Със за­ля­та с наф­та вход­на вра­та на до­ма си на ул. "Тър­гов­с­ка" №79 осъм­на на 12 юни ше­фът на "Пър­во час­т­но гор­с­ко сто­пан­с­т­во" Ге­на­ди Ма­рков. В нощ­та сре­щу пе­тък, 13, не­из­вес­тен из­вър­ши­тел е счу­пил про­зо­ре­ца на па­ви­ли­о­на му за ри­ба на га­ра­та. Обек­тът е об­щин­с­ки и се пол­з­ва под на­ем.

От на­ча­ло­то на го­ди­на­та Ма­рков и се­мейс­т­во­то му са под­ло­же­ни на се­рия от по­се­га­тел­с­т­ва и зап­ла­хи. Кир­ка бе­ше за­би­та на 29 яну­а­ри в ав­то­мо­бил "Пе­жо Пар­т­нер", соб­с­т­ве­ност на съп­ру­га­та му. В но­во­го­диш­на­та нощ има­ше опит да бъ­дат за­па­ле­ни ка­ми­о­ни­те му, с ко­и­то пре­воз­ва дър­ва в с. Ра­дю­ве­не. Ге­на­ди Ма­рков е на 33 г., се­ме­ен, с 1 де­те. Жи­вее и ра­бо­ти в Ло­веч. Дей­ност­та на фир­ма­та му е дър­во­до­бив и тър­го­вия с дър­ве­си­на. В нея ра­бо­тят 25 ра­бот­ни­ци на тру­до­ви до­го­во­ри. Ма­рков е соб­с­т­ве­ник на гор­с­ки ма­си­ви, на­ми­ра­щи се в зем­ли­ща­та на се­ла­та Ра­дю­ве­не, Из­вор­че, Ско­бе­ле­во, Ли­сец и др. Из­вес­тен е ка­то ко­рек­тен пла­тец на соб­с­т­ве­ни­ци­те на го­ри.

Ше­фът на "Пър­во час­т­но гор­с­ко сто­пан­с­т­во" твър­ди, че зап­ла­хи­те към не­го са свър­за­ни с над­да­ва­не­то му в тър­го­ве­те, ко­е­то бър­ка смет­ки­те на ня­кой от бран­ша. По­се­га­тел­с­т­ва­та ста­ва­ли в дни­те око­ло тър­го­ве­те. От ми­на­ла­та го­ди­на на ра­зиг­ра­ва­не­то има и по­ли­цейс­ко при­със­т­вие, ка­за Ма­рков.

Слу­чай­но или не, по­жар уни­що­жи на 19 май око­ло 14 ч. ко­ла­та на зам.-ше­фа на лес­ни­чейс­т­во­то Цве­те­ли­на Пен­че­ва. "Фи­а­тът" бе­ше пар­ки­ран на ул. "22 ав­густ" в цен­тъ­ра на гра­да. Спо­ред по­ли­ци­я­та, ня­ма­ше дан­ни за уми­съл.

Ня­ма нап­ре­же­ние в дър­во­до­бив­ния биз­нес, за­я­ви в края фев­ру­а­ри инж. Ста­ни­мир Пен­чев, шеф на Дър­жав­но лес­ни­чейс­т­во - Ло­веч. То­га­ва той из­тък­на, че все­ки мо­же как­то ис­ка да тъл­ку­ва те­зи по­се­га­тел­с­т­ва, но те не се дъл­жат на кон­ку­рен­ция. Инж. Пен­чев по­со­чи още, че при про­веж­да­ни­те тър­го­ве дър­ве­си­на­та дос­ти­га до 50-60% от на­чал­на­та си це­на, ко­е­то е до­бър по­ка­за­тел.

Стра­ху­вам се за се­бе си и се­мейс­т­во­то си, каз­ва Ма­рков. Не мо­га да ра­бо­тя нор­мал­но под то­зи на­тиск и без­раз­ли­чи­е­то на ин­с­ти­ту­ци­и­те, има­щи от­но­ше­ние към проб­ле­ма. Ка­то при­чи­на за нап­ре­же­ни­е­то той по­со­чи не­ло­ял­на­та кон­ку­рен­ция и зло­у­пот­ре­би­те в дър­ве­ния биз­нес. Спо­ред не­го, има дан­ни за се­ри­оз­ни прес­тъп­ле­ния, но се мъл­чи, за­ра­ди стра­ха.

Без­на­ка­за­ност и не­до­се­га­е­мост се де­мон­с­т­ри­ра на 11 юни, ко­га­то по вре­ме на търг за дър­ве­си­на в Дър­жав­но лес­ни­чейс­т­во - Ло­веч, са за­ло­ве­ни по сиг­нал шест то­вар­ни ав­то­мо­би­ла да то­ва­рят дър­ве­си­на­та, обект на тър­га. Краж­ба­та е ста­на­ла око­ло 15 ч. в с. Аб­ла­ни­ца от вре­ме­нен склад на Дър­жав­но­то лес­ни­чейс­т­во. Око­ло 200 куб. м са на­то­ва­ре­ни на 3 ав­то­мо­би­ла с ло­веш­ка ре­гис­т­ра­ция, два с бла­го­ев­г­рад­с­ка и един със со­фийс­ка. Дър­ва­та са би­ли без кон­т­рол­на мар­ка и са на­то­ва­ре­ни без раз­ре­ше­ние на гор­с­кия. Ка­ми­о­ни­те и дър­ва­та са из­зе­ти. Об­ра­зу­ва­но е доз­на­ние.

Свет­ла­на Пет­ро­ва

В лес­ни­чейс­т­во­то до­би­вът на дър­ве­си­на през 2007 г. е най-ви­сок на те­ри­то­ри­я­та на РУГ - Ло­веч. От го­ри, соб­с­т­ве­ност на фи­зи­чес­ки ли­ца, са от­се­че­ни 53 935 куб. м или 75% от ця­ло­то пол­з­ва­не. Бедността на хората е ед­на от при­чи­ни­те да пре­дос­та­вят го­ри­те си за сеч. Го­ля­ма част от пол­з­ва­те­ли­те на го­ри­те са в си­ва­та ико­но­ми­ка. При тър­го­вия с дър­вен ма­те­ри­ал или дър­ва за ог­рев фи­зи­чес­ки­те ли­ца, соб­с­т­ве­ни­ци на го­ри, ук­ри­ват или направо не пла­щат да­нъ­ци. До 2006 г. 52% от го­ри­те в Ло­веш­ка об­ласт са би­ли рес­ти­ту­и­ра­ни. За стра­на­та то­зи про­цент е са­мо 30.

Прочетох първата част на “Колапсът” (от автора на “Пушки, вируси и стомана”). На стотина страници Даймънд описва ситуацията в щата Монтана – красиво място, което някога е процъфтявало икономически, но днес е сред най-бедните щати. Рудодобивът, дърводобивът и земеделието са рухнали, оставяйки след себе си сериозни екологични проблеми (веднага се сетих за колко много такива не подозираме, въобразявайки си, че застрояването на природните паркове е най-големият ни проблем).

Последните не изглежда да притесняват чак толкова свръхбогатите новозаселници, които купуват новопостроени къщи, за да почиват в тях веднъж годишно – да поиграят голф, да пояздят и да ловят риба, след което да отлетят с частните си самолети.

На коренните жители е все по-трудно да оцеляват, и изглежда, че най-доброто, което могат да направят за себе си е да продадат земите си на строителните предприемачи и да се преместят в по-урбанизирани общности, където да успяват да се издържат.

Ако строителството продължава интензивно, обаче, красивата Монтана може да заприлича на нашето Черноморие. Това няма да е чак такъв проблем за някои от собствениците на новите къщи – когато останат без вода и пр., те просто ще си купят нови вили някъде другаде.

Само тази глава ми беше достатъчна, за да осъзная, че екологията е твърде сложно нещо, от което разбират наистина много малко хора. За съжаление, повечето “зелени” разбират не много повече от мен, и на повечето по правило им липсва общата картина. Ето защо, в много случаи добрите им намерения водят до ада. Не искам това разсъждение да ви оставя с впечатлението, че книгата е анти-зелена. Не. Тя е твърде балансирана и показва групи с различни интереси (икономически, политически, социални) и реакции на проблемите, което, предполагам, я прави лесна мишена за критики от всички страни.

“Колапсът” е книга за разрухата, която сполетява обществата под въздействието на екологичните фактори. Тя изследва сблъсъка на различни интереси и показва, че екологичните проблеми може да са наистина сериозни, но също толкова важни са и начините, по които хората реагират на тях, а последното е свързано не само с ценностите им, но и икономическата им ситуация.

Намирам я за исключително образователна и я препоръчвам не само на бизнесмени и политици, а на всеки, за който първоизточникът на храна е супермаркетът.

Очаквайте доклад за останалите 600 страници и не забравяйте да гласувате за мен тук.