ежедневни « WordPress.com Tag Feed

Google Chrome (BETA) за Windows

zvezdev — Wed, 03 Sep 2008 07:12:54 +0000

10:11 - Google Chrome (BETA) за WindowsSysteminfo Mozilla/5.0 (Windows; U; Windows NT 5.1; en-US) AppleWebKit/525.13 (KHTML, like Gecko) Chrome/0.2.149.27 Safari/525.13 http://www.google.com/chrome/ не мога да намеря от къде да забраня флаш-а??? първото впечатление е мног...Категория: Компютри и интернетПрочетен: 0 Коментари: 0

TOBA??? KAKBO e??Заглавие - добро и приятно - доколкото може да бъде приятно

Blogged with the Flock Browser

глупаците не се свършват, а се множат

zvezdev — Tue, 02 Sep 2008 12:07:59 +0000

глупаците не се свършват, а се множат

седмицата и денят започват много добре, да видим как ще е... почваме да работим на 6! alexz | преди 47 минути от от работата Пише от от работата през Web

zvezdev — Mon, 01 Sep 2008 07:22:51 +0000

седмицата и денят започват много добре, да видим как ще е... почваме да работим на 6!

alexz | преди 47 минути от от работата през Web

Кола ще се взима - ето я

zvezdev — Fri, 29 Aug 2008 04:46:36 +0000

Харесах си кола, ~ 3000lv, с климатик работещ, 1996 г. - Rover 420d модел - ха добро утроalexz | преди 46 секунди от вкъщи Пише от вкъщи през Web

Clix.bg - Статус съобщения! Какво правиш в момента?

Alexz blog on the net, a bulgarian one - here I am!

zvezdev — Thu, 28 Aug 2008 20:55:35 +0000

baby on board, Martin[08:20:58] !Алекс Звездев каза: (coffee) Мими стана леля днес в 6 сутринта, момче, 3.300кг :) (beer) ха честито! (inlove) ще се казва бебчетоМартин :)

Clix.bg - Статус съобщения! Какво правиш в момента?

zvezdev — Tue, 26 Aug 2008 02:43:17 +0000

айдеее - добро утро от мен, 2077 ми епизод

Clix.bg - Статус съобщения! Какво правиш в момента?

(clap) Заради хубавите жени в рекламите купуваме бира, а заради "грозните" (като постъпки!) се наливаме с нея! (beer)

zvezdev — Mon, 25 Aug 2008 08:32:08 +0000

(clap)
Заради хубавите жени в рекламите купуваме бира, а заради "грозните" (като постъпки!) се наливаме с нея! (beer)

Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите :)

zvezdev — Sun, 17 Aug 2008 15:53:40 +0000

Дневен Хороскоп за 17.08.2008

Един малко мързелив неделен ден, макар че няма да ви свърта на едно място. Не се опитвайте всичко да решавате от позиция на силата. Заядливите ви забележки може да прогонят човек, на когото толкова много държите.

Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите

Дневен Хороскоп за 17.08.2008

---------------------------

Малеее =-> щом и в хороскопа ми го пише това - така си е! ;)

Happynes - Щастието, какво е то?

zvezdev — Wed, 13 Aug 2008 05:17:12 +0000

хмм... щастието е като напикаването, всички го виждат, но само ти може да почувстваш топлината му :))

-Какъв подарък искаш? -Любовта на Жената, която обичам! Smile reported

I'm a chatbot! http://city.zvezdev.net = http://nelis-city.myminicity.com

Народно

stoedin — Fri, 08 Feb 2008 21:50:37 +0000

В продължение на два дена така се случи, че на два пъти поставих ново начало.

Снощи отидох на народни танци. Хареса ми, така че смятам да ходя 1-2 пъти седмично. Само че трябва много да наваксам. Очите ми се вързаха на възел като ги гледах как играят...

А днес се сдобих с кавал - отдавна мислех да си взема. Малко се разочаровах, че уж трябваше да е в "ре", а се оказа в "ми", но може пък да се окаже по-добре, знам ли. След като цяла вечер правя опити, вече мога да изкарвам някакви звуци...

Хайде дано да имам търпение и за двете неща и да се понауча.

Археология на ежедневието

stoedin — Tue, 29 Jan 2008 22:18:37 +0000

Често пъти изравям разни неща, които съм позабравил. Ето например музика: Някаква група (песен / композитор / произведение) ме грабва и дни и седмици наред слушам едно и също. След това идва следващо, и следващо, и следващо... И смяната става някак неусетно. Изведнъж си спомням за някоя предишна страст (чак за мания през последните десетина години не може да се говори - все пак съм улегнал донякъде) и ми става странно, че отдавна не съм слушал въпросната музика.

Същото може да се каже за всички останали дейности. Не знам дали става дума за някакво характерно мое непостоянство или за общочовешка черта, но животът ми е низ от отделни периоди, които се наслояват като пластове и разбирам, че нещо е било заровено (или по-скоро изместено от друго) едва когато случайно го изровя по някакъв повод - тогава изведнъж се сещам за отминал период от живота си. Странно е.

Мисля по този повод да открия нещо като "рубрика" в този блог за неща (предимно музика), които съм "изровил" от по-старите пластове на битието си.

Offline

stoedin — Sun, 20 Jan 2008 14:34:21 +0000

За две седмици без компютър животът ми донякъде се измени. Невъзможността да направя справка в интернет за нещо, което ме е заинтересувало ми беше ми голямо неудобство. Разбира се много потискащо за мен беше и слушането на музика през телевизора. Мейлите си проверявах в работата, но там не мога да ползвам месинджъри и не мога да се занимавам с четене/писане на блогове. Именно поради (невъзможността за) последните две дейности се чувствах по някакъв начин изолиран - четох книжки и (какво да се прави) гледах телевизия, но като цяло усещането ми беше като за временно некомфортно състояние, което чакам да премине. В даден момент се сетих за нещо, за което не бях мислил отдавна - а именно за безсмислената ни обвързаност и зависимост от цивилизацията. Сетих се за хората от Тринога, например, които се стремят да водят живот, независим от технологиите. Тези размисли допълнително бяха провокирани от една книга, която прочетох ("Предупреждението" от Беа Нади) и от спомени за разни апокалиптични пророчества, които са достигали до мен. С други думи ако утре света тотално се измени - дали заради климатични промени, обръщане на магнитните полюси на земята, войни или нещо друго - с какво ще ми помогнат например компютърните умения? Както и да е. Предполагам че дълго време няма да се сещам за подобни проблеми, защото вече съм с чисто нов компютър, по-мощен от предишния не в пъти а в порядъци. Надявам се да ми служи дълго и рядко да ми се налага да се занимавам с неговата поддръжка, защото от години любопитството ми в сферата на компютрите (кое как и защо работи) е заменено с желание просто да си служа с тях и да не се занимавам излишно с детайли - което според мен е по-добра позиция.

Мистично

stoedin — Fri, 23 Nov 2007 19:09:00 +0000

На тръгване от работа днес реших вместо да чакам трамвай да походя пеша. И така от руското посолство през една част от парка, която много добре познавам - иначе не бих тръгнал при такъв мрак и мъгла - се запътих към площад "Журналист". А мъглата наистина беше толкова гъста, че не се виждаха светлините на покрива на парк-хотел Москва.

Когато се отдалечих достатъчно от пътя и се огледах, около мен имаше само сумрак и тъмни сенки на дървета, едва прозиращи през мъглата високо над мен. Никаква светлина. Много мистично... Сетих се за сутринта, когато пък в градинката срещу университета типичните меки есенни жълто-зелено-кафяви цветове изглеждаха съвсем пастелни и нереални през мъглата...

В градските условия и в житейското зацикляне, в които живея напоследък, рядко ми се случват такива мигове, в които сетивата ми отключват някакви необясними мигновени неземни усещания - а имам чувството, че всъщност това са истинските мигове, а останалото, "земното", е само сън...

(Почти) юбилейно

stoedin — Sun, 21 Oct 2007 18:37:25 +0000

Догодина на тази дата ще достигна една много интересна възраст. Сегашната също е много хубава възраст, но не е толкова интересна. Затова купонът беше сравнително по-скромен, но достатъчно богат на емоции и на добри приятели.

Преди няколко дена по скайп пожелах от един човек да ме зарадва на рождения ми ден и по стечение на обстоятелствата получих приятно прекарано време и хубави емоции. Освен това поставих едно начало, което времето ще покаже дали ще се развие в интерес или ще си остане само повод за общуване, както в момента...

за хода на времето

stoedin — Sun, 01 Jul 2007 16:34:53 +0000

Лежа си в леглото в пет след обяд и нито спя нито не спя - не съм се възстановил от снощната сватба, причинила ми голямо недоспиване и алкохолизиране. Звучи странен колаж от много циганска та чак ориенталска музика от близкия обреден дом отвън - сватба, доста психарската музика на Питър Хамил от съседната стая и всичко това гарнирано с порядъчно количество уличен шум, предимно съставен от клаксони - пак сватба. Много се женят хората напоследък. Решавам да опиша невероятния ход на времето при моето снощно приготовление за сватба.
Действащо лице: Аз.
Цел: Да отида на сватба в добър вид и с добре опакован подарък.
Време, с което разполагам: Сватбата започва в 19 часа в една от централните софийски църкви. Малко преди 15 часа излизаме с приятели от една пицария, където бяхме обядвали пица и бира. Добре, че тук-там се среща Стoлично и през лятото.
15:30 Прибирам се в къщи с всичко необходимо за подаръка, освен картичка и опаковка.
Решавам да се опитам да поспя до към 16:20 защото предната нощ съм спал само 4 часа. 16:20 идва мнооого бавно - не успявам да заспя, но и нямам сили и енергия да стана. Явно и бирата е казала своето.
16:20 Ставам и известно време в полу-летаргично състояние се занимавам да облепя кутийката на подаръка с бели листа, тъй като е доста неестетична - най-обикновено кашонче, на всичкото отгоре с надпис "куче касичка" с флумастер.
16:40 Все още се мотая.
17:00 ВСЕ ОЩЕ се мотая.
17:05 Заглождва ме съмнение, че не съм запомнил правилно църквата, в която ще е церемонията - мислех, че ще е в Св. Неделя. Поглеждам поканата... Мдааа... Св. София, което означава, че имам не 10, а 25 минути път до там. А ми предстои да направя още един куп неща.
17:10 Излизам за да взема картичка и опаковъчна хартия.
17:25 В една книжарница взимам картичка, но ми обясняват, че не продават опаковъчна хартия освен по Коледа. Решавам да отида до "Orаnge".
17:40 В Orаnge имат опаковъчна хартия. Когато избирам една и момичето ме запитва дали искам и панделка, се сещам, че мога криво-ляво да опаковам подаръка, но без панделка няма да е завършен, а аз не съм сигурен дали мога достатъчно добре да се справя с нея. Момичето сякаш доловило моите опасения ми предлага да ми опаковат подаръка направо там. Обяснявам, че това може да стане след около час.
17:55 Обратно вкъщи. Още от вратата свалям всички дрехи от себе си и се изкъпвам по най-бързия възможен начин, след което си изсушавам косата за по-бързо. (Преди да вляза в банята си намазвам обувките с боя за да мога после по-бързо да ги лъсна)
18:07 След кратко лутане между стаите - докато обикалям възможните места, където може да ми е официалната риза - я намирам и установявам, че е доста поизмачкана. Гладенето нито ми е любимо занятие, нито ми се удава. Няма как. Пускам ютията. Няма да стане перфектна, но поне малко ще "поизгладя нещата".
18:08 Следва ново лутане в търсене на колан. Намирам го на един панталон, затрупан с доста дрехи.
18:12 Вече съм изгладил каквото съм могъл. Лъскам си обувките.
18:15 Най-бързото бръснене, на което съм способен. За щастие без поражения.
18:20 Вече съм облякъл панталона и ризата и се моля възела на вратовръзката да е наред, защото от години не съм връзвал такъв и няма да се справя. Изваждам вратовръзката от гардероба. Слава Богу, наред е.
18:23 Започвам трескаво да слагам нещата, които ще ми трябват в раничката - бански, кърпа, по-неофициални дрехи, сандали (половин минута в търсене на торбичка), подарък. Изгубвам повече време заради тази трескавост - след като съм затворил раничката се сещам, че трябва да взема разни неща от джобовете на панталона, който вече съм прибрал - една минута в повече. Решавам, че няма да слагам подаръка в раничката, а ще го нося отделно в торбичка. Още една минута в търсене на торбичка.
18:27 Най-после тръгвам.
18:32 Питам един таксиметров шофьор дали ще ме закара на такова малко разстояние и когато след отказа му повдигам въпроса "нали за това е първоначалната такса?", той го приема лично и казва нещо от сорта на "Айде сега ще ме учиш! Вместо да ми кажеш 'на ти три лева да ме закараш до Orаnge', ти ще ме учиш!" Питам го "Три лева ли искаш за да ме закараш?", но той обидено ми заявява "Никъде няма да те карам. Приятна вечер! Е питай колегата дали ш'те закара". Тръгвам си решително, въпреки опитите им (на него и колегата му) да ме извикат да се върна. Вече съм видял, че трамвай ще има чак след десетина миинути, а вече е 18:34. Знам, че мога да стигна с моето софийско темпо за 12-13 минути до Orаnge, но сега с тези официални дрехи и в тази жега най-малкото, което ми трябва е да се изпотя от бързане. В този момент съзирам една маршрутка и я спирам - мога да стигна с нея до пл. Света Неделя а от там са 4-5 минути.
18:41 Влизам в Orаnge и отивам до щанда за опаковане. Обяснявам на момичето какво точно искам и я затруднявам допълнително като и обяснявам, че не бива да обръща кутийката на обратно. Момичето се постарава и в 18:51 вече имам добре опакован подарък. Излизам от магазина.
18:54 Пътьом отивам за букет на спирката на пл. Славейков и към 18:57 тръгвам по Раковски към църквата. За щастие когато се изравнявам със спирката срещу НАТФИЗ виждам, че се задава един тролейбус. Изчаквам го. Спестява ми не повече от 1-2 минути, но затова пък ми спестява доста пот от бързане.
19:02 Слизам на спирката пред църквата и влизам триумфално.
Е, накрая ще спомена само мимоходом, че беше страхотна сватба - много изискана, с шведска маса и басейн, с много музика и танци и без грам от традиционната сватбарска музика, скара, обстановка и обичаи, които толкова ме дразнят. И най-вече със страхотни хора - с които през първите ми студентски години съм бил на десетки страхотни купони - някои от които не бях виждал от много години.
Та ето колко е относително времето...

П.П. В цялата суматоха се сетих за картичката минута преди да я подаря - затова надписа може би не беше от най-добре обмислените и най-красиво написаните послания, но вярвам, че младоженците са му се зарадвали все пак.

"Ти имаш още ден живот. Помниш ли, че ми го даде на тръгване? Сега ти го върнах. Твой е, имаш го. Цял ден, цял дълъг ден, дълъг та безкраен - и в него вече всичките безкрайни часове са само твои."
(Никола Русев, Приказка за Стоедин)