Франция е една от големите държави в Европа, една от най - посещаваните в целия свят. Притежава всички екстри, които човек може да пожелае да види по време на своята вакнция: невероятен град като Париж, страхотни плажове, повече културни паметници от всяка друга държава, прекрасна природа, забележителен планински пейзаж, вкусна храна, страхотно вино и хора, които се наслаждават на живота.

Париж – градът на светлините. Париж е без съмнение най - посещавания и най - прекрасния град на планетата.

Градът се намира в меандър на река Сена, която го разделя на две части, Rive Droite (десен бряг) на север и по-малкия Rive Gauche (ляв бряг) на юг. Париж също е прочут с големите булеварди, засадени с кестени, като Шанз-Елизе, както и с много архитектурни забележителности. Париж се обслужва от две големи летища: Орли (Orly), южно от града и международното летище „Шарл де Гол“ на север, в Роаси (Charles De Gaulle, Roissy).

Най-голямото съкровище на Франция е долината Loire с много невероятни замъци и кули.

Алпите са подходящи за ски през зимата и пешаходен туризъм през лятото. Годишно страната се посещава от на 60 млн. туристи.

Франция притежава забележителности, които могат да бъдат видяни при едно пътуване.

Паркът Buttes Chaumont : Париж е дестинация номер едно, но малцина са тези, които отиват там заради природата. Градът притежава водопад, който е почти толкова висок колкото е Ниагарския водопад. Именно в парка Buttes Chaumont туристите могат да се насладят на този водопад. Това е една невероятна промяна от паметниците и музеите и безкрайното пазаруване по улиците на Париж.

Самият парк в миналото е бил отхвърляно бунище и е имал много лоша репутация. През 19век е бил трансформиран от Наполеон във фантастичен парк, много наподобяващ Дисниленд. Централно място в парка е резервирано за езерото, в което се намира високата 50 метра планина. На върха на тази планина е построена сграда, от която се виждат невероятни гледки към Париж. Има два моста, които свързват островчето с останала част на парка.Островчето е богато на пещери , в които човек може да се разходи или да се изкачи. Те са безопасни и са покрити с парапети за да не се допускат инциденти. 

  Place de la Concorde : Най-големият площад в Париж, който има неприятен фон. В черните дни на Френската Революция на това място са се слагали гюлотините за да се обезглавяват опонентите на Революцията. Луис 16, Мария-Антоанета, Дантон, Робеспиер и 2800 други, които са били убити между 1793 и 1975г

Новото име на Place de la Concorde е било установено в края на трудните и проблемни години с идеята за по-добро бъдеще. Днес е прекрасно място, чудесен пример за Френската градска архитектура. Площадът се намира между градините Tuileries и Champs Elysees. Централно място на площада  е запазено за Обеликс от Луксор. Високият 22 метра Обеликс е бил подарък от Мохамед Али, крал на Египет на своето копие Луис Филип. Във всеки ъгъл на площада може да се види статуя на голям Френски град : Лил, Стразбург, Лион, Марсилия, Бордо, Нант, Брест и Роуен.

Arc de Triomphe - Триумфалната Арка е една от най-известните забележителности в Париж. Издигната в чест на мъж и жена загинали по време на битките в Парижката Революция. Конструкцията на арката е поръчана от Наполеон 1. Арката е била построена от Percier и Fontaine между 1806 и 1808г. Доста се приближава до модела на Arc of Constantine в Рим. Многобройни статуи са издълбани в арката като най-известната е „Отпътуването на доброволците (Departure of the Volunteers)” като изображението представлява тръгването на доброволците след Френската Революция. Под Арката се намира гроба на неизвестните войници от Първата Световна война. Там гори първият вечен огън в Европа в тяхна чест.

Eiffel Tower – Айфеловата кула е била построена през 1889г за Световното изложение в чест на стогодишнината от Френската Революция. Архитектът, който отговарял за строежа Густав Айфел (Gustave Eiffel) е известен и с това, че е проектирал металната структура на Статуята на Свободата в Ню Йорк. Кулата е висока 300м. Друг вълнуващ факт е, че тази кула е най-посещаваната забележителност в целия свят. През 1998г е била посетена от 6 милиона туристи.

Notre Dame Cathedral – първият камък е поставен през 1163г, а самата катедрала е била звършена 170 години след това. Катедралата е невероятен пример за готическия тип архитектура. След изкачването си на върха на катедралата човек може да се наслади на невероятните гледки на Париж, а също така може да разгледа и всички скулптури по самата катедрала. Както и да е Нотр Дам не е единственото място в града, което представлява интерес.

Само няколко крачки встрани се вижда друга Готическа забележителност - La Sainte Chapelle, която е построена през 1248г от Луис 9. Малко след La Sainte Chapelle се намира Conciergerie, Готически дворец, който по-късно е превърнат в затвор. По време на Революцията в него са живели около 4000 затворници, включително Мария Антоанета.

Имам си един замък в Словения.

Казва се Град Оточец и моите любезни поданици го рекламират като единствения в Словения замък, разположен на остров. Естествено, че ще е на остров. Това значи вода (река Крка, в случая), а аз обожавам водата. Големият Добър Вълк понякога ми се подиграва, че било чудно как оцелявам, като явно дишам с хриле, а пък се храня от фотосинтеза. Той не разбира много от марс, затова. Мисли си, че просто им хващам радиото с пломбите си.

За да фотосинтезирам, много ми трябва слънчева светлина, затова не посещавам замъка си. Там все вали. Но пък често минавам за малко. И то пак вали. Обаче този път не беше дъждовно. Имам предвид, че валя само около шест пъти за по 10-тина минути. Иначе си беше слънчево и топло. Затова ни хрумна да поспрем. Само за кафе, решихме. Не, че пия кафе следобед, но трябваше да тръгнем в прилично време, защото ни чакат 800 и кусур километра до вкъщи.

Но покрай Големия Добър Вълк, 800 километра днеска почваш за нищо да си ги нямаш. Има и песничка за това: 

„ … и си мисли: „Кумчо Вълчо дали си е у дома?”

Че гората му е къща, а пък той е все на път,

Дали няма да го срещне някъде на кръстопът…” 

Преди да влезем в замъка се помотахме покрай брега. Всичко е наситено-зелено. Дори самата вода на Крка има един забележителен зелен цвят, който повече прилича на цвета на море от картичка с палма, бял плаж и туземка по бели монокини, само че е по-млечен. Фауната се състои основно от патици, по-малко лебеди и неколцина рибари. Птиците се движат в клин из реката, като основното тяло образуват патиците, а лебедът е водач. Щом дойдат рибарите и понечат да се настанят на столчетата си, клина се втурва с доста прилична скорост към тях.

- Виж как рибарите хвърлят въдиците наблизо, а хляба надалеч. Хитро… – одобри Големият Добър Вълк. Станал е съзерцателен, защото наблизо има мъничък къмпинг. А на него от къмпинги му омекват и краката и главата. Толкова.

- Гледай, истински воден кестен! – добави, след като минахме по дървения мост към замъка.

- Как „воден”?

- Корените му са целите във водата.

Влязохме в двора на замъка и се разположихме на сянка под колонадата. Големият Добър Вълк се запъти към тоалетната, а аз използвах случая да си огледам собствеността. Моите спретнати и работливи поданици поддържат всичко в ред. Бели покривки, излъскани мрамори, дори реката е чиста. Малката дворна портичка беше открехната и през нисичката арка се виждаше част от градината и парче зелена вода.

Имах дежа-вю как си спя, тук в замъка, кротко подложила Червената шапка под главата си, а Големият Добър Вълк идва и ме събужда с целувка. Два часа сме се целували.

А после дойде Старата Приятелка и каза:

- Ти пък, как си го избра. Прилича на Дядо Коледа.

Много знае тя. Дядо Коледа е черен. Мургав, де. Живее в едно село до София, цяла година под прикритие – ром. Нашите Приятели От Шотландия, дето имат къща там, години наред лъгали децата, като се правели подред на Дядо Коледа в издържан костюм и с перфектен грим. Обаче, един ден техният приятел казал:

- Братче, децата вече са големи. Ще ни хванат. Неволята пак е в отпуска, давай да повикаме друг Дядо. Трябва да е сърцат, работлив, да обича семейството си и децата, да е добър човек, добър съсед, забавен и мил.

И така поканили истинския. А децата, и бели и черни и руси и тъмнооки, се тълпяли наоколо, зяпали го с ококорени очи и му прошепвали желанията си. И всичките се сбъднали. Но тази е съвсем друга приказка.

Зеленото ме мамеше.

Като видна Червена шапчица, често посещавах горите и пътечките. Нямам съвсем ясни спомени оттогава, защото … просто ми е толкова акъла. Мама твърди, че историята се разказва съвсем погрешно. Всъщност, тя не би ме пуснала сама през гората, каквато съм блейка. Точно пък тя – никога. Затова ме е придружавала Червената шапка. Нея я помня. Беше мъдра и отговорна, винаги ме съветваше правилно, и ако съвсем не слушах го избиваше на съвест. А аз съм съвестна. Тя сто пъти ме предупреди за Големия Лош Вълк, и само заради нейните напътствия съм отървала кожата тогава. После Мама ми преразказа цялата случка, както я е докладвала Червената Шапка. Шапката успяла с огромна изобретателност да предпази момиченцето от срещата с Големия Лош Вълк, което дори не вярвало в неговото съществуване. Докато двете вървели обратно към вкъщи, покрай тях профучал с огромна скорост някакъв неидентифицируем субект.

- Видя ли?! – натъртила нравоучително Червената Шапка. – Мина Големият Лош Вълк, подгонен от Ловеца.

-  Глупости, - отговорило момиченцето. – това беше Халеевата комета. 

Поръчах местно вино и местно ястие, за което услужливият млад прислужник се закле, че е вегетарианско, и прекрачих през арката. Там са моите градини. Освен през малката портичка мога да изляза и през самия замък и тогава попадам на уютна площадка, цялата обградена от зеленина. Днес, в края й се мъдреше кръгла дървена масичка. „Тук бих могла да посрещам близки гости. Разбира, се когато не вали.” – обмислих го трезво. По-нататък, през шпалир от клони, минава малка пътечка, по която мога да стигна направо до градините. Белите алеи и зелените поляни се простират чак до края на островчето. До огромната цветна леха, направо на тревата, беше опъната красива бяла тента върху изящна желязна ферма. „А тук, когато вали” – отбелязах си наум.

Върнах се на масата си и Големият Добър Вълк също се появи.

- Трябва да си видиш тоалетните! – каза оживено. – Има амбразура и можеш, докато пикаеш, да стреляш по враговете с лък. А стената е поне метър дебела.

Много ясно, че е метър. Това е замък, все пак. И ще стрелям, ако се наложи. Поне в това съм добра.

После си поприказвахме за сина ни, недвижима собственост и работа. Подържахме си ръцете, аз си изпих виното и си тръгнахме. Трябваше насила да ме извлачи. Не заради виното. Не е за вярване, но там дават по 100 гр. В голяма хубава чаша, все едно някой ти е изпил половината. Малки сладки недостатъци.

Преминахме обратно по моста, а водния клин на птиците все така си действаше по задачите.

- Абе, - каза замислено Големият Добър Вълк – тия патици нали си остават патици… а не се превръщат в лебеди после? 

Мислех си за това, че и тук в България имам много такива места. Дори по-хубави.

Но къде, по дяволите, са патиците?