Но тъкмо днес прочетох едно стихотворно произведение, гарнирано с подходяща снимка (мястото е http://uzumaki-bla.blogspot.com/, ама вие си намерете стихчето и невероятно точната му илюстрация) и това даде тласък да си кажа най-сетне.

„Охраняем“ - 'може да бъде охраняван, бива охраняван понякога, подлежи на охраняване'. Нали се сещате? МОЖЕ ДА БЪДЕ (И ПОНЯКОГА Е!) ОХРАНЯВАН. Точно това причастие на -м не предвижда задължителност на охраняването. Навсякъде весело и честито си пише „охраняем паркинг“ – във вид на жалостен остатък от соцбюрократщината, която и тук се проявява в един от задълго крепените в езика ни русизми.

Довърши ме обаче един по-подробен надпис „ОХРАНЯЕМ ПЛАТЕН ПАРКИНГ“.

Така значи: възможно е да ни охраняват автомобилите – евентуално и ако искат, обаче плащането е категорично и фактологично! Ей, собственици велики и превелики предписатели от общините, трябваше да напишете или „охраняем платим паркинг“, та клиентът да си прецени дали да плаща – евентуално и ако иска, или „охраняван платен паркинг“, така че всеки да знае: това тук наистина се охранява, заради което си заслужава да се плати.

Грабвайте спрейовете, както препоръчва Борислав. Вече е поръчал на децата да му купят.

Е, Бойко Борисов си е казал „каузата“, ама пък журналиствующите във въпросното издание... Не са проследили текста, изговорен от Борисов, за да се сетят какво им е нужно - клауза или кауза. Ами... „кауза“ - '1. дело, обща работа; 2. причина' / „клауза“ - '1. член от договор; 2. уговорка, уговорено'

Заглавие: Седмина изгоряха при катастрофа край Пловдив / Коментар на загрижен читател: Седмина е приблизително понятие и е много неуместно за случая. Пример за изп. - дай ми десетина лева - и пр.

Е, този път загриженият читател нещо се оплита: двама, трима, четирима, петима, шестима, седмина, осмина, деветмина и десетмина (последните след шестима - рядко използвани) си означава точно колко души са. А десетина, двайсетина, стотина и пр. наистина е „около, горе-долу, приблизително“ толкова. Да речем така - хубаво е загриженостите да се подплатяват с малко надничане в речници.

Какъвто съвет давам и на нашия приятел, в чийто сайт за скритичка продажба на дипломни, курсови и прочие работи за мързеланковци стърчи думата „учАщи“. Какви ли пък са тези? У нас като учат, са учещи или учещи се. Виж, в Русия като учатся, са учащиеся.

А пък тази прелест в сайт, дето разчита на поръчки – График 55: Месенгови табели, букви, значки, Рекламни табели, цени? Ако искам табели от месинг? Или цял куп рекламни табели, а не една, та да е изписана тържествено с главна буква?

„Така няма да изпълни изканията на генералния директор на Главна дирекция "Разширяване" в ЕК Майкъл Лий.“ Този пък писач в друг вестник on line сигурно има предвид някакви кании, канове или кани, пред които старателно е изписал представка из-, за която си знае от малък, че винаги се пише из-, независимо как се чува и произнася.

Това пък ме остави бездиханна... И то е от електронно медийно място... И там им викат „журналисти“...

„Американските експерти по сигурността му удариха най-мощното рамо, давано досега на български даржавник. Предстои му и среща с президента на САЩ Буш.“

„Лебеди мои ненагледни!“ - възклицаваше любовно един герой на Радичков, взрайки се в циганетата си, заплицикани в локвата...

]]> http://ezikovedi.wordpress.com/?p=38 Mon, 25 Feb 2008 09:54:25 +0000 ezikovedi http://ezikovedi.bg.wordpress.com/2008/02/25/%d0%97%d0%b0%d0%bb%d0%b0%d0%ba%d0%90%d0%bb-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%ba%d0%aa%d0%bb-%d0%a7%d1%83%d0%ba%d0%bd%d0%90%d0%bb-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d1%87%d1%83%d0%ba%d0%bd%d0%aa/ „Да, записъл съм си, но когато се видяхме с колегата, …“. Тези думички от писмо, което получих напоследък, ми напомниха, че трябва да дадем тук някой и друг бърз „джокер“ за писането на причастията , завършващи на –л.

Не се плашете от термина „причастия“ – всички ги знаете и ги използвате непрестанно: ту като съгласувани определения (измити стъкла, отворена врата, изветрял коняк и пр.), ту като въвеждащи по-голяма цялост от думи в изречението, която също нещо определя или уточнява (Студентите, платили до 8 февруари 2008, получават бонус от... ; Това кресло, изнесено на слънчевия балкон, за стареца беше и планината, и морето... ; Арестантът, пребит от самозабравили се полицаи, почина вчера в... ; Разпознах в младежа, трескаво тъпчещ парите по джобовете си, нашето съседско ангелче, което...), ту по друг начин. Е, има и едно деепричастие, което ще упомена за пълнота на списъка: Малкият се оглеждаше за подкрепа, хлипайки ту по-силно, ту по-слабо в зависимост от погледа, който му отправяха...

Причастията, които завършват на –л, са минали деятелни (т.е. активни). В българския език се използват много често в състава на различни форми на глаголни времена – деятелят (в изречението – маркираният за подлог) е извършил нещо: Няма да взема тази книга, вече съм я прочел. / Черитата ги е купил вуйчо ти – специално за теб! / Да съм се напиел – всичко съм щял да забравя! / Скокнал Зайко, чукнал си крачето на камък и заплакал...

Е, добре, заплакАл или заплакЪл? ЧукнАл или чукнЪл? РекАл или рекЪл? РазтресАл или разтресЪл?

Първи „джокер“ (по-труден, но ясно обясняващ защо и как):

Ключето е формата минало свършено време.

• Ако глаголът в 1 л., ед.ч., минало свършено завършва на –а-х, миналото деятелно причастие има -а- пред –л: заплакАх – заплакАл; чукнАх – чукнАл; седнАх – седнАл; тръгнАх – тръгнАл; записАх – записАл; тичАх – тичАл..

• Ако глаголът в 1 л., ед.ч., минало свършено завършва на –о-х, миналото деятелно причастие има -ъ- пред –л: занесох – занесЪл; пекОх – пекЪл; дойдОх – дошЪл; извлякОх – извлякЪл; потресОх се – потресЪл се; влязОх – влязЪл...

Интуитивно, без много знаене на разни „граматики“ българинът с майчин български е наясно, че втората серия примери не са много: глаголите с -нес- (донеса, отнеса, изнеса, поднеса, пренеса, допринеса, занеса и под.); глаголите с -ляз-/-лез- (вляза/влезе, изляза/излезе, сляза/слезе); глаголите от влека/влече/влякох с -влек-/-влеч-/-вляк- и сека/сече/сякох със -сек-/-сеч-/-сяк- (привлека/привлече/привлякох, отвлека/отвлече/отвлякох, насека/насече/насякох, разсека/разсече/разсякох); глаголите с -трес- (треса, разтреса, потреса, изтреса), глаголите от пека/пече/пекох и тека/тече/текох (изпека, препека, припека, разсека, изтека, протека); глаголите от дойда/дойдох и отида/отидох (придойда, разотида). Да не забравяме и облека/съблека/преоблека/досъблека, които всъщност са от основата -влек-/-влеч-/-вляк-, но са си загубили -в-то.

Втори „джокер“ (по-лесен и по-бърз, казващ само как):

Ключето е бързото образуване на форми наум: за женски род, за среден род или за множествено число (или, ако сте много бързи, и трите) –

• Питате се: –ал или –ъл да пиша за донесал/донесъл? Бързо: как казвам за жена – тя донесала или тя донесла? Щом подозрителният гласен звук изпада, изчезва от формата за женски род, значи в мъжки род е –ъл: донесла – донесъл. И така: изтекал/изтекъл? Бързо: как казвам за много срокове – сроковете изтекали или сроковете изтекли? Значи в мъжки род е –ъл: изтекли – изтекъл.

• Питате се: –ал или –ъл да пиша за проплакал/ проплакъл? Бързо: как казвам за бебе – то проплакло или то проплакало? Щом подозрителният гласен звук не изпада от формата за среден род, значи в мъжки род е –ал: проплакало – проплакало. И така...

А сега ето какво искам да покажа: текст от официален сайт в РБългария, София. Текст с куп грешки - правописни, графични и пр.

Ще ги отбележа страрателно. Но не това е основната цел на постинга.

Целта е да напомня, че не някакви всесилни закони за езика правят нещата по-добри, а всекидневното настойчиво внимание на държавата и общините към официалния стандартен/нормативен/книжовен български език (както ви е удобно го наричайте, само не забравяйте, че по конституция е задължителен на повечето равнища на публично общуване). Това се постига лесно: повече коректорска и редакторска работа върху всяка „страница“ (сиреч речева изява) в печатните медии, в телевизиите, в радиото, в сайтовете - поне ако са поддържани от официални институции в страната.

Ето го примерчето за днес, където с червеничко са маркирани грешките, със зеленичко - добавените от мен пропуснати в оригинала пунктуационни знакове, с италик - коментарите ми:

Първия (Първият) и познат до болка начини (начин) за редовно пътуване в градския транспорт е да си закупите билетче на цена от 70 стотинки. То важи за едно пътуване от точка А до точка Б. То важи за всички видове градки (градски) транспорт и може да си го закупите от реповете /Що ли пък е то - „реповете“ за днешния читател, след като държавното предприятие „Разпространение на печата“ отдавна не поддържа свои точки на продажба, а вероятно вече и не съществува?/ или най близката (най-близката) бакалница

Ако колата ви е на ремонт или сте я преодстъпили (преотстъпили) на някой (някого) за деня и ви се наложи да ползвате градския транспорт, по- добрия (по-добрият: и забележете, около „късото“ тире, т.е. около дефиса, не трябва да има спейсове/шпации/празни места - нали тъкмо това го отличава от „дългото“ тире, а не дължината в милиметри) вариант е да си закупите лентичка с десет билетчета на цена от 6.00лв (6.00 лв.): тя ще ви стигне за десет пътувания, без значение от(?) вида траспорт, които (който) ползвате.

Ако използвате обаче всеки ден градски транспорт, то тогава ще ви е нужно да си купите абонаметна карта за една, две или повече линии. Ако сте студент редовно обучение, пенсионер или инвалид, ще ползвате и сностна (сносна - без т, моля: то ще да е от „нося“, а не от „ностя“) отстъпка.

Всички видове документи за редовно пътуване в градския транспорт може да закупите от най- близката (най-близката) бакалница или реп. билети (Билети) също се продават и шофьора (или: "се продават и от шофьора" , или "продава и шофьорът") с надценка от 0.10ст ( 0.10 ст.), но много често, особенно (особено) в края на деня, тази възможност я няма. Документите за градски транспорт са и вашата застраховка при евентуални злополуки.

Да не ви плаша, такова е положението в голямата част от официалните сайтове в републиката наша... (Че като добавим и кръвожадните ловджийски снимки на президентовия сайт, става съвсем невесело! - Но това е друга тема.)

Вместо да се забълбукват с мечти момински за закони, включващи едва ли не езикова полиция и глоби, нашите кипри и европейски настроени политици (законодателите най-паче) да вземат да гласуват закон, който да предвижда много пари за евтини речници за всички учещи деца (за сравнение: сегашният стандартизиращ речник струва от 36 до 42 лева!); закон, който да предвижда много пари за квалификация на учителите още в студентските им години (за сравнение: нито един бъдещ учител по история, химия, физика, география, физическо не учи български език във времето, когато придобива правоспособност да ни учи децата!); закон, който да предвижда задължителна коректорска и редакторска услуга поне в публичните държавни и общински медии (за сравнение почетете малко вестници и списания, погледайте малко теве-та и послушайте малко радио-та!)