Съвременната стара вещица - свекървата - това е бивша нормална съвременна вещица. Какво кара една уважаваща себе си вещица да се превърне в такова чудовищно чудо на чудесата, каквото е свекървата?

Първо, това е, разбира се, любовта ú към нейния син и нежеланието ú да го дели с друга. Какво представлява съвременният вещерски син?

Като представител на онази половина от човечеството, която не притежава никакви магически способности (с едно единствено изключение - д-р Йоткер), той естествено е напълно обикновен. Постоянно твърди, че жените са нерационални, но именно нерационалното в тях го привлича с метежна сила.

По време на израстването си той получава от своята майка (и бъдеща стара вещица) солиден запас непрактичност, от която по-късно решава да се отърве, заклеймявайки я като спънка в живота. И започва да измисля практични неща. Не е чудно, че всичко практично е изобретено от мъже.

Как да не обича майката своя пораснал син, като вижда в него всичко, което никога не е могла да бъде (въпреки че винаги се е надявала, че ще стане). Да, вижда в него самото съвършенство, излязло изпод собствените ú непрактични ръце, и не е готова да го подари на друга.

Второ, това е съперничеството с „другата". Две вещици, които се борят за сърцето на един вещерски син, са незабравима картина. Едната - опитна, с дълъг житейски път и силно развит собственически инстинкт, другата - отракана и нахална, заблудила се, че морето ú е до колене.

И тук отново се намесва практичността. Няма нищо по-практично от закона за продължаване на вида, изобретен от природата. А от казаното по-горе, че всичко практично е изобретено от мъже, следва, че природата е също мъж. Но тъй като всеки мъж е вещерски син, то майката на природата е една стара опърничава вещица - свекърва на свекървите - и затова всичко в света е така оплескано и противоречиво.

Най-интересното място в къщата на вещицата е кухнята. Понеже там се извършват всички свещенодейства - като почнем от готвенето и стигнем до срещите с "нечисти сили". В кухнята на вещицата се раждат добрите и лошите мисли, които после поемат своя земен път. В кухнята забъркваме лековитите си отвари и злокобните отрови, насищаме ги със своята незнайна сила и ги разпределяме по предназначение. В кухнята изричаме магическите си заклинания: малко откачени, много истински.

Кухнята на съвременната вещица е модерна кухня. Вместо огнище там има печка с вградени котлони. Вместо обгорялото черно котле, висящо на верига над огъня, съвременната вещица разполага с тефлонови и стоманени тенджери. Вместо с прочутите билки тя забърква своите лековити отвари с чай от пакетчета. А нужните заклинания се изричат от близкия телевизор, неизменно присъстващ върху някой от шкафовете.

Съвременната вещица е облекчена в работата си от магически уреди, които перат, мият и сушат сами. Чудно-вкусните ú ястия претопля, че даже и готви вълшебна микровълнова фурна. Продуктите си модерната магьосница съхранява в охлаждащ шкаф, наречен хладилник. По-важните от тях стоят дълбоко замразени и съхранени за дълго време в чуден енергоспестяващ, саморазмразяващ се, антибактериален фризер.

Магиите на съвременната химия позволяват на днешната вещица да приготвя бързо вкусна и питателна храна. Добрият магьосник доктор Йоткер е създал за нея вълшебен прах във всякакви цветове и аромати, а тружениците на техническата мисъл са ú осигурили подходящи уреди за бързо разбъркване, поради което ръцете ú са свободни по-дълго време за други неща. (И не може да живее без топла чешмяна вода.)

Модерната вещица има все по-малко желание да стои в своята кухня. Спестеното там време тя използва за козметични процедури и разкрасяване.

Съвременната вещица е изящна, красива и все по-малко зависима от домакинската работа. Нейните отвари стават все по-блудкави, а заклинанията ú - все по-слабодействащи.

Съвременната вещица има остра нужда от фантазия. Истинските магии вече са на изчезване. Разбира се, днешната наука е изобретила много техни заместители, които да ни осигурят желания уют.

Но, огледайте се! Останало ли е поне едно истинско нещо, което да направи денят ви хубав, пълен и щастлив?

Това е част от веселата игра на mislidumi, в която сме се събрали много блогъри на самотен остров и живеем по наши си правила.

Аз се самопровъзгласих за алхимик (вещица, билкопознавач) и предложих да забъркаме изцелителна отвара от наличните на острова билки - с цел да изнамерим някой пенкилер, който да лекува всички болести. Макар че такива има вече много в търговската мрежа, но на нашия ще му бае не кой да е, а блогърското братство. Затова по-скоро си го представям като един словесен пенкилер - за лечение на душата. А билките, нека са само за фон, за картинка към поста.

И така, нека всеки да предложи своята съставка в отварата за лечение на душата. Така ще сглобим магически текст, който ще заличава всякакви обиди, неправди, страдания и несигурност. Нека бъде по едно изречение от всеки - може тъжно, може весело, може мъдро, или дори без смисъл - онова, което е най-близко до сърцето му, което го спасява от потъване при корабокрушение. Може да бъде въпрос, може да бъде отговор, може да бъде сентенция или каламбур като този, който току що измислих:

От ръба на скалата

не скачай във водата,

изплакни си краката

и се връщай в кревата!

Може да бъде дори само една дума.

После ще се опитаме да ги навържем, да видим какво ще се получи.

Моля, като измислите изреченията, давайте препратки тук или при mislidumi, за да не се загуби никое и да ги сглобим в едно. После всеки, който иска, нека сложи текста в своя блог, като магическо заклинание за предпазване от лоши очи!?

Ето моята съставка към отварата:

Дори когато думите изглеждат съвсем обикновени, те имат силата да докоснат нечие сърце така, че да го възпламенят и завъртят като Земята, неспираща да се върти около оста си.