06.06.2008

/Фили/ Кризата по върховете на управлението в България, която през последните седмици доведе до промени в правителството, обещания за активизация и нови подходи в търсене на трудни решения, изглежда за момента се пренася на по-ниски нива. В същото време не отслабва натискът от страна на Европейския съюз за провеждане на необходимите реформи по двете основни направления – борба с корупцията и организираната престъпност и подобряване на механизмите за усвояване на парите от европейските фондове. В момента се осъществяват последните проверки от страна на Евросъюза преди поредния редовен доклад за напредъка на страната, който трябва да се появи в края на юни. България е заплашена от въвеждане на предпазна клауза и спиране на част от финансирането, докато проблемите не бъдат изчистени.

Цялата картина се усложнява още повече от факта, че година преди предстоящите парламентарни избори, мисълта за тях вече трайно ръководи всички политически действия както на управляващи, така и на опозиция. От тази гледна точка в по-неизгодна позиция са партиите от управляващата тройна коалиция, особено БСП и НДСВ. От една страна те са притиснати от желанието си вече да започнат играта с основния коз – характерните за тях популистки предизборни ходове. От друга страна – искат да запазят влиянието си върху бизнеса, включително сенчестия бизнес, откъдето главно идва партийното, но и не само партийното, предизборно финансиране. От трета страна обаче - ако не провеждат реформите, за които настоява Европейския съюз, ще се окажат в много тежка предизборна ситуация. И тук кръгът се затваря, защото тези реформи противоречат както на популизма в политиката, така и на нейната мафиотизация.

- Пламен, във всяка сфера на дейност, включително и в политиката, да изпаднеш в подобно положение означава, че се отварят сериозни възможности за погрешни решения и ходове. Така ли е и в случая?

- Да, Фили! Напрежението си личи, грешките и дори хаоса при вземането на решения вече започнаха да стават все по-видими. Няколко са нагледните примери само от последните дни.

След като досегашният шеф на Главна дирекция “Митници” Асен Асенов през миналата седмица подаде оставка, на негово място беше назначен Христо Кулишев. Кулишев е дългогодишен митнически служител, но с печално известно име в обществото. Той беше шеф на митниците през деветдесетте години, по времето на управлението на Любен Беров и Жан Виденов т.е. времето на най-голямото източване на българската икономика, свързано с пране на мръсни пари, засилена контрабанда на стоки, включително и драстични нарушения на съществуващото тогава югоембарго. Това назначение очевидно не е полезно от гледна точка на необходимите реформи в митническата система, която според един неотдавнашен документ на Европейския съюз генерира най-много корупция. Оттам - очевидно не е полезно за страната и нейните граждани. Но посланието, което може да се прочете зад това назначение, е съвсем ясно и недвусмислено – най-голямата от трите управляващи партии, БСП, предизборно овладява митниците.

Това назначение според мен не просто поставя под сериозно съмнение, но направо опровергава и една теза, която по различни механизми усилено се лансира в публичното пространство напоследък – тезата за добрия, правилно мислещ министър-председател Сергей Станишев, който има огромното желание и хубавите идеи как България да се превърне в истинска европейска държава, но на когото му пречат различни вътрешни и външни врагове. Защото ако назначението е решение на самия Станишев, то показва какво е нивото на неговите добри идеи. Ако пък му е наложено от някой друг, превръща се в поредното доказателство, че в България властта не е публична, а конците се дърпат иззад кулисите.

Другото решение, което очевидно отново има предизборна насоченост, е позволението, дадено от Държавната агенция за енергийно и водно регулиране, за драстично повишаване на цената на тока за бита с над 18 процента. Някой ще се запита как ли пък такова решение може да се окаже в полза на управляващите, след като удря пряко по техния имидж в момента. Тук ключовият израз е - “в момента”.  Защото ползите за управляващите идват по две линии, и двете свързани с избрания момент. Първата полза е, че след една година това повишение, заради доказано късата памет на българското общество, вече няма да е част от предизборната тематика, всичко ще е забравено. Втората полза е, че още през тази година повишението ще донесе на управляващите изключително големи извънбюджетни приходи, които те щедро ще могат да изхарчат в предизборната кампания. Тези средства не им трябва догодина, дори и пак да спечелят изборите. Те ще им трябват сега. Съществува и въпроса защо, след като това решение може да донесе такива ползи на управляващите, аз го поставям сред техните грешки. Ами просто защото то показва, че единствената им насоченост е към защита на частния партиен, не към реалния обществен интерес, а това е истинска грешка от гледна точка на политическите принципи и дългосрочната политическа стратегия.

- В сегашната ситуация обаче абстрактните принципи едва ли са от толкова голямо значение за  управляващите.....

- Изглежда така, но всъщност когато отпред не се виждат основополагащите цели, обикновено се губи ориентация. Ти неслучайно спомена в началото, Фили, че кризата по върховете се пренася на по-долните етажи на власттта. Там тя лесно се превръща в хаос, а при нереволюционна ситуация хаосът се проявява като волунтаризъм, който води до още хаос. Така България понякога започва да изглежда като истинска “страна на чудесата”.

Примери за това също има предостатъчно напоследък. В края на миналата седмица шефът на Държавния фонд “Земеделие” Димитър Тадаръков заяви, че блокираните през февруари европейски средства по програма САПАРД ще бъдат отблокирани “до дни”, тъй като одитът, извършен от Еврокомисията е приключил успешно. Това наистина прозвуча като предсказание за чудо. Още в понеделник обаче последва отрезвителна реакция от страна на Майкъл Ман, говорител на европейския комисар по земеделието, който каза, че такова нещо няма, защото докладът на комисията не е готов и завършването му “ще отнеме още време”. Ман заяви, че не му е известно на българската страна да са давани някакви предварителни резултати или заключения и не може да си обясни на какво се основават разпространяваните  твърдения за възстановяване на плащанията по САПАРД “до дни”.

Друг крещящ пример за представяне на желаното като действително даде новоназначеният шеф на Столичната дирекция на полицията комисар Николай Янев. На пресконференция при представянето си като нов ръководител той се закани да “мачка” престъпния контингент, като, разбира се, това “мачкане” се осъществява “в рамките на закона”. Вероятно и на самия него, както на цялото българско общество, му е ясно, че за целта трябва първо да бъдат смачкани доста служители и доста навици и практики на самата полиция, която през годините последователно демонстрира, че е повече част от проблема с престъпността, отколкото част от решението му.

В същото време поне аз не чух обаче нито един човек от каквото и да било властово ниво да коментира, още по-малко да предложи реални мерки за справяне с истинските проблеми. Например тези, засегнати в разпространеното преди дни проучване на Евростат, според което с поскъпване на хранителните стоки от 25 процента за последната година България е на първо място в Европейския съюз. Защо тази незавидна всъщност класация изглежда като чудо става ясно, когато се съпостави с данните от същото проучване, според което България има и “най-ниски средни разходи за труд на час”, което ще рече – най-ниска часова ставка, от едва едно евро и шестдесет и пет цента. При средно за целия Европейски съюз 20 евро и 35 цента.

При това положение обаче напълно разбираема е липсата на чудеса в една друга сфера – здравето и смъртността. Пак по данните на Евростат, с близо осем процента България държи първенството в Европейския съюз и по отрицателно ниво на прираста на населението. Защо е така обяснява друго проучване, осъществено от българска неправителствена организация. Според него близо 7000 души – или 33 на сто от общия брой починали през миналата година – са умрели само поради ниското ниво на здравеопазването в страната, а 26 процента от изписаните от болниците пациенти се връщат в тях до един месец.

При това положение амбициите на сега управляващите да получат нов мандат през следващата година означават само едно – че те разчитат в българското общество отново да се прояви Стокхолмският синдром, при който заложниците оправдават и дори обикват тези, които са ги отвлекли. Макар в научната литература да няма данни, че проявите на този синдром могат да имат толкова масов характер.

Работещите в ЧЕЗ започват стачка

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

Започвам с ясното убеждение, че всички хора на наемния труд у нас са бедни. С някои дребни изключения, разбира се. Човешкият труд е най-евтината производствена суровина по тези географски ширини. След нас са само Албанците. Изоставаме дори от държавите на Западните Балкани, които попаднаха в политическа изолация и останаха извън европейските интеграционни процеси. Който иска да се рови из статистиката. Цените се вдигат, социалноито напрежение и общественото недоволство растат. Ножът опря до кокала. Това са факти.

Оттук натаък сценариите са два - а) Постепенно уеличаване на цената на труда във всички сектори или б) Свръхинфлация, политическа и икономическа криза. По-вероятно ми се струва второто. Все пак, досега не е имало случай социалистите да седнат зад държавното кормило и държавата да не катастрофира, нали така? Очевдино тези хора не могат да управляват. Но да не политизираме темата излишно.

Днес прочетох в нетинфо, че без много-много шум на бакшишите им вдигнаха заплатите с 25%.  Причината: в момента били принудени да карат по 12 часа на ден и това водело до преумора. Уважавам техния труд и много добре знам, че лесна работа няма. Друго ме вади от равновесие: получава се така, че щом никсоквалифицираните работници у нас зинат, веднага им запушват устата с пачка. А хората на интелектуалния труд са принудени да гладуват.

Един майстор с основно образование, който лепи  плочки в банята, изкарва 5-6 пъти повече пари от един учител, ако щете ми вярвайте. Тва може лесно да се провери - повикайте си майстор да ви смени плочките в банята. Циганите по строежите заработват надница от 50 лв на ден. И всичко това все пак си има логичното обяснение: правилата на пазарната икономика са такива, че когато една стока се търси, а няма достатъчно предлагане, нейната цена се увеличава. И понеже куцо, кьораво и сакато се  е юрнало да строи и да прави ремонти, нормално е бачкерът да изкарва пари. Да е жив и здрав. Неговата също не е лесна.

Лошото, е, че правилата на пазарната икономика нещо ми се губят в обществения сектор. Когато шофьорите от градския транспорт и таксиметровите шофьори пожелаят повишаване на цената на труда си, това винаги изглежда резонно и те винаги получават това, което искат. А когато учителите и лекарите стачкуват, надъхват болните, родителите и децата срещу тях.

Чий труд е по-важен, питам аз? Този на човека, който те вози до работа или този на човека, който ти спасява живота на операционната маса? И дали необразованият, нискоквалифициран бакшиш се уморява повече от преподвателя, който ти гледа децата, възпитава ги, носи отговорност за тях и им налива акъл в главата, докато ти правиш кариера, строиш и ремонтираш?  

Айде стига. Писна ми. Ако питате мен, дори учителите да провалят цялата учебната година, за да получат своето, никой няма право да им се сърди. Положението на тези хора е отчайващо. Те нямат какво да губят, защото така или иначе отдавна работят без пари. Трабва да си глупак, за да не осъзнаваш този факт. Трябва да си плиткоумен кретен, за да не си даваш сметка колко полезен е техният труд и колко важна обществена мисия изпълняват тези хора. А какво искат в замяна? Ами просто да се наядат. С 500 лв в България за момента можеш само да се наядеш. НО те не излизат да бойкотират Парламента, те не блокират движението в целия град. На пръв поглед малко хора са засегнати от техния протест. На втори - от учителите зависи съдбата и бъдещето на проклетата ни, шибана страна.

Извинявам се за острия език, но наистина ми писна на шоферите номерът винаги да им се получава, а на учителите - никога. Трябва да има поне малко справедливост на този свят.

Тихомир Димитров