Първите думи на овните след секс.
- Хайде пак!
- Усмихва се, същински тигър съм в леглото -казва си на ум.
......
- Да го направим пак а !
......
- Беше супер, отивам до банята и се връщам за трети рунд, какво ще кажеш ?
....какво да каже, ако не го направи пак, може да отидеш при друга/друг
- Ще ми се да го направим пак, но вече стана късно, не мислиш ли ?
- Да – така е
... на другия ден
.... думички....събличане....секс – Утре съм на работа, но мисля че можем да се вместим в няяяяяколко минути а! ....секс...
- Някакси не ме гледа по същия начин като онзи ден, когато си легнахме (минава мисъл през ума му) Нещо става! Направихме го 5-6 пъти, няма как да си има друг или може би си има. Може да е уморена или да не се чувства добре.
- Добре ли си мило, как се чувстваш? Пита той умислено, но направо.
(Ако му кажа, че това не е маратон, може да отиде при друга или нещо да се обиди. Всяка седмица по 5-6 пъти, той няма умора. Трябва да имам сили и за работата, къщата, покупките, излизанията с него, дискотеките. Но ако го изпусна, може да отиде при друга.)
- Ще я сурпризирам със специален подарък– казва си на ум.
- Скъпа, усещам, че си уморена напоследък. Резервирал съм стая за двама за влюбени за уикенда в самостоятелна къща. Само за нас двамата. Ще си починеш и ще лудуваме и забавляваме съвсем спокойно.
(Ох милото, това значи седмичният секс по 2 )

пс - в такива случаи е добре да се посъветвате със опитен професионален астролог или психолог, най-малко.

История с продължение!

Ще ви разкажа историята за българския казан в Ада. Такаааам, в ада имало по един казан, за всеки народ. До всеки казан стояло по едно дяволче, което да пази, ако някой се опита да излезе от казана. Когато някой се опитал да се надигне и да излезе, дяволчето го връщало обратно. Само до българския казан, нямало дяволче. Ако някой се опитал да излезе от казана, то все се намирало някой, който да го дръпне надолу.

Продължение...

Ако всъщност ние се намираме в този казан, какво се случва?

Има една група хора, които нямат глас просто, защото не гласуват по изборите. Те си стоят там от страни и гледат. Това от своя страна, нищо не променя, пак си се варят в казана. Нито се опитват да излязат, нито дърпат някой, който се опитва. Чакат нещата да се оправят от само себе си. В това няма нищо лошо, то си е за тях.

Има друга група хора, които гласуват за БСП и ГЕРБ, като очакват нещо да се случи. Наскоро излезе информация, че тези две политически партии, са получили част от даренията (значителни суми в хиляди лева) от едни и същи фирми. Интересно как и лявото и дясното, биват спонсорирани от едни и същи фирми, т.е. капитали?

Има едни други поддръжници на ДПС – единствената партия със стабилни поддръжници.

От горепосочените партии, никоя не успя да „НИ” оправи, е те ни оправят, но както те си искат.

Поддръжниците на АТАКА, както и лидера и от своя страна, са от онези, които най-много викат срещу останалите. Този ми е виновен в котела, онзи ми е виновен, всички са ми виновни и т.н.

Няма да се учудя, ако се окаже, че двете най-противоречащи си партии, ДПС и Атака, имат едни и същи спонсори. Нещо повече, Когато ДПС наплаши с нещо българите, Атака съвсем спокойно, може да скочи в защита и така да си спечели гласоподаватели. От друга страна, Атака може да прави същото. Това е като да гледаш двама души в българския казан, как се карат, бият, обвиняват, натискат надолу и т.н. Лошото в случая е, че покрай тях вземат и другите да се наплашат в казана. Така, не стига че се варят на бавен огън всички, но и може да се изтрепят по между си, задари това, че Волен Сидеров погледнал Ахмед Доган, а той помислил, че го гледа на криво. Обратното също е възможно още повече, ако спонсорите на двете партии се окажат едни и същи. Тогава сякаш интересите на едни и същи фирми, се сблъскват на политическата сцена. Това от своя страна е безсмислено, от гледна точка на победа на политическата сцена.

За сметка на това обаче, напрежението между българите и другите хора, между поддръжниците на Атака и останалите хора, биха се изострили. Нещо повече, Ако непрекъснато прехвърчат искри между тези две партии, енергията между тях ще се увеличава, защото я насочват един срещу друг. Повече хора може да се наплашат и да преминат към Атака или ДПС, защото Атака е крайна партия. Колкото е по-уплашен човек, толкова по-крайни решения може да вземе. Това от своя страна би било идеално, ако зад двете партии, стоят интереси на едни и същи хора. Повече напрежение, повече поддръжници, по-голяма власт в политиката и контрол над противоречията между партиите. Това е само едно предположение. Но изглежда толкова хммм, логично.

Има и едни други хора в този казан те са поддръжници на по-малките партии и техните представители. Дори да има политическа партия, за която народа и държавата са на първо място, тя първо трябва да оцелее в тази мръсна игра политиката и второ да има кой да гласува за нея. Може и такива да има - но изглежда все още, няма достатъчно гласоподаватели, които да искат именно такава партия да управлява.

За жалост, българите предпочитат да критикуват другите, за собствените си проблеми. Все някой им е виновен, той е причината и т.н. От описаното по-горе, единствено онази малка група хора, които се опитват сами да си помогнат, без да чакат на някого или да пречат на някого, са хората, които реално се опитват да променят нещо към по-добро. За жалост огромна част от хората, все още чакат на големите партии, да им решат проблемите. Вече 18 години, се варим в този казан и 18 години, се появява нова и нова първа политическа сила.

Остава единствено въпросът, докога българина ще вярва, че някой друг ще му оправи държавата и че това не е негова работа? Ако ние сами не се оправим, колко ли правителства ще сменим, докато дойде на власт, това правителство, което да работи в интерес на гражданите и държавата? И докато някои чакат светлото бъдеще, което все не се вижда или изглежда по-скоро като мираж, какво ще правим ние? Седейки безучастно, кой ни дава сигурност, че няма да има българско Косово? Всъщност никой нищо, не ни гарантира, защото мнозинството хора си гледат собственият интерес.

Интересно, ние ли сме най-голямата атракция в Ада, че само ние си пречим взаимно, критикуваме останалите и чакаме някой друг да ни оправи. То сега така се оправяме, че скоро може и сами да си слагаме дървата в огъня и да дадат отпуск и на дяволчетата, които се грижат за това.

Този си гледа неговият интерес, за онзи пък не е важно той да е добре, а Вуте да не излезе от котела. Другият пък се радва, на празната си чиния, защото и на Нане му е празна чинията. Изглежда толкова много хора им доставя кеф, да дърпат всеки, опитал се да излезе от котела, че почти всички са доволни от това. Еврика, май съм сбъркал котела, този трябва да е в Рая, след като има толкова много доволни хора от това, което правят. Май халюцинирам, това не е казан, а пухкав облак, от който всеки „ЛУД” опитал се да избяга, бива дърпан обратно от „щастливите” му съквартиранти настанили се на облака.

Докато всеки се оправя, сам за себе си или чака друг да го промени нещо – ще изпаща същата енергия към останалите и тя ще се връща при него. Така политиците, ще продължават да работят за себе си, а хората да ги критикуват, че са ги лъгали. По всичко личи, че да се критикува и бездейства е най-лесно, но и най-успокояващо, да прехвърляш вината на другия. Така вече 18 години, все другите са виновни и все нещо не ни харесва. Май е време да се замислим, какво правим ние и дали въобще правим нещо, за да се измъкнем от този казан. Изглежда единствената причина да не сме излезли досега от този казан е, че сами си пречим! Докога?

Победителите ще получат 10,000 монети и иглутата им ще бъдат побликувани във вестника!Проверете вестника в Четвъртък за повече информация!

1. МАСИВНО парти (повече информация - по-късно тази седмица)
2. Нов каталог за мебели (Чух че ще бъде свързан с предстоящото парти този месец)
3. Конкурс за иглута
4. Нови мебели за пъфъли
5. Нови книги, написани от някои от вас!
6. Нови неща (Аз говоря за тези неща в повече детайли на  CPIP-проверете и вижте какво ще намерите,над какво точно се работи!Идете във www.clubpenguin.com/cpip и кликнете на скенера за очи 3000.Трябва да изчакате няколко секунди за да минете през "вратите".

"По-скоро щеадне половин метър сняг това лято, отколкото да спадне престъпността с 25% във Вашингтон."

Но след успешно проведения опит, полицията в града се включи охотно в изследването тъй като резултатите показаха действително намаляване на престъпността с 25%, което бе предсказано въз основа на 48 подобни опити проведени на други места, в по-малък мащаб. Това естествено ни кара да се замислим дали нашите мисли влияят върху света, в която живеем?

Бъди сигурен, че е така. Всеки един от нас влияе върху действителността, която виждаме, дори когато се опитваме да избягаме от този факт и да се преструваме на жертви.Ние сами създаваме този свят.

Текста е от филма "what the bleep do we know" "какво си мислим че знаем".

Покрай строежа на метрото, спокойно можеха да се направят няколко подземни паркинга. Софиянци от своя страна, все още им харесва транспорта в столицата. Изключителният лукс, да се возиш сам в колата и да образуваш задръствания с останалите шофьори, просто незабравимо. Защо да се возите на градски транспорт, като можете да си позволите, да пътувате с колата? По-удобно, ще си седите на дупето, пушачите ще си пушат спокойно, въобще друго е да се справиш с проблема, а другите да се оправят.

Ще вметна, че има инициатива в интернет, за хора със сходни маршрути в София и страната, да пътуват заедно, като така се пести време, бензин и поне малко се помага, да няма 2 коли на пътя, а само една.

Един шофьор решил проблема си с транспорта, без да го интересува, как ще се оправят другите, изпраща енергията. Мен да ми е добре, другите да се оправят. Сега в София много шофьори са сами в колите си, а това води само до по-големи задръствания. Всъщност причината да има толкова много, решили проблема си по единично софиянци, е много простичък. Не са го решили заедно, а всеки за себе си. По примера - мен да ми е добре, а другите да се оправят както могат, резултатът е големи задръствания. Всичко това е започнало, от поединичното справяне с проблема за транспорта. И ако чакате някой чака, проблемът да се разреши в полза на всички, просто така – много се лъже. Защо тези, които имат властта и ресурса да направят поне подземни паркинги, покрай строежа на метрото, не ги направят за улеснение на шофьорите? По същата причина, поради която има задръствания – всеки си гледа собствения интерес. Как като гледаш собственият си интерес, да очакваш другите да ти решат проблема с транспорта? Това е просто насочена енергия. И докато нещо не я освободи, нормалният градски транспорт, ще си остане несбъдната мечта. Докато в много големи градове, проблемите с транспорта отдавна са решени, то у все още не им се вижда краят.

Интересно е, какво трябва да стане, за да може проблемът да се реши в интерес на всички?
Може би трябва да се придвижваме в такива условия?

Може би трябва задръстванията да станат още по-големи? Или пък от жк. Надежда до жк. Хладилника да се стига за 2 часа в едната посока? Колко голям, трябва да стане проблемът, за да бъде решен заедно? По всичко личи, че решението всеки за себе си, е ефективно само когато шофьорите са малко. Колите, респективно, шофьорите отдавна са много и това пречи на всички.

Съзнанието на хората е задръстено. Този процес се предизвиква от решението тип всеки за себе си. Проблемът, може да се разреши само ако бъде решен заедно от всички заинтересовани.

Когато децата са малки, те тичат насам натам, играят си, изразходват енергия. Когато има кой да ги наглежда, те изразходват енергия. Когато няма, те търсят някакво занимание/игра, с която да се занимават. След това ги вкарват в училището, някои родители нямат време за тях и т.н. Децата трябва да изразходват енергията си някъде. Представяте ли си да дръпнете ръчната спирачка и да натиснете педала! Нещо подобно е и с децата, тази енергия, трябва да се вложи в нещо. За щастие като малки има телевизия и телевизионни игри (навремето)/компютърни игри и psp сега. Още повече сега има и интернет. Но това няма как да се хареса на всички деца и още повече то е един виртуален свят, който си има плюсове и минуси.

Каква е работата на енергията в случая?

Когато се появи интереса към цигарите децата, ако нямат къде да вложат енергията си, то това макар и неподхощо „място”, може да се окаже единственото, в което да вложат енергията си. Ако на едно дете не му се даде някаква работа (разбирай – дребни задачи, малки отговорности и други, които да го занимаят и да види смислени резултати от работата си) той ще потърси място, където да вложи енергията си. И друго не може да се очаква, това е като чаша, която пълните с чай и в един момент започва да прелива, защото няма кой да изпие чая. Вероятно леко глуповат пример, но когато енергията е в повече, това е излишък. Няма излишък, който да е полезен, защото тогава от възможен актив, той се е превърнал в пасив. Това е един вид „пасивна” енергия, която търси отдушник, за да се изразходи. Това могат да бъдат цигари, алкохол, трева, амфети и всякакви социално-познати ни ритуали и доказвания пред групата/множеството/семейството и т.н.

Когато децата поотраснат, възрастните очакват от тях да могат да се справят с живота, най-малкото, за да не ги хранят само. Да си намерят работа, да започнат сами да се грижат за себе си и ред други врели некипели, които са съвсем естествени, но при едно естествено развитие на детето. Възможно ли е един ученик, завършващ някоя от гимназиите (не визирам техникумите умишлено), да излезе напълно подготвен, за да се справи сам в нашата икономическа среда, ако никой не го е научил или изисквал да прави нещо, да извършва някаква работа?

Колко е лесно на родителя, възпитателя, страничният наблюдател, да констатира с клиширани демотиватори от рода на „за нищо не ставаш”, „никога няма да се научиш”, „за какво те пращах на училище”, „на нищо ли не съм те научил”, „така не се прави”, „голям си вече, трябва да се научиш да поемаш отговорност”, „от теб нищо не става” и т.н. наивни само-извинения.

Обратното положение също е неестествено. Да натовариш детето с много неща, с които да искаш да се справи, за да го „подготвиш”. От една страна, детето трябва да избере, само какво да прави. От друга да се опиташ да го вкараш в някакви рамки и да го направиш, какъвто искаш да бъде, може да причини огромни вреди и да доведе до проблеми за детето. Една майка ми сподели, че синът й е син на 2 мафиотски фамилии и трябва да свиква. Прекалено големите очаквания и налагането на възрастните, могат да доведат до притеснения у детето, да не разочароват родителите си, да не би да сгрешат и т.н. Това от своя страна ги прави не само неестествени, но и притеснителни, тревожни и т.н.
От една страна, не можеш да оставиш детето си (един човек) без да му дадеш някаква смислена работа, защото то/той ще насочи енергията си към нещо друго. След което да искаш да работи, да се правя с дейности, задачи и ситуации, за които е неподготвен. В някои случаи той би се справил, ако това е нещо, което му се отдава. Но дори и в тези случаи, не можеш да го хванеш от позицията на забавленията, телевизията и социалния живот, да го спуснеш да работи някъде и да очакваш от него да се справи (особено, ако работата изисква опит, компетенции, знания и други). Нещо повече, веднъж насочена енергията в дадена област (например пушене), колкото по-дълго енергията работи там, толкова по-трудно става да се откажат цигарите. Един от начините, е когато вече можеш и да го правиш и да не го правиш. Но това не е функция на мисълта, а на опита. Ако се чувстваш добре след като спреш да пушиш за един по-дълъг период (1 месец например), значи можеш без цигари (алкохол, трева, амфети, екс, кекс и др.). Но ако не се чувстваш добре, то определено не можеш все още без това „нещо”. Тогава имаш проблем.

Можем ли да очакваме, от един човек, на който не сме създали работа, в която да влага енергията си, да се откаже от горепосочените дейности и да скокне и да се справя сам в живота, да поема отговорности, да се развива и т.н.? Ами не не можем! Какво би било, ако изискваме от някого, да направи нещо, което ние самите не можем да направим? Огромна част от учениците (преди, а и сега), пушат. Много от родителите им също. И много от същите родители не знаят, че децата им пушат. Как тогава, родителят да изиска от детето си, да откаже цигарите, ако въобще разбере, че пиши?

Енегията е интересно нещо, когато се насочи в дадена посока, ние си мислим, че всичко е механично. Когато преценим НИЕ големите авторитети, можем да се променим бързо и да направим, каквото искаме. Реалността показва съвсем друга картинка. Това именно е много хора, които им е трудно да откажат цигарите например. Много недоволни от работата си и т.н. Реалността ни показва, че взаимодействията не са само механични. Но човек трябва да си отвори очите и да поеме отговорност за собствените си действия и въздействието върху останалия свят.

Някои по-тежки случаи относно горе-написаното:

1 Детето има много енергия, тича насам натам, лудува и си изразходва енергията. То вероятно е по-буйно, импулсивно, енергично от повечето деца. Това плаши възпитателите/учителите, защото разваля „дисциплината”. Всички трябва да спазват определените правила от големите „авторитети”. Така детето с много енергия, не само, че трябва да търси нови дейности, в които да изразходи енергията си, но и остава неразбрано. Новите дейности, могат да са бой над съученици, доказване и т.н. Също така алкохол, цигари и други копирания на по-големите и елита, който „всички харесват”. От толкова много енергия, как да очакваш от едно дете, да стои на едно място и да решава задачи или да учи? Така съвсем неестествено, но логично, може да изостане от уроците (които толкова и подготвят за живота!), но и да остане неразбран от останалите, с ниско самочувствие поради наказания, скарване от учители, родители и други.

По този начин, едно иначе енергично дете, може да стане озлобено, с ниско самочувствие, лоши оценки, неразбрано от повечето хора и уплашено (агресията, е в следствие от страха), т.е. и агресивно.

И после детето било, непослушно, буйно, проблемно и т.н. Колко само-извинително и наивно. Впоследствие, родителят ще иска, детето му да се справя в живота и да работи, като често търси вината в детето, а не у себе си!

2 Дете, на което му се дават задачи, но които то самото няма желание да изпълнява. В това няма нищо лошо. Децата са любопитни и искат да се занимават с нещо. Но не можеш да вземеш едно дете, което е добро в математиката и да искаш от него да направиш музикант или балетист, когато то иска да стане математик или физик например! Как да дадеш на едно дете да извършва работа, изискваща сръчност, ако то е несръчно и да му казваш, че „за нищо не става”, след, като не може да се справи с това, което за родителя е толкова лесно. Просто, всеки си има положителни качества и на сила хубост не става. Все едно да накараш някого да ти решава сложни задачи, а той да си няма и понятие от математика и още повече, никакво желание да се занимава с това, а ти да очакваш от него да се справи безпогрешно! Истината е, че не можеш да го направиш такъв, какъвто не му се отдава да бъде. Детето трябва да намери собственият си път. Да го караш да върши нещо, което не иска и му е трудно, е демотивиращо. Това от своя страна, е подходяща страна, да прави умишлени грешки, да се инати, да го прави и да се чувства все по-неудовлетворен/нещастен от свършеното. Това е нещо, което съвсем логично, може да го доведе до нежелание за работа или да го разболее дори. Една моя позната, за да се хареса на родителите си, започна да работи работа, която направи родителите и доволни. След няколко месеца, беше толкова изтощена и изнемощяла и то без видима причина.

На сила хубост не става.
Когато един човек работи и обича работата си, енергията е с него. Като върши работата си с удоволствие, няма как да е по-изморен, от онзи, чиято работа не му харесва. Дори работата да е тежка, подобна работа се харесва на именно онези с повече енергия, защото могат да я изразходят и да се почувстват по-добре от това. Както всеки е различен, така и за всеки си има различни подходящи дейности, които да извършва. За онези, които не работят, дори да се водят, че работят, е по-трудно да си намерят нова работа. Същото се отнася и до безработните. Тези, които сами трябва да си създадат работа, трябва да намерят какво точно искат да правят, да открият собственият си път.

Напълно е възможно да съм допуснал грешки в текста по-горе. Ще съм благодарен на конструктивна и градивна критика. Статията е относно енергията и нейното влияние и насочване. Относно, самата работа и реализация, съм добавил разсъждения, колкото за ориентир на основната тема. Поради това, извън основната тема, по отношение на работа и реализация нямам никакви претенции за безпогрешност и ще се радвам да споделите вашето мнение.

Има и нов background:

Новия пин е в Coffee Shop:

Освен страхотните емоции и припомнянето на многото преживявания, свързани с тази група, концертът на Ирфан тази вечер ми донесе и интересно общуване. Изглежда интуицията не ме лъже: такова съчетание като например айкидо, танго, японски език и богословски факултет определено е доста интересно.

Десет години ти изгряваше тук, над пещерата ми, и щеше да се преситиш и на заревото си, и на пътя си без мене, без моя орел и моята змия. Ала Всяка утрин ние те очаквахме, поемахме излишеството ти и
те благославяхме за това. "

Със специални благодарности към кака Плама :)

Причината да стане светец е, че доказва вярата си като признава, че е християнин, когато като част от римската армия трябва да преследва християни. След което е измъчван и убит. Той неколкократно възкръсва и продължава да бива измъчван до смърт. Така той доказва силата на вярата си.

Произхода му е обикновен, грък е, но майка му му помага да се образова и той става войник. Легендата за него и дракона се предполага, че се случва по време на службата му. Спасявайки едно пустинно село от дракон вземащ жертви сред селяните за да ги допусне до кладенец. Това постига със силата на вярата си. Тази история както и подозирах има езически произход. Битката между доброто и вярата срещу злото и несгодите. С нея Свети Георги става известен, но не за това е светец. Любопитно е изказването на папата, когато го обявява за светец "сред тези "които са почитани сред хората, но чийто дела се знаят само от Господ" "

Светеца  има и химн.

"Освободител на поробените

и защитник на слабите

лекар за болните

шампион сред кралете

О, носителю на трофея

и велик мъченик Свети Георги

застъпи се пред нашия бог

да спаси душите ни"

Доколкото знам е от малкото воини светци. Човек убиващ, но в същото време вярващ християнин. Една от противоречива фигура, която върши много грехове, но същевременно се оказва достоен да бъде направен светец. Това ми харесва. Въплъщава идеята за обикновения човек (земеделец), който живеейки според светските закони успява вътрешно да се промени и живее според собствените правила, макар и приети от християнството.

Имайки в предвид как се става светец, това може и да не е чак такъв подвиг. Но все пак вярвам, че трябва да извършил нещо доста значително за християнската вяра за да достигне до статуса си сред светците.

Използвана е статия от Wikipedia

Предложеното сливане може да създаде компанията GfK-TNS, която би станала втората по приходи в света изследователска агенция, нареждайки се веднага след Nielsen Company.

Интересно ми е по какъв начин това би се отразило на българските клонове на компаниите... И какво ще стане с пийпълметрията, която се държи от двете компании. Т.е., коя от двете системи ще остане и как ще реагират рекламодателите и телевизиите.

Интуитивната ми преценка за хората, макар и да трае един миг, я усещам като нещо цялостно - като вселена. Само че усещането за вселената на "другия" си остава само в моите представи. Бих искал да мога да проверя това свое усещане...

И много често се учудваме на хората, които не могат да отговорят на елементарни за нас въпроси. Въпрос на "широка обща култура", както обичаме да казваме. Без да си даваме сметка, че със сигурност има сфери на познанието, в които именно тези хора са много по-информирани от нас. И където ние бихме се чувствали като твърде невежи люде.

Както винаги, въпрос на гледна точка...

Повечето хора имат нужда от взаимоотношения с други хора. Когато бъдат наранени от другия, когато се почувстват засегнати, те могат да отвърнат на удара.

Идва един момент обаче, когато човешката нужда от другия, трябва да се компенсира чрез нещо. Тогава човека си намира страничен утешител. Бил той – алкохол, филм, сериал или друго средство действащо, като обезболяващо за самотата (дефиниция на самотата).

? С всяка човешка слабост!

Пазарът на обезболяващи, предлага огромно разнообразие. Той предлага продукти и услуги от жива плът до близалки и бомбонки. Човечеството само създава продукти и услуги. Често нещо бива създавано, за да достави на автора си известно удоволствие (и не само). Било то и средство за друг човек, реакцията, на когото да задоволи автора.

Когато дадено нещо започне да се употребява като обезболяващо, то се намесва в естествения ритъм на страдание у човека и притъпява болката в някаква степен.

Проблемът идва, когато болкоуспокояващото, притъпи у човека стремежът да си извади поука от действията му, които са довели до болката. По този начин, човекът започва да гледа все повече и все по-концентрирано върху живота от своята собствена гледна точка. По същия начин, който досега го е водил до причиняване на същата болка у него. Той отслабва стремежът си да извърши промяна в живота си. Промяна, която би го научила да живее по-добре. Която би му дала урок по щастие и (само)усъвършенстване. Чрез бягството към обезболяващите, само се отлага решението на проблема. Подхранва се илюзията за собствената правота. Страха да признаеш пред себе си истината, когато я откриеш. Страха да потърсиш истината, показваща къде грешиш. Страха да приемеш, че грешката е твоя и това, че дотогава си бягал, да се утешаваш чрез обезболяващи.

Страха да започнеш промяна и да я извършиш с всички необходими засягания на хора, които имат отношение към действия причиняващи ти болка и действия, които са твоята последваща реакция към (света) хората.

Инатът на личната гледна точка и фанатизмът на собствената правота, са сред главните недостатъци у човека, които го водят към отчуждаване от останалите хора и неговото собствено развитие, като човешко същество.

Урок който причинява болка, като да подложиш единият си крак пред другият и да се спънеш. Деградацията в процеса на собственото ни самоопознаване, което има отношение към реакциите ни към вътрешния и външните ни светове, е сред основните виновници за нашите страдания и болки. Душевните, емоционални, психически и други рани, са подобни на физическите рани. Причината за рана от изгаряне от горещ котлон, е същата, като раната в душата, и двете са причинени поради незнание. Знанието бива вътрешно и външно. Вътрешно чрез интуицията ни. И външно чрез реакциите на околния свят, спрямо нашите действия, върху нас и околния свят. Предположенията и очакванията за разлика от интуицията, могат да доведат до разочарования. На свой ред нещата се променят и интуитивното знание, може да измени своята истинност, както се изменя и света и времето, за което се отнася интуитивното знание. Времето проверява и пресява истините. То е мерната единица, показваща актуалността на знанието.

Със охлаждането на човешките взаимоотношения и тяхното изостряне, нуждата от обезболяващи, расте, както и склонността към пристрастяване към тях.

Силата на любовта отслабва, а самотата става все по-близък и чест наш спътник в живота.

Бог е Любов.

Там, където любовта към останалият свят, се отдръпва от сърцето ни, там, ние се отдалечаваме от Бога. Бог е винаги най-близо до нас, но ние се приближаваме и отдалечаваме от него.

Там, където има Любов, тъмните сили по-трудно могат да повлияят.

Открием ли любовта у себе си, ще я виждаме във всичко.

Когато нараняваме себе си или останалите, Любовта у нас („отслабва”).

Да обичаш себе си, означава да обичаш и останалите. Да обичаш всичко, такова, каквото е. Да виждаш любовта навсякъде. Да виждаш Бога във всичко.

„Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава. „
Махатма Ганди

“Не вярвайте на нищо, независимо къде сте го чели или кой го е казал, дори аз да съм го казал, освен, ако то не е в съгласие с вашия собствен здрав разум и ум.”

“Всичко това, което сме ние е резултат от мислите, които сме имали.”
Буда

(Вдъхновено от Омар Хаям)

През студентството си е бил един от бохемите на университета, с компанията си. Беше с доста високо самочувствие и беше достатъчно умен да се справя в университета си, въпреки, че е един от най-изискващите в България. Винаги получаваше, това което поискаше още от малък. Живееше в един свят приказка. Докато не започна да пораства и спря да се плъзга по повърхността на нещата и осъзна, че всъщност не са чак толкова много приятелите му колкото си мислеше. Търсеше за първи път някакъв смисъл, но с нагласата с която живееше до този момента. Не е можал да намери изход. Отчаяни действия. Саморазрушително поведение. Психически започна да се срива. Не знам какво е преживял и какво е било в главата му, защото не му личеше. Той самия ми каза "сигурно ти изглеждам, че съм добре, но само така изглеждам". Не си и помислих да му помогна. Първо не би ме приел сериозно като човек, в който би се вслушал или приел по-сериозно. Второто е, че не би приел нещата, които бих му казал. Имахме доста различни светогледи. Сега като слушам песента

Мога само да си представям през какво е минал. Мисълта че "света е негов" го караше да не се отказва и да живее с години в агонията си и да не се отказва дори, когато беше безсмислено да продължава. Не можеше да приеме мисълта, че се е провалил. Преди година се спря. Но мисълта, че трябва да бъде нещо велико и неспособността му да живее без лукс го докараха до някои крайни действия слава богу без непоправими резултати. Загуби почти всичките си приятели. Аз вече бях преценил, че е социопат. Човек, който те експлоатира емоционално и злоупотребява с отношението ми, човек на който за нищо не бих могъл да имам доверие. Решението ми да не сме приятели не беше емоционално, просто този човек ме караше да се чувствам зле в присъствието му. Изчаках малко време и с уважение, както той каза "по мъжки" прекратихме отношенията си. Малко се притеснявах от реакцията му, понеже знаех колко агресивно се е държал и как е заплашвал някои от приятелите, които са го отрязали. В един от последните ми разговори ми каза "как да не си циничен, когато света е циничен". Доколкото разбирам грандоманията му не е изчезнала, просто се е кротнал. Дано намериш някога верен път С.

Backgound-а в каталога на сцената е adventure background.