От тях Ве­лис­лав Ве­лев ра­бо­ти в рек­ла­ма­та на БНР ка­то ръ­ко­во­ди­тел, бил е още в зас­т­ра­хо­ва­тел­ни­те дру­жес­т­ва "Лев инс" и "Лев­с­ки Спар­так" АД. Пла­мен Пет­ров Пет­ков пък ра­бо­ти в "Ин­вест"ООД, къ­де­то про­из­веж­дат пле­те­ни сто­ло­ве.

В уп­ра­ва­та на "Па­за­ри­те" виж­да­ме Све­то­зар Ан­ге­лов, кой­то до 1998 г. е сер­жант в по­де­ле­ние 24 480 в Ло­веч, пос­ле ох­ра­ни­тел във"ВИП СЕ­КЮ­РИ­ТИ" - Со­фия.

Без да имат опит в та­зи сфе­ра, шес­ти­ма­та са от уп­рав­ля­ва­що­то мно­зин­с­т­во на БСП, "Оте­чес­т­во" и "Ата­ка", из­тък­ва Вен­цис­лав Хрис­тов от СДС. То­ва е съ­вет на ди­рек­то­ри­те-фан­то­ми, из­тък­ва пък Ане­лия Ива­но­ва от "Но­во­то вре­ме". Дру­жес­т­ва­та ед­ва кре­тат, а се­га ще им вър­жем още хо­ра на яс­ла­та, до­пъл­ни д-р Ге­то Джур­ков­с­ки.

Важ­но­то е чо­век как­ва ра­бо­та ще свър­ши, а не как­во об­ра­зо­ва­ние има, кон­т­ри­ра Пен­ко Пен­ков от "Оте­чес­т­во", пред­се­да­тел на ико­но­ми­чес­ка­та ко­ми­сия. От БСП по­е­ха от­го­вор­ност­та за то­зи из­бор и обе­ща­ха дру­жес­т­ва­та да не се про­да­ват до края на ман­да­та.

Преместихме се в нов офис - намира се в един софийски квартал, в непосредствена близост до дом за деца, лишени от родителски грижи. Когато пушим до оградата, виждаме дребосъците, които лелките извеждат преди обяд на двора. Малки, току що проходили мъници, които са доста послушни и гледат уплашено. Пушим с колегите, а те коментират: "О, ужас" или пък "Много депресиращо" или най-много: "Трябва да им занесем лакомства" и дотам. После гасим цигарите и се връщаме обратно пред компютрите, забравили за тях. И на другия ден - отново. Забелязах, че на третия ден повечето от колегите дори спряха да забелязват мъниците. Аз дали ще направя нещо не знам, не искам да обещавам, страх ме е, че мога да не спазя обещанието си.

Втората случка няма нищо общо с първата. Или поне така изглежда.

В елитен столичен квартал без канализация, 95% от собствениците на имоти са отвели отходните си води в близкото дере посредством тръби и прочие приспособления. Много еко. В елитния квартал има елитен супермаркет с високи цени и свъсени продавачки. На опашката пред мен е известна дама - публична личност, която си носи платнена торбичка от вкъщи и отказва да вземе найлоновата такава от магазина. Похвално, нали? Да, мръсната ни вода може да се излива в деренцето, но пък поне не замърсяваме природата с найлонови торбички, нали? 

Такива сме си. Загрижени за природата, за децата от Могилино, за световния мир, ама малко, ей така съвсеееем мъничко, колкото да не ни заболи, колкото да отчетем дейност. Дочули за последната мода, яхваме вълната колкото да не е без хич, а после продължаваме по старому.

Както казваше баба ми, когато си оправях леглото ей така с едно одеало метнато върху неопънатия чаршаф: "Отгоре пох-пох, от долу ох-ох."

Случаят „полярни мечки”

През 2006 г. световно признатият познавач на полярната мечка Стивън Амстръп разследва три уникални случая на канибализъм сред големите бели животни в южната част на море Бофорт. Причината за тези аномалии в поведението на животните в крайна сметка има своето логично обяснение и то е покачването на температурите, които стопяват ледовете в морето на Антарктика, от това следва 85% спад на популацията на крил. Този вид риба пък е основната храна за китове и тюлени, а последните са обичайната плячка на полярните мечки. Тези причинно- следствени връзки не спират дотук, засягат още много влечуги, суховодни, птици и бозайници, за да застигнат и човека.

През май 2008 г. полярната мечка е официално обявена за застрашен вид, с което получава и специални протекции от нас хората, но това не я спасява ни най-малко от глобалното затопляне, за което сме виновни отново ние хората. То се оказва основният враг не само на този вид мечка.

Разследване на Междуправителствената група за промените в климата към ООН (IPCC)

Глобалното затопляне разрушава дивата природа на всички континенти на Земята. Минимум 90% от всички щети и разрушения в природата на планетата ни се обясняват с покачването на температурите, причинено от човешка дейност. Това е официалното заключение на скорошно научно проучване, в което се включват официални доклади от 1970 г. до наши дни.

Сериозният спад в броя на пингвините, намаляването на рибата в африканските езера, покачването на нивото на реките в Америка, по-ранния цъфтеж на цветята и миграцията на птиците в Европа - всичко това е следствие на глобалното затопляне, се констатира в изследването с екип от експерти, включващи членове от Междуправителствената група за промените в климата към ООН (IPCC) от Америка, Европа, Австралия и Китай, на практика всички земни континенти.

Това е първото научно изследване, което формално свързва промените в климата от една страна и някои от най-драматичните промени в дивата природа на земята и хабитата й - от друга.

Учените се базират на доклади, в които се говори за промени в популацията и поведението на 28,800 животински и растителни видове. Изследват и още 829 доклада относно различни природни промени като покачващи се реки, топящи се ледници и променящи се гори в седем континента. Учените проверяват и историческите данни, за да преценят доколо влияние оказват върху екосистемите и видовете, които живеят в тях, природните вариации на местния климат, обезлесяването и промяната в използването на земята

Заключението им е, че в 90% от случаите с поведението на дивите животни и популацията им, промените могат да бъдат обяснени единствено и само с глобалното затопляне. В 95% от природните промени (като топене на дълбоко замръзнала земя, топящи се глетчери и променящи се нива на реките) са свързани отново с покачването на температурите.

Тези изводи доказват черно на бяло, че глобалното затопляне вече променя съществено начина, по който се е "въртяло земното кълбо досега". Би трябвало да сме доста загрижени за бъдещето си, защото учените изследват периода от 1970 до 2004 г., през който глобалните температури са се повишили с 0.6 С, а последният доклад на IPCC предрича затопляне между 2С и 6С до края на века. Би трябвало да действаме, за да можем, отново с човешката си дейност, да ограничим тези промени. Към някои от новостите в средата би трябвало да се адаптираме, защото те вече са необратими. Би трябвало да променим отношението си към водата, за която също става дума често в доклада - очакват се сериозни промени в достъпа до вода със затоплянето на Земята. В много региони снегът и ледът се топят по-рано през годината, което причинява покачване на нивата на реките и езерата, което е последвано от засушия през лятото.

Индексът на Международната природозащитна организация (WWF) за дивата природа

Отново за последните 30 години над 25% от всички живи твари (животни, птици и риби) на Земята са изчезнали. Това установява друго изследване, което акцентира на масивно обедняване на биоразнообразието на света и сочи за виновник човека с неговите действия.

Според индекса на WWF за състоянието на повечето живи същества, земните видове са намалели с 1/4 от 1970 г., морските са паднали с 28% и сладководните - с 29%. За сметка на този неочаквано бърз за учените спад в броя на животинските видове в рамките на трийсетина години, човешкото население се е удвоило и тези две тенденции не са необвързани.

Данните се определят като силно обезпокоителни от авторите - Международната природозащитна организация WWF и експерти от Зоологичната общност на Лондон (ZSL). Според тях, няма голям шанс светът да изпълни целта, зададена от ООН - обедняването на животинските видове да бъде забавено съществено до 2010 г. Очакванията на учените са, че през следващите няколко десетилетия климатичните промени ще са най-голямата заплаха за различните земни видове.

Биоразнообразието поддържа здравето на планетата. На практика именно това уникално взаимодействие между всички живи форми, прави Земята незаменимо място за живот на човешкия род. Този баланс вече е нарушен, но вместо повишено внимание и опит за справяне, тенденцията продължава да върви с отрицателен знак.

Утре най-вероятно ще гледаме полярните мечки само на запис или в енциклопедии. Денят след утре обаче тази верижна реакция ще продължи, някъде в нея сме и ние. Дано да се сетим за това, когато все още имаме шанс.

Автор: Босилена Мелтева, Gorichka.bg

"След като животните рециклират, защо не и ти?"

Това тук е кравата Стенли.
[vodpod id=ExternalVideo.555715&w=425&h=350&fv=site%3Dwidget-dc.slide.com%26s%3D1%26channel%3D216172782130925788%26internal%3Dtrue%26map%3D000000003]

За цялата серия тук

Идея: Владислав Виолинов

"Понеже майка ми е физик и /все още/ работи в лаборатория, занимаваща се с радиоактивно измерване, спомените ми от тогава са малко по-различни, по простата причина, че тя знаеше - поне малко /едва ли е било достатъчно.../ преди да разберат останалите.

Всички бяхме в провинцията, когато шефът й се обади и й каза “Ела да видиш нещо, което не си виждала никога.”

После в София си спомням бясното въртене на телефони и откъси от дочути разговори между нашите, които не разбирах особено, но много ме плашеха. Знаех, че е станало нещо страшно и че на майка ми й е забранено да говори за това - с когото и да било.

Бях с нея в детската градина , когато убеждаваше лелките да не пускат децата да играят в пясъчниците; после в супера - когато обясняваше на всеослушание нещо за киселото мляко, когато си помислих две неща: че или майка ми е луда, или ще я вкарат в затвора…

Не знам доколко са й повярвали тогава, но в затвора не я вкараха - повечето ни съседи знаеха къде работи и с какво се занимава.

После изхвърлихме всички килими от нас, заедно с това и съседите ни - също..

Факт е, че е имало елементарни мерки, които са могли да бъдат взети, за да ограничат до известна степен последиците, както напримвер във Финландия, която е била много по - замърсена..

Преди няколко години майка ми защитаваше дисертация за последствията от аварията в Чернобил, на която присъствах и тогава разбрах, че сега много хора могат да се забавляват с Big Brother /и - да прочетат книгата с единстената цел да разберат идеята на някъв reality формат/, но античовешката пропаганда тогава, лишила хората от правото им на живот, е много далеч от забавлението, но пък е била страховито reality."

По повода имаше и няколко статии в Economist от последната седмица, в които на мен ми направи впечатление следното:

1. Зърнени храни не липсват, миналата година е отбелязала рекорди в производството, просто запасите отиват на грешното място, а повишеното търсене прави цените невъзможни за най-бедната част от човечеството, тези които живеят с 50 цента на ден. Тези цени обаче засягат тежко и тези, които живеят съответно с 1 и 2 долара на ден.

В истинско бедствие гладът се е превънал в райони, засегнати от политическа криза (и отчасти екологична, но политическите причини са водещи),  като Северна Корея и Дарфур, а светът през последните години е станал по-малко гъвкав в способността си да реагира на подобни кризисни ситуации.

Все по-рядко причини за масов глад са природни бедствия.

2. Практиката да се предоставят храни в бедстващите райони се оценява от Световната програма по храните (WFP) като недобра, поради факта, че по този начин страдат местните дребни и средни производители, чиято стока не се купува. Реалният проблем е липсата на достатъчно доходи, а не липсата на храна, съответно има предложения на засегнатите маси хора да се предоставят парични средства, с които да могат да закупуват необходимото им. 

Ако вярваме на Маслоу, парите ще отидат по предназначение, дребните производители и търговци ще поемат глътка въздух, което няма как да не се отрази на икономиката като цяло.

3.  Сериозен проблем в световен мащаб е не толкова глада, а лошото хранене, от което са засегнати огромни региони в Азия и Африка. Според Meera Shekar от Световната Банка този проблем е по-належащ за разрешаване, но е далеч по-скъпо да се работи по здравните системи, образователните програми, хигиената, доставянето на полезни вещества в храната, отколкото да се хвърлят торби със зърно на нуждаещите се. Тези задачи са непопулярни, трудни и масово не се прегръщат от "the political cheerleaders".

4. САЩ в частност, но не единствени, монетизират хранителните помощи по много екзотичен начин. С парите от данъци се закупуват храни в Америка, които след това се продават от благотворителни организации на пазарите в бедните страни, за да се финансира развитието. Според Кристофър Барет, икономист в Cornell University, това е "умен начин да превърнеш един долар от данъци в 50 ценета, които неправителствена организация да похарчи". Хитро. Освен това изискванията са храните да се транспортират само с американски кораби, което ги оскъпява допълнително.

Общо-взето, не се бях замисляла над тези страни на проблема - още от детството ми съм свикнала да приемам, че гладът обикновено е резултат на суша и други бедствия, а не на лошо политическо управление, може би защото по онова време бяхме в братски и другарски отношения с управляващите режими на тези страни. Освен това идеята да се хвърлят над скупчени кльощави жени чували с брашно ми се е виждала приемлива, и едва ли не единствена като вариант за помощ.

А проблемите са много и тяхното разрешаване може да бъде постигнато чрез кардинална промяна в различните политики - правителствени и надправителствени. Основните рамки трябва да включват по-строги мерки към корумпирани и диктаторски режими (Судан-Китай, мерките трябва да се насочат и към вторите), промяна в начина на предоставяне на спешни помощи, сътрудничество за подобряване на здравеопазването и образованието в бедните страни, преструктуриране на субсиидите за замеделие и не на последно място, преосмисляне на размера на зелените субсидии за био-горива (които май не са толкова био, колкото ни се иска) и пренасочване на средства за научни изследвания в областите, свързани с храненето, горивата и др.

Повишението на цените, идващо от пренасочване на капитали от ценните книжа, обезпечени с ипотеки към стоките няма как да бъде избегнато, но последиците могат да бъдат смекчени.

Това ми хрумна на първо четене, но прочетеното ме впечатли много, защото на всеки май е по-лесно да даде лев-два или да пусне смс и да си мисли, че чувалите ще променят нещата из основи. А положението като че ли е назряло за преосмисляне, особено в светлината на задаващите се хуманитарни кризи.

Тази мила картинка може да се види всяка вечер на ъгъла на Денкоглу и Христо Белчев. Заведенията в близост изкарват всякакви гадости с колички и ги насипват направо на земята до кофите, които са препълнени още от обед. При условие, че произвеждат огромни количества боклук, могат да отделят някой лев, за да организират допълнително извозване, но не... Нека живеем в свинщина, сред мухи и плъхове, а аз се чудя как още не е плъзнала някоя епидемия.

Ако кракът ми стъпи в Дивака или някое от гнусните местенца там, пък на.

Чичката на снимката се опита да си остави боклуците на земята точно докато снимах, но това не го притесни, само помоли да не влиза в кадър.

Онлайн подписка

Следва информация от forthenature.org от 17.03:

Лифтът до Седемте Рилски езера бе довършен за часове вчера без нито едно разрешително с техника за стотици хиляди лева в разрез с морала и законите на България и Европейския съюз.

Без патос, морални задръжки и елементарна етикеция, строителни машини, хеликоптери, моторни шейни и най-вече човешката наглост, със завидна скорост – буквално за часове успяха на сложат последните пилони от незаконния лифт към Седемте Рилски езера. Снимки: http://forthenature.org/gallery/putting_the_poles_of_the_lift_to_the_seven_rila_lakes

Представители на Граждани за Рила, снимащи престъплението, бяха заплашвани с очевидната убеденост, че по подобие на Пирин, и Рила ще бъде приватизирана и превърната в частна собственост. Видео: http://forthenature.org/video/the_illegal_lift_of_rila_sport_is_almost_done

Лифтът нарушава европейските Директиви за птиците и хабитатите, Закона за опазване на околната среда и водите, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Закона за концесиите, Закона за устройство на територията, Закона за защитените територии и Плана за управление на Национален парк „Рила“. Документи и подробна информация: http://forthenature.org/cases/rila_panichishte_resort

Само преди дни министърът на околната среда и водите отказа за подпише заповед за спиране на незаконното строителство в Национален парк и защитена зона Рила. Министърът в отговор се опита да оправдае строежа в отговор на зададен му от народния представител Н. Христов: „Имайки предвид общественото предназначение и напредналата фаза на напредване на обекта и естеството на допуснатите нарушения, както и практическата невъзможност за възстановяване на предишното състояние, считам за нецелесъобразно прилагането на принудителни мерки като спиране на строителството и предписания за разрушаване на вече построеното. “

Ние смятаме, че е безумие и абсурдна непрофесионалност от страна на министъра да оправдае екологичните щети с икономически ползи. ИСКАМЕ НЕЗАБАВНО ОСТАВКАТА НА МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ.

В противен случай в цялата страна ще започнат протести и гражданско неподчинение, които вероятно ще имат какво да кажат на цялото правителство и тенденциозната им безототговорност към Българската природа, която смятат за свой частен капитал!

НАГЛОСТТА НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ И ХАРМОНИЧНОТО ИМ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ОФШОРКИТЕ с неясен произход на инвестиции може да доведе само до две неща:
робско овчедушие или незабавна оставка.
Първото не е по наш вкус.

Според данни на Граждани за Рила вчера прокурорска проверка е разтърсила образеца на всички нови планове за ски курорти: Бетонния рай на скиорите и съмнителните строителни предприемачи - Банско. Според местни хора от вчера кметът Краваров няма право да стъпва на работното си място, тъй като тече прокурорска проверка относно корупционни схеми и неверни клетвени декларации при избора му за кмет.

За въпроси към Граждани за Рила:
Цвета Христова, 0895 461 590, cveta.hristova@gmail.com и Вера Петканчин, chwor151@yahoo.com

За въпроси по отношение на аудио-визуалния материал:
Златна Михайлова, 0899138670, Татяна Косекова - tatyana.kossekova@gmail.com

За контакт по отношение на закононарушенията:
Тома Белев, Коалиция За да остане природа в България - 0888 100 373

Онлайн подписка

"Грийнпийс" публикува рейтинга на производителите на електроника от гледна точка на опазване на околната среда. 

За най-добри компании по този показател са признати Toshiba и Samsung, а за най-лоша (не за първи път) компанията Nintendo, съобщава интернет-изданието PC World.

Toshiba изпревари предишните лидери Samsung и Sony Ericsson благодарение на програмата си за преработка на излезлите от употреба материали.

 Nokia предаде позициите си, защото в сервизните й центрове  в Индия и Русия все още не приемат телефони за преработка.

Крайно ниският рейтинг на Nintendo се дължи на това, че нейните представители отказват да дават информация за екологичните програми на компанията.

Пълната версия на рейтинга може да се види тук.

 "Грийнпийс" оценява компаниите по два основни критерия: намаляване на съдържанието на опасните вещества в продукцията, както и приемане за допълнителна препработка  на остарели стоки.

Да забраним найлоновите торбички в България! Ще бъде по-чисто, по-красиво, по-слънчево. Дърветата ще раждат плодове, а не найлонови торбички. В морето ще плуват риби, а не найлонови торбички. Децата ни ще си играят сред зеленина, а не сред боклуци.

Как да стане? Подпишете тази петиция. Когато набере достатъчно подписи, ще я разпечатам и ще я предам в Народното събрание пред камерите на всички национални телевизии.

Не вярвате, че ще постигнем каквото и да е? Може би сте прави. Но не знаем със сигурност, докато не опитаме!

Собственикът на "Белла България" си е платил за удоволствието да убие защитено животно от изчезващ вид. 60 000 долара, за да застреля бяла мечка.

Аз лично не смятам повече да купувам продукти, произведени от фирмата, собственост на господинчото с големите комплекси. Както предполагам, ще направи и всеки нормален човек.

Да не говорим, че са гадни.

Бойкот.

Търговските марки на "Белла" са:

Снимката най-отгоре е на stoilov.

Но богатсвото почна да се ситни. Апетитите за потрошувачка на еколешката беа големи. Се научи, навикна еколешката, да тера живот на висока нога. И доаѓаа лоши мисли, веројатно од потсвеста. Потсмев против потсвест! Работата не одеше на арно. Реши еколешката да побара помош од еколог. Екологот беше сертифициран и пошироко верификуван, набилдан со логика и купишта конструкти, за ваков тип на работа. Се нафати екологот да ги средува проблемите на еколешката.

И навистина, работеше вредно екологот, ги засука ракавите, донесе инструменти и томови стручна литература. А напорната работа треба да се наплати. По секој третман тој го кешираше чекот од уситнетото богатсвото на П. Третманите на еклогот не помогнаа, напротив, како да ја влошија состојбата на еклоешката. Се повеќе ја ословуваа како хипокрит, нихилист, фундаменталист, и други слични етикети. Ја обвинија за блуд, неморал, гадости. Обвинувањата дополнително ја погодија еколешката. Таа се повеќе наликуваше на леш. И кога ќе ја спопаднеа злите мисли од потсвеста, еколешката уште повеќе се предаваше на шопингот, промискуитетот, тв-то. Навлечена беше на заборав.

Потсмевот ја изгуби изворноста. Потсмевот сега и служеше единствено за да ја замолчи потсвеста. Привремено! Потсвеста беше чуден организам, депонија каде се фрлаше секојдневно сметот што и сметаше на еколешката. Посакуваше еколешката потсвеста да е леш, да ја закопа. Фрлаше смет врз потсвеста. А под сиот непотребен смет пулсираше сеќавањето на детсвото, кога таа беше водена за рака од П. Старицата ја помилува по глава. Од лицето на еколешката исчезна лешот, остана само едно далечно, а толку блиску еко.

15 октомври е обявен за световен Blog Action Day, като темата тази година е опазването на околната среда, а идеята е блогърите от цял свят да се обединят около това през този ден.

Аз вероятно няма да кажа нищо ново след хилядите постове днес, но ми се иска да спомена пак съсипаното българско Черноморие (никога не трябва да забравяме Иракли), ужасът в Банско, изсечените и изгорените гори, Кремиковци и Гълъбово и какво ли още не. И това са големите престъпления, които можем да видим.

Аз например рядко се замислям за стотиците хиляди шофьори, които седят сами в колите си всеки ден в големите градове в България, за фасовете, дъвките, торбичките и хартийките, разпилени по земята, за всичките пластмасови битови отпадъци, които създаваме всеки ден, за минаването напряко през тревните площи, за безсмисленото разпечатване на глупости в офисите и други наглед уж дребни неща.

Може да е трудно, поне за мен, да се боря с мутрите, които съсипват природата на държавата, с тези, които безброй години източват Кремиковци и заливат София с токсични пушеци, но мога да продължа да ходя на работа с трамвай и да се придвижвам пеша, да пазарувам с текстилни торбички или раница, да разделям боклука, да чета вестници он-лайн. Мога да засадя дръвче, да участвам в акция за почистване на Витоша и да престана да купувам увити в хиляди опаковки боклуци.

Всеки може да се опита да промени света към малко по-добро.

Израстнах с книгите на Джой Адамсън, даже ги прочетох преди тези на Джералд Даръл и много години мечтата ми беше да отида в Африка и да отглеждам големи котки, най-вече гепарди и леопарди (заради Пипа и Пени, Елза не ми беше толкова любима). Тази мечта естествено си остана неосъществена, като куп други, но любовта ми към животните остана. Както и към книгите за животни.

А гепардите са невероятни животни - бързи, елегантни, грациозни и по това което съм чела - най-малко коварните от големите котки в Африка.

От тази вода има смисъл единствено в районите, където питейната вода не става за нищо. Иначе просто се добавя нов боклук към хилядите пластмасови опаковки, които изхвърляме всеки ден.

Днес минах покрай изложбата на Ян Артюс-Бертран, подредена върху моста над бул. България, известен като "Моста на влюбените" или нещо от сорта.

Експозицията е наречена "Земята отвисоко" (La terre vue du ciel, или Земята, видяна от небето, като че ли ми звучи по-добре) и включва 120 фотографии, направени отвисоко на най-различни места и неща - разрушени от торнадо къщи, коптор в Сао Паоло, ерозирал връх, птица от Наска, големия бариерен риф, стадо биволи, кон, издълбан от келти в скалите преди хиляди години и много други.

Има и голямо табло с идеи как можем да помогнем с нещо за опазването на природата, които по принцип могат да се прочетат в интернет, например в Горичка, но много хора го снимаха с телефоните си, явно впечатлени, че с няколко прости действия и те могат да направят нещо против глобалното затопляне.

Като цяло усещането беше хубаво - красиви снимки, септемврийско слънце и заинтересовани хора.