В Древна Индия проливането на кръв е било недопустимо. Жертвоприношенията са били под формата на цветя и плодове. Изключително човечен вариант наистина. Както всички знаят, жертвоприношения се правят само на богове. Поднасяйки цветя, ти всъщност ги принасяш в жертва на човека, който ги получава. Търсиш неговото одобрение като някаква висша ценност.

Голяма част от хората днес не знаят смисъла на този жест, но той винаги радва. И досега се практикува с идеята да зарадваш любимия човек. Но някои хора не възприемат нещата от тази страна. Съществува схващането, че с откъсването на цвете, ти го обричаш на смърт. И предпочитат да получават цветя в саксия. Поначало и аз приемам нещата така, но винаги се радвам, когато получавам и букети, независимо от повода. И най-често наистина има повод :) Мисля си, че цветето винаги трябва да радва, независимо дали го получаваш живо или е жертвано в твоя чест. В крайна сметка всичко се прави, за да те радва.

Само се чудя дали историята е истина или просто едно много романтично обяснение за жеста "подаряване на цветя".