употребата на "мене" вместо "мен" и на "тебе" вместо "теб"

Някога в училище, ако не се лъжа в трети клас, ни разясниха употребата на "мен" и на "теб". За по-сигурно ученикът получаваше по-ниска бележка, в случай че замека писмено или говоримо. Действаше се на принципа на кучето на Павлов - грешка-наказание-грешка-наказание-верен отговор-пчеличка за награда.
За съжаление, вече не е така. Явно днешните учителки не са били достатъчно обучавани в училище, защото, освен че мекат сами за себе си, учат своите ученици да мекат. Без да искам да обидя някой ще кажа, че дори в родната ни блогосфера се ме-ка на такава поразия, че на човек му се вие свят.
Блогъри-учители, блогъри-писатели и блогъри-журналисти така смело слагат ме-то, че се чудя как може интелигентен човек да допуска такава елементарна, първолашка грешка!
"На мен не ми трябва това"
"За теб е!"
Ето това последното, в мекащия му вариант, се появи преди две-три години като рекламна фраза на националния телефонен оператор. Как от тогва, за толкова време, не се намери човек, който да ги светне, че не можеш да имаш неграмотно написано изречение! Лошото е, че явно, щом това не е станало, никой не го намира за нередно или грешно, следователно се превръща в норма.
Ще ми се да отида в едно училище и да пусна контролно, за да проверя колко от децата са наясно, че не може да се мека, още повече писмено. Защото започвам да си мисля, че ако ученик напише:

"Не е за мене, за тебеее еее, бее!"

ще получи шестица, което ще е подобаващо за една оборна овчица, но дали ще е добре за човек... мееее, това е въпоса бееееее!

Добрият български език: Power Point Presentation

Да обявиш нещо за добро е нравствена оценка, а да го обявиш за правилно - нормативна, оценката на „размахания пръст".

Може ли да се прокара мост между двете оценки?

Нашата изходна позиция в този курс е следната: правилно е това, което е добро.

Как тази нравствено-нормативна оценка се прилага по отношение на нашето основно средство за комуникация като българи - българския език?

Да се изразяваш добре чрез езика, означава да се изразяваш успешно.

Да се изразяваш успешно, означава да се изразяваш разбираемо за събеседника си.

Да се изразяваш разбираемо, означава да не затрудняваш чрез словесното и цялостното си символно поведение събеседника си.

Не затрудняваш събеседника си тогава и само тогава, когато се изразяваш грамотно.

ГРАМОТНОТО ИЗРАЗЯВАНЕ Е ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ, РАЗГЛЕЖДАН В ТОЗИ КУРС!

СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕТО НА 60-ЧАСОВИЯ КУРС СТУДЕНТИТЕ ЩЕ:

1. Познават най-общо дяловете на българската граматика, фонетиката и фонологията, текстовата лингвистика, социо- и психолингвистиката, антропологичната лингвистика и дискурсния анализ.

2. Познават основните правописни и изговорни норми на съвременния български книжовен език.

3. Знаят основни исторически факти за българския език.

4. Умеят грамотно да съставят писмен текст на български език.

5. Умеят грамотно да говорят на български език.

6. Умеят грамотно да разговарят на български език.

ПРОГРАМА

1. Какво се има предвид под определението „добър"?

2. Кога една употреба на езика е добра?

3. Какво се крие под наименованието „български език"?

4. Добрият разговор (диалог).

5. Доброто изразяване чрез говорене.

6. Доброто изразяване чрез писане.

7. Доброто изразяване чрез текстове.

8. Добрият абзац (параграф) като градиво на доброто изразяване чрез текстове.

9. Доброто изречение като градиво на добрия абзац (параграф).

10. Изречение и изказване.

11. Видове изречения по състав.

12. Видове изречения по цел на изказване.

13. Думите като градиво на изречението. Видове думи: назоваващи, заместващи и служебни.

14. Части на изречението и части на речта.

15. Части на речта, изразяващи позицията на подлога в изречението.

16. Части на речта, изразяващи позицията на сказуемото в изречението.

17. Части на речта, изразяващи допълненията в изречението.

18. Части на речта, изразяващи обстоятелствените пояснения в изреченията.

19. Части на речта, изразяващи определенията и приложенията в изреченията.

20. Функция на служебните думи в изречението.

21. Думите от съдържателна гледна точка. Семантични отношения между думите и изразите: синонимия и антонимия. Същност на паронимията и омонимията. Омофони и омографи.

22. Думите от словообразователна гледна точка: прости и сложни думи.

23. Морфемата като минималния езиков знак.

24. Звукове в българския език. Класификация на звуковете.

25. Буквите в българския език. Съотношение между звук и буква. Правописни принципи. Съвременният български правопис като проява на морфологичния правописен принцип.

26. Небуквените знаци в българския писмен текст.

27. Основи на българската пунктуация.

28. Научни раздели, описващи строежа на българския език. Синхронни раздели: граматика (= морфология + синтаксис), фонетика, лексикология, словообразуване.

29. Диахронни раздели: история на българския език, диалектология, палеография.

30. Научни раздели, описващи употребата на българския език: социолингвисткика, етнолингвистика, антропологична лингвистика, текстова лингвистика, дискурсен анализ.

Проблемът възниква във връзка с това, че в българските клавиатури няма клавиш за ударена буква „и" и по традиция, когато трябва да напишем тази форма, я изписваме с буквата „й". След това при предпечата имало огромни проблеми при промяната на „й" в ударено „и".

Кратката форма „й" произлиза от пълната дателната форма „неЙ" (на нея).

Кратката форма „му" произлиза от пълната дателна форма „неМУ"(на него).

Очевидно е, че графичната логика изисква кратката дателна форма за женски род на личното местоимение да се изписва с буквата  Й.

Мотивите, с които е възприето тази форма да се изписва с ударена буква „и", е, че не е ясно как точно да се озвучи буквата „й". Всъщност, може да се приеме конвенцията, че буква „й" между две шпации (в тази позиция буквата „й" еднозначно посочва въпросната кратка дателна форма) се произнася като звука „и" и с това да се реши проблемът.

]]> http://mislichkidumichki.wordpress.com/?p=26 Mon, 07 Apr 2008 08:18:59 +0000 mislidumi http://mislichkidumichki.wordpress.com/?p=26 Все по-често му се налага да отлага последната си дума. От изречението. Напоследък дори последната фраза. С някой и друг съюз. Или предлог. От гледна точка на прагматиката, (не) е без значение дали краят на изречението настъпва предварително. Говоренето е екстремна форма на словореденето. Една революция на мисълта, разбиваща рамките с експлозии от думи и грапави словосъчетания, още топли късове от изречения, препратки към долните етажи и болезнена слюнка от неуместни възклицания. Понякога безсмислен вокално-консонантен бунт. Дърдорене и свистене, за чиято глупост е виновна единствено граматиката, позволяваща генерирането на неизброими изключения. Но при него беше друго. Един ден той реши да се... (въздържа). Само по-внимателният слушател би уловил прокрадващата се аномалия на изказа. Вие днес сте така... (плоска), искаше му се да каже. Но стисна зъби. Съществото отвътре първо удари плахо по ларинкса. Той се опита да го преглътне и да го смели като хап. Но волята на онова да излезе, да се разгърне и да се разлее в пространството бе по-силна от конвулсивното преглъщане. То задрапа нагоре по тръбата, подметна езика настрана и се шмугна под него напред към резците, които като вкаменени на поста си войни го отблъснаха с резонанса на кухото си дрънчене. Оттам то се върна назад, закатери се по лигавицата, един вид кихавица, и изсвистя през отворите на носа под формата на дълга въздишка. На негово място свободно измарширува напред една лицеприятна, добре нахранена, премерена и истинска Неистина.

"Ако по време на изпита Ви потрябват допълнителни листи, помолете квестора."

Нещо нередно? Все по-често срещам думата "листи" вместо "ЛИСТОВЕ". И за това държа да го напиша и кажа, за да съм сигурна за себе си, че си го знам (а и се надявам мнозинството от вас също да са на мнението ми)
1. лист - листОВЕ - хартия оформена в правоъгълник, на която да се пише.
2. лист - лисТА - зеленки неща, които поникват на пролет по клоните на дърветата и опадат по време на листопада (не лиситипада"). Понякога се наричат листи - в поезията за благозвучие.
3. листа - лисТИ - списък с имена на хора, цени и подобни - кандидатски листи, ценовите листи на услугите в различни фирми.
Поне така седяха нещата последния път когато разтворих правописния речник, издаден през 2003 г. Предстои издаването на нов. Искрено се надявам невежествто да не е довело до замяната на листОВЕ с неграмотната форма листи, брррррр!
Иначе в конкретния случай потърсих колегата, който беше написал думата така и се оказа, че всички освен мен са убедени в правилността на "хартиен лист" -> "хартиени листи", майка плаче!
Хайде стига съм хабила листовете! ;)

Причината мъжкия род да се използва за хора от неопределен пол сигурно наистина е мъжката доминация в последните няколко века. Това обаче не означава, че използването му днес носи същото значение. Обществото се променя и с него се променят и смисъла на думите и граматиката.

Всеки който говори български усеща чудесно кога мъжкият род се използва като действително мъжки род и кога като неопределен. Така че не разбирам защо една жена би се почувствала пренебрегната от (примерно) реклама “Ако се чувстваш изолиран от хората, купи си мобилен телефон Nokia”. В случая е повече от ясно в каква роля използваме мъжкия род и също така е ясно, че Nokia искат да продадават телефоните си не само на мъже.

Много професии, дейности или характеристики са в мъжки род, вероятно отново по патриархални причини: професор, архитект, адвокат, депутат, убиец, изверг, манипулатор. Нито веднъж обаче не ми е минало през ум, че професорът, архитектът, адвокатът, депутатът, извергът, убиецът или манипулаторът не могат да бъдат жени или биха се справили по-зле със съответната задача ако бяха.

Идеята, че българската граматика е обидна за жените е нездрава заемка от американския опит да се сменя употребата на he за неопределен пол с комбинация от he и she. Както всеки митничар би потвърдил, не всичко може да се пренесе през океана: двата езика са различни- на английски изобщо не съществува род. Трябва ли да минем през всички обобщителни понятия и да премислим дали родът им не обижда някого? А ако приемем, че граматическият род не трябва да следва биологическия, а социалния пол (джендър)? Тогава за малко момче не бива да говорим в мъжки род за да отчетем възможността някой ден то да се идентифицира като жена?

Въпреки симпатията ми към каузата за равенство, мисля, че насилствената промяна на езика е момента, в който разумните аргументи отстъпват място на опитите за контрол на мисълта. Далеч съм от сравнението с новговора от ‘1984′, но все пак в цялата тая история има нещо зловещо. Далеч по-добре е да обясниш на някого защо е крив*, отколкото да опиташ да му* отнемеш думите, с които да мисли криви неща, нали? Здравият разум и рационалните аргументи печелят повече сърца.

Дори и да приемем, че българската граматика е обидна за жените (което аз любезно отказвам направя) е редно да попитам: решени ли са вече всички значително по-важни проблеми? Получават ли жените същите заплати като мъжете? Имат ли същите професионални възможности? Могат ли реално да родят дете когато си искат без риск за кариерата си? Създадена ли е достатъчно нетърпимост към домашното насилие и изобщо насилието срещу жени? Това са нещата които би трябвало да обиждат и стряскат жените, не граматиката.

---------

*Ето пак.. мъжки род- само мъжете могат да са криви!

Не желая, но нежелан. Не обичам, но необичан, не споря, но неоспорим, не работя, но неработещ, не чета, но нечетивен...

А как е по-правилно? "Недочувам" или "не дочувам"? Верни са и двата начина на изписване, но защото имат различни значения. "Недочувам"="по принцип не чувам добре" и "не дочувам" = "не съм дочул". Касае нещо по-конректно. Например: "Недочувам, говори по-силно" и "От известно време не дочувам новини за Петър".

В случаите, когато предметът в множествено число завършва на "и", той завършва именно на "и", не на "й". "Станция" - "станции", "технология" - "технологии". Древноримският патриций Гай Станций Технологий, който е останал неизвестен за историята, би бил много щастлив от постоянството, с което се споменава под път и над път, и то точно, кой знае защо, в България. Точно както "маса" в множествено число става на "маси", а не на "масй", така и "мафия" става на "мафии", а не на "мафий". "Кой" се употребява изключително в единствено число мъжки род. "Кой е бил този патриций?" например. "Кой са били неговите последователи?" обаче би могъл да запита единствено чужденец, който изучава български от има-няма месец. Ако ви е трудно да запомните всичко това, просто знайте, че в българския език просто липсва форма за множествено число, която да се образува с помощта на "й". "Бой" не е множествената форма на думата "боя", а е синоним на "пердах".

"Наистина" е правилно, "найстина" не е. Идва от думата "истина". Нека някой се опита да я произнесе "йстина", а после да каже и "масй".

Преди препинателен знак не се слага интервал. Интервал се слага след препинателния знак. Ако някой прави обратното ,означава ,че е спал в училище.

Последно: ако бях учителка по литература и бях установила, че мой ученик списва блог на шльокавица, такава гигантска двойка щях да му отвъртя, че щяха да ме запишат в Гинес.

След като усвоим тези нови знания, все някога ще пристъпим и към урока по членуване.

Сега, за домашно:

Кой начин на изписване при спрежението на глагола "съм" е правилен?