Преди да заразказвам какво се случи, държа да подчертая, че глутницата живее при съседния на моя блок и е хранена от живущите там. Пролетта на същата 2007 година, имаше хайка, кучетата бяха изловени и после върнати с каишки - знак, че са кастрирани (това е преди новата мода - да им цепват едното ухо).

В понеделник след случката отидох на работа и още в 9 ч. и няколко минути отново звъннаха в "Екоравновесие". Обади се една жена, името не си каза, а и да го беше направила от разговора, който проведохме се развълнувах почти колкото и от припомнянето на случката, та нямаше как да помня незначителни детайли.

Накратко и гледайки да се владея разказах на госпожата какво съм видяла в градски условия. От нея първо чух, цитирам по спомен: "Ами те са животни, ловували са. Това е нормално", "Вие да не мислите, че ние сме убийци на кучета?!"

На свой ред, отговорих с въпроси:
"Смятате ли, че е редно животни, които живеят сред хората да ловуват?!";
"Те са кастрирани, следва ли да са толкова агресивни, за да ловуват?";
"Не мислите ли, че утре могат да изловуват малко дете?";
"Дори да не нападнат хора, факта, че сцената се е разиграла пред детски очи, не Ви ли тревожи?";
"Редно ли е в 21 в. да гледам законите на джунглата на живо, в градски условия, а не по Дискавъри чанъл? Нормално ли е според Вас?"

Всички тези въпроси останаха без отговор. Госпожата не можа да ми отговори. Записа телефонните ми номера и каза, че ще ми се обади. Не го направи. В края на седмицата обаче ми се обади един господин (позвъни на мобилния ми телефон). Каза, че е от "Екоравновесие" и сигнала ми е стигнал до него. Разказах му накратко и вече не толкова емоционално случката.
Той се отнесе с разбиране. Попитах защо като са кастрирани животните все още проявяват такава агресивност. Отговора беше, че кастрацията не е равна на намаляване на агресията у животното. Странно...
Любезният господин каза, че ще дойде да види глутницата на място идната неделя и ще види дали е нужно да се предприемат мерки. Казах му, че аз самата обичам кучета, имам куче и не желая смъртта на тези кучета, просто искам нормален живот в градски условия. Още повече, че при кварталното пазарче също има бездомни кучета, също кастрирани, които обаче скоро са си нароили кученца и не проявяват никаква агресивност. Той си отбеляза да провери "популацията" и там. И така.

От тогава насам не съм виждала хайка, кучетата-убийци (защото са такива) още живеят при съседния вход, гонят коли и други животни, хората ги хранят, аз с кучето си не смея да минавам от там, защото веднъж ни гониха и просто не искам да се разделям без време от с любимеца си.

Говорих си по този повод с най-близките ми хора. Имах въпроси, на които не можах да си отговоря, нито да ми отговорят те. Имаше и въпроси, на които ме наведоха пък те. Въпросите ще останат без отговор, но аз не мога да престана да си ги задавам.

Имат ли място бездомните животни в града?
Редно ли е да ги храним и да полагаме някакви "половинчати" грижи, без да поемаме отговорност за тях? Това прави ли ни по-човечни?
Изобщо хуманно ли е да ги оставяме да съществуват на улицата?
Не е ли по-добре да решим проблема им радикално? Имам предвид унищожаване на бездомните животни. Избиваме плъховете все пак, нали?

Конкретния случай:
Можеше ли котето да свърши по друг начин?
Можех ли аз да го спася?
А момичето, което му се притече на помощ помогна ли му или само ускори смъртта му?
Наистина, редно ли е децата да растат в свят, в който на живо могат да видят законите на природата? Какви ще бъдат ефектите над тях?
и

Хора ли сме? Хора ли сме или скотове?

Нали уж сме нещо повече от кучето и котката и сме отговорни, за това че съществуват и са на улицата. Не трябваше ли да спасим животното или само щяхме да отложим неизбежното...
Не знам. Толкова много въпроси, на които просто нямам отговор!
Ако зависеше от мен нямаше да има кучета и котки на улицата.
Да ме извиняват "природозащитници"-те, които искат животните да живеят без дом и да си успокояват съвестта подхвърляйки им храна.

Хората са избягали от джунглата, за да живеят по правила създадени от тях. Създали са градове, където да царуват тези човешки правила. Не мисля, че мястото на джунглата е в града. От друга страна допускането на случки като тази, означава, че правим крачка назад в развитието си, връщайки се към джунглата и животните. А това е нещо което от ден на ден все повече се уверявам, че правим.