Нима не ви стана ясно, че хората не пасат трева.

Стига сте го усуквали на тема мажоритарност и нейните елементи, квоти и проценти.
Няма частично бременна жена, нито смесено бременна – 30 на 70 процента.

Конституцията ви дава право да излезете пред хората с партийната си листа от 240 депутати за парламента. Всяка от вашите партии.

Ако искате да имаме нормална държава, работата ви свършва дотук.
Ако не се страхувате от собствения си народ, оставете хората да ви преподредят и оценят в рамките на собствените ви листи.

Стига сте въртели дъртите апаратни тарикати от район в район, само и само да ги набутате в парламента. За да гласуват както им кажете. Стига с тези “избираеми” позиции в листите.
Вслушайте в думите на Емил Кошлуков, вместо да му ядете кокалите в коя дискотека бил пил две водки. Човекът е учил политически науки в люлката на демокрацията САЩ. Хората от цяла Европа, включително и у нас, видяха как харизмата на един истински обществен деец Барак Обама разцепи Демократическата партия на две – на старите Вашингтонски лобисти и на онези, които наричаме “self made men”, самоизградили се хора. И всичко това заради МАЖОРИТАРНИЯ дух на американската избирателна система.

Слушайте хора като Кошлуков, защото те на са си взимали изпитите, мъкнейки каси с паламуд, ракия и чевермета из “свободните университети” в тази страна.

Стига сте заблуждавали хората, че мажоритарния елемент е предпоставка в парламента да влезат не знам какви си мафиоти, богаташи и прочие. Ами нали ако влезе някой такъв, той ще е от някоя ваша листа?

Какви партии сте, като не можете да изкарате на сергията 240 нормални, не смея да кажа, достойни хора. Сред които поне да няма педофили и такива с досиета на Четвърти километър. За досиетата в Шесто даже не ми се говори.

Стига вече.
Хората не пасат трева.

Те отдавна знаят, че не сте никакви партии, а някакви масонски ложи, където баш майсторите дърпат конците.

Нагледахме ви се на майсторлъка вече 20 години.
Аман от вас и вашите политически технологии.
А всъщност – балкански тарикатлъци.

Вес­т­ник НГ при­зо­ва­ва ло­веш­ки­те жур­на­лис­ти са­ми да раз­ка­жат за сво­и­те кон­так­ти с бив­ша­та ДС. То­ва е един­с­т­ве­ни­ят на­чин да не се из­па­да в гуз­но­то­ по­ложе­ние на пи­са­те­ли ка­то Ве­ра Му­таф­чи­е­ва и Ге­ор­ги Да­на­и­лов, чи­и­то до­сие­та не­от­дав­на бя­ха раз­к­ри­ти.

Както всички останали, така и тези ще се отчитат един ден пред един съдник, който раздава вечните присъди. Интересна ми е личната история на тези хора - защо са станали агенти или служители, как са възприемали работата си... Какво стои зад маските на гордост, които някои вече си сложиха? А ние, публиката, да се замислим за позициите, които заемаме. Защитниците не си ли затварят прекалено много очите за очевидни истини, прикривайки ужасните дела на някои хора? Обвинителите не прибързват ли със заключенията, поставяйки всички под общ знаменател?

При всички положения е добре да се знаят тези неща: кой какъв е бил. Всеки избор трябва да бъде информиран. Почти като да бъде включено в CV като работен опит. Информацията не вреди никому. Или всъщност може би само на тези, които се опитват да я прикрият.

27.04.2007 

/Фили/ Шестима души от кандидатите за евродепутати в България са били служители, сътрудници или агенти на бившите комунистически тайни служби – съобщиха през тази седмица от новосформираната комисия по досиетата.

От общо 218 регистрирани в листите кандидати, комисията е проверила 144 души. Останалите 74, които са родени след 1973 година, заради възрастта си по закон не подлежат на проверка.

Три от имената, съобщени в сряда, са известни на българската общественост още от 2001 година, от доклада на тогавашната комисия “Андреев”. Това са депутатът от Движението за права и свободи и заместник-председател на сегашния български Парламент Юнал Лютфи,  бившият синдикален лидер и водач на листата на политическа партия “Граждански съюз за нова България” Кръстьо Петков, както и депутата от Българската социалистическа партия Евгени Кирилов, който и в момента заема временно депутатско място в Европейския парламент. Още един представител на управляващата Българска социалистическа партия има в изнесеният в сряда списък и това е специалистът по арабистика Боян Чуков, който се намира на неизбираемото 14 място в листата.

Другите двама сътрудници са 17-ият в листата на Зелената партия Севдалин Атанасов и Георги Белчев, който два дни по-рано беше изтеглен от листата на Съюза на свободните демократи, партията на бившия столичен кмет Стефан Софиянски.

Обявяването на тези имена обаче по закон не е последвано от каквито и да било  лустрационни мерки. То цели само информацията за сътрудничество да стане публично достояние и би могло да има единствено морален характер. Представители на някои от засегнатите партии побързаха да обявят – или поне дадоха да се разбере – че нямат намерение да вадят от листите си хората, съобщени като сътрудници на специалните служби.

Министър-председателят Сергей Станишев, който е и председател на БСП например каза, че в партията му са наясно с миналото на всичките си кандидати и че те са “достойни хора с личен авторитет”. Други представители на социалистите пък заявиха, че няма нищо срамно да си работил за външното разузнаване на България. По-лаконично се произнесе по темата пресцентърът на Движението за права и свободи, според който ДПС просто няма да променя листите си. 

- Пламен, поне погледнато от Австралия, изнесените данни, особено съпроводени и със споменатите реакции на основните партии, приличат повече на буря в чаша с вода. Така ли е наистина? 

- Погледнато от България – също, Фили. Нещо повече, имам чувството, че в цялата ситуация даже всъщност липсва и бурята. Доказателство за тази липса са и поне два куриозни случая около историята с обявяването на бившите сътрудници на спецслужбите.

Първият е изразеното желание на кандидата за евродепутат от листата на Комунистическата партия Спас Колев да бъде обявен за сътрудник на Държавна сигурност, макар че никога не е бил такъв. Както се съобщава, на времето той много искал да постъпи в Системата, но тя нещо не го възприела. Сега обаче човекът силно настоявал да бъде обявен в списъка, пише вестник “Стандарт”, макар да не уточнява пред кого точно е извършено настояването – дали пред самите служби или пред комисията по досиетата.

Вторият куриоз е, че в българския парламент съобщаването на шестте имена на кандидатите за евродепутати е било съпроводено в кулоарите с припяване на “хитовата” фолк песен “Шест кокошки съм заклала”. Това е поредното доказателство за наличието на процеса, който обсъждахме с теб и в миналото предаване – за превръщането на българската политика в чалга-политика, нещо, което е възможно само в общество, за което определението “гражданско” звучи като непозната чужда дума.

За мен лично, Фили, в цялата история имаше и една малка изненада. Когато отворих сайта на комисията за досиетата, където са публикувани данните, за които говорим, видях и своето собствено име. Оказа се, че кандидатът на Зелената партия Георги Белчев през 1984 година е бил вербуван и впоследствие като агент ръководен от офицер на име Пламен Асенов. Онзи Пламен Асенов разбира се не съм аз, това е случайно съвпадение на имената, но го споменавам, за да не се объркаш ти или някой от нашите слушатели в Австралия, който тези дни погледне същия сайт.  

- И все пак - какво е усещането в първата секунда, когато човек си види името в подобен списък? 

- Леко стряскащо, честно казано. Колкото и добре да познава себе си, човек никога не може да бъде сигурен какво му е сътворил някой друг. Особено когато става дума за комунистическите служби..... 

- Но сегашните служби, от които излиза тази информация, вече не са комунистически..... 

- Да, би трябвало да е така. След седемнадесет години преход, в Германия например ЩАЗИ е само лош спомен. Не съм напълно убеден обаче, че нещата стоят по същия начин в България, където самото развитие на прехода показва, че спецслужбите залагат, деликатно казано, повече на приемствеността, отколкото на реформаторския дух. Това мнение се споделя от мнозина анализатори в България и извън България, които са доста по-големи специалисти по темата.

Неслучайно се смята например, че дори сега действащия, четвърти поред, мисля, закон за отваряне на досиетата, до голяма степен отново е направен така, че да бъде удобен за службите – и с липсата на лустрационни текстове в него, и с механизмите, по които става предоставянето на наличната информация, ако искаш дори и с въведеното ограничение за изваждане на светло на сътрудниците, като не се разглеждат имената на хората, родени след 73-та година. Ограничението е своеобразно заявление, че сякаш още през 90-та година службите вече са се реформирали и са били съвсем различни от тези през 89-та. Нещо, което може да предизвика само скептични усмивки.

Да не говорим пък за другото ограничение – да не се вадят имената на агенти, които продължават сътрудничеството си след 90-та година. Много е вероятно всъщност точно това да е обяснението за изглеждащия доста кратък списък от едва шест имена, който бе изваден сега във връзка с изборите за евродепутати.  

- Искаш да кажеш, че може би сегашният списък не е пълен? 

- Ами аз лично, макар да не съм твърде навътре в темата, бях учуден, че в този списък липсват едно-две конкретни имена. Вероятно някой по-запознат би могъл да добави и още.

По-важен ми се струва обаче не въпроса за бройката, а въпроса за реакциите. Ти вече цитира премиера Сергей Станишев, който определи двамата сътрудници от социалистическата листа като “достойни хора с личен авторитет”. По този повод ми се иска да цитирам колегата Александър Андреев от българската редакция на радио “Дойче Веле”. В публикуван неотдавна коментар под заглавие “Архиви и тайни служби – десет заблуди” той съвсем директно и, струва ми се, съвсем точно, разсейва мъглата около някои заблуди. Ето само две от тях:

Заблуда едно – тайните служби на НРБ са изпълнявали общественополезна дейност. “Не е вярно, казва Александър Андреев, защото те бяха властови инструмент на партията, а не инструмент за защита на гражданите.”

Заблуда две - отварянето на архивите на външното разузнаване е нелоялен акт към бивши полеви агенти навън. “Не е вярно, защото въпросните агенти са обслужвали един недемократичен режим, към който днешното българско общество няма никакви ангажименти.”   

Факт е, че много от действията на комунистическите тайни служби са били свързани с престъпване на различни закони – както според сегашното, така и според тогавашното законодателство. И въпреки това, смята премиерът Станишев, става въпрос за достойнство и авторитет.

Но от друга страна, както и да се преценява подобно изказване - това все пак е някаква ясна позиция. Като такава тя се откроява пък на фона на пълното мълчание на тъй нареченото гражданско общество.

Нещо повече обаче. Имам впечатлението, че и самият Европейски съюз не знае как да реагира в ситуация като тази и тъй като няма единна и ясна позиция, може да подмине темата с деликатно мълчание.

Когато са обявявани общите условия за избиране на депутати в Европейския парламент, никой не си е направил труда да каже, че депутатите в него не могат да бъдат сътрудници на бившите комунистически служби. Дори и някой да се е сетил за такава възможност, процедурата за вземане на подобно общо решение е твърде сложна и разтеглена във времето. А нищо чудно да се е разчитало все пак и на наличието на някакъв морал – било личен, от страна на кандидатите, било политически, от страна на отделните партии.

Само че моралът, както се знае, е категория от друго измерение – не това, в което службите работят. Още повече, както казаха в сряда депутати от Българската социалистическа партия, “западните служби направиха поредица филми за Джеймс Бонд, а вие искате нашите агенти да ги порицаваме”. Така че на този фон почти никакъв цинизъм не може да се забележи в изявлението на един от осветените агенти – бившия профсъюзен лидер Кръстьо Петков, който пък смята за  принадлежността си към Държавна сигурност, че – “това е реклама”.   

06.04.2007 

/Фили/ С два месеца закъснение от законовия срок, през тази седмица в България бяха избрани членовете на комисията за отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност. Това се случи, след като лидерите на трите партии от управляващата социалистическо-либерална коалиция по-рано решиха да си поделят седем от общо деветте места в нея и да оставят едва две места за представители на опозицията. Според това решение БСП получава четири места и председателския пост на комисията, НДСВ – две и поста секретар, а Движението за права и свободи – едно място на заместник-председател. Останалите две места се попълват от представител на партия Демократи за силна България на бившия премиер Иван Костов, както и от кандидата на Български народен съюз, една малка парламентарна коалиция, включваща земеделци и представители на ВМРО.

Другите парламентарни сили, СДС и партия “Атака”, останаха без свои хора в комисията, след като и двамата им кандидати – Георги Константинов и Павел Шопов, не бяха одобрени от Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Скандалът, който се разгоря специално около недопускането на Георги Константинов заради възражения от страна точно на службите, чиито архиви трябва да бъдат отворени, предизвика първото голямо съмнение по отношение на принципите, върху които се изгражда самата комисия. Второто съмнение идва сега от разпределението на местата и изобщо от избрания подход, който политизира напълно състава на комисията. Очаква се в бъдеще това да доведе до недоверие към резултатите от нейната дейност, но засега този подход предизвика само сравнително вяли критики без последствия.

Така или иначе, една от първите задачи на новоизбраната комисия за отваряне на архивите на бившата държавна сигурност в момента ще бъде да провери миналото на кандидатите за евродепутати от всички партии. Друг е въпросът, че законово не са предвидени никакви санкции и дори да се окаже, че някой от тях е бил сътрудник на ДС, то съответната партия съвсем спокойно може да си го остави в листата. Впрочем, представители на БСП побързаха да направят публични изявления, според които социалистите като партия не се притесняват от миналото на своите кандидати и въпреки че знаят за хора, обвързани с Държавна сигурност в челните места на своята листа, нямат намерение да правят промени в нея. 

- Пламен, ако това е истина, ситуацията звучи доста парадоксално. Известни ли са имената на тези хора и как смяташ, че ще реагират другите депутати от Европейския парламент, когато в някакъв момент трябва да седнат до човек, свързан с бившите комунистически специални служби? Или да работят с него в някаква комисия например. 

- Едва ли може да се очаква да има някаква обща европейска реакция по въпроса. В края на краищата, Фили, нали Европейският съюз не е някаква сталинска Москва, която да диктува на своите членове определено поведение или норми. България продължава да е суверенна страна и партиите в нея също имат правото на собствен избор. Грубо казано, могат и магаре да си изберат, ако искат или ако преценят, че това е добре за техния европейски имидж.

В същото време, навярно като хора, депутатите от Европарламента надали ще се чувстват удобно в подобна компания. Очаквам да има поне няколко души, а може би и някоя от парламентарните групи, които да реагират по някакъв начин.

Сигурен съм обаче, че дори и тези, които поради добро възпитание си замълчат, няма да се чувстват твърде уютно и по един или друг начин контактите, а оттам и работата на определени български депутати в Европарламента, ще бъде затруднена. А това надали е добре от гледна точка на българските избиратели, които ги изпращат в Брюксел да вършат важни и за Европа и за България неща.

Засега имената на тези хора не са точно известни или поне продължават да бъдат нещо като публична тайна. Всъщност съобщението, че в челото на листите на БСП  за евродепутати има хора, обвързани с бившата Държавна сигурност, направи преди броени дни Татяна Дончева, една от активните фигури сред депутатите от левицата и бивш кандидат за кмет на София. Самата листа се води от досегашния международен секретар на БСП Кристиян Вигенин. Следва го бившата журналистка Илияна Йотова, после идва икономиста Атанас Папаризов, заемал някои високи държавни постове още по времето на Тодор Живков, а и след това в различните социалистически правителства. Евентуалните избираеми места нататък се заемат от  Евгени Кирилов, Маруся Любчева, Емил Кало и Георги Близнашки.

Преди комисията по досиетата да се произнесе официално, аз не бих могъл точно да кажа кои от тези хора визира депутата Татяна Дончева. Които и да са те обаче, по-важното в случая е друго – а именно съпровождащото изявление на Дончева, според което БСП не се притеснява от факта на тяхното сътрудничество със службите. Нещо повече, тя каза, че проблемът съществува на практика само по отношение на десницата и десните партии ще трябва да вземат някакви мерки, ако в техните листи се появи такъв човек. 

- А защо в самия закон така или иначе не са предвидени някакви текстове, които да ограничат възможностите за действие на подобни хора поне що се отнася до заемане на постове в публичната администрация или участие в Парламента? В края на краищата, всички знаем, че например в Германия срещу бившите агенти на ЩАЗИ бяха предприети подобни мерки.....  

- Съпротивата срещу подобни лустрационни текстове винаги е била много силна в България. От една страна, най-организирано и целенасочено тя през годините идваше именно от страна на БСП, която е правоприемник на Българската комунистическа партия, чиито инструмент всъщност бяха комунистическите специални служби. От друга страна съпротивата идваше и от самите служби, които така си и останаха до голяма степен нереформирани през последните седемнадесет години преходен период. Те и досега например почти не подлежат на никаква форма на граждански контрол. Нещо повече, както стана съвсем ясно в случая с Георги Константинов, отхвърления кандидат на Съюза на демократичните сили за член на комисията по досиетата, точно службите до голяма степен продължават да контролират гражданското общество, а не обратното. Като прибавим към това и не особено активното в тази посока българско обществено мнение, не е чудно, че дойде време, когато именно БСП прави закон и оглавява комисията за отваряне на архивите на специалните служби.

Всъщност това е голям парадокс, равностоен според мен на парадокса, че точно социалистическия президент подписа документите за членство на България и в НАТО и в Европейския съюз. Аз смятам обаче, че до голяма степен това беше целенасочена и съзнателна политика от страна на левицата през годините. Те очакваха този момент - да дойдат на власт със стабилно мнозинство, за да направят точно те закона за отваряне на досиетата, за да продължат по един или друг начин да контролират ситуацията. 

- Това твое мнение не е ли прекалено близко до нещо като “теория на конспирацията”..... 

- Може и така да прозвучи. Само че, първо, ако на теорията на конспирацията се гледа с лошо око, това не означава, че конспирация няма. Второ – в случая има факти, които човек не може да подмине просто така.

От една страна, както и ти вече спомена, това е избраният принцип, по който беше попълнен състава на комисията за отваряне на досиетата, принцип, който постави комисията в сферата на чисто партийната, а не на гражданската територия на действие. От друга страна  това е начинът, по който този принцип сам по себе си беше избран и договорен.

Това стана на закрита среща между лидерите на трите партии от управляващата коалиция, тъй наречения Коалиционен съвет. Този орган е напълно нелегитимен, защото такава институция, която е упълномощена да взема най-важните решения в държавата, на практика не съществува според Конституцията. Нещо повече, за съществуването на този коалиционен съвет – или по-скоро срещу съществуването му - преди време беше реагирал публично дори президентът Георги Първанов.

И от трета страна – нека само за момент да погледнем биографията на Евтим Костадинов, кандидата на БСП, предложен и избран вчера за председател на комисията. Евтим Костадинов е завършил Висшата специална школа на МВР и после е работил в системата на МВР. През миналата година той беше инициатор на предложение архивите на бившата Държавна сигурност да бъдат засекретени за срок от.....120 години.

Сега този същият човек ще трябва да отваря тези същите архиви.

Всъщност това ми изглежда като една от онези особени житейски ситуации, които дори и най-развихреното писателско въображение не би могло да измисли, но които въпреки това са истина. Така че толкоз засега по теорията на конспирацията.

А че дейността на комисията за отваряне на досиетата е предварително компрометирана, в светлината на казаното дотук това ми се струва напълно разбираемо. Само се чудя дали българите ще и вярват по-малко от европейците или обратно.       

16.03.2007 

/Фили/ Какво е общото между столичния кмет Бойко Борисов и редовия столичен гражданин Георги Константинов? Не, темата днес не е за домашния боклук, който и двамата скоро няма да има къде да изхвърлят заради продължаващите проблеми със софийското сметище. Общото е, че Борисов и Константинов през последните две седмици се оказаха главни герои в скандали, в които, освен тях, присъстват още български и чужди специални служби, български и чужди журналисти, български и чужди криминални и терористични групировки.

Congressional Quarterly – едно американско издание, което е специализирано по теми, свързани с американската политика, разузнаване и военни въпроси, излезе с материал, в който софийският кмет Бойко Борисов е определен като съратник на известни български гангстери, свързан с над тридесет поръчкови убийства в страната и в същото време като политик, който е едва ли не главен партньор на американските спецслужби и управляващия политически екип във Вашингтон.“Партньорството на САЩ с Борисов е най-новият пример за политически компромис заради глобалната война на администрацията на Буш срещу тероризма, която кара Пентагона, ЦРУ и ФБР да се съюзяват с някои от най-корумпираните и агресивни световни лидери” - се казва в публикацията, подписана от Джеф Стайн, редактор по въпросите на националната сигурност. Според автора публикацията се базира на поверителен доклад за оценка на риска в България, изготвен от независими експерти по поръчка на швейцарска банка.   

По същото време Георги Константинов, с прякор Анархиста, един почти неизвестен на широката публика българин, беше предложен от опозиционния Съюз на демократичните сили за член на комисията по досиетата и получи отказ от Националната служба за сигурност заради информация, че е бил замесен в терористична дейност и връзки с чужди терористични организации, включително западногерманската Фракция “Червена армия”, по известна като “Баадер- Майнхоф”. За Константинов се знае, че в края на петдесетте години е участвал във взривяването на паметник на Сталин, излежал е дългогодишна присъда в български затвор, след което успява да избяга във Франция. В началото на деветдесетте години, след завръщането му в страната, той е не просто оправдан, а присъдата му е напълно отменена от българския Върховен съд.  

- Пламен, разказани така набързо, двете истории навеждат на мисълта за някакъв шпионски роман, в който се развива едва ли не световна конспирация с център България. Това може и да е интересно като публичен скандал, но доколко е сериозно? И доколко сериозно се възприема от българските политици например? 

- Може би, Фили, ако беше жив писателят Христо Калчев, тези истории наистина биха му послужили за написването на още един-два от неговите “вулгарни романи”. С тях той всъщност бръкна доста дълбоко в българската реалност, наситената с историите на гангстери, корумпирани политици и стоящи зад или пред всичко това ченгета от бившите и настоящи специални служби.

И в двата случая, за които говорим, е трудно наистина да се каже къде свършва действителността и къде започва измислицата. Дори да прибавим всички известни до момента подробности, само ще се наложи да искаме от шефовете на радио SBS допълнително време за програмата на български, без това да помогне на слушателите да се ориентират по-добре. Впрочем и повечето български политици в момента сякаш също трудно се ориентират в ситуацията.

Специално по случая с Бойко Борисов нещата изглежда вървят към претворяване в живота на поговорката “Всяко чудо за три дни”. Освен ако чудото не бъде припомняно отново и отново по време на предстоящите през тази година избори за евродепутати през пролетта и за местна власт през есента.

Самият Борисов в първите часове след избухването на скандала даде многобройни интервюта, в които отхвърли директно твърденията в Congressional Quarterly. Той, почти буквално, зае каратистка поза и се опита да срази едновременно двама противници, като обвини и среди от левицата, и среди от десницата в България, че стоят зад публикацията, без обаче да обясни как е възможно те едновременно да имат толкова силно влияние върху едно независимо американско издание. После противоречията в изказванията му се задълбочиха. Борисов заяви например, че сто процента от написаното в статията са лъжи, но че няма да съди автора, защото няма време и пари за това. И въпреки декларацията, че всичко е лъжи, минути по-късно каза, че всъщност наистина има лични заслуги за разполагането на американски военни бази в България, за откриването на офис на ФБР в София и за участието на страната в антитерористичната коалиция. 

Министърът на вътрешните работи Румен Петков пък заяви, че българските служби нямат информация Бойко Борисов да е свързан с поръчкови убийства. “Вредно е за държавата да се разсъждава в посока, че в МВР има данни, които да уличават по някакъв начин Бойко Борисов в неправомерни действия, докато беше в системата” - каза Петков. “Това означава, че всяко следващо ръководство ще търси форма на саморазправа с предното” – добави той. Точно това му изказване обаче сякаш остави впечатлението за пристрастност повече към авторитета на “системата”, отколкото към истината. Или към съдбата на Борисов.

Президентът Георги Първанов се ограничи с изявление, че “статията в американското издание Congressional Quarterly е откровено антибългарска по своя характер, не се основава на доказателства и обижда България”.

От дясната партия Демократи за силна България определиха случая като скандален и поискаха реакция от президента и главния прокурор. На което главният прокурор отвърна, че прокуратурата няма да се самосезира, защото няма никакви данни по темата, а президентът не отвърна нищо.

Така че според мен всичко вече заприлича на нещо повече от шпионски роман. Без да мога да коментирам самото съдържание на статията, нейната истинност или не, само от гледна точка на последствията и реакциите в България, те заприличаха на шпионски роман, смесен със сапунен сериал. За разлика от другата история, тази с Георги Константинов, която започна по-скоро като сапунен сериал, а може да се превъне в истински шпионски роман. 

- Какво имаш предвид? 

- Един човек е предложен за място в една комисия и е отхвърлен заради миналото си. Ако погледнем на този сюжет чисто абстрактно, той може и да е повод за драма, но до голяма степен лична. В случая обаче обществената значимост на драмата идва от отговора на въпроса от кого и как е отхвърлен. Оказва се, че новоприетият български закон за отваряне на досиетата дава право на Националната служба за сигурност /това всъщност е българското контраразузнаване/ да изразява съгласие или несъгласие за избора на даден човек в комисията. Тоест службата, чиито документи трябва да станат публично достояние, определя кой да извърши това. Образно казано – все едно да се даде право на затворниците да избират министъра на правосъдието или главния прокурор.

И така, шефът на въпросната Национална служба за сигурност Иван Драшков се явява пред съответната парламентарна комисия и заявява, че службата му не дава достъп на лицето Георги Константинов до документите на бившата държавна сигурност, без при това да изтъкне причините. Фактът, че въпросните документи подлежат именно на разсекретяване, а не на допълнително засекретяване, изглежда  няма значение за службата. Впоследствие, на второ заседание на  комисията, се вади аргумент, че лицето е осъждано за тероризъм, и това се сочи като законово основание за забраната. А че лицето има официален документ, че не е осъждано, документ, издаден от български съд, след като присъдата му е изцяло отменена от Върховния съд, явно също няма значение. След това пък, буквално преди ден-два, в някои медии се появява информация, че НСС имала данни за някогашни контакти на лицето със световноизвестна западногерманска терористична група.

Информацията е поднесена по такъв начин, че от нея пак нищо не става ясно, включително защо, ако наистина има такива данни, досега по тях не е предприето нищо нито от българска, нито от немска страна. Информацията всъщност прилича отвсякъде на активно мероприятие, но така или иначе, в общественото съзнание, което трудно различава нюансите, се затвърждава мита за лошия терорист и добрата служба.

И каква е реакцията на политиците, за която всъщност говорим? Ами никаква. Единствено самият Георги Константинов в някои интервюта излезе с тезата, че от една страна българските специални служби очевидно не са много реформирани, щом още робуват на старите си предразсъдъци и технология на работа, а от друга страна – че законовота процедура не е добра, след като дава възможност на вълка да пази кошарата.  

- Може ли да се очаква, че тези два скандални случая, за които говорим днес, ще имат продължение и развитие? 

- Според мен случаят с Бойко Борисов няма да има сериозни последици в близко бъдеще, а може би и изобщо, поне докато Георги Първанов е президент. Освен, както вече споменах, да се използва по един или друг начин за предизборна пропаганда.

Случаят с Георги Константинов пък като пряко следствие - може да забави структурирането на комисията по досиетата, защото е в процедура на обжалване. На мен лично би ми се искало той да доведе и до по-сериозно обществено обсъждане на въпросите, свързани с реформирането на специалните служби, до реални промени в тази посока. Но си давам сметка, че това е по-скоро желание, отколкото реална възможност – както поради политическата конюнктура в момента в страната, така и поради слабостта на гражданското общество като цяло.