Събрах тези цветни стъкълца от постове, коментари и други места - всичко, което ме впечатли наскоро:

от Графа - Ако погледнем от друга гледна точка, няма разбран и не разбран творец. Защото няма творец, който да знае какво е казал! Истинският откъсва част от себе си и тя тръгва сред хората. Но той я вижда от своята страна, всеки от хората - от своята. Всяко виждане с нещо различно. Дълговечността на творението зависи от това, какви възможности дава за "дотворяване" - те определят какъв ще е броя на "съавторите".

от Тишо - Стивън Кинг беше казал нещо от рода на: "разказът е моментно привличане, кратка целувка, а романът - дългогодишна и разтърсваща любовна афера."

от Амелия - Думи, думи, думи...

Модел на свят в дискретни единици.

Безуспешни опити да напъхаш единното в словесните нашийници на смислите.

от Калин - Не ме четете избирателно (цитирано по памет). Нарочно не давам линк, защото страницата се нарича „Кървящи" и е много лична.

от Светлина - ...аз мисля, че няма професия писач от сърце, така че определено си права - някои хора (тея със страст) се четат трудно и винаги оставят белег на четеца. Не че той може да се сравни с белега на автора, де...

от Пейо (след кря на конкурса „Оставката на министъра") - Ако е нужен извод или личното ми мнение, то е че ничие въображение не може да се сравнява с действителността.

от Vanbergen (когато пише разказ) - Дойде ли последната точка, съм безсилен.

1. "За писането. Мемоари на занаята" е, по общото мнение, един от най-добрите наръчници за творческо писане, издаван някога.

2. "Елементи на стила" на Уилям Стрънг е другият, но всичките ми опити да го намеря в България до сега удрят на камък (което ми напомня - ако някой успее - да драсне един мейл).

"За Писането" си остава задължително четиво за всеки, който иска да стане професионалист в сверата на популярната лиратура, или пък просто изпитва удоволствие от писането на проза.

В няколко стегнати глави мистър Краля-на-ужаса разкрива собствения си опит в това поле, дава полезни съвети за това какво трябва и какво не трябва да правим, ако искаме някой изобщо да прочете нещата ни. Това, в съчетание с неповторимия хумор на автора (всеки чел негова книга знае за какво говоря - Стивън Кинг не е само черва и писъци), прави книжката полезен, лек за четене и разбиране, и поучителен инструмент на младия писател. Пък и ще разберете защо, мътните го взели, най-продаваният хорър писател в историята си е избърсал задника с отровен бръшлян или е бил блъснат от микробус :)