Линк към Bloomberg

Това е също така поредното потвърждение на теорията за достигане в периода 2005 - 2006 г. на максимум при глобалния добива след който следва намаляване и спиране. В предния си пост съм разгледал по-детайлно последствията от това и съм дал полезни линкове. Това повишение, както и много други, на пръв поглед несвързани помежду си събития (стачка на превозвачите в БГ заради високата цена на нафтата, повишаване на цените на хранителните продукти в световен мащаб, отказът на Саудитска Арабия да повиши добива на петрол и др.) показват единствено колко скорошни са големите неприятности в световен мащаб. Ето един интересен чарт за историческата цена и добива на петрола, добиван от ОПЕК за периода Януари 1990 -  Май 2007.

На чарта ясно се вижда намаляване на добива, стартиращо някъде в средата на 2005г. Освен това се вижда че през месец Май 2007, или точно преди 1 година петролът е бил около 65$, което е повече от два пъти поскъпване за 1 година.

На този сайт има много интересна информация за добива и цените на петрола в исторически план, което е необходимо на читателя, за да си направи изводи за тенденциите.

Аз лично, възнамерявам да ориентирам плановете си в посока на готовност към нов тип личен и социален живот. Умения за оцеляване, създаване на хранителен запас, преминаване към живот извън големите градове. Вчера например си купих лупа - чудесен инструмент с който в слънчев ден, човек може да си запали огън :) Плановете ми разбирасе са много по-амбициозни (автономно енергийно производство, базирано на алтернативни източници, земеделие, животновъдство), но всяко нещо по реда си. 

Фън Шуй се занимава с енергии. - енергиите на земята, помещението, предметите в него, материалите, цветовете, формите и т.н.

Тя може да е благоприятна или не, ин или ян, желателна или не в определено помещение, позиция или за определени цели. Преди да разглеждаме енергията така, обаче е важно да приемем, че тя е навсякъде около нас и във всичко.

Фън Шуй е начин енергията да се облагороди така, че да стане хармонична.

Коя е "добрата енергия"?

Тази която не е лоша, е най- краткия отговор. Има много аспекти и различни ъгли, от които може да се разглежда енергията. Напредвайки с малки, по изпълними и практични стъпки, е добре да се започне с пречистване на енергията.

Пречистване на енергията

Физическото почистване на едно помещение, пречиства и енергията в него.

Чистотата и свежестта в материален аспект водят и до по-чиста и свежа енергия, която е градивна. Светлината, свежият въздух, липсата на прах, са стъпки, към по-добра енергия.

Изхвърлянето на всички застояли и ненужни, повредени или счупени вещи, освобождава свежа енергия, като премахва негативната, носена от тях.

Намаляване на негативната и увеличаване на градивната енергия

Острите и режещи предмети, застоялата вода, както и изсушените, мъртви цветя, рязания цвят се свързват с негатиивна енергия, за разлика от облите и хармонични форми, свежите и здрави живи цветя и прясната бистра вода.

Намаляването на изброените негативни елементи и внасянето на нови и повече от носителите на положителна енергия в даден интериор водят до по-благоприятен фън шуй.

Толкова ли е просто?

Тези действия са съвсем разбираеми и достъпни. Не е необходимо никакво експертно знание за да бъдат извършени. Освен това, всеки ги извършва. Може да ви се струва, че това са несериозни или несвържани с фън шуй неща. Да, те са в голяма степен хигиени и общоприети, но са важни и основни и от гледна точка на фън шуй.

Необходимо е само да се обърне малко повече на някои детайли - като тъмен коридорен ъгъл, някоя пукната ваза, сушена китка от преди години. Така "стандартното" чистене се превръща и в енергийно.

Мъничките промени водят до осезателни промени в енергията на помещението

Те са дотъпни, лесни са като умения, време и пари. Можете да започнете веднага и да ги прилагате във всеки аспект - бюрото, дамската чанта, шкафа с хранителни продукти, аптечката, бележника със задачите си, книгите и детските играчки.

Промените няма да закъснеят!

:: Tази публикация е прехвърлена тук от новия сайт, където можете да научавате всичко най-ново ::

Когато сте щастливи, се опитвате да изживеете щастието. Когато сте тъжни, се опитвате да преодолеете тъгата. При щастието знаете, че то не е вечно, докато при тъгата може въобще да не виждате е краят й. Вие сте като един магнит, който вие настройвате. Ръчките за настройка за вашите мисли, чувства, емоции, желания, нужди и т.н. Умът ви е даден, за да мислите, не да се тревожите. Въпреки това има ли човек, който никога да не се тревожи? Когато някой се тревожи, той настройва магнита си и започва, който привлича. В такъв момент, е добре да се мисли за нещо хубаво, да се прави нещо хубаво, да има смях, радост, положителни емоции. Може да не е лесно, но негативното състояние с нищо няма да реши положението, в което се намира тъжния човек! Колкото повече се борите срещу нещо, толкова повече го зареждате с енергия, защото мислите за него, защото цялата ви същност се занимава с него. Това води единствено до усилване на това, срещу което се борите, противите, негодувате и т.н.

Това е като фризби – винаги се връща там, откъдето е изпратено.

„Д- р Ямото провел още един интересен експеримент. Сложил в три буркана ориз и го залял с вода. В продължение на месец всеки ден казвал на единия буркан: "Благодаря!"
"Ти си глупак" - на втория, а на третия не обръщал внимание. След месец оризът, на когото благодарил, започнал да ферментира, изпускайки силен приятен аромат.

Оризът от втория буркан почернял. А оризът, на когото не обръщали внимание, загнил.
Д- р Ямото смята, че този експеримент ни дава много ценен урок. Особено по отношение на децата, трябва да се грижим за тях, да им обръщаме внимание, да разговаряме най-голяма е вредата от равнодушието.
- Така възникват фантастични хипотези, но те винаги се опират на практиката.
Равнодушието, ненавистта, гневът и даже раздразнителността действат разрушаващо не само върху другите хора.
- В духовен план този, който излъчва негативни мисли, замърсява собствената си вода.”

Цитат от филма „Великата тайна на водата.”

"По-скоро щеадне половин метър сняг това лято, отколкото да спадне престъпността с 25% във Вашингтон."

Но след успешно проведения опит, полицията в града се включи охотно в изследването тъй като резултатите показаха действително намаляване на престъпността с 25%, което бе предсказано въз основа на 48 подобни опити проведени на други места, в по-малък мащаб. Това естествено ни кара да се замислим дали нашите мисли влияят върху света, в която живеем?

Бъди сигурен, че е така. Всеки един от нас влияе върху действителността, която виждаме, дори когато се опитваме да избягаме от този факт и да се преструваме на жертви.Ние сами създаваме този свят.

Текста е от филма "what the bleep do we know" "какво си мислим че знаем".

Покрай строежа на метрото, спокойно можеха да се направят няколко подземни паркинга. Софиянци от своя страна, все още им харесва транспорта в столицата. Изключителният лукс, да се возиш сам в колата и да образуваш задръствания с останалите шофьори, просто незабравимо. Защо да се возите на градски транспорт, като можете да си позволите, да пътувате с колата? По-удобно, ще си седите на дупето, пушачите ще си пушат спокойно, въобще друго е да се справиш с проблема, а другите да се оправят.

Ще вметна, че има инициатива в интернет, за хора със сходни маршрути в София и страната, да пътуват заедно, като така се пести време, бензин и поне малко се помага, да няма 2 коли на пътя, а само една.

Един шофьор решил проблема си с транспорта, без да го интересува, как ще се оправят другите, изпраща енергията. Мен да ми е добре, другите да се оправят. Сега в София много шофьори са сами в колите си, а това води само до по-големи задръствания. Всъщност причината да има толкова много, решили проблема си по единично софиянци, е много простичък. Не са го решили заедно, а всеки за себе си. По примера - мен да ми е добре, а другите да се оправят както могат, резултатът е големи задръствания. Всичко това е започнало, от поединичното справяне с проблема за транспорта. И ако чакате някой чака, проблемът да се разреши в полза на всички, просто така – много се лъже. Защо тези, които имат властта и ресурса да направят поне подземни паркинги, покрай строежа на метрото, не ги направят за улеснение на шофьорите? По същата причина, поради която има задръствания – всеки си гледа собствения интерес. Как като гледаш собственият си интерес, да очакваш другите да ти решат проблема с транспорта? Това е просто насочена енергия. И докато нещо не я освободи, нормалният градски транспорт, ще си остане несбъдната мечта. Докато в много големи градове, проблемите с транспорта отдавна са решени, то у все още не им се вижда краят.

Интересно е, какво трябва да стане, за да може проблемът да се реши в интерес на всички?
Може би трябва да се придвижваме в такива условия?

Може би трябва задръстванията да станат още по-големи? Или пък от жк. Надежда до жк. Хладилника да се стига за 2 часа в едната посока? Колко голям, трябва да стане проблемът, за да бъде решен заедно? По всичко личи, че решението всеки за себе си, е ефективно само когато шофьорите са малко. Колите, респективно, шофьорите отдавна са много и това пречи на всички.

Съзнанието на хората е задръстено. Този процес се предизвиква от решението тип всеки за себе си. Проблемът, може да се разреши само ако бъде решен заедно от всички заинтересовани.

Когато децата са малки, те тичат насам натам, играят си, изразходват енергия. Когато има кой да ги наглежда, те изразходват енергия. Когато няма, те търсят някакво занимание/игра, с която да се занимават. След това ги вкарват в училището, някои родители нямат време за тях и т.н. Децата трябва да изразходват енергията си някъде. Представяте ли си да дръпнете ръчната спирачка и да натиснете педала! Нещо подобно е и с децата, тази енергия, трябва да се вложи в нещо. За щастие като малки има телевизия и телевизионни игри (навремето)/компютърни игри и psp сега. Още повече сега има и интернет. Но това няма как да се хареса на всички деца и още повече то е един виртуален свят, който си има плюсове и минуси.

Каква е работата на енергията в случая?

Когато се появи интереса към цигарите децата, ако нямат къде да вложат енергията си, то това макар и неподхощо „място”, може да се окаже единственото, в което да вложат енергията си. Ако на едно дете не му се даде някаква работа (разбирай – дребни задачи, малки отговорности и други, които да го занимаят и да види смислени резултати от работата си) той ще потърси място, където да вложи енергията си. И друго не може да се очаква, това е като чаша, която пълните с чай и в един момент започва да прелива, защото няма кой да изпие чая. Вероятно леко глуповат пример, но когато енергията е в повече, това е излишък. Няма излишък, който да е полезен, защото тогава от възможен актив, той се е превърнал в пасив. Това е един вид „пасивна” енергия, която търси отдушник, за да се изразходи. Това могат да бъдат цигари, алкохол, трева, амфети и всякакви социално-познати ни ритуали и доказвания пред групата/множеството/семейството и т.н.

Когато децата поотраснат, възрастните очакват от тях да могат да се справят с живота, най-малкото, за да не ги хранят само. Да си намерят работа, да започнат сами да се грижат за себе си и ред други врели некипели, които са съвсем естествени, но при едно естествено развитие на детето. Възможно ли е един ученик, завършващ някоя от гимназиите (не визирам техникумите умишлено), да излезе напълно подготвен, за да се справи сам в нашата икономическа среда, ако никой не го е научил или изисквал да прави нещо, да извършва някаква работа?

Колко е лесно на родителя, възпитателя, страничният наблюдател, да констатира с клиширани демотиватори от рода на „за нищо не ставаш”, „никога няма да се научиш”, „за какво те пращах на училище”, „на нищо ли не съм те научил”, „така не се прави”, „голям си вече, трябва да се научиш да поемаш отговорност”, „от теб нищо не става” и т.н. наивни само-извинения.

Обратното положение също е неестествено. Да натовариш детето с много неща, с които да искаш да се справи, за да го „подготвиш”. От една страна, детето трябва да избере, само какво да прави. От друга да се опиташ да го вкараш в някакви рамки и да го направиш, какъвто искаш да бъде, може да причини огромни вреди и да доведе до проблеми за детето. Една майка ми сподели, че синът й е син на 2 мафиотски фамилии и трябва да свиква. Прекалено големите очаквания и налагането на възрастните, могат да доведат до притеснения у детето, да не разочароват родителите си, да не би да сгрешат и т.н. Това от своя страна ги прави не само неестествени, но и притеснителни, тревожни и т.н.
От една страна, не можеш да оставиш детето си (един човек) без да му дадеш някаква смислена работа, защото то/той ще насочи енергията си към нещо друго. След което да искаш да работи, да се правя с дейности, задачи и ситуации, за които е неподготвен. В някои случаи той би се справил, ако това е нещо, което му се отдава. Но дори и в тези случаи, не можеш да го хванеш от позицията на забавленията, телевизията и социалния живот, да го спуснеш да работи някъде и да очакваш от него да се справи (особено, ако работата изисква опит, компетенции, знания и други). Нещо повече, веднъж насочена енергията в дадена област (например пушене), колкото по-дълго енергията работи там, толкова по-трудно става да се откажат цигарите. Един от начините, е когато вече можеш и да го правиш и да не го правиш. Но това не е функция на мисълта, а на опита. Ако се чувстваш добре след като спреш да пушиш за един по-дълъг период (1 месец например), значи можеш без цигари (алкохол, трева, амфети, екс, кекс и др.). Но ако не се чувстваш добре, то определено не можеш все още без това „нещо”. Тогава имаш проблем.

Можем ли да очакваме, от един човек, на който не сме създали работа, в която да влага енергията си, да се откаже от горепосочените дейности и да скокне и да се справя сам в живота, да поема отговорности, да се развива и т.н.? Ами не не можем! Какво би било, ако изискваме от някого, да направи нещо, което ние самите не можем да направим? Огромна част от учениците (преди, а и сега), пушат. Много от родителите им също. И много от същите родители не знаят, че децата им пушат. Как тогава, родителят да изиска от детето си, да откаже цигарите, ако въобще разбере, че пиши?

Енегията е интересно нещо, когато се насочи в дадена посока, ние си мислим, че всичко е механично. Когато преценим НИЕ големите авторитети, можем да се променим бързо и да направим, каквото искаме. Реалността показва съвсем друга картинка. Това именно е много хора, които им е трудно да откажат цигарите например. Много недоволни от работата си и т.н. Реалността ни показва, че взаимодействията не са само механични. Но човек трябва да си отвори очите и да поеме отговорност за собствените си действия и въздействието върху останалия свят.

Някои по-тежки случаи относно горе-написаното:

1 Детето има много енергия, тича насам натам, лудува и си изразходва енергията. То вероятно е по-буйно, импулсивно, енергично от повечето деца. Това плаши възпитателите/учителите, защото разваля „дисциплината”. Всички трябва да спазват определените правила от големите „авторитети”. Така детето с много енергия, не само, че трябва да търси нови дейности, в които да изразходи енергията си, но и остава неразбрано. Новите дейности, могат да са бой над съученици, доказване и т.н. Също така алкохол, цигари и други копирания на по-големите и елита, който „всички харесват”. От толкова много енергия, как да очакваш от едно дете, да стои на едно място и да решава задачи или да учи? Така съвсем неестествено, но логично, може да изостане от уроците (които толкова и подготвят за живота!), но и да остане неразбран от останалите, с ниско самочувствие поради наказания, скарване от учители, родители и други.

По този начин, едно иначе енергично дете, може да стане озлобено, с ниско самочувствие, лоши оценки, неразбрано от повечето хора и уплашено (агресията, е в следствие от страха), т.е. и агресивно.

И после детето било, непослушно, буйно, проблемно и т.н. Колко само-извинително и наивно. Впоследствие, родителят ще иска, детето му да се справя в живота и да работи, като често търси вината в детето, а не у себе си!

2 Дете, на което му се дават задачи, но които то самото няма желание да изпълнява. В това няма нищо лошо. Децата са любопитни и искат да се занимават с нещо. Но не можеш да вземеш едно дете, което е добро в математиката и да искаш от него да направиш музикант или балетист, когато то иска да стане математик или физик например! Как да дадеш на едно дете да извършва работа, изискваща сръчност, ако то е несръчно и да му казваш, че „за нищо не става”, след, като не може да се справи с това, което за родителя е толкова лесно. Просто, всеки си има положителни качества и на сила хубост не става. Все едно да накараш някого да ти решава сложни задачи, а той да си няма и понятие от математика и още повече, никакво желание да се занимава с това, а ти да очакваш от него да се справи безпогрешно! Истината е, че не можеш да го направиш такъв, какъвто не му се отдава да бъде. Детето трябва да намери собственият си път. Да го караш да върши нещо, което не иска и му е трудно, е демотивиращо. Това от своя страна, е подходяща страна, да прави умишлени грешки, да се инати, да го прави и да се чувства все по-неудовлетворен/нещастен от свършеното. Това е нещо, което съвсем логично, може да го доведе до нежелание за работа или да го разболее дори. Една моя позната, за да се хареса на родителите си, започна да работи работа, която направи родителите и доволни. След няколко месеца, беше толкова изтощена и изнемощяла и то без видима причина.

На сила хубост не става.
Когато един човек работи и обича работата си, енергията е с него. Като върши работата си с удоволствие, няма как да е по-изморен, от онзи, чиято работа не му харесва. Дори работата да е тежка, подобна работа се харесва на именно онези с повече енергия, защото могат да я изразходят и да се почувстват по-добре от това. Както всеки е различен, така и за всеки си има различни подходящи дейности, които да извършва. За онези, които не работят, дори да се водят, че работят, е по-трудно да си намерят нова работа. Същото се отнася и до безработните. Тези, които сами трябва да си създадат работа, трябва да намерят какво точно искат да правят, да открият собственият си път.

Напълно е възможно да съм допуснал грешки в текста по-горе. Ще съм благодарен на конструктивна и градивна критика. Статията е относно енергията и нейното влияние и насочване. Относно, самата работа и реализация, съм добавил разсъждения, колкото за ориентир на основната тема. Поради това, извън основната тема, по отношение на работа и реализация нямам никакви претенции за безпогрешност и ще се радвам да споделите вашето мнение.

На този сайт задълбочено се анализира темата за така наречения Peak Oil - предвидения още през 1956г. от Dr. M. King Hubbert връх в кривата на добив на петрол, след който добивът ще бъде все по-малък, в контраст с растящата нужда от него. Според прогнозата върхът на световния добив е около 2000г. след което следва рязко намаляване с всяка изминала година и спиране на добива. Hubbert също е предвидил и познал пика на добива в Америка 70те години на миналия век. Способите с които в момента човечеството разполага за оползотворяване на алтернативните източници на енергия - слънце, вятър, вода и др. за момента са крайно недостатъчни по мащаб за да заместят петрола и другите фосилни горива като източник на енергия. Например всички соларни фотопанели инсталирани по света взети заедно произвеждат електричество колкото една единствена ТЕЦ. Някои учени с основание са разтревожени, че човечеството не е в състояние да развие алтернативните източници до необходимите нива преди изчерпването на фосилните горива.

Резултатът ще бъде невиждана енергийна криза, която ще води след себе си последствия, които са по-тежки отколкото много хора могат да си представят. Цялата ни цивилизация е основана на петрола, а нямаме адекватен заместител. За добив на уран за атомни централи се използват големи количества петрол и др. фосилни горива. За повечето производства за които можете да се сетите се използват фосилни горива за заводи, фабрики, селскостопански машини. Световният транспорт - камиони, самолети и кораби ще спре. Производството на всякакви видове пластмаси и други петролни деривати ще спре. Милиарди а не милиони хора ще останат без работа. Ще има войни за ресурси, глад в нечувани размери, безредици и насилие.

Историческа продължителност на "Индустриалната Ера"

Енергията е живот. До откриването на петрола или по-скоро до започването на усилената му експлоатация, човечеството е разчитало на слънчевата енергия, която съществува под различни форми (светлина, топлина, вятър, биомаса) за оцеляването си. Тогава обаче населението е било много пъти по-малобройно. Енергията, трупана милиони години под формата на фосилни горива дава на човечеството възможност за безпрецедентно развитие (и размножаване). Когато количеството енергия в голямото уравнение на нашата планета намалее драстично, съвсем логично е да намалее и човешката популация, също драстично. Ще ви оставя да размислите върху темата, като ви препоръчвам да се информирате по-обстойно, както и да помислите как да се подготвите за предстоящите скорошни събития. Който желае да се свърже с мен - anton(at)nevron(dot)com или skype: solunetpirat. Успех.

Ето и няколко полезни връзки:

http://www.fromthewilderness.com/free/ww3/102302_campbell.html

http://www.fromthewilderness.com/free/ww3/111704_end_oil.shtml

http://www.texasmonthly.com/preview/2008-02-01/feature2

http://money.cnn.com/magazines/fortune/fortune_archive/2005/12/26/8364646/

Първо | Физиката трябва да се учи много по-задълбочено в училище.

Второ | Не напразно определението за тези хора е ЯСНО-видци. Те ясно усещат информацията в пространството.

Трето | Всеки го може. И е въпрос на тренинг. Разбира се, не всеки успява, но всеки го има като потенциал - скрит или по-близо на повърхността.

First | Phisycs should be taught in schools on a deeper level than the current one.

Second | The direct translation of the term in Bulgarian is something like CLEAR-seers. They clearly feel the information in space.

Third | Everybody can do that. And it is a question of training yourself. Of course, not everybody manages, but everybody has it as a potential - hidden or closer to the surface.

Едно от основните открития в оптиката е, че бялото и черното не са цветове като синьото, зеленото и червеното. Бялото е комбинация от всички цветове във видимия спектър на светлината, а черното е липсата на този спектър, а следователно и на бялото. Казано по друг начин, бялото е интеграция на видимите лъчисти форми, а черното е липса на лъчение.             

Какви нефизически движещи сили изяснява това откритие?  Ние свързваме бялото с чистотата, добротата и добродетелта. Бялото е символ на положителната и защитна енергия. Обличаме героите и героините си в бяло. Бялото представя  целостта на духа. Асоциираме Бог, Божиите пратеници и Рая с белия цвят. Рисуваме ангелите в бели одежди. Черното свързваме със злото. В черно обличаме злодеите. То е символ на разрушението. Когато стане голямо бедствие, казваме, че е настъпил черен ден. Черното символизира отчаянието, гнева и яростта, при които липсва любов, състрадание и прошка. Казваме, че човекът изпитващ такива чувства е в черно настроение.            

С термина “Тъмната епоха” назоваваме епохата, в която е липсвала “светлината на разума”. Страданията на една раздвоена психика, на психиката без излъчване, са “тъмната нощ на душата”. Наричаме Дявола Господар на мрака, на ада, а ада смятаме за място, където не прониква Божията Светлина.            

Нима тогава възприемането на бялото като съвкупност или завършване, а на черното като  липса  е нещо, чиято валидност е ограничена до физическата страна на явлението бяла светлина и чернота? Както езикът, така и митологията, религията и науката приемат бялото като отражение на интегрираност, цялост или завършеност, а черното отразява тяхната липса. Многосетивният човек директно вижда, че всяка от тези представи отразява едно и също нещо.            

Многосетивната личност вижда Божествеността, Господ, Божествения Разум или каквато и друга дума да предпочита да използва за това като Светлина. Вижда онези, през които Божественото протича съзнателно – хора като Христос, Буда и Кришна, като светли същества, същества цялостни, единни и завършени. Следователно в бялото от гледна точка на науката многосетивният човек вижда едно отражение в рамките на времето, пространството и материята на целостта, единството и съвършенството на вечната Божественостт. Вижда злото, гнева, отчаянието, разрушението и яростта като липса на светлина. Следователно в черното, от гледище на науката, многосетивният човек вижда отражение в света на физическите явления на незавършеността, на липсата на Светлина.            

Накъдето и да се обърне многосетивната личност вижда едни и същи връзки, всяка отразяваща един и същи свят. Петсетивната личност не може да види нещата по този начин и затова нейната логика и разбиранията не са така пълни. Природата на целостта и нейната липса, както и ефектът от тях не могат да се проумеят, когато физическите явления се изследват от личност, неспособна да види, че както физическите явления, така и връзките между тях са едновременно части и отражения на по-големите жизнени модели.            

Незавършената личност живее в състояние на разкъсаност, също както отделните цветове и комбинациите между тях. Нераздвоената личност живее  в състояние на цялостност, като бялата светлина. Личността, която е загубила връзката си със своята душа, която е изгубила източника на своята Светлина, е способна да върши злини, които ние представяме с черното.            

Онова, което наричаме зло, е липсата на Светлина или при всички случаи – на Любов. Когато говорим поетично за Светлината, ние я свързваме с чистотата, с прозрението и Божественото вдъхновение. Както ще видим, този вид Светлина не е просто поетична. Тя е истинска. На душата може да и е трудно да следва пътя на Светлината през цялото превъплащение. Може да открие, че да се научи да живее в Светлина е трудно начинание. Посредством решенията, които взема, докато е на земята – чрез избора на гнева вместо прошката например или на порицанието вместо разбирането, душата натрупва отрицателна карма. Когато напуска тялото си, тя остава обвита от Светлината, която е добила при престоя си на Земята. Когато душата трябва да създаде нова самоличност, тя трябва да почерпи от този кладенец. Така тя ще създаде самоличност с повече ограничения.            

Личността с по-ограничено съзнание ще е по-склонна към онова, което наричаме зло, отколкото личността с по-широко съзнание. За първата личност изкушенията да тръгне по този път ще са повече. Всички души са обект на изкушения, но навлизането в магнитното поле на страха ще се стори по-привлекателно за индивидите с ограничено съзнание, защото те няма да разберат каква е същината му. Те ще го възприемат като нещо друго, като нещо естествено за Живота.            

Ето защо е много важно да разпознаваме злото. Злото трябва да се разбере правилно – то е динамична сила, в която липсва Светлина. То не е нещо, срещу което трябва да се борим, нито да бягаме от него, нито да го обявяваме за незаконно. Когато разберем, че злото е просто липса на Светлина, ние автоматично ще посегнем към това, което наричаме Светлина.            

Светлината на съзнанието е равносилна на Божествения Разум. Там където Божествения Разум липсва, върлува мракът. Просто настъпва тъмнина и ние се спъваме. Съществуването в мрака не е вечно. Всяка душа рано или късно ще бъде напълно проСветлена. Душата, за която няма Светлина, винаги ще достигне до Светлината, понеже във всеки един момент всеки един от нас получава неимоверно голяма помощ. Има много Светлина, която непрекъснато обгражда тази душа, макар да не успява директно да проникне в нея. Дори душите, които упорито живеят в мрак, получават подкрепа. Те постоянно са насърчавани да насочат дори само една своя мисъл към Светлината. Рано или късно те винаги успяват.            

Да се разбере злото като липса на Светлина не означава, че не трябва да му обръщаме внимание.            

Каква е подходящата реакция срещу злото?           

Липсата се лекува с наличие. Злото е едно отсъствие /на Светлина/ и следователно не може да се изцери с отсъствие. Като мразите злото или този, който върши злини, вие допринасяте към липсата, а не към присъствието. Мразенето на злото не помага за неговото намаляване, а за увеличаването му.            

Липсата на Светлина кара личността да страда. Болезнено е. Когато мразите, вие си навличате страдание. Омразата към злото се отразява на  човека, който мрази. Тя го превръща в озлобен човек, в човек, който се е разграничил от Светлината.            

Да разбирате злото като липса на Светлина не означава, че трябва да станете пасивни или да не обръщате внимание на злините и озлоблението. Ако видите например как тормозят дете или как потискат някакви хора, важно е да направите всичко възможно да защитите детето и да окажете помощ на хората, но ако в сърцето ви няма състрадание и към онези, които тормозят и потискат – към онези, на които липсва състрадание, нима и вие ставате като тях? Състраданието се събужда от сърдечните постъпки и от енергията на любовта и  е устремено към тях. Ако въстанете срещу мрака, без да изпитвате милост, вие самите навлизате в мрак.            

Да се разбира злото като липса на Светлина е едно предизвикателство към възприемането на силата като нещо външно. Нима една липса може да бъде победена? Един лош човек може да бъде арестуван, но нима може да арестувате злото? Една престъпна група може да бъде вкарана в затвора, но нима злото може да лежи в затвор?  

Едно състрадателно сърце би свършило повече работа в борбата със злото, отколкото една армия.

Армията може да победи друга армия, но може ли да надвие злото? Състрадателното сърце се насочва право към злото – то може да хвърли Светлина там, където тя липсва.              

Да се разбере злото като липса на Светлина изисква да осъзнаваме решенията, които вземаме във всеки един момент – дали те ни водят към Светлината, или ни отдалечават от нея. Това позволява да погледнем със състрадание онези, които вършат злини, дори онези, на чиито злини се противопоставяме, и така да се предпазим от лошата карма. Това ни позволява да видим, че мястото, от което ще започнем да изкореняваме злото е в самите нас. Ето го най-подходящия начин да отвърнем на злото.            

По-висшето ниво на логиката и разбиранията, които характеризират многосетивният човек, му позволяват да учи много по-бързо, отколкото петсетивният човек успява посредством информацията, предоставена от сетивата и обработена от интелекта. Достигнали сме пределите на интелекта. Изучили сме обхвата и дълбините на петсетивната реалност и сме открили ограниченията на външната сила и външната власт. 

Следващата стъпка в нашата еволюция ще ни отведе към многосетивността и природата на истинската сила. 

Това изисква сърцето.

Още по темата Умът или сърцето

Много пъти сме казвали: "Виж колко е умен". За други сме чували да казват: "Мнoгo е сърцат" или "Той е коравосърдечен".

Къде е истината и какво да следваме, умът или сърцето?

Медицината е категорична по въпроса. Когато мозъка спре сърцето може да продължи да работи, но когато спре сърцето спира всичко.

Древните писания като БРИХАДАРАНЯКА УПАНИШАДА тврдят, че нашата същина Атма/Духът, Пуруша / се намира в сърцето:

5. 10. Това пространство е мед за всички същества; всички същества са мед за това пространство; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в това пространство и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в пространството в сърцето - той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

БХАГАВАД ГИТА също твърди:
13.17. Той светлината е на светлините, казват че е над тъмнината и е познанието, познаваемото и това, което чрез познанието се постига, в сърцето на всяко същество обитаващ.

Древните индийци също са смятали че човек мисли със сърцето си.

Може би е време и ние да го направим.

Може би ще бъде ви бъде интересно да знаете, че електромагнитното поле на сърцето е най-мощното в нашето тяло. То е приблизително пет хиляди пъти по-голямо от енергията на мозъка.

Енергията на сърцето не само, че прониква във всяка клетка, но дори излъчването достига извън нас на разстояние от три метра.

Сега вие вече знаете силата на сърцето. Любовта която идва от сърцата ни не може да бъде спряна.

Не съществува трудност, която любовта не може да преодолее. Не съществува болест, която любовта не може да излекува. Не съществува трудност, която любовта не може да преодолее. Не съществува врата, която любовта не може да отвори. Не съществува пропаст, която любовта не може да прекоси. Не съществува стена, която любовта не може да срине, нито грях, който любовта не може да изкупи.

Достатъчно любов ще разтвори всички проблеми. Ако можехме да обичаме достатъчно бихме могли да бъдем най-могъщите на света.

  Изборът на човека винаги е бил в центъра на еволюционния процес като двигател както в индивидуален, така и в колективен план. Онова, което избираме идва като качество на съзнанието, като стремеж към удовлетворяване на онази част от нас, която е най-активна  в дадения период от време. Така е и с избора на пътя на пробудилата се душа, а той води само в една посока- посоката към завръщането у “Дома”. Но дали ще избере криволичещи пътечки или най-прекия път  към Дома зависи от личния избор на всяка индивидуална душа.

 Моят избор се свърза с Изтока, защото  срещнах истински духовен учител, идващ от там и притежаващ силата  да предизвиква събуждането на изначалната най-чиста и всемогъща, всезнаеща енергия, заложена във всяко човешко същество.  Веднъж събудила се тази енергия  се свързва с всепроникващата космическа енергия и ти дава усещането за единство, цялостност и завършеност. Това е осъществяването на себереализацията – крайният етап от еволюцията на човечеството в това измерение и най-бързия път за завръщането у “Дома”. 

 По думите на Шри Матаджи Нирмала Деви – моят духовен учител – “дошло е време, когато много хора ще направят скок в това ново измерение”. Въпрос на личен избор е дали да направим скок или бавно да пълзим по криволичещите духовни пътеки. 

 Лично за мен Изтока /а и според Херман Хесе/ е символ, защото е най-близко до Изгрева на Слънцето, до Светлината и най-прекия път към завръщането  у “Дома”. Съвсем не е случайно, че повечето хора  от Изтока са съхранили и до днес избора си да вървят по пътя, който води към  себе си, към Истината, заложена в нас самите, а това е именно пътуването към Изгрева и Светлината – това е осъществяването на Себереализацията.

  В първия си том “От кого сме произлезли” Ернст Мулдашев ни предава завета на древните атланти, а той е: “хора, реализирайте се!”, а основните ключови думи в книгата са – йога, медитация и реализация. Предполагам, че малцина са тези, които могат да разберат истинския им смисъл, въпреки че медитацията е съпътствала и исихастите и богомилите в България още преди векове.                                                                                                                                   

Фън Шуй?... ето какво е това:

Фън Шуй е древно китайско учение за енергиите и света със силно изразен практичен аспект, позволяващ чрез промяна на подредбата, цветовете и местоположението на хората и предметите да се привлича добър късмет посредством хармоннизацията на земната, духовната и материална енергия.

Фън Шуй буквално означвава вятър и вода.

Макар да се признава китайския му произход, принципите на фън шуй са познати и тачени в много култури, включително и в нашата родна. Седенето срещу ъгъл на маса, замитането и ред други забрани имат своето обяснение от фън шуй гледна точка.

Ако сте се изкушавали да опитате, ще ви зарадвам, че това е достъпна за всеки практика. Някои хора имат естествена чувствителност за добрата и лошата енергия, но останалите могат да се научат да я разпознават и коригират при нужда сравнително лесно.

Това, което можете да направите веднага, дори да не знаете нищо за фън шуй, е да се огледате около себе си и набележите нещата, които искате да запазите и тези, който не сте ползвали отдавна или не са по местата си.

Запазете и преберете по местата им вещите, които изполвате и се освободете от тези, които залежават от няколко месеца /обикновено прибрани за всеки случай/.

Със съхранението им вие се отказвате от нови възможности и се съмнявате в успеха си, влачейки обременяващата ви "застраховка" на миналото. Можете да ги изхвърлите, подарите или използвате по нов начин.

Това занимание - оглед за застояли и ненужни, както и неподредени предмети и вещи е хубаво да се прави често и методично и по възможност да се последва непосредствено от освобождаването от тях.

:: Tази публикация е прехвърлена тук от новия сайт, където можете да научавате всичко най-ново ::

Фън Шуй е едно от напоследък поизостаналите ми занимания, което поднових днес.

Хубаво е да се занимаваш с него поне веднъж седмично. Иначе или пространството или енергията се затлачват, Обикновено бавно, но за това пък сигурно.

За да помогна на себе си да вляза в ритъм, да подредя на удобно място най-важните неща и да ги споделя с вас, ще започна поредица за Фън Шуи - всеки четвъртък по нещо важно и лесно за Фън Шуи в практичен аспект, без прекалено теория /за сега/.

Избрах четвъртъка почти случайно. Обичам да чистя през седмицата и а петъкът е обикновено много напрегнат и изтощителен ден.

Не че фън шуй е просто чистене. Не е само чистене, но в голяма степен е точно това. :)

Чувствайте се специално поканени да споделите опит или да зададете въпроси, както по вече написаното, така и за интересуващи ви теми в коментар или като ми пишете /domoshar 'кльомба' yahoo.com/.

:: Tази публикация е прехвърлена тук от новия сайт, където можете да научавате всичко най-ново ::