БЪБРИВОСТТА

Не бърборенето или приказливостта, а точно бъбривостта. Състоянието при което грешникът не престава да мели, водопадът от думи непрекъснато пълни мелницата му наречена "уста" и докарва до умопомрачение хората около него.
Сега да се уточним - до скоро считах себе си за прекалено приказлива и бърборана. Докато не срещнах човек, който ме накара да се замисля. Спрямо тази личност аз, а и най-приказливия човек, когото познавате, сме просто хора, които са по-обстоятелствени в разказите си, обичат да украсяват и разказват случки. Затова с „приказлив”, „разговорлив”, „бърборив” ще обозначавам, хората, които не излизат от нормата, от нормалното. А грешниците... Брад Пит бил предпочел да бъде все така горделив и да си посреща последствията, отколкото да се намира до човек, носител на осмият грях.
Кой е бъбрив?
Сега, това е един изключително рядък смъртен грях, защото през целия си живот съм срещнала само един негов носител - жена. Срам ме е, но да, носителят на чумата е жена и не мога да си представя, че грехът би могъл да има за приемник мъж.
Как се държи бъбривката?
Предполагам, че се сещате за разказа на Чудомир "Не съм от тях". Значи бъбривката е точно такава. Но понеже ми се е насъбрало, аз няма да ви оставя само с разказа, а ми ще ви разкажа що за птица е това.
Проблемът е, че грешницата не само бъбрува. Тя има дебел, силен
ГЛАС
и винаги говори много високо, така че да е сигурна, че няма подминат и неинформиран от нея човек. Сигурно ако имаше някъде платформа където да застане и да я слуша целият свят щеше да се качи там и никога да не слезе. Ломотенето й достига до такива величини, че нито тапи за уши, нито надънена в слушалките музика могат да я заглушат. Забравете. Естествено за нея гласът й е най-важната й част и току се изока, че е настинала, а то винаги й се отразява на славеевия глас – не може да говори, поне това казва и на минутата започва да разказва за болестите в живота й.
От момента, в който попаднете в полезерението й можете само да се молите да притежавате уменията на Буда в медитирането.
Започва се с нещо малко, последвано от въпрос. Шанс да отговорите на въпроса никога няма да получите, защото бъбривката веднага се сеща как вчера си е купила чорапи от пазара и бърза да ви го каже, преди да е забравила да ви осветли, и че днес предстои да излезе едикоеси списание, в което ще има информация за нитратността на доматите на пазара в Ситняково (например).
Е лесно ще се измъкна, ще си кажете вие, ще кимам, ще казвам по някое "да", а в същност ще изключа и няма да я слушам. Е да, ама не! Бъбривката е хитра и знае как да пуска контролни въпроси. И не е защото иска и вие да кажете нещо, не. Просто иска да се увери, че жертвата я слуша и попива отровата й стопроцентово!
Дори и грам внимание да не й обръщате, работата е там, че тя започва да си говори сама. Пускайки най-различни информации в пространството тя само дебне на какво ще реагирате - все пак нуждае се от публика.
Друго нейно свойство е
КОМПЕТЕНТНОСТТА
Да, тя винаги е компетентна и има информация за всичко. Всички в БТА и всякакви световни агенции следва да бъдат засрамени и изпоуволнени, защото от тях полза няма. Единствения човек, който знае всичко е тя - бъбривката. Понякога може да се случи да ви запитат нещо, за родната ви улица примерно, веднага млъкнете, защото нищо не знаете. ТЯ е тази, която знае по-добре и може да разкаже за улицата. Ако според нея Раковска е успоредна на Дондуков вие следва да мълчите и да не спорите, ама никакви карти не й показвайте, тя знае и без карта. Точка.
От друга страна –
никога не питайте бъбривеца за сведения, информация и подобни.
Единственото, което ще последва е половинчасова тирада, от която нищо няма да ви се изясни и ще се ядосате за изгубеното време. А другия път тя няма да пропусне да спомене как ви е направила услуга и как дължите живота си на нея.
Следващото й свойство е присвояването на идеите.
Ама как само го обича! В нейно присъствие никога не предлагайте нищо. Да не сте си помислили да споделите с нея последната си гениална идея за рационализация в работата! Поради находчивостта си, бъбривката ще се съгласи с вас, като дори ви зарадва с начина по, който подема идеята ви. Два часа след това, ще слушате идеята си повторена за 100 път от нея и вече толкова ще ви е прекипяло, че дори няма да ви се иска да подчертаете пред другите, че идеята си е ваша, а не нейна.
Не е нужно да я представяте.
Гарантирано е че след работа заливате любимите си хора и приятелите си с оплаквания от личната ви бъбривка. И не дай си боже с някой от тях засечете в почивните дни бъбрицата – тя започва да дави в думи приятеля ви толкова свойски и непринудено, че ще решиш, че го познава от преди. А щом се разделите приятеля ви ви пита само:”Товааа ли е ъъъ…?”

Абе изобщо това е едно проклятие. Просто не знам как близките на бъбривците ги издържат! В такива моменти с това си обяснявам и съществуването на домашното насилие. Защото то мели, мели и не спира, и в един момент просто нямаш друг избор освен да го изключиш кардинално.
Кажете ми, моля има ли други такива хора около вас, защото съм отчаяна и си мисля, че и аз съм извършила някой смъртен грях и господ е решил да ме накаже чрез бъбривката (като за начало съм атеист и дори само позоваването ми към религията май си е достатъчно за наказание свише, ако има такова нещо). Щото ужас ви казвам и от известно време толкова глава ме цепи от нея, че ако не се роди от там една Атина Палада, то поне инсулт ще ми докара!

- Ти си голяма грешница - казал той сурово. - Демонстрираш неуважение към Бог денем и нощем. Не си ли се замисляла какво ще стане след като умреш?

Бедната жена била потресена от думите на монаха. Тя се отправила молитва към Бог, изпълнена с искрено разкаяние и молела за Неговата прошка. Също така поискала от Всемогъщия да й помогне да намери друг начин да изкарва прехраната си.

Но не могла да намери друга работа и след като погладувала около седмица, отново се върнала към проституирането. Но всеки път, когато отдавала тялото си на непознат, тя се молела на Бог за прошка.

Подразнен, че неговият съвет нямал никакъв ефект, монахът си казал:

- От сега нататък ще броя хората, които влизат в тази къща, докато тази грешница умре.

И от този ден нататък той нищо друго не правел, освен да следи кой влиза и излиза от къщата на проститутката, като за всеки влязъл мъж слагал по един камък на купчина близо до себе си.

След известно време, пак отишъл да говори с проститутката и й казал:

- Виждаш ли тази купчина камъни? Всеки камък представлява смъртен грях, който ти си извършила, въпреки моите предупреждения. Казвам ти го пак: не съгрешавай отново!

Като видяла колко много грехове е натрупала, жената потреперала. Прибрала се вкъщи и обляна в сълзи на разкаяние се помолила на Бог:

- О, Господи, кога ще се смилиш над моя окаян живот?

Молитвата й била чута. Още същия ден ангелът на смъртта дошъл при нея и я отвел. По Божие нареждане, пресякъл улицата и отвел със себе си и монаха.

Душата на проститутката заминала направо за рая, а дяволите замъкнали монаха към ада. Те се разминали по пътя и когато монахът разбрал какво става, се развикал:

- Господи, това ли е твоята справедливост? Аз прекарах целия си живот в бедност и отдаденост, а сега ме водят към ада, докато тази проститутка, която цял живот е била затънала в грехове, се издига в рая!

Като чул това, един от ангелите отговорил:

- Божията преценка е винаги справедлива. Ти си мислеше, че Божията любов е в осъждането на поведението на своя съсед. Но докато ти изпълваше сърцето си с нечистотията на чуждия грях, тази жена се молеше пламенно ден и нощ. Нейната душа е толкова олекнала след всички изплакани сълзи, така че лесно можем да я издигнем в рая. А твоята душа е толкова натежала от камъните, че не въобще не можем да я повдигнем.

(Източник: блогът на Паулу Коелю)