месото на свинете (диви и домашни), мечките и някои птици. Животните се заразяват при поглъщане на мишки, плъхове или мърша. В мускулите на човека трихинелата попада чрез недобре термично обработено заразено месо. Може обаче и при добра термична обработка да останат живи паразити - ето защо най-правилно е домашното и диво месо да се проверява от лекар-ветеринар преди консумация или консервиране. В луканки, консерви и кайма паразитът остава жив. Инкубационният период след консумиране на месото е от пет до двайсет дни. Болестта започва с повишаване на температурата, оток на клепачите и лицето, мускулна болка. Температурата се задържа около 39 градуса по Целзий до две три седмици, което изтощава много пациентите, съчетано с непоносимите болки в мускулите. Отначало болят очните мускули, а по-късно се прибавят дъвкателните, междуребрените и накрая двигателната мускулатура. Оставен без лечение пациентът завършва често със смърт. Ако след вкусното похапване, особено на дивечово месо, ви се случи нещо от гореописаните ужасии, потърсете лекар паразитолог.

неправилния баланс на веществата в организма и с нездравословния начина на живот. Причините, водещи до образуването и на целулита са много и комплексни, но стресът е една от главните, уверени са специалистите. Той всъщност е причина за около 90% от заболяванията, смята съвременната медицина, защото отслабва имунитета и нарушава работата на всички системи в организма.

При стрес се разрушават много от витамините, необходими за правилното функциониране на клетките, нарушава се обмяната на веществата и често се стига до появата на наднормено тегло. Всичко това оказва негативно въздействие върху психиката на човека и неговото цялостно физическо състояние. Появяват се тревожност, депресия, неврози, емоционална неустойчивост, спад или подем в настроението, превъзбуда, агресивност, гняв, нарушения в паметта, безсъние, хронична умора и т.н.

Причините за възникването на стреса са многобройни и разнообразни. Най-често на стресови преживявания са подложени жителите на големите градове. Стресът може да се предизвика от всички сериозни събития в живота: учение, работа, проблеми с партньора, липсата на такъв или раздялата с него. Жените по-често от мъжете се сравняват с другите жени и често се разстройват, смятайки се за недостатъчно привлекателни. Това също води до стрес - постоянен, хроничен.

Основната причина за стрес при мъжа пък е работата. Там най-голяма част от мъжкия пол търси своето поле за изява и самоутвърждаване. Проблемите на жената в работата не са по-малко, тя също изпитва нужда да се доказва. Освен това, в повечето случаи на нея се пада голямата част от грижите за семейството, децата, съпруга и разбира се, за самата себе си.

Въпреки разнообразните причини за стреса, реакцията на организма е практически еднаква. Надбъбречните жлези започват активно да изработват адреналин и други хормони на стреса. Това води до засилено сърцебиене, повишаване на налягането, забързано дишане, промени във водно-солния баланс, повишаване на съдържанието на захар в кръвта и др. Стресът като разстройство на храносмилателните органи се проявява и на кожата. В нея хормоните на стреса потискат растежа и деленето на фибробластите, което води до изтъняване на кожата, лесното й повреждане и трудното й заздравяване.

Появяват се чести или постоянни болки в главата, панически реакции, безплодие, нарушения в сексуалността, бързо стареене на кожата и влошаване на нейното състояние, болки в стомаха, натрупване на излишни килограми, целулит. Често при стрес човек започва да яде много и това води до натрупване на мазнини, главно по бедрата и седалището. Продължителният стрес може да доведе дори до анорексия или булимия.

Какво да направим, за да се преборим със стреса:
1. Отделяйте време за всевъзможни водни процедури: отпускащи вани с пяна и ароматни масла, басейн, контрастен душ, обтриване с мокра кърпа. Водата помага да се премахне стреса.
2. Старайте се да се наспивате добре. Това е много важно.
3. Отделяйте време за физически упражнения. Не е задължително да ходите в спортната зала - движете се в къщи.
4. Отпускащите масажи са особено полезни. Човек се успокоява дори само при прегръщане и галене. Докосването има голяма успокоителна сила. То създава усещане за надеждност и безопасност. Можете да посетите професионален масажист, а можете и да се оставите в ръцете на любимия човек. Важното е те да бъдат спокойни и уравновесени, когато ви галят или разтриват леко, тъй като те ще ви предадат чрез ръцете си своето състояние.

Ако прецените, че въпреки взетите мерки състоянието ви не се подобрява, потърсете помощ от специалист.

zdrave.bg

Световното производство на тютюн достига 6 млн. тона годишно. Тютюнът  се произвежда в над 120 страни. Първите места се заемат от Китай, САЩ,  Индия, Турция, Русия, Бразилия, Египет, България, Италия, Полша,  Аржентина, Южна Корея, Алжир, Украина, Швейцария, Унгария, Япония,  Чехия, Германия, Литва. Тютюневото производство е важен отрасъл в тези  страни. То ангажира големи площи обработваема земя и значителна част от  неквалифицираната и неграмотна работна ръка. Споменатите държави  решават по този начин свои икономически, финансови, социални и  политически проблеми.

Световното  производство на цигари достига 6 трилиона цигари годишно. Най-много  цигари произвеждат САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Индия,  Канада, Бразилия, Япония.

Най-голямо е годишното тютюнопушене на глава от населението в Куба, САЩ, Гърция, България, Русия и Сърбия.

Тютюнът съдържа коктейл от разнообразни отровни и радиоактивни вещества, чийто брой достига 4000. Ето най-известните от тях:

- никотин

- катран

- въглероден двуокис

- полоний 210

- радий 228

- олово 210

- амоняк

- ацетон

- живак

- нафталин

- бензoпирен (в тютюневата смола)

- циановодородна киселина

- над 30 ароматни въглеводорода и др.

- Никотинът предизвиква зависимостта към тютюна, бавно отравя организма, (най-вече – централната нервна система и мозъка.)

- Тютюневият катран съдържа комбинация от множество вещества (въглеводороди, нитрозамини и  феноли), 60 от които причиняват рак. Оцветява зъбите и пръстите на  ръцете.

- Въглеродният двуокис е силно отровен газ, който пречи на червените кръвни телца да пренасят кислорода от белия дроб до тъканите.

- Полоний 210 е радиоактивен елемент, който излъчва много повече алфа частици дори от плутония, използван в атомната бомба, пусната над японските градове Хирошима и Нагасаки. Периодът на разпадане на полоний 210 е около 138 дни.. Това прави елемента хиляди пъти по-радиоактивен от ядрените горива, използвани в първите атомни бомби.

- Радий 228 и олово 210 са други радиоактивни изотопи.

- Амонякът е отровен газ.

- Бензопиренът е полицикличен въглеводород, предизвикващ ракови образувания.

- Бронцкатехинът е три пъти по-опасен от бензопирена.

- Акролеинът (ненаситен алдехид) и двуазотният окис

- ДДТ - отрова, инсектицид

Тютюнопушенето е основен фактор за заболявания на:

- дихателната система (възпаления на устната кухина, гърлото, трахеята, бронхите, белия дроб; рак на устата, гърлото и белите дробове)

- сърдечно-съдовата система (учестяване на пулса, повишено кръвно налягане, инфаркт на миокарда, хипертония, атеросклероза, ендартерит)

- нервната система и мозъка (уврежда  мозъчните клетки и периферните нервни влакна; намаляват се скоростта на  запаметяване и обемът на паметта, главоболие, инсулти)

- ДНК – различни мутации

- половата система (полова  слабост, нарушен менструационен цикъл, спонтанни аборти, преждевременно  раждане, раждане на деца с по-малко тегло и с малформации, раждане на  мъртви деца, рак на маточната шийка)

- храносмилателната и отделителната системи (гастрити, язви и рак на панкреаса, на стомаха и на червата)

- кожата (изтънена, бледа и състарена кожа, бръчки по лицето)

- очите – (раздразнени и насълзени очи, възпаления на лигавицата на очите)

- други (възпаления на лигавицата на носа и на гърлото, развалени зъби, лош дъх от устата...)

Еднакво  вредни са пушенето на цигари, на пури, на лула, на наргиле и дъвченето  на тютюн. Еднакво вредни за здравето са както силните /тежките/ цигари,  така - и леките цигари. Пушещите леки цигари по-трудно отказват  пушенето.

Страничната димна струя е много по-опасна от главната. Тя не преминава през никакъв филтър и съдържа:

- 50 пъти повече амоняк

- 5 пъти повече въглероден окис

- 3 пъти повече бензoпирен

- 2 пъти повече никотин и тютюнев катран.

Неактивният пушач, в компанията на пушач, вдишва непречистената струя тютюнев дим плюс тютюневия дим, издишан от пушача. В последният се съдържат 10% от никотина, поет от пушача.

Икономическите проблеми, които тютюнопушенето създава, са свързани с:

- разходи за:  поддържане на болнична материална база; диагностична и лечебна техника;  здравни кадри; изплащане на болнични; изплащане на здравни застраховки;  отсъствие от работното място и не произведена продукция; рехабилитация;  инвалидност; преждевременна смърт...

- финансови вреди:  тютюнопушенето отклонява средства от семейния бюджет, които биха могли  да се използват за плащане на текущи разходи, за здравословно хранене,  за организиране на почивки и екскурзии, за закупуване на дрехи и  обувки, на подаръци или - на книги.

Ако една  кутия цигари струва „само" 2,50 лева и един пушач си купува „само" по  една кутия на ден, за 365 дни той ще трябва да заплати общо 915 лева. А  ако пушите 40 години, например, сумата ще достигне незабелязано цифрата  36 600 лева. Излиза, че разходите – тези на домакинствата и тези на  държавата – са по-големи, отколкото печалбата от продажбата на тютюн и  тютюневи изделия.

Един пример: Ако САЩ печелят 9 млрд. $  годишно от данъците от производството на тютюн и тютюневи изделия, то 8  пъти повече – 72 млрд. $ се губят годишно за лечението на болести,  предизвикани от тютюнопушенето, за рехабилитация и от непроизведена  продукция.

В България през 1952 г. пушачите са  били 14%, през 1985 г. – 31%, а през 2002 г. – 40%. 66% от мъжете и 30%  от жените на възраст от 20 до 45 години са пушачи. 85% от децата на 16  годишна възраст вече са опитвали цигарите. 50% от тях продължават да  пушат след първия си опит. 20% от пушещите деца са активни пушачи.  Пушенето убива повече хора, отколкото алкохола, пътнотранспортните  произшествия и болестта СПИН, взети заедно. В България тютюнопушенето е  причина за смъртта на поне 12 000 души годишно.

Пушещият по една кутия (20 броя) цигари на ден за една година ще натрупа в дробовете си 1 литър катран.

Според други изследвания, България е първа в Европа и втора в света, след Куба, по брой пушачи, на глава от населението.

У нас, броят на пушачите надвишава 3 000 000 души.
През последните 14 години, тоест от 1990 – насам, тютюнопушенето  интензивно се разпространява сред жените. От 17%, през 1986, делът на  пушещите жени е нарастнал, през 1996, на 24%, за да достигне 30%, през  2001.
При мъжете, процентите са, както следва: 49%, през 1986 и 1996, и 52%, през 2001.
Нараства делът на пушачите сред младежите на възраст 15 – 24 години. От  39%, през 1996, са нарастнали на 41%, през 2001, а ѕ от тях пушат всеки  ден.
Пушенето е най – разпространено сред хората на възраст 25 – 45 години, като, от тях, 59% са пушачи.
Докато, през далечната 1970, средно, на глава от населението, са били  изпушвани по 1550 цигари, то, през 2000, броят на изпушените цигари  ве4е е 3410.
Докато, през 1990, тютюнопушенето е било главната причина за смъртта на

3 000 000 души годишно, през 1998, това число е набъбнало на 4 023 000  души. Очаква се, през 2020, тютюнопушенето да убие 8 400 000 свои  привърженици, а, през 2030 – "само" 10 000 000 души.
За последните 4 години, тоест – от 2000 – насам, броят на пушачите в Холандия, например, е намалял с около 4 – 5%.

Напоследък, се оказва, че в определени случаи, тютюнопушенето е  полезно, в ограничени дози, при старческа деменция (оглупяване) и при  мозъчен кръвоизлив, което съвсем не означава, че употребата му е  безопасна.

Защо трябва да спрем да пушим?

Цигарите НЕ СА средство за преодоляване на стреса. Напротив, те го увеличават.

Броят на жените пушачки, в световен мащаб, непрекъснато нараства, с  тенденция да достигне броя на мъжете пушачи. Всяка цигара, която вие  пушите, съдържа около

4 000 химически елемента. Две от  съставките, свързани с повишен риск от сърдечни заболявания, рак на  белия дроб и други форми на рак, са карбонатен диоксид (отровен газ) и  никотин (силен наркотик).

Когато спрете да пушите:
-  ще започне да се подобрява вкуса на храната;
- дишането ще е по-леко, даже да сте пушили 30 години;
- рискът от сърдечно заболяване намалява наполовина, с всяка година от спирането;

- ще намалите своето финансово бреме

Заболявания:
- Тютюнопушенето повишава риска от сърдечно заболяване и, ако се  прибави и прием на алкохол, наднормено тегло или други рискови фактори,  рискът се умножава. Ако пушите и приемате контрацептивни таблетки,  риска от сърдечни заболявания е 30 пъти по-голям от този при  непушачите.
- Тютюнопушенето е основен рисков фактор за развитие  на карцином на белия дроб. Kарциномът на белия дроб е настоящ проблем  за мъжете. Но все повече жени са пушачи и броят на жените с  диагностициран карцином на белия дроб се увеличава бързо. Белодробният  карцином е труден за лечение и курса на лечение продължава дълго.  Колкото повече пушите, толкова повече се увеличава риска, въпреки че са  повече от достатъчни и 1 - 2 цигари на ден, а по последни изследвания –  и едно дръпване от цигара, за да си причините белодробен карцином.
- Хроничните белодробни болести са много по-често срещани между  дългогодишните пушачи и могат да нарушат вашата работоспособност и  активност.
- Пушенето въздейства също и на кожата. Остаряването е по-бързо при пушачите - с ранна поява на бръчки и изтъняване на кожата.
- Тютюнопушенето увеличава риска от развитие и на други ракови заболявания.

Как да се откажете от тютюнопушенето?
- Не се поддавайте на мита, че ще напълнеете, ако се откажете от  тютюна. Напълнява се от приемането на по-големи количества храна и от  обездвижване, а

не – от липсата на отровите в тютюна.
-  Намерете мотивация - представете си Средиземноморския бряг, вие ще  можете да се къпете със спестените пари от изхвърления навик; ще  изглеждате по-добре, кожата ви вече няма да е жълтеникава и с лош тен,  дъхът и ръцете ви няма да миришат на цигари, ще се чувствате  по-жизнени, или си поставете други ваши цели... например – да ви се  родят здрави деца или да дадете добър пример на родените си вече  деца...
- Намерете подкрепа - от вашия личен лекар, както и - от вашето семейство и вашите приятели!

- Намерете други хора, с които заедно да се подкрепяте в отказването на цигарите

- Определете си дата за рязко спиране на цигарите и я отбележете в своя  дневник и на календара си. Постепенното намаляване на цигарите не върши  работа.

-         Изхвърлете в боклука всички цигари, запалки и пепелници в дама ви

-         Не позволявайте на гостите си да пушат в дома ви

-         Пийте повече течности – чешмяна и минерална вода, сокове, яжте плодове и зеленчуци

- Правете физически упражнения – тичайте нагоре и надолу по стълбите,  играйте гимнастика, плувайте, започнете да практикувате някакъв спорт  или някакво хоби.

- Ако почувствате болки в гърлото и  главоболие, това са симптоми, че организмът ви се възстановява. Болката  скоро ще изчезне.

- Избягвайте моментите на силно изкушение –  дори „само" едно дръпване от цигарата или изпушването на една цигара ще  ви върнат много назад. Ще повлекат много още цигари.

-         Купувайте си подаръци

-         Не мислете за цял живот без цигари. Мислете за днес и за утре.

Какво ще спечелите, когато престанете да пушите?

След:

- 20 минути – понижено кръвно налягане и забавен пулс

- 8 часа – въглеродният окис в кръвта ви се понижава до нормата. Нормализира се и количеството на кислорода в кръвта

- 24 часа – намалява опасността от сърдечен пристъп

- 48 часа – нервните окончания подновяват растежа си

- От две седмици до 3 месеца – подобряват се кръвообращението и белодробната функция, вкусът и обонянието ви ще се подобрят

- 1 до 9 месеца – Умората, кашлицата, задухът и затрудненото носно дишане намаляват, а  клетките на белия дроб отново могат да втечняват слузта, да изхвърлят  вредните вещества и да потискат инфекциите

- 1 година – намалява рискът от сърдечен инфаркт

- 5 години – намалява вероятността от смърт поради белодробен рак

- 10 години – рискът да развиете голяма част от заболяванията, причинени от тютюнопушенето, се изравняват с този на непушачите.

Тютюнопушене или здраве? Изберете сами!

Една онлайн инициатива, насочена срещу тютюнопушенето:
http://tobacco.defartists.com/bg/

---

Тук можете да видите различни марки цигари и дизайнът на техните кутии.
Вижте как се рекламира смърт!

http://houel.club.fr/index.htm

инфо:наука.бг

Появата на това заболяване, беше  последвана от множество опити от страна на учените да открият неговия  причинител. През 1983г. и 1984г. , двама учени, заедно с екипите си,  съобщиха, че са изолирали HIV, вирусът причиняващ СПИН. Единият от тях  е френският имунолог Luc Montagnier (1932 - ), работещ във френският институт "Луи Пастьор", а другият е американският имунолог Robert Gallo (1937 - ), работещ в National Caner Institute в Bethesda, Maryland.  И двамата излседователи идентифицирали HIV, като причинител на СПИН и  установили, че патогенът е ретровирус, което означава, че носителят на  генетичната му информация е РНК, вместо ДНК. Откритието било последвано  от спор свързан с въпроса за първооткривателя на вируса, но днес Gallo  и Montagnier са считани за съоткриватели на HIV.

Във вътреклетъчната среда на клетката гостоприемник, HIV използва ензим, известен като обратна транскриптаза,  за да изготви ДНК-копие на генетичната си информация. Единичната верига  на ДНК, след това се реплицира в двойно-верижна форма и се вгражда в  ДНК на клетката гостоприемник, от където дава инструкции за синтезата  на нова вирусна РНК. Вирусната РНК, от своя страна индуцира синтезата  на белтъчни капсомери, от които в последствие, заедно с вирусната РНК,  се изграждат новите HIV вируси. Огромен брой нови вирусни частици  напускат клетката гостоприемник преди тя да загине. HIV уврежда  имунната система, като навлиза в лимфоцитите и макрофагите, където се реплицира, след което ги убива и накрая засяга нови клетки.

Учените  смятат, че HIV се е появил в подножието на пустинята Сахара (Африка),  след което се е разпространил в Европа и САЩ. Поради факта, че при  маймуните съществуват вируси, които подтискат имунната система, учените  смятат, че тези вируси са мутирали до HIV, в организмите на хора, които  са яли такова заразено месо от маймуни и в последствие са се разболели  от СПИН. Петнадесет годишно момче с кожни увреждания е първият  документиран случай на СПИН. Неуспели да установят причината за смъртта  на момчето, докторите замразили отделни негови тъканни проби, след  което при по-нататъшни изследвания, се установило, че тъканите са били  заразени с HIV. През 60-те години на 20 век, докторите регистрирали  множество случаи на болни от СПИН, които починали в резултат на  левкимия. След няколко десетилетия, заболеваемостта от СПИН достигнала  такива мащаби, че СПИН-ът бил класифициран като отделно специфично  заболяване. Епидемиолозите, учени изследващи заболеваемостта, причините  и разпространението на заболяванията, насочили вниманието си към  СПИН-а. Американският учен James Curran, работещ с Центъра За Контрол и Превенция На Заболяванията (Center for Disease Control and Prevention - CDC),  блесна с усилията си насочени към проследяване появата на HIV.  Първоначално разпространен в САЩ, сред хомосексуалистите, HIV бързо се  разпространява и сред останалото население. Понастоящем новите случаи  на заразяване с HIV, значително се повишават в групата на  хетеросексуалните, като 20% от заболелите от СПИН са жени. Световно  разпространената СПИН епидемия е отнела живота на повече от 6,5 милиона  души и е предизвикала заразяване на други 29 милиона. Ново заразяване  със СПИН се появява на всеки 15 секунди. HIV не е разпространен  равномерно из целия свят; повечето от страдащите от това заболяване  хора живеят в развиващите се страни. В Африка същестува най-голям брой  на заразени със СПИН, но най-висока е честотата на заразяване в  юго-източна Азия и Индийския субконтинент. В САЩ, въпреки, че  заболяването е било концентрирано в големите градове, се е  разпространило и в по-малките такива, както и в провинциите. Ако,  някога СПИН, беше водеща причина за смъртта на хората между 25 и 44  години в САЩ, днес тя заема втора място след нещастните случаи.

HIV  се предава посредством телесните течности. Главният начин за предаване  на HIV от заразен човек е по полов път, особено при вагинални и анални  сношения, както и при орално-генитален контакт. Хора приемащи  интравенозни медикаменти и използващи общи медицински игли са изложени  на особено голям риск от заразяване с HIV. Съществува около 15-25%  вероятност за предаване на HIV от майка на новороденото, преди и след  раждането, като този процент значително се повишава, в случай, че  новороденото бива кърмено от майката. В редки случаи, в страни като  САЩ, където кръвта се изследва за наличие на HIV, заболяването бива  предавано при кръвопреливане, или пък при преливане на кръв-съсирващи  фактори. Друг фактор свързан с предаването на HIV, е повишения риск от  заразяване със СПИН у хора страдали от предавано по полов път  заболяване.

Лабораториите използват тест за HIV-1 ( съществува и друг вид HIV, който се нарича HIV-2 ), който се нарича ИЛАЙЗА ( enzyme-linked immunosorbant assay - ELISE ). За първи път разработен от Robert Gallo и неговия изследователски екип, ИЛАЙЗА тестът е базиран на следния факт  - въпреки, че заболяването атакува имунната система, специфичен вид  B-клетки, започва да образува антитела за борба срещу чуждородния агент  ( HIV ) в продължените на седмици или месеци след началото на  заразяването. Тестът открива наличието на антитела срещу HIV-1 и  взаимодейства с тях, което е съпроводено със спрецифична цветова  промяна. Недостатъците на теста са свързани с невъзможноста му да  идентифицира: 1) пациенти, които са заразени, но имунната им система  все още не е образувала антитела срещу вируса 2) такива, които са  заразени с HIV-2. ИЛАЙЗА тестът, може също така да даде фалшив  положителен отговор на човек, който страда от друго, различно от СПИН  заболяване. На пациенти с полоцителен ИЛАЙЗА тест се прави второ по  специфично излседване за да се потвърди наличието на СПИН. Създаден  през 1996г. , този тест, открива HIV антигени, белтъци образувани от  вируса и може следователно да открие HIV, преди тялото на пациента да е  започнало да образува антитела. Бяха създадени, също така, отделни  тестове за HIV-1 и HIV-2.

След като HIV навлезе в организма,  заболяването преминава през редица различни фази, достигайки до  състоянието означавано като СПИН. Ранните фази на заболяването могат да  бъдат придружени от симптоми особено характерни за грипа, като  например, температура и главоболие. Тези симптоми обикновено  продължават от 1 до 3 седмици след заразяването. След това индивидът  остава относително "здрав", докато вирусът се реплицира и имунната  система образува антитела. Тази фаза продължава обикновено, докато  имунната система, все още успява да "възпира" вируса. Развитието на  заболяването се съпровожда с намаляване броя на особен вид имунни  клетки известни като CD4-T лимфоцити. HIV атакува тези имунни  клетки, като се свързва с техните CD4 рецептори. Вирусът атакува също  така и макрофагите, клетките представящи антигена на Т-хелперите.  Развитието на заболяването може също така да бъде определно,  посредством установяване количеството на HIV в кръвта. След няколко  месеца или години, развитието на заболяването достига до нов етап, при  който се наблюдава намаляване броя на CD4-T клетките и появата на  незаплашващи живота симптоми като обща слабост и подуване на лимфните  възли. Центърът За Контрол и Превенция на Заболяванията е установил  конкретно определение за диагнозата на СПИН в състава на което броят на  CD4-Т клетките е по малък от 200 за кубически милилитър кръв.

Въпреки  значителния прогрес, който бе постигнат във връзка с лечението на СПИН,  лекарство за заболяването все още не е открито. През 1995г. учените  създадоха ефикасен коктейл от медикаменти, който подпомага спиране  развитието на заобляването. Сред многобройните вещества, коктейлът  съдържа zidovudine (AZT), didanosine (ddi) и протеазни  инхибитори. AZT и ddi са нуклеозиди, които представляват градивни  блокове на ДНК. Ензимът обратна транскриптаза, по погрешка се съединява  с лекарствените вещества във вирусната верига, като по този начин спира  ДНК-синтезата. Използван сам, AZT работи временно, докато HIV не развие  имунитет срещу него. Протеазите са ензими, които са необходими за  възпроизвеждането на HIV, когато протеазните инхибитори бъдат въведени  в организма те блокират ензимите и по този начин спират репликацията на  самия вирус. През 1995г. Федералното Ръководство По Лекарствата ( Federal Drug Administration ) удобри т.нар. saquinaviras,  първите протеазни инхибитори, използвани в комбинация с нуклеозидните  медикаменти като AZT; това беше последвано от удобряването ( през  1996г. ) употребата на протеазните инхибитори ritonavir и indinavir,  самостоятелно или в съчетание с нуклеозиди. Комбинацията от различни  медикаменти води до по-голямо увеличаване на антителата и по-силно  намаляване броя на HIV, отколкото, който и да е медикамент, използуван  самостоятелно. Въпреки подобрението на пациентите използващи подобни  медикаментозни коктейли, те не се излекуват напълно от болеста, поради  наличието в организма на инактивни вируси. Изследователите са в  непрекъснато търсене на евентуални възможни пътища за отстраняването на  тези вируси от организма. В борбата срещу СПИН, изследователите, също  така правят опити и за създаването на ваксина срещу заболяването. Като  допълнение на класическия метод за изготвяне на ваксина от  "омаломощени" патогенни агенти, учените се опитват да създадът ваксина  от единични вирусни белтъци.

Борбата срещу СПИН включва също  така предотвратяване предаването на заболяването. Заразени индивиди  могат да предадат инфектирани с HIV макрофаги и Т-лимфоцити посредством  телесните си течности. Половите контакти и употребата на наркотици са  най-честите начини за предаване на заболяването. Обикновено по време на  полов акт, вирусът навлиза във вътрешната среда на организма  посредством малки, окрити ранчки. Той също така, може да бъде внесен в  организма при използването на общи инфектирани медицински игли. С цел  да се намали предаването на HIV сред хората по света, бях осъществени  редица публични здравно-образователни и социални програми. Жизнено  важно е да се увеличи информираността на хората относно природата на  СПИН-а, както и относно условията и поведението, които ги поставят в  риск от заразяване или разпространяване на заболяването.

Превел: lubomir_yonchev

Диета за отслабване
Хипократовата школа критикува прекалената диета като рисково начинание. Но в „Режим за здраве" тя публикува и първата диетична програма за хора с наднормено тегло - диета, която се стреми да обуздае големия им апетит и прекомерния прием на храна. За нашите по-пълни читатели цитираме основните положения:
•  Преди храна пийте малко разредено вино.
•  Яжте тлъсто месо, защото малко количество засища.
•  Сервирайте месото със сусамови семена или подправки.
•  Правете гимнастика на празен стомах непосредствено преди ядене и започнете да се храните, докато още сте задъхани.
•  Яжте само по веднъж на ден.
•  Не се къпете, обличайте се колкото може по-леко и спете на твърдо легло.

До:
Комисията по здравеопазване на Народното събрание
Комисията по правата на човека и вероизповеданията
Комисията по жалбите и петициите на гражданите
Комисия по гражданското общество и медии
Комисия за борба с корупцията

Министерство на здравеопазването
Национална здравноосигурителна каса

Копие: Български лекарски съюз
Български зъболекарски съюз

ОТВОРЕНА ДЕКЛАРАЦИЯ

Проблемите в българското здравеопазване засягат всички български граждани. До този момент независимо от политическите изявления на редица народни представители и лица в изпълнителната власт, липсват реални възможности за граждански контрол и участие в процесите на вземане на решения в здравния сектор.

Почти пет години мястото на пациентите в Събранието на представителите на НЗОК стои незаето, силно ограничен е достъпът до информация на пациентите и гражданите за това как се харчат техните пари от данъци и здравноосигурителни вноски за здраве, как се изпълнява закона за обществените поръчки или как се планират национални програми, инвестиции, лекарства и медицински услуги. Продължава порочната практика да се приемат закони и наредби, плод на политическо съглашателство, които не обслужват в най-добра степен обществените нужди.

С настоящата декларация ние призоваваме народните представители от всички политически сили, както и представителите на изпълнителната власт към следните действия:

1. Да се пристъпи спешно към процедура по попълване на квотата на пациентите в Събранието на представителите на НЗОК;

2. Министерският съвет да приеме работещи и ясно дефинирани критерии за представителност на пациентски и граждански организации, които да имат право да участват в номинациите и избора на техни представители в управителните органи на НЗОК и консултативни съвети към други здравни институции в България. Критериите ще бъдат изготвени от пациентските и гражданските организации и ще бъдат предложени на институциите;

3. На територията на всяка област да се създаде Комисия по правата на пациентите, която да бъде към администрацията на областния управител;

4. Да се предложат и приемат промени в Закона за здравното осигуряване:
a. Като се увеличи квотата на пациентските и гражданските организации, работещи в сектора на здравеопазването и правата на човека в Събранието на представителите на НЗОК като броя на тези предствители да бъде не по-малко от ½ от квотата на осигурените лица;
b. Събранието на представителите да избира свой постоянен председател за срок от 3 години, който да бъде представител на пациентска или гражданска организация;
c. В числения състав на Управителния съвет и Контролния съвет на НЗОК да се включи и квота на представител на пациентска и/или гражданска организация.

5. Представител на пациентска и/или гражданска организация да бъде включен във Висшия медицински съвет в Министерството на здравеопазването след промяна в Закона за здравето.

6. Да бъде приет Закон за правата на пациента от Народното събрание.

7. Към Министерството на здравеопазването да се създаде Обществен съвет по правата на пациента.

8. Да бъде учреден Консултативен съвет на пациентските и гражданските организации в здравеопазването към Министерски съвет и всички предложения за нормативни актове (закони, наредби, правилници и др.), които се приемат от Министерството на здравеопазването или Министерски съвет, да съдържат и задължително съгласувателно становище на съвета.

9. Всяка година Министерството на здравеопазването да обявява търгове за обществени поръчки за изпълнение на национални програми в частта обществено здравеопазване, както и да отделя средства от държавния бюджет за проекти и услуги предоставяни от пациентски и граждански организации.

10. Да бъдат създадени регламентираните от Закона за лечебните заведения болнични настоятелства към всички лечебни заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие.

Подкрепили декларацията:

1. Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване
2. Сдружение за развитие на българското здравеопазване
3. Конфедерация „Защита на здравето”;
4. Фондация на родителите на деца с епилепсия;
5. Българска асоциация за невромускулни заболявания
6. Асоциация на българите боледуващи от астма
7. Българска асоциация на лица с интелектуални затруднения
8. Сдружение „Различни но равни”
9. Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и приятели
10. Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение
11. Фондация на пациентите с хронична бъбречна недостатъчност и хемодиализираните в България
12. Фондация „МС общество в България”
13. Българска Асоциация „Диабет”
14. Българско сдружение „Детска церебрална парализа”
15. Сдружение „Отворено общуване”
16. Българска Асоциация на онкоболните
17. Национална Асоциация на жените с онкологични заболявания в България

Ако се отпусна да пиша трябва книга да напиша за пет дневният си престой. Щях да забравя - и за капак ме изписват без диагноза, защото времето по клинична пътека не стигнало за установяване на диагнозата. На това здраве му кажи.

Апропо аз съм все така зле.

TINKA_DOBREVA

МОТИВИ
към законопроекта за правата на пациента

Пациентът е лице, което получава медицинска помощ. Необходимостта от медицинска помощ в повечето случаи е съпроводен а с болка и страдание. Самият лечебен процес поставя пациента в състояние на