Първия превод направен от Васил Шанов е публикуван в "Известия на историческото дружество" кн.XIV - XV, 1937г. стр.216 - 228, под заглавието "Нов важен документ около предаването на Васил Левски"

Първи превод

" До търновския окръжен управител

N1117 от 24 ноември 1872год.

Книжата и оръжията които се изпращаха от Влашко за раздаване в Отоманската Империя, първоначално са идвали в Ловеч до фабриканта на пашкули Димитър, Ване Терзията, Марин Кафеджията и поп Кръстю. Даже от показанията на арестувания Димитър, обирача на хазната и главатаря на комитите, се установява, че той е бил изпратен първоначално от Влашко до тях, че чрез тях е закупил за две хиляди и пет стотин гроша три коня -  за себе си и за Дякон Левски, който се търси, за да си служат при бунтуването на България, и че парите, които са събирали от България за изпращането на комитета във Влашко, сам той е отивал там да ги носи. А пък, понеже от показанията на другите лица, комитетски членове, които са арестувани, се установява, че парите били изпращани на тях, то той бе подложен на разпит и бе поискано от надлежното високо място да се обискират техните къщи, за което бе съобщено официално във вилаета. По повод на това тук бяха докарани: поменатият фабрикант на пашкули Димитър, Марин и един друг свещеник, а за Ване Терзията ни се съобщи от Ловчанския каймакамин, че той е заминал за Влашко да се учи. Но тъй като изпратения свещеник, не се указа същото лице, за което се съобщи, че се числи в бунтовническия комитет, отговори се да се изпрати поп Кръстю. Но понеже поменатите Димитър и Марин, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело то заповядайте на поменатия поп Кръстю, да съобщи на господството Ви,  как са устроили бунтовническото събрание в лозята на доносчика и още кои други лица от Ловеч участвуват в комитета, като моля Ваше Сиятелство, да благоволите и да ни изпратите в най-скоро време както неговите показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения, отнасящи се до комитета, в качеството на тамошен доносчик, които съставляват една похвална дейност за народа и държавата, за да ги представим на почтените лица, назначени със султанско ираде, по решение на министерския съвет, на които пристигането се очаква, за да вземат участие в тукашната специална комисия. Но както заповядате."

Вторият превод на Васил Шанов е публикуван в книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд"  от 1952г.

Втори превод

До окр. управител в Търново

1117                                                                                                                               24 ноември 1872

Съгласно показанията на арестувания Димитър, обирач на хазната, се установява, че книжата и оръжията, които били изпращани от Влашко за разпространяване във великата Османска империя, първоначално се изпращали в Ловеч до фабриканта на пашкули Димитър, Ване терзията, Марин кафеджията и поп Кръстьо и че той, Димитър, е бил изпратен първоначално от Влашко до тях; че чрез тях той е закупил за две хиляди и петстотин гроша три коня, от които един за себе си и един за Дякон Левски, който се търси ( от властта), за да си служат при бунтуването на България, и че парите, които са се събирали от България за изпращане на комитета във Влашко сам той отивал там да ги носи. А пък от показанията на другите лица- комитетски членове, които са арестувани, се установява, че парите били изпращани предварително до тях. Той (Димитър) бе подложен на разследване и бе поискано от надлежното високо място разрешение, за да се обискират техните къщи, за което бе съобщено официално на областта. По повод на това бяха докарани: поменатия фабрикант на пашкули Димитър, Марин и един друг сдвещеник, а за Ване терзията ни се съобщи от ловешкия окол. управител, че е заминал за Влашко за да следва. Но тъй като изпратеният свещеник не се оказа да е същото лице, за което ни беше съобщено, че се числи в бунтовническия комитет, предписа се да се изпрати поп Кръстьо. Но, понеже поменатите Марин и Димитър, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело, то заповядайте на доносчика, поменатия поп Кръстьо, да съобщи на Ваше превъзходителство, как са устроили бунтовническото събрание в неговите лозя и кои други лица от Ловеч са присъствували. Освен това, моля ваше превъзходителство да благоволите  и ни изпратите в най-скоро време както неговите (на поп Кръстя) сегашни показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения в качеството му на доносчик, които съставляват една негова похвална заслуга за народа и отечеството, за да ги представим на почтените длъжностни лица, назначени със султанско ираде, по решение на Министерския съвет, да вземат участие в тукашната специална комисия"

Третия превод, дело на Мария Михайлова - Мръвкарова е публикуван в списание "Векове" кн.3, 1973, стр.70 - 74, под заглавие " Поп Кръстю и шифрованата телеграма до Търново"

Трети превод

“До Мютесарифлъка на Търново

N 1117 24 ноември 1872 година

Според обясненията на Димитри, един от главните членове на комитета и обирач на хазната, идващи от Влахия с цел да бъдат внесени в богохранимата ни държава книжа и оръжия първоначално са идвали в Ловеч до Димитри, фабрикант на пашкули, терзи Ване и кахведжията Марин и поп Христо и дори той самият първоначално е бил изпратен от Влахия до тях и чрез тях, за да бунтува българите, са били закупени три коня за две хиляди и петстотин гроша за него и търсения Дякон Левски и че събираните от българите пари са постъпвали у споменатия, за да бъдат изпращани на комитета във Влашко. Тъй като задържаните лица от останалите членове на комитета са съобщили и потвърдили, че парите са били изпращани на тях, бе съобщено на високото подножие на вилаета да се предпише официално гореспоменатите да бъдат задържани и привлечени към следствие, а къщите им да бъдат обискирани. По повод на това от Ловчанския каймакамлък ни изпратиха Димитри, фабрикант на пашкули, Марин и един друг поп, като ни съобщиха, че терзи Ване заминал за Влашко да учи. Пред вид на това, че този изпратен поп се оказа, че не е лицето, за което ни бе съобщено, че е член на революционния комитет, ние писахме в отговор да бъде изпратен поп Христо. Понеже сега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, на поп Христо трябва да му се заповяда и обясни да каже пред Вас и полученият отговор за това, какво бунтовно събрание са устроили в лозята на доносчика, а още и кои други са участвали от Ловеч, да бъде представен на тукашната комисия и за да могат да бъдат изпратени на височайшите лица назначени с височайше ираде на императорския министерски съвет, които очакваме да пристигнат, моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене скромния книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава. Издаването на заповед зависи от Вашето височайше милостиво мнение”

В този превод името на поп Кръстьо е преведено като поп Христо, тъй като точно така фигурира в оригинала. Турците често са обърквали българските имена, тъй като им е било трудно да ги изписват правилно.

При внимателно разглеждане на текста на горните три варианта на превод се забелязват  някой разлики. Първо ясно се вижда, че първият и третият вариант на превода са правени непредубедено и неповлияно от идеята че поп Кръстьо е предател на Васил Левски. Това се потвърждава и от данните изнесени от Димитър Панчовски в книгата му "Последните дни на Васил Левски". Вторият превод направен от Васил Шанов е силно повлиян от създаденото му мнение, че предател на Васил Левски е поп Кръстьо, затова ще се спрем основно на другите два превода. В упомената по-горе книга Димитър Панчовски посочва някои грешки при превода, които внасят допълнително объркване и затруднения на заинтересувания изследовател. Грешките са следните:

1-во. При превода на изречението "Понеже сега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, . . ", се остава с впечатлението че двамата арестувани, Димитър Пъшков и Марин попЛуканов, първоначално са признали за участието си в комитета, а в последствие след получени инструкции са започнали да отричат. При направена справка с преводачката Мария Михайлова - Мръвкарова, се оказва че думата използвана в телеграмата е "шимдилик", чието значение е "засега, временно" , а "сега" на турски език е "шимди". Тоест точния превод на изречението е "Понеже засега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, . . . "

2 - ро. В изречението "на поп Христо трябва да му се заповяда и обясни да каже пред Вас и полученият отговор за това, какво бунтовно събрание са устроили в лозята на доносчика, а още и кои други са участвали от Ловеч," Тука грешката или по точно неточноста е в превода на фразата "в лозята на доносчика" В турския текст е използвана думата "мухбир" ето каво пише в книгата си за нейното значение Димитър Панчовски:"За тази цел прегледахме всички прави и обратни речници на турски език, които притежава Народната библиотека. В почти всички от тях срещу "мухбир" е отбелязано "който съобщава, който информира, кореспондент, дописник, доносчик", т.е. като последно значение на тази дума се явява "доносчик". При обратните речници за думата доносчик е отбелязано "хафийе, джурналджъ, ковджу, ифираджъ, мюнафир, лекелейджи" т.е. никъде мухбир." При своите издирвания Димитър Панчовски открива едно почти неизвестно значение на думата мухбир, а именно мухбир е "служебно лице немюсюлманин, посредник между българските раи ("миллет-и румяниян") и османските власти" При непредубеденото прочитане на това изречение, се вижда че се говори за две отделни лица а именно поп Кръстьо и служебното лице-мухбир.

След направените уточнения, ето как би трябвало да изглежда превода на горната телеграма според мен:

"До Мютесарифлъка на Търново

N 1117 24 ноември 1872 година

Според обясненията на Димитри, един от главните членове на комитета и обирач на хазната, идващи от Влахия с цел да бъдат внесени в богохранимата ни държава книжа и оръжия първоначално са идвали в Ловеч до Димитри, фабрикант на пашкули, терзи Ване и кахведжията Марин и поп Кръстьо и дори той самият първоначално е бил изпратен от Влахия до тях и чрез тях, за да бунтува българите, са били закупени три коня за две хиляди и петстотин гроша за него и търсения Дякон Левски и че събираните от българите пари са постъпвали у споменатия, за да бъдат изпращани на комитета във Влашко. Тъй като задържаните лица от останалите членове на комитета са съобщили и потвърдили, че парите са били изпращани на тях, бе съобщено на високото подножие на вилаета да се предпише официално гореспоменатите да бъдат задържани и привлечени към следствие, а къщите им да бъдат обискирани. По повод на това от Ловчанския каймакамлък ни изпратиха Димитри, фабрикант на пашкули, Марин и един друг поп, като ни съобщиха, че терзи Ване заминал за Влашко да учи. Пред вид на това, че този изпратен поп се оказа, че не е лицето, за което ни бе съобщено, че е член на революционния комитет, ние писахме в отговор да бъде изпратен поп Кръстьо. Понеже засега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, на поп Кръстьо трябва да му се заповяда и обясни да каже пред Вас и полученият отговор за това, какво бунтовно събрание са устроили в лозята на мухбира, а още и кои други са участвали от Ловеч, да бъде представен на тукашната комисия и за да могат да бъдат изпратени на височайшите лица назначени с височайше ираде на императорския министерски съвет, които очакваме да пристигнат, моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене скромния книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава. Издаването на заповед зависи от Вашето височайше милостиво мнение”

От горния текст става ясно че поп Кръстьо е дал сведения за комитета в качеството си на доносчик и софийският мютесариф е уведомен за това. Тези сведения той не ги е получил все още но ги иска за да се запознае с тях и в последствие да ги представи пред височайшите лица пристигащи за да поемат разследването. Какво точно означава "качество на доносчик" и за какво се дава, ще изясня в следващата си публикация.

]]> http://historicalsofia.wordpress.com/?p=28 Fri, 22 Aug 2008 11:57:52 +0000 historicalsofia http://historicalsofia.bg.wordpress.com/2008/08/22/%d0%b1%d0%b8%d1%82%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8-124/  

ОТ    ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА

       „СОФИЯ-ИСТОРИЧЕСКИ ГРАД"

                               ДО

                               КМЕТА НА РАЙОН „СРЕДЕЦ"

                               УЛ."ЛЕГЕ" №6

                               СОФИЯ

                               ДО

                               ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА ГРАД СОФИЯ

                               УЛ."СЕРДИКА" №5

                               СОФИЯ

                                ДО

                                СРДНСК

                                УЛ. „АЛАБИН" №35

                                СОФИЯ

                                ДО

                                Г-Н ЧЕРЕШАРОВ

                                КОМИСИЯ ПО ЖАЛБИТЕ

                                СОС

                                УЛ. „МОСКОВСКА" №33

                                СОФИЯ

Относно: Издаване на разрешение №913 / 27.12.2007 за  строеж на офис сграда на ул. „Раковски"№124, УПИ І -3, кв.407, местност Центъра по плана на гр. София

Възразяваме срещу горецитираното разрешение, тъй като то е издадено в нарушение на:

1.чл. 148, ал. 4 от ЗУТ : Съгласно писмо от НИПК №91/ 11.01.2008г. проектът за изграждане на шестетажна сграда в УПИ І-3, кв.407 не е представен за съгласуване с НИПК.

2. Разрушена е сграда на ул. „Раковски" №124, която попада в обхвата на групов паметник на културата( деклариран с писмо на НИПК №4469/ 22.08.1986г.) и чрез това е нарушен чл. 21 на ЗПКМ.

В съответсвие с чл. 22 на ЗПКМ бихме искали да получим информация относно:

1. Уведомена ли е СРДНСК за издаването на разрешително за строеж в съответствие с чл. 149, ал.5 от ЗУТ.

2. Извършена ли е служебна проверка от СРДНСК на разрешението за строеж и установена ли е липса на съгласуване на инвестиционния проект от НИПК в съответствие с чл.156, ал.1 от ЗУТ.

3. Предвид гореизложените обстоятелства, ДАГ ще завери ли с „влязло в сила" разрешение за строеж №913 / 27.12.2007.

Гражданска инициатива „София-исторически град" не е заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ.

Надяваме се да получим отговор в предвидения от закона срок.

22.01.2008Г.                             С уважение :

                                                                                                От    Гражданска инициатива:
                                                                                                       „София-исторически град”   
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

                                                                                                До : Национален Институт
                                                                                                       за Паметниците на Културата

                                                                                                       София 1000
                                                                                                       бул.Дондуков№16                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

                                                      З А Я В Л Е Н И Е

               Във връзка с издадено строително разрешение: РС-913/27.12.07 касаещо  сграда на ул.”Раковски”№124;УПИ І-3;кв.407. ,срещу което ние сме възразили и след отправено запитване към НИПК и Ваш отговор № 69/19.01.2008г., според което описаната по-горе сграда е със статут на групов паметник на културата по смисъла на чл.12 т.2 от ЗПКМ,  бихме желали да получим отговор на следните въпроси:                                                                                

                1.Дали във връзка с издаването на ново строително разрешение има съгласуван с Вас (НИПК) архитектурен проект

                2. съгласуваният проект отразява ли и по какъв начин архитектурата, контекста и разположението на разрушения паметник

                3.Запазен ли е статута групата сгради, включвали и вече несъществуващата сграда на ул.Раковски№124,като групов паметник на културата,попадащ в територия с културно-историческо наследство и ако не на какво основание

                4.Наложени ли са санкции на инвеститорите и, ако да, какви за нарушаване на
Правилника за устройството и задачите на националния институт за паметниците на културата, чл.7,
ал. 2,7,8 и 9

                Гражданска инициатива :” София-исторически град” не е заинтересована страна по смисъла на чл.149;ал.1 от ЗУТ

                 Надяваме се да получим отговор в установения от закона срок.

30.07.2008                                                                            С уважение:

Относно: Издаване на разрешение за проектиране и строеж на мултифункционална сграда на мястото на хотел „Рила"

Възразяваме срещу горецитираното разрешение, тъй като

1.То е издадено в нарушение на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ : Горепосоченият проект не е представен за съгласуване с НИПК.

2. Предвижда се да бъде разрушена сградата на хотел „Рила", която попада в зона на КИН и на групов паметник на културата.

3. Разрушаването на тази сграда би нарушило целостта и автентичността на системата КИН в този район, с което би се компрометирала кандидатурата й за включване в списъците на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.

4. Предложеният проект предвижда изграждането на мултифункционална сграда с височина от 22 етажа и 8 нива на подземни паркинги. Построяването на такава сграда би унищожило напълно и безвъзвратно находящите се под хотел „Рила" археологически обекти, част от археологически резерват „Сердика". По предварителни данни, основаващи се на археологически проучвания, провеждани от 60-те години на 20-ти век под сградата на „Кореком"(съседна на хотел „Рила"), архитектурният комплекс находящ се под хотела е с представителни функции и по всяка вероятност представлява дворецът на император Константин.

Тези факти обуславят необходимостта не само от съгласуване на проекта с НИПК, но и ангажирането за сметка на инвеститора с провеждането на археологическо сондиране и проучване на терена и последващо експониране и консервиране на паметниците. Гореописаният проект не съдържа документи за възлагане на такова проучване на АИМ при БАН, нито документи, уреждащи ангажимента на инвеститора към археологическите паметници, засегнати от проекта.

5. Разрушаването на масивната стомано-бетонна конструкция на хотел „Рила" крие сериозна опасност от нарушаване целостта на околните сгради, паметници на културата. Съществува и опасност от сериозно увреждане на инфраструктурата на целия район.

6. Разрушаването на хотел „Рила" нарушава авторското право на неговия проектант.

Поради всички тези причини и в съответсвие с чл. 22 на ЗПКМ бихме искали да получим информация относно:

1. Уведомена ли е СРДНСК за издаването на разрешително за строеж в съответствие с чл. 149, ал.5 от ЗУТ.

2. Извършена ли е служебна проверка от СРДНСК на разрешението за строеж и установена ли е липса на съгласуване на инвестиционния проект от НИПК в съответствие с чл.156, ал.1 от ЗУТ.

3. Ще бъде ли заверено при тези обстоятелства разрешителното за строеж.

Гражданска инициатива „София-исторически град" не е заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ.

Надяваме се да получим отговор в предвидения от закона срок.

30.06.2008Г.                             С уважение :

София                                              

Инаку не се откажувам од работата, но сакам да знаете дека упатството ќе го имате во најбрз временски рок. Проблемот се примерите за код кои треба да ги внесам во делот каде што има примери и вежби.

Овој пост нека служи и како и јавен повик за оние кои имаат некои почетнички кодови кои можат да се искористат во книгата. Но ако немате кдоови можете да дадете идеја па таа да се искористи.

Читајте го извештајот тука

Групата се осврнува на нови активности.

България преживя съдбовен исторически преход.

Изградихме държавните институции върху принципите на демокрацията. Върнахме отношенията на собственост в естествения за демократичния капитализъм ред. Освободихме силите на пазара. България е с функционираща пазарна икономика. Изведохме Родината си от орбитата на постсъветското влияние. Вече сме член на НАТО. Пред членство сме в Европейския съюз. Тези достижения на демократичния преход са необратим факт и предпоставка на всяка градивна политика.

Въпреки несъмнените успехи на демократичната общност днес свободата, сигурността и достойнството на гражданите не са гарантирани. България няма стабилни и ефективни институции. Реформаторската политика е забавена или спряна. Парламентарната демокрация се изпразва от съдържание и добива декоративен характер, който прикрива новата олигархия и нейното проникващо влияние.

Присъединяването ни към евро-атлантическия свят е преломен исторически момент. Изправени сме пред нови въпроси, нови рискове и нови предизвикателства. След големите дела на преходното време днес нашият избор е за силна България в обединена Европа. Силата на страната ни е в сигурността, достойнството и благосъстоянието на отделния български гражданин. За изпълнението на тази мисия ние, ДЕМОКРАТИТЕ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ, обявяваме следните приоритети на своите програмни намерения.

Лична сигурност и силни държавни институции

Днес българските граждани живеят в ситуация на висока несигурност.

Естествени фактори за тази несигурност са свободният пазар, конкурентната икономика и самата демокрация. Те предполагат конкурентна борба и политическа надпревара; създават динамично напрежение, на което се дължи бързото и свободно развитие на западната цивилизация. С тази естествена за всеки прогрес несигурност ние ще живеем в бъдеще и следва да готвим за нея себе си и децата си; сами да бъдем решителни и с непрестанна готовност да поемем своята лична отговорност за житейския си избор. Напълно сме убедени, че връщане назад към тоталитарната "сигурност" не може да има.

Но българските граждани масово изживяват чувство на несигурност, която се дължи на слабата и неефикасна държава. Такава държава не е в състояние да наложи господството на закона еднакво над всички. Общото убеждение за царяща несправедливост се дължи на липсата на ефикасно и навременно правораздаване, на масовите корупционни практики на централната и местната администрация, на използването на държавни контролни, полицейски, следствени органи и прокуратура за политическо преследване и за затормозяване на частната инициатива. Държавните институции отслабнаха вследствие на отказа да се поема и носи политическа отговорност за техните действия, заради липсата на политически контрол върху тях и заради пълно отсъствие на политическа воля за тяхното оздравяване и използване за благото на България.

Срастването на либералните и левите партии с комунистическата олигархия, с остатъците от нейния репресивен апарат и с организираната престъпност е причина за безсилието и неспособността на държавните институции да гарантират сигурност на българските граждани. Вместо престъпността да бъде отслабена и разгромена, тя намира своите политически и съдебни покровители, намира начин да остане недосегаема, да продължава войните помежду си и да бъде все по-арогантна към българските граждани.

Днес българинът се страхува, когато изпраща детето си на училище, защото ще го малтретират и ще му продават наркотици, страхува се, когато напуска дома си, защото ще го ограбят, страхува се, че няма да прибере отгледаната реколта, защото ще го окрадат, страхува се от въоръжени грабежи в дома си, на улицата и на магистралата.

Искаме силна България на първо място със сигурни български граждани.

Основната грижа и цел на нашата политика на сигурност е създаване на силни държавни институции. Ние не приемаме да живеем в несигурност, породена от собствената слабост на държавата и от безнаказана криминална престъпност.

Програмните ни насоки в областта на политиката ни за вътрешна сигурност, която за нас е стълб на националната ни политика, са:

· като се придържаме последователно към принципите на парламентарната демокрация, да отстраним влиянието на остатъците от тоталитарния репресивен апарат върху полицията и специалните служби за сигурност;

· да проведем решителна реформа в контролните органи и органите на реда, за да отстраним връзките между техните служители и престъпния свят; за да отстраним корупционната среда най-напред и най-вече сред тези държавни сектори, които трябва да гарантират нашата сигурност;

· да поставим всички институции и лица от изпълнителната и другите власти пред неотменимото задължение да носят пълна отговорност за своите действия - без имунитети и без гаранции за несменяемост;

· да направим така, че всички власти да носят публично отговорност за делата си;

· да настояваме и действаме за извеждането на следствието и прокуратурата от съдебната власт.

Слабостта на държавните институции се дължи на лошия баланс между централните и местните власти. Прекомерната централизация на правомощията в ръцете на органи, които не са заинтересовани от решаването на проблемите, които са далече и откъснати от тях, е основна причина българските граждани да се чувстват отчуждени от властта. Днешното местно самоуправление няма своята самостоятелност, правомощия, отговорности и ресурси, за да решава проблемите на гражданите. Българските местни власти са слаби и зависими.

Искаме силна България със силна местна власт.

Поставяме си като една от най-важните задачи промяната на баланса на политическата и финансовата власт между централните и местните власти в полза на местните, така че проблемите да се решават там, където възникват, където има заинтересованост и където има желание и ресурси това да стане по най-бързия и добър начин.

Слабостта на България се дължи в значителна степен на държавната администрация. Тя остана не докрай реформирана, прекалено голяма за мащабите на страната, тромава и неефективна и най-вече със запазени комунистически рефлекси да властва и изнудва тези, на които е призвана да служи.

Искаме силна България с малка, но висококомпетентна, честна и ефикасна държавна и местна администрация.

В името на създаването на силна и ефикасна държава обявяваме намерението си да трансформираме сегашната държавна и местна администрации във висококомпетентни и отзивчиви органи - продуктивни в оказването на услуги на гражданите и строго контролирани политически. Ще направим така тези държавни институции да поемат върху себе си защитата и реализацията на всички права на българските граждани.

Икономическа политика за бърз растеж на благосъстоянието

Ние вярваме, че е възможно в кратки срокове да се оползотвори националният потенциал за много бързо икономическо и технологично развитие. България има изключителната възможност да постигне това с подкрепата на ЕС. Имаме пълната убеденост, че ролята на икономиката ни не е само да повишава благосъстоянието, а и да създава обществена мотивация, воля и ресурси за достигане на европейски икономически и технически стандарти, да бъде среда, която развива творческия потенциал на хората.

Левите и либералите нямат политически идеи да постигнат необходимите темпове на икономически растеж и подобряване качеството на живот на българина. Вместо свободната конкуренция и пазара те позволяват да се развива сивата икономика, да избуяват олигархични интереси и да се разширява монополният диктат. Левите и либералите толерират икономика без правила и без стриктен контрол от страна на институциите. Последиците са забавени темпове на модернизацията, безотговорна приватизация, нарушаване на правилата за обществените поръчки, вредни за данъкоплатеца сделки с външния дълг. Българската частна инициатива се задушава от данъци, вноски и такси, от разрешителни режими, от контрабандния внос, от незаконния диктат на цени, от използването на контролните и съдебните органи на държавата за потискане на конкурентни фирми.

Когато държавата е едновременно търговец, производител, икономически участник, инвеститор и неубедителен арбитър за съблюдаването на закона, тя деформира и блокира пазарната конкуренция, разходва неефективно националните ресурси и създава, и поддържа корупционна среда. Тя сама нарушава баланса на отговорностите между себе си и икономическите агенти. Това води до избягване плащането на данъци и осигуровки, укриване на доходи и печалби, до прехвърляне на значителни финансови тежести от сивия сектор върху редовните фирми, предприемачи и граждани.

Българската земя, нашият традиционен източник на благосъстояние и сигурност, пустее. Огромният й потенциал да ражда богатство остава неоползотворен. Тя се продава на безценица. Вместо модерно земеделие и мерки за развитие на пазара на земята, които да възстановят истинската й стойност, кризата, причинена в земеделието от либерално-социална политика, се разви в монополни структури с високи цени и значителен сив сектор. Спекулативната вносна търговия и натискът на евтината и субсидирана европейска продукция поставя българските земеделски производители в безизходица. Това определя ниската доходност от земеделието и съответно ниската цена на земята.

Искаме силна България с ефективно земеделие и ценна земя.

Фокусираме нашата икономическа политика върху прекратяване на безнаказаното нарушаване на законите и правилата на пазара, върху прекъсването на олигархическите отношения между държавата и бизнеса, върху насърчаването и защитата на свободната конкуренция, върху повишаване стойността на земята и стойността на труда.

Искаме силна България с богати граждани.

Целите на нашата икономическа политика са: бързо нарастване благосъстоянието на българите, изравняване на нашия стандарт и качество на живот с европейския, възстановяване стойността на земята и недвижимата собственост до европейските равнища и осигуряване на достойно присъствие на страната ни в ЕС.

Основните насоки на нашата икономическа политика са:

· създаване на условия за устойчив икономически ръст значително над средния за ЕС и на тази основа значително по-бързо от европейското нарастване на трудовите доходи;

· намаляване на общото данъчно и осигурително бреме и оставяне на по-голям разполагаем доход на данъкоплатците;

· поддържане на благоприятна за инвеститорите данъчно-осигурителна среда;

· развиване и защитаване на свободната лоялна конкуренция като основа на пазарната икономика в страната;

· създаване на законодателни и организационни механизми за трайна и ефикасна защита на легалния бизнес от престъпни посегателства;

· осигуряване на ефикасна институционална подкрепа на чуждестранните инвеститори, които реинвестират печалби в България, внедряват нови технологии и развиват експортния потенциал на страната;

· осигуряване на ефикасна защита на кредиторите и сигурност за спестителите;

· съдействане за развитие на пазара на земята и покачване на нейната цена;

· съдействане за развитието на пазара на труда в съответствие с най-добрите европейски практики;

· съдействане за развитието на капиталовия пазар;

· спомагане за засилване ролята на кредита като пазарен регулатор и за рационално използване на националния финансов ресурс;

· съдействане за развитието на пазара на пенсионното, здравното и социалното осигуряване;

· фокусиране на държавната социална закрила само към гражданите, които нямат възможност сами да осигуряват своето нормално съществуване;

· елиминиране на всички фактори, демотивиращи хората и фирмите за продуктивна дейност и предприемачество;

· създаване на силни институции, налагащи безкомпромисното спазване на правилата от всички и ползващи се с доверието на хората;

· повишаване на събираемостта на данъците и на митните сборове;

· превръщане в неизбежни наказанията, предвидени в законите, а санкциите за нарушителите и нелоялните играчи на пазара да бъдат по-големи от рисковете на свободната конкуренция;

· засилване на контрола, санкциите и рисковете за предприемачите от "сивия сектор", докато той стане напълно неизгоден;

· спиране на навлизането на "мръсни пари" на пазара и унищожаване на финансовите източници и ресурси на организираната престъпност;

· ограничаване на държавните разходи до издържането на желаните от хората публични услуги и сектора на сигурността;

· ограничаване ролята на държавата като предприемач;

· насочване на публичните инвестиции предимно към инфраструктурата, свързана с българското присъствие в обединена Европа и с реализация на специалните геополитически предимства на страната ни;

· осигуряване на икономическа предвидимост чрез балансиран бюджет, силен лев и стабилни търговски банки;

· ниска инфлация, ниски лихви по кредитите и ниски равнища на външния дълг;

· ефективно управление на външния дълг и въздържане от спекулативни операции;

· поддържане системата на валутен борд до влизането на страната ни в Европейския валутен съюз;

· институционално подкрепяне развитието на икономиката на знанието;

· развиване на организационно-икономическата среда за опазване на природата и на околната среда.

Културно възродена България

Искаме силна България с висок дух и гордо национално самочувствие.

Нашата цел е България да присъства в обединена Европа със силна културна идентичност. Даваме приоритет на духовните си ценности, на европейския си цивилизационен избор, а не на фолклорно-кичовските естетики и на патриотарска патетика. Искаме да прекъснем идеологическите спекулации с нашата историческа памет и култура.

Ние не може да запазим памет за самите себе си. При тази липса на памет оживяват архаични и уж отмрели модели на културно общуване: великодържавнически и колективистичен (социалистически). Искаме възродена култура и образование, които да са способни да преработят и усвоят в общата ни памет културата на отминалите епохи, за да може да се създаде основа за ново духовно развитие.

Искаме да прекъснем порочния левичарски егалитаристки нагон за компрометиране на успяващите и да постигаме духовното с хармонизиране на личностните и колективни енергии. Духовното се издига не с масовост и толериране на "заетост" в културната сфера, а с подобряване на качеството на културния продукт и на културните събития.

Ние вярваме и настояваме за принципите на личната отговорност. Поемането на тази отговорност от твореца е съдбовно важно в културните дейности.

Ние сме категорично против псевдоангажираността и повърхностната вулгаризация на нашето културно и медийно пространство. Искаме толерантност към обществената и политически ангажирана критика в изкуството, защото тя издига стойностното и връща в културното поле творческите личности.

Ние вярваме в нуждата от модернизация, която е много важен обществен двигател. Държейки на традициите си, знаем, че трябва да отваряме нашето общество към новото. Искаме да бъдем модерни демократи за силна България, защото обединена Европа е основана върху традициите и е обърната към бъдещето.

Ориентираме културната си политика към следните конкретни програмни насоки:

· гарантирано държавно осигуряване на националните културни институти чрез пряко финансиране от бюджета;

· изработване на гъвкави финансови механизми, обвързващи художествената стойност и материалния й еквивалент;

· ангажиране на държавата с подкрепа на некомерсиалното високостойностно изкуство;

· оптимизиране на мрежата от културни представителства на България в чужбина и превръщането им в реални посланици на националната култура;

· постепенно оттегляне на държавата от администрирането на културата;

· финансова независимост на общините при развитието на културната им политика;

· нарастваща автономия и съответно отговорност от страна на културните институти по отношение на набиране и разходване на средства;

· засилване на дела на косвено финансиране на културните дейности чрез данъчни облекчения при спонсорство и инвестиции;

· насърчаване на появата на алтернативни частни и обществени дарителски фондове;

· защита на правата на отделния творец с ефективно наблюдение и контрол на обектите на авторското право и интелектуалната собственост;

· опазване на културно-историческото наследство и развитие на културния туризъм.

· създаване на условия за алтернативно финансиране на културата чрез специализирани фондове;

В областта на медиите си поставяме следните по-конкретни цели:

· постепенно свиване на държавната медийна регулация в полза на саморегулацията;

· създаване на условия за инвестиционен интерес към сектора;

· нови законови механизми за прозрачност на собствеността и финансирането на медиите;

· нормативно осигуряване на цифровите технологии в електронните медии и защита на новия медиен плурализъм.

Ние вярваме, че е необходимо да положим грижи за възстановяване на общия културен капацитет на нацията, започвайки от отделния индивид. Взаимодействието между възпитание, култура и образование тук ще има решаващо значение.

Политика на инвестиране в образованието и подготовката на младите

Българското училище и университети не отговарят на новите предизвикателства. Те не съдействат на нашето общество да преодолее тежката криза на ценностите, в която изпадна. Младите хора не се учат и възпитават системно и последователно на традиционни български добродетели. Подготовката, която дава образователната система на страната, не съответства на темповете на глобалното разпространение на информацията и световната комуникация. Образованието е сред най-видимите провали на сегашното либерално-социално управление. Общото равнище на образованост в основното, средното и висшето училище спада до тревожни равнища. Разходите на родителите за допълнителна подготовка на учениците нарастват непрекъснато. Няма яснота и в областта на висшето образование. Няма политическа смелост да се погледнат проблемите и да бъдат назовани. А те са: демографският срив; политическата неспособност да се управлява образователната система; отпадане на ученици в задължителната за образование възраст; липса на квалификация на българското учителство; голяма държавна университетска мрежа със спадащо доверие.

Всичко това се случва във време, когато българските граждани са изправени пред силната европейска конкуренция на трудовия пазар. Тук се цени не само наученото, но и способността за неговото прилагане. Тук се цени решителността, способността да се прави избор, да се поставят и постигат цели. Основните принципи на нашата политика в образованието са качество, съчетано с достъпност, прагматичност, стабилност и взискателност. За нас образованието е най-важна инвестиция в бъдещето на страната.

Искаме силна България с волеви и образовани граждани.

Целта на образователната ни политика е в нашата страна да се предлага образование и подготовка, които да бъдат конкурентни на европейските и на тези в САЩ.

Конкретните ни програмни насоки са:

· основното образование да гарантира достатъчна грамотност по български език; научаването на чужд език; основни компютърни познания; способност за свободен избор и базова гражданска култура;

· средното образование да подготвя конкурентни участници за обединения европейски пазар на труда, с достатъчна обща и професионална подготовка, знаещи добре поне един чужд език, с компютърна грамотност, способни да си поставят и постигат лични и професионални цели;

· задължително оптимизиране на училищната мрежа, за да се разходват финансовите средства към повишаване качеството на образованието;

· постоянна квалификация и модерно обучение на учителите, за да отговарят на променящия се свят;

· оптимизация на университетската мрежа;

· разкриване на широки възможности за българските студенти да се учат (движат) в европейската университетска мрежа;

· въвеждане на принципи за управление и финансиране, насочени към стимулиране на качеството на образованието;

· поддържане и насърчаване инвестирането в образованието и професионалната квалификация на всеки български гражданин по време на целия негов активен живот;

· определяне на съществена роля на спортуването на всички ученици и студенти, на спортните състезания и на училищните, и на университетските първенства.

Наша специална и особено важна политическа насока е да обърнем българската образователна система към спорта, който формира характера, спортсменско поведение и учи на добродетели. Ще го превърнем в неин основен вътрешен приоритет.

Ние сме напълно убедени, че в съвременното общество на високите технологии науката може да играе важна роля за благоденствието на страната ни. Предстоящото присъединяване към Европейския съюз изисква активизиране на всички направления на нашата приложна наука и дейно българско участие в развитието на общото европейско изследователско пространство за изграждането на икономика, основана на научното познание.

Наша основна грижа е здравето и продължителността на живота

Здравеопазването е сред най-големите провали на либерално-социалното управление. Повече от 1,5 млн. българи не плащат здравните си осигуровки. Достъпът до медицинска помощ е силно ограничен. Много пациенти са принудени да плащат нерегламентирано, за да получат адекватно и навременно болнично лечение. Субсидираните от здравната каса лекарства стават все по-малко и все по-трудно достъпни. Ежегодно болниците трупат огромни дългове, а Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) - дефицит.

Тази криза е следствие на отказа на сегашното мнозинство да завърши реформите в здравеопазването. Вместо засилване на конкуренцията се засили администрирането на системата. Вместо плащания за дейност се разпределят субсидии. Вместо да се подкрепи общественият характер и независимостта на НЗОК, тя бе превърната в поделение на Министерството на финансите. Вместо приватизация се правят публични здравни холдинги. Хаосът и прекомерната държавна намеса са среда за корупция. Изгражда се здравна олигархия. Тя не желае реформите да завършат, а само да преразпределя обществените средства в своя полза.

Политиката относно социално значимите заболявания и наркоманиите няма цялостна концепция. Затова предприетите мерки са неефективни.

За нас всичко това е напълно неприемливо.

Ние искаме силна България с добро здравеопазване и здрави хора.

Конкретните ни програмни насоки за гарантирана достъпност, човешко отношение и високо качество на медицинските услуги са:

подкрепа на независимостта и обществения характер на НЗОК;

установяване на честна конкуренция на лекари и лечебни заведения;

промяна на финансирането на болниците, така че висококвалифицираният лекарски труд да получи адекватно стимулиране;

приватизация на лечебни заведения, запазваща предмета на дейността;

смяна на модела за напълно и частично доплащане на лекарствата;

развитие на допълнителното здравно осигуряване чрез доброволни фондове и конкуренция между тях;

контрол и ограничаване на социално значимите заболявания;

балансиран подход, превенция, лечение и борба с наркотичните зависимости;

синхронизиране на взаимодействието между осигурителните системи със страните от ЕС за гарантиране на здравното обслужване на гражданите, пребиваващи на територията на други страни, както и за избягване на двойното осигуряване.

С