Седя и гледам как хората наоколо в работата са се събрали. И се веселят... и си приличат като клонинги. Маниер на изразяване, маниер на поведение, дори начин на мислене и светоглед. Всеки е уникален... като снежинка, но снежинките накуп правят обикновена бяла снежна топка. В която няма нищо особено.
Седя си. блея през прозореца. Дразня се от това, че не успявам да си намеря работа в списание, което да ми отърва на стила. Но пък самодоволството ми си има граници. Няма как.
Мисля си за работата, дами и господа, модна статия трябва да пиша. Аз, според която модата е измислица от някой много мразещ себе си индивид. И света около себе си, също така. Нищо. Работа, като всяка друга, освен това съм убедена, че мога да напиша много хубава статия и пак да вложа гледната си точка.
Ако не ме харесат - свят широк :)

Хм. Хубаво е човек да има лично мнение и своя гледна точка. Лошо е когато превърне налагането му на всички останали в свой кръстоносен поход. Днес четох Анна. И си мислех "Не си права". Завъртях се за миг над коментарите и се отказах. Каъв е смисълът да се бия в гърдите, че тя не е права, а аз съм? Тя е права за себе си. Аз за мен. За много неща сме съгласни, за други сме на крайни позиции, нейните рабзирания са изградени въз основа на нейният живот и преживявания. С какво право ще ходя да й размвхвам пръст и да я поучавам,ч е тя не разбира? Или спрямо който и да е?
От друга страна, ми намирисва наизвинеине "живей и остави другите да живеят". Ами грешките, проблемите, за тях акво правиш? Ако премлъчиш, това не е ли подло?
И така, бръм, бръм, бръм в главата ми е шум.

Косата ми отново е пораснала. Пак е достатъчно дълга, за да мога да я връзвам на опашка и д амога да се скрия зад нея, когато не искам да ме виждат. Гледам кичур, навит на пръста ми, с очи почти кръстосани от усилието. Коса като коса. Не особено фина, не особено лъскава, просто коса. В повечето случаи стои като копа сено, не се поддава на дресировка. Както й харесва, така стои. Нищо. Както й харесва. Уж трябва да ми е гордостта. Нали, жени, коси, суета.
Не харесвам жени с дълга коса, които я използват, за да си играят с нея. Като я отмятат с ръка назад, уж, за да не им пречи. Като им пречи, да я вържат. Иначе просто го правят за фасон и заради мъжката публика. Което ми се струва жалко. Фройд би казал, че имам сексуални проблеми, но той би го казал и ако разкажа, че харесвам пухкави зайчета... да речем.

Сонетите продължават да ме чакат. Нищо, ще почакат още малко. ;)
А вън продължава да вали, бавно, тихо, неотменно. Досадно.
Скуката, каква велика движеща сила. Моя теория е, че ако вселенски интелект е създал вселената, то това е било просто защото го е била налегнала вселенска скука. :)
Оле, стига толкова логорея.
Лека ви вечер.

Е.