"Лъжичка за мама... "

Владимир Леви пише: "Твърдо изказаното убеждение се налага да бъде повторено: Не принуждавайте детето да се храни. Да принуждаваш някого да яде е противоестествено. Нито едно живо същество в природата не яде по принуда и не принуждава децата си да се хранят...".
Американските психолози също са против това да се принуждават децата да се хранят. Карън Милър, специалист по детски неврози, отбелязва: "Отказът на детето да яде тогава, когато изискват родителите, е една от първите прояви на неговото независимо "аз". Затова, ако детето ви е здраво и не трябва да спазва строг режим на хранене, отстъпете, с това ще демонстрирате уважение към неговите желания".

Трябва да се спазва режим на хранене
Всъщност детето трябва да се храни тогава, когато иска да яде, а не по някакъв режим. Психологът Литбак се обръща към родителите от името на детето: „вие ме карате да се храня по режим. Дайте ми да ям тогава, когато съм гладно, не мъчете и мен, и себе си. Доктор Спок описва такъв пример. На децата от девет месеца до година и половина им дали възможност да ядат това, което искат, поставяйки пред тях различни ястия.

Съчетанието на избраните продукти се оказало малко необичайно, но подборът на хранителните вещества съответствал на съвременните научни препоръки. «Така че, дайте ми свобода! в края на краищата ще си изработя режим на хранене, който отговаря на моята природа».

"Изяж това, много е полезно..."
Не карайте децата да ядат това, което не искат.
Ако вкусът на детето е нормален и обмяната на веществата не е нарушена, добре е да се опитате да разберете какво му се яде.

Децата често чувстват интуитивно какви продукти са необходими на организма им 6 даден момент. Обърнете внимание на желанията им.

Защо ядеш толкова бавно...
Не пришпорвайте децата: "Яж по-бързо!", "Какво се бавиш!" и др. Дори ако закъснявате, вредата от това закъснение ще бъде много по-малка, отколкото вредата, която ще нанесе бързането не само на храносмилателната система, но и на психиката на детето.

"Браво, ето ти бонбон..."
Старайте се да не използвате храната (обикновено в такива случаи се използват сладкиши) като поощрение, като награда за добро поведение. Има опасност, когато детето стане възрастен човек, при изживяването на неприятности да се стреми да намери утеха в яденето, което в повечето случаи води до затлъстяване.

За да расте здраво, детето трябва да се храни всеки ден с месо
Всеки ден е вредно да се яде месо дори за възрастните, да не говорим за децата. Работата е в това, че месото се смила трудно и бавно и може да пренапрегне храносмилателната система. Отгоре на това изобилието от тежка храна алергизира организма. Оценките на специалистите са, че на децата са необходими поне два постни дни в седмицата (а най-добре е те да са повече, за сметка на замяната на месото с риба или със соеви продукти).

Лекарите отбелязват, че не е желателно да се включва месо в менюто на детето преди навършването на осмия му месец.

Източник: www.lekar.bg

Като се замисля позата е неделима част от ежедневието ми. И не мога да си отговоря защо го правя.

Сега, ако си се разприказваме с Фройд или компания, ще открия куп извинителни бележки, понатрупани през прекалено спокойното ми детство. И юношество без предизвикателства. И всъщност ето я отправната точка. Слабохарактерност или липса на добри навици? Но някак си, не ми се иска да се гмуркам в тези падини.

На свой ред аз самата съм родител и ми става твърде страшно да броя "добрите" моменти и да се тюхкам над слабостите на сина си. Редно ли е да манипулирам детето си по свой образ и подобие? Защото колкото и да се стремя, аз оценявам детето си през моя поглед. И цял ден да си внушавам да бъда обективна, не съм. Роят се въпроси, напират идейки, но ...Вероятно отговори има - не са в моята тетрадка, обаче. Сигурно златния път блести ослепително, а аз не виждам. Сто процента ако се зачета в родителските книги ще намеря по темата поне една глава. И сигурно съм ги чела, даже по едно време си водех и бележки. Сега трябва да си прочета бележките, а после да повторя книгата и де го баланса де? Свободно движение или координирано подбутване родителско. Креативност или строг режим?

Без да искам, се оплитам в ежедневието и намеренията си, че в 22,30 честичко си питам как забравих идеята с глината, или пък - как пропуснахме кукления театър, или пък колко пъти да си напомня да му напомня да си подрежда дрехите...

Не е честно да се оправдавам, но е неизбежно.

Вечер, преди да заспя, се моля да успея да съм приличен родител, да не забравям, да не се разсейвам.

И подличка се промъква мисълта: Ами аз? Един съвсем различен аспект.