От много време я гледам тази реклама и все й се каня да я щракна. Ами, като гледам й дойде времето. Мяу. ;) (П.П. рекламата е в това състояние над три месеца, но все още не са я поправили. Интересно.)

***
"Уф, какъв е тоя шум?! Искам да се наспя. Нали е неделя! Останаха ли стени в тоя блок за бутане, ще се срути вече." Божи стана от леглото. Още един почивен ден, в който стана в 8, без да се е наспала. Погледна се в огледалото:"Оооо, идеално отпочинала физиономия! Исках да имам торбички от преспиване по дяволите". Отиде в кухнята, да направи кафе. Маслото пак беше в хладилника, "Пак ще трябва да го размразявам в тоя студ"
- Хайде стига си мърморила от рано! - Шума на съседската бормашина събуди и родителите й, които се обадиха от спалнята.  Божи приготви закуската и  наля кафето докато другите станаха. Баща й дойде и запали цигара. Отвори широко прозореца, което донесе студа в кухнята и накара Божи да възроптае срещу пушачите. Както мърмореше навън се чу шум.

***
Спас почти беше стигнал до кофите, когато чу зад гърба си пронизителен лай. Сепна се, обърна се и видя глутница кучета, пет-шест, които го бяха забелязали и с лай се бяха устремили право към него. Изтръпна. Беше гладен и нямаше сили за дълго преследване. Въпреки това, хукна с все сили. Хукна през улицата и беше цяло чудо, че не го сгази някой автомобил. Зад гърба му останаха блоковете, къде да избяга? Отправи се към голямата поляна
- Грешка Спасе, грешка. Къде сега? - бягайки трескаво оглеждаше огромното поле пред себе си. Съзря бетонния пилон по средата. Два метра висок, трябваше да успее да се закрепи.

***
Лая беше оглушителен. Божидара първа отиде на прозореца и се ужаси при гледката: Някакво коте се беше покатерило на пилона насред поляната, който нямаше и 5 на 5 сантиметра ширина. Стоеше там, цялото наежено и настръхнало. Пилона беше обкръжен от няколко бездомни кучета, които скачаха и като по чудо не успяваха да стигнат притиснатото горе животно. От своя страна котето замахваше с лапа към муцуните на преследвачите, като противно на гравитацията, запазваше равновесие на малкото си местенце.
- Ау, елате да видите! - Божидара не обичаше котките, в къщи имаха куче, но това което видя я ужаси. - Елате ще хванат котето! -Тримата седяха на прозореца и ставаха свидетели на котешката обсада. - Направете нещо, да направим нещо, ще падне, ще го хванат!
- Ей сега ще мине някой да ги разгони кучетата. - пилона беше на около 5-6 метра от улицата. Минаха няколко човека, но само се обърнаха по посока на лая и продължиха.
- Как така не правят нищо?! - хората минаваха безразлично, кучетата се настървяваха все повече - Да слезем, трябва да слезем, трябва да го спасим!
От съседния блок се появи момиче с парцал за чистене. При вида й, който дори не беше плашещ, кучетата се разбягаха. Само две останаха в близост, сякаш се заканваха на котката и момичето. Котарака напусна убежището си, а момичето си тръгна. В този момент изостаналите кучета решиха да се втурнат отново на преследване.

***
"Тичай Спасе! Тичай колкото ти държат краката!" Котката се спусна през поляната, през улицата, подмина един москвич, от който двама мъже разтоварваха бидон с кисело зеле. Спас се озова насред затворения правоъгълник на паркинга, колите бяха оградени отвсякъде с ограда. Спас се спусна между колите, под тях. В този момент глутницата се втурна покрай мъжете с москвича. Божи се разпищя:
- Ще го хванат, ще го хванат, направете нещо, горкото коте...
Баща й също се развика, хвърли нещо по кучетата, но бяха прекалено високо, за да предотврати случващото се.
- Хора, разгонете кучетата! Не виждате ли, че ще убият животното! Хора ли сте?! Не стойте там. Хора ли сте, ей?! Хора ли сте?!! - викаше той с ужас в гласа, Божи ревеше.
Долу Спас опита да се скрие под една кола.
- Ох, да не бях гладен, сега изобщо нямаше да съм тук. Как се набутах в този ограден паркинг! - Кучетата обиколиха колата. Едно от тях тръгна да се провира отдолу - трябва да се измъкна!
Спас се стрелна между две кучета и излезе на открито. Отгоре чу писъци и някакъв мъж, който крещеше нещо. Не можа да го чуе защото в този момент едно от кучетата го застигна и Спас усети как челюстите щракнаха. Кучето го захапа за врата и го подхвърли във въздуха.
- Как искам...- Спас си помисли как иска душата му да замръзне, да замръзне като лед, та да не може да се отдели от измършавялото му тяло. Кучетата се нахвърлиха.

***
- Как може, как може, хора ли са това? - Божи ридаеше, изпадна в истерия. Баща й продължаваше да пита онези долу:
- Хора ли сте бе...
- Кво бе?! - получи отговор
- Убиха животното бе, хора - отчаяние.

***
А снощи зимата беше дошла. Калта започваше да замръзва, на места земята се беше спекла и тук таме имаше кръпки снежец. Само насред паркинга в една локва лежеше Спас. Нямаше кръв, беше се сляла с калта. Той се сля с калта и избледня. После изчезна. Нямаше кой да спаси Спас.

На няколко пъти в последните дни шайка промити соц. мозъци, подтиквани от СДСМ рушат паметник на Тодор Александров, поставен в двора на етнически българин от гр. Велес. Лидерката на СДСМ открито отправя обиди и вулгарни изказвания по адрес на България и българите, а нейните колеги от европейските социалисти в България, БСП продължават да мълчат и да гледат ехидно как сърбоманите комунисти се подиграват с родината!!!

Докога ще търпим това? В собствения си град, подобен вреден елемент на име Ненко Темелков открито оплакваше Сърбия за загубата на Косово, а неговите млади последователи пиянстваха в местна кръчма докато цяла България страдаше по националната светиня, Васил Левски. Това ли са нашите управници - шайка безмозъчни предатели интернационалисти без грам достойнство и самоуважение!

Докога ще търпим товА? Всички перничани трябва да освиркат бурно елемента Темелков и неговите сподвижници на 3-ти март, когато те най-безпардонно ще участват в церемонията по честване на националния празник, а в същото време ще продължат с предателската си политика. Докога ще избираме същите политически помияри да ни управляват?

Така както днес жалките продажници Станишев и Доган изоставят интересите на България в Македония, утре ще постъпят с Кърджали и Родопите. Трябва ли да допуснем разпада на България, на където комунистите водят държавата?

Колко още кризи трябва да изживее България докато комунистите обслужват чужди интереси и предават българските. Ами че не са ли единствените македонци , Сталин и Георги Димитров? Скоро ще настъпи момента Турция да кръщава училищта в Кърджали на името на Ахмед Доган и Станишев.

Нека ние всички се замислим над тези въпроси на националния ни празник и спрем комунистическата сган, започвайки от Перник!

Инна Кьосева

Репортер на Интернет Медия "Перуник"

И както кокичетата пробиват ледената броня на зимата, така и Българската нация да възкръсне след дълги години на национален и духовен упадък, и анти-български комунистически гнет!

Интересното тук, е че той дори не е български гражданин по произход. Роден е в бивша Югославия, възпитан в духа на тиранина Тито, отхвърляйки всичко национално, за сметка на интернационализма на болшевиките. След това, той продължава висшето си образование в Съветския Съюз, където според някой, дори е вербуван и издава на съветското и югославско разузнавания, важни за България сведения и секретна информация. Човек, готов да предаде и родната си майка за една друга, партията-майка. Борец за болшевицма, до последно, продължавайки и днес.

И ако малцина знаят тези факти, още по-малко са онези, които си имат представа, че Пернишка област е управлявана, в лицето на г-н Стоицев от истински комунист, от плът и кръв, член на БКП и зам. областен управител от квотата на Българската Комунистическа Партия (оригиналната, а не на БСП със псевно-социал демократическите им възгледи).

В 21 век е срамно, че подобни хора управляват живота ни, защитавайки идеология виновна за избиването на милиони невинни граждани по целия свят.

Какво по дяволите общо има този човек с проблемите, нуждите и желанията на жителите на пернишкия регион?Ангел Найденов е просто поредното олицетворение на партийния кадровик на БСП, който на всяка цена трябва да бъде във властта, било то и от гласовете на перничани, за чийто нужди Ангел Найденов е сляп.

И за да докажем думите си, ИМ Перуник обявява награда от 100 лева за всеки перничанин, който успее да се снима с г-н Ангелов на територията на Област Перник и ни изпрати снимката на нашия и-мейл. Снимката трябва да бъде правена поне през последните 2 години и да има видно доказателство, че въпросния господин наистина се намира на пернишка територия, там където той бе избран за депутат.

Всъщност Найденов, човекът-глас на Станишев не използва някой по забравен от господа град какъвто е Перник за да годи своите лични и партийни интереси. |В миналото той е бил кмет на Димитровград и областен управител на Хасковска Област. И дори перничани да свалят доверието си от него на следващите избори, този политически чаргар ще се уреди с съветнически пост във Варна или кметски във Видин!

Говорейки за кандидати, ще започнем с вечния кандидат за пост, Симеон Василев, депутат от БСП и деректор на МБАЛ "Рахила Ангелова" (в пълен разрез със закона между другото.)

Василев, който е вечният кандидат за кмет на БСП, и ако на предишните избори беше на малко да пребори Антоанета Георгиева, тази година той не успя да се справи с въртешната конкуренция на Росица Янакиева, която не е от неговата категория, в прекия и преносен смисъл на думата. За това пък, неговите другари му се отплатиха с депутатски пост в българското Народно Събрание и за да бъде идилията пълна, имаше подарък и за неговата съпруга. Подърък на нечувана наглост, за първи път в историята на Перник, червените бригади си позволиха да издигнат за кандидати за общински съветници, цяло семейство, а именно господи и госпожа Василеви, може би за да няма сърдити в семейството.

Василев, който е хирург по професия, за радост на своите пациенти е много по-добър на хирургическата маса, отколкото на депутатската банка.

Явно за ръководството на неговата партия, той е твърде безличен, защото ако нашият читател влезе на сайта на червената областна управа, кликвайки върху лика на господин Василев, ще излезе информация за Росица Янакиева в Народното събрание. Всъщност разликата между тях не е голяма, и двамата са забелязвани само в стола на парламента и нито веднъж перничани не са ги видяли на банката за изказвания.

И докато част от останалите народни представители защитават активно интересите на своя собствен град, г-н Василев не прави нищо друго освен да развива активна партийна дейност. А може би е прав?!? Спазвайки политическото статукво в страната, той се чувства отговорен и задълженне пред българските граждани, гласували за него, а пред партийното ръководство, коетопределя всеки един негов ход.

Заповядайте на HTTP://PERUNIK.BULBOARD.COM и го направете! Това е форума на ИМ Перуник, който бе създаден само преди броени часове и ще търпи развитие за в бъдеще. Надяваме се основа часто от него да бъдете вие читателите, изразявайки позиция, но и спазвайки общоприетия културен тон.

За ваше улеснение инсталирахме и чат-програмата Meebo в левия панел на екрана. Тя ви дава възможност да комуникирате директно с администраторите на сайта от екип Paramilitia, тогава, когато някои от тях е на линия. Може винаги да разчитате на тях за бърз и адекватен отговор, БЕЗ КОМПРОМИС!!!

Съмнителни сделки ще върти пернишкия кмет с партийния си другар Сергей Станишев, след като получи кардбланш от общинските съветници да преговаря по важно за град Перник дело. Става въпрс за делото, което екс-кметът Андрей Андреев заведе срещу държавата преди години за нанесените щети на пернишките земи от експлоатацията на мините и откритите рудници. Делото бе спечелено на първа инстанция и държавата бе осъдена да заплати 33 милиона обезщетения на пернишката община. На втора инстанция, присъдата не бе потвърдена и днес се стига до преговори за извънсъдебно споразумение.

Тук се наесва уважаемата госпожа Янакиева, която има огромното желание да бъде преговарящ с държавата по делото! Защо ли? Причините са много. От една страна, Янакиева ще има възможността най-безкомпромисно да ощети родния си град, за да направи услуга на управляващата червена партия и нейните колеги като се спазари за много по-малка сума. Това ще и даде летящ старт в нейната и без това западнала политическа кариера. Всички ние знаем как уважаемата госпожа, наруши 2 пъти клетва няма да се притесни да го направи отново - веднъж, когато напусна поста си на кмет на кв. Изток, и сега, когато напусна Народното събрание за да стане кмет, или по-скоро параван на фирмите, които управляват града.

От такъв, човек може да се очаква ново предателство, особено в замяна на държавен пост, обещан и от Станишев при добро стечение на обстоятелствата. Но трябва ли перничани да страдат от това? Трябва, щом отново си избраха хора-интересчии които да ги управляват.

Васев е от дълги години и кадровик в БСП, а парите му го изкачиха до ръководството на пернишката червена централа. Неговата лоялност към партията-майка го възнагради с поста на зам. председател на общинския съвет в сегашния му формат. Читатели информират, че все още могат да се видят предизборни плакати на Росица Янакиева, разлепени в неговите автобуси. Автобуси, в които липсват елементарни условия за превоз, не рядко студени през зимата, с малък капацитет в пиовите часове, но винаги с плаката на Росица Янакиева на стъклото до шофьора.

Васев държи монополна част от пернишките транспортни линии, но качеството на предоставената от него услуга е ужасно. Освен, че не спазва условията по подписаните си договори за превоз, неговите машини не отговарят на елементарни условия за превоз и са опасни за пътниците. По вътрешноградските линии всеки ден могат да се забележат автобусите на пътнически превози, които се състезават с останалите превозвачи по пътищата, особено след състоялите се конкурси през изминалата година за обслужване на линиите, където Васев заслужено загуби, част от заграбените от него разписания и маршрути.

Въпреки всичко това обаче, неговия бизнес продължава да се развива, с оглед на настоящото общинско ръководство и политическите чадъри, които са протегнати над "Пътнически превози".

В тях работят не повече от 5 "журналиста" общо, нито един от тях с нужното образование. По-правилно е да ги наречем стенографи, отразяващи речите на червената хунта в града или сътрудници за бъдещата автобиография на Янакиева. Но не в тях е бедата, а в техните шефове, един от които - Иван Петров, стълб на демокрацията в региона и общински съветник от комунистическата партия. За каква свобода на словото говорим?!?

Не бива да бъдат съдени твърде строго пернишките репортери, все пак това са хора със семейства, за които заплатата и финансовата стабилност са по важни от каквато и да било гражданска позиция, достоверност на публикуваните материали и обществена значимост, но все пак, тук става въпрос за подмяна на общественото мнение и чиста доза "промиване на мозъци".

Какво да кажем за местната кабелна телевизия, която въпреки, че е собственост на хора извън червените среди се "слага" без никакви притеснения на кмета, реже неудобните коментари и още по-зле, дори не си прави труда да ги търси. Там място нямат важните за Перник събития, не се търси гледната точка, журналистическото проучване, а се извършва чиста доза ПР на общинската администрация. Но и там проблемът с журналистите е същият и никой не би искал да рискува мизерната си заплата от 250-300 лева.

Ами радиоефирът- освен една радиоточка и чалга-радия, чийто водещи звънят в спешна помощ, за да си направят гавра с болничните служители, в това пространство няма абсолютно нищо, което да се открои с оригиналност и нюх към истинската журналистика.

За интернет пространството ще се въздържим от коментари относно нашите колеги, или хубаво или нищо.

Жалкото е, че никой не осъзнава нуждата от промяна на тези тенденции, които са една от основните причини за слабата гражданска позиция на перничани, тяхната незаинтересованост от бъдещето на града, заблудата на аудиторията и неинформираността им по нещата, които се случват в града.

На Перник е нужна, силна и независима медия, такава каквато е ИМ "Перуник".Няма да ни видите на пресконференции или коктейли, на партийни събрания и шаблонни събирания, защото ние отразяваме новините и живота в Перник, такъв къкъвто е, без червени очила на очите и финансова тежест на раменете.

Дай боже да станем ж.п. център един ден, но до тогава ще си останем говорилнята на несбъднатите обещания, нещо за което новото общинско ръководство не пести усилия... А дали усилията на Росиця Янакиева да си прави реклама на гърба на перничани ще я превърнат в медийна звезда или лъжец от висока класа, зависи от наивитета на нашите съграждани, които от влакове може да не разбират, но от лъжи, поне са претръпнали.

Защото на хората им омръзна да гледат ухилените физиономии на Янакиева, Темелков и Димитров по телевизията, дунднуркащи се по влаковете с обещания за светло бъдеще, докато в същото време, всички са принудени да чакат с часове по неуютните ж.п. спирки, да се возят в препълнени влакове, да не стигат на работа на време заради задръстванията и лошата инфраструктура по пътя между Перник и София.

Всяка показност трябва да има граници, дори и най-грозната. Крайно време е общинарите да спрат с медийните изяви и да започнат работа, ако не искат да хванат червения влак и да отпътуват извън града, пък ако трябва и да ги избутаме чак до Кулата.

За приликата ни информира наш читател, който следи публикациите в интернет пространството. Ако намерите още подобни забавни фотоси, пращайте ги при нас на е-мейл: perunik@gmail.com

Тревога будят онези, които са с рангове над тях, и вместо с автомати, решават всичко с власт, такива, каквито превърнаха Перник в първия частен град, години преди да се проведат изминалите местни избори.

Лица като Първан Първанов - Перо, прочул се с случаите на корупция във българския фтбол, купуване на мачове и побоища над играчи, спонсор на кампанията на БСП и личен приятел на Нено Темелков - паметника ( с който имат общи интереси в бизнеса с боклука), чийто пари могат да купуват кметове, какво остава за полицаи, чиновници, общинари. Докато подобни мафиоти остават в сянка и управляват подчинените си като кукли на конци, а дребните риби се избиват помежду си, нищо няма да се промени в Перник. За съжаление, дори няма воля за подобна промяна.

И докато, пернишката кметица е ежеминутно пред обективите на камерите 24 часа в денонощието за щяло и нещало, тя се скрива, когато се случи поредния гангстерски разстрел. А може би така е по-добре, в сянка, за да не дразни. Видя се, че нейния екип с едни светофари не може да се справи, камо ли с престъпната гилдия...

Во петок навечер, сите бевме коматозни. Секако, не од алкохол, дрога, кафе, цигари и други слични ним пороци! Едноставно, бевме преморени, и сите си легнавме рано (не покасно од 22 часот).

Сабајлето се разбудивме, и што ли не ќе видиме!

Снег! После две години, повторно гледаме снег! Радости, целиви, честитки, ајде, глобал уорминг поминал, за убо, за арно...

Направивме и снешко!

Е сега, во очекување сме вечерва да наврне снег, па до снешкото да направиме и една снежица.

Блогът на Славейко Йорданов

]]> http://gombetobg.wordpress.com/?p=150 Mon, 26 May 2008 07:55:53 +0000 GombeTo http://gombetobg.wordpress.com/?p=150 Една от най-огромните световни мистерии винаги ми е била тази, защо някой ако обижда друг си мисли, че ще го направи най-успешно като го нарече, че е от село Х, което всъщност е град, но малък град! Така де, не е голям колкото София. А опонентът, който са обидили стои безмълвно и мисли какво да отговори, тъй като хиляди пъти е обяснявал как града му не е село, ако са били ходили дори биха се учудили какво приветливо градче е и т.н. И тъй като обидения не може да измисли нищо друго - замлъква.

Аз лично съм изпадал хиляди пъти в тази ситуация. И е конфузна повярвайте ми. Роден съм в Чирпан и до 7 клас живях там. След това отидох в Езиковата Гимназия в Димитровград и когато вече бях 8 клас там всички ми се подиграваха, че съм от село Чирпан и други подобни... А аз невинното стоя и не зная какво да кажа. Един от съучениците ми беше от Крумовград и също се опитваше да ме обиди със "село Чирпан". А аз му казвах: "Ти си от Крумовград... Той е на 2 пъти по-малък от Чирпан, защо дори се опитваш да ме обидиш?", и култовата му реплика: "Да бе да, това не е вярно! Крумовград има 9,000 души население. Чирпан колко има?". Поразен, че той продължава да си мисли, че ме обижда с това, поне имах късмета точно в дадения момент да съм в час по География и да питам колко всъщност население има в Чирпан, както и в Крумовград. Е, отговора - 16,000 на 9,000 за Чирпан. Направо го затапих!

Но това си остава детска история, която свърши още тогава в 8 клас, с гореспоменатата случка. Наистина се учудвам, че има големи хора, които продължават да се засягат на територия, държава, град, квартал, село с друго село, на кой грима е по-хубав, на кой химикала пише по-яко синьо...

Тази сутрин попаднах точно на един такъв спор в MySpace, където две момИчета спорят за някакви си техни неща, но чрез бюлетини (за да стане по-показно... дрого си е публичното, you knooo). Едната от Пловдив, другата от Чирпан. Нямам и на идея за какво спорят но Чирпанлийката накрая казала на другата "тъпа путка заспала" хаха :) А пловчанката нахакано я нарежда, че е от Пловдив с повече самочувствие и т.н. Доста познато! А и ме върнаха години назад в невинното ми детсво.

Това, което искам да кажа е, че има хора всякакви. Селяни има както в град Чирпан, така и в град София... Най-важното е, което трябва да знае човек е кое е село и кое е град, за да не се изложи някой път в оживена социална среда...

Странно е защо хората от големите градове си мислят, че ще обидят някой от малкия град с това да го нарекат "от село". Това няма да стане ако той вече има изградена ценностна система и самочувствието, че е гражданин. Така де - живял съм до 7 клас в Чирпан, после до 12 в Димитровград, после в ПУ в Пловдив, а сега - в НБУ София. Сменил съм четири града, но това не променя характера ми. Аз си оставам същия. Ако сега ми кажат, че съм роден в село Чирпан (което е град, пак да кажа!) това няма да промени факта кой съм аз, както и ако кажат, че съм от София, това няма непременно да значи, че съм превзет и всякакви други подобни факти, с които оприличават софиянците. Хора всякакви, okay?

Да те нарекът "тъпа проста путка" е наистина грозно... Особено момиче-момиче battle. Но това са си неща от живота, едни се защитават като каруцарки, други отвръщат с непреклонно самочувствие, други направо запрятат ръкавите...

Реших да напиша всичко това, защото съм сигурен, че много хора са попадали в моята ситуация. И особено по-ранимите го изживяват трудно. Наистина е трудно. Но не можеш да промениш това от къде си, кой си и какви са желанията ти. Аз лично никога не съм страдал от тези обиди, защото не съм лесно раним, но познавам доста хора, които го приемат много лично. В България ако не си от София си провинциалист, всеки друг град е малък и еднакъв, без значение дали е село Зетьово или град Хасково. Ако си от Пловдив всички по-малки градчета са села, а за голямата София дума да не става, че там са "много надути и отворени" - абе какво да ви кажа, всякакви стереотипи.

Тъпо е да градиш самочувствие за сметка на това къде си роден. Аз никога не съм преценявал човека според това къде живее. А ти?

Поздрави,
George от ГРАД Чирпан

Не бях ходил в този наистина изключително привлекателен град. Бях чувал все хубави работи за него, но винаги си имах едно на ум, че все пак провинцията... ами, си е провинция. Но сега с ръка на сърце мога да призная грешката пред самия себе си. Благоевград е прекрасен град.

До 1950 година е носил името Горна Джумая. Намира се в югозападна България и е на точно 101 км от София. Известен е с тютюневия комбинат "Благоевград - БТ" АД, бирата Пиринско пиво и двата университета — Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Американски университет в България. В града има 4 хипермаркета: МЕТРО, Технополис, Техномаркет Европа и Мосю Бриколаж. В момента се строи Кауфланд на мястото на старата спортна зала. На югоизток от него е Пирин, на изток - Рила, а на запад - Влахина. Което е основната причина въздухът да е чист и приятен. Направи ми впечатление, че навсякъде е чисто и си личи, че се поддържа добре.

Единственото, което не ме зарадва много са високите цени. Една кола - 1,40 лв, Капи - 2 лв. Абе ти хора акъл имат ли? Че то в София е по - евтино. Явно е заради студентите, които щом могат да си позволят да плащат тлъстите семестриални такси, явно не е проблем и да висят по кафетата и дискотеките. А такива определено не липсват.

Местните ми се похвалиха, че градът след София и Варна е най - желаното място за живеене. Нормално, ако не бях свикнал със столицата, и аз сигурно бих се замислил сериозно по въпроса. А и при това изобилие от млади хора ( казаха ми, че според едно проучване, на всяко едно момче се падат по 7 момичета... добре ли е? :)), никак няма да ми е трудно да свикна.

Несъмнено е добре и това, че след като ни изхвърлиха от една дискотека, не ни напердашиха, което е доста вероятно да се случи из други краища на България, а просто ни казаха да дойдем пак утре. А ние пък веднага се ориентирахме към друго място - все пак градът разполага с около 13 дискотеки. Не е зле като за малко провинциално градче, а?

Ян
който хранеше елен
в градината на родния си дом
и слушаше захласнат приказка
за невероятните приключенията
на майския бръмбар на Луната
Ян
който си каза
няма да тъпча с крак
и най-дребната гадинка
и Баща му пак го привика
на неделна визита
в този най-свят ден от седмицата
в който Господ лентяйства в бяла постеля
и го попита
беше ли ползотворна
седмицата ти синко
бавно растеш
бавно учиш
ходиш прегърбен
бавно мислиш
бавно четеш
лошо ядеш
и после го прати да се упражнява
Бащата
който спеше с брадва под леглото
навик от войната
Бащата
който един ден разби китарата
в стеблото на бора
а майката се скри зад пердето
набута във фурната
тавата с пресния бут
и затръшна вратичката
птица простена
смола слепи онемелите струни
аромата на печено подгони лениво мухите

Ян
дялка с ножката
пика

отвътре къркорят вагоните
в сгъвката на ръката
мехурите на стари болки
а той има още толкова работа

стъпил върху устните на подлеза
този от всички най-добър
Ян
обърна окото навътре
към неоновите копия на лампите.

©2008

Остануваше да се разреши уште еден проблем: каде ТОЧНО да го чекам? Автобусот не застанува на регуларна станица, па мора да се прецизираат детали, за да не го испуштам. Му се јавив на шоферот, тој ми рече ТОЧНО спроти Континентал.
- Чекај, му вељам, ТОЧНО спроти Континентал е автобуската станица кај ресторанот Галеб. Таму патот е затворен, и има копано.
- Е, токму тука, кај копаното.
- Да не треба на претходната станица, кај студентскиот дом?
- Не, ти чекај ме баш кај копаното.
Си викам, абе кај ќе помини автобусов овде? Та патот е затворен, и преминуваат на другата лента од булеварот. Ама ајде, така ми рече, можеби има некои студенти што треба да се истоварат пред ПМФ. А уште повеќе си го зацементирав ставот дека шоферот е во право, кога видов дека низ затворениот пат поминуваа коли?!
Уште го немаше, а минеше 10. Ми рече голем бел автобус, секако ќе сум го видел. Од далечина се редеа големи бели автобуси: Руле Турс, Жас Бус, Атом Кочани, Струмица Експрес, овој мојов никако да дојде.

Конечно, во 10.15 од далечната шир на студениот бетон, каде што сонцето разгалено ги пушташе своите зраци да си играат со пролетните цвеќенца, а утринското ветре имаше мистичен танц со прерано расцутените дрвценца, се појави една бела точка, која во моите очи се повеќе и повеќе даваше отпечаток на голем бел автобус. Тој е, си вељам, и се опуљав поубо, да не сум погрешил уште еднаш.

И што да видам? Автобусот застана на претходната станица. Аај, си вељам, шо да праам сега? Се подумав така бајаги, се пофтев да потрчам, ама си вељам, ај ќе му мавнам рака, ќе ме види, нема шанси да го стигнам. Кога помина покрај мене, скршна на другата страна од булеварот, затоа што оваа страна е затворена!!!, и не ме виде кога му мавтав.

Прикаската започнува од овде. На патот за накај дома, се мислев дали имав некакви шанси да го стигнам. Ја направив следнава светлописница (сиреч, фотографија):

Јас стоев на точка А, веднаш спорти Континентал. Автобусот застана на точка Б. Растојанието јасно се гледа дека е 300 метри. По моја најоптимистичка проценка, автобусот стоеше 40 секунди. Според тоа, брзината која требаше да ја постигнам за да го стасам автобусот е 300/40 = 7.5 m/s == 27 km/h.
Еве, и во подобар случај од мојот оптимизам, автобусот да стоеше 1 минута, брзината ќе требаше да ми биде 300/60 = 5 m/s == 18 km/h.

Кога бев средно училиште, личен рекорд на 60 метри ми беше 14 секунди, што значи, сум трчал со брзина 60/14 = 4.28 m/s == 15.4 km/h. (Добре де, не бев некоја муња у средно.)

Оние кои ме познаваат, добро знаат оти тогаш колку толку бев активен на физичко, а денеска воопшто не сум. Значи!!! Требаше да си го надминам личниот рекорд, и тоа на 300 метри, а рекордот го поставив на раастојание од 60 метри!

На крај, уште една претпоставка. Иако не е испитано, да претпоставиме дека моментално трчам со 12 km/h (тоа е 3.3 m/s). Тогаш, за до го стасав, автобусот ќе требаше да стои најмалце 90.1 секунда.

Во ред е, не се секирајте. Се слушнав уште еднаш со шоферот, и тој љубезно ми кажа дека тој и наредниот ден поминувал низ Скопје, и тоа, застанувал на регуларно место - меѓуградската и меѓународната автобуска станица во Скопје, во 8 часот вечерта на перон број 1. Така и бидна. Во дадениот момент и даденото место, го зедов писмото.

*Пријателка го употребувам со значење на општоприфатениот израз другарка, или на хрватски френдица. Другар/другарка ме потсеќа на едно одминато време, па ми е одбивно како термин.

Никак не ни е лесно на нас, хората, които не притежаваме личен автомобил. Ни като (се опитваш да) пресичаш, ни като (се опитваш да) вървиш по тротоарите пълни с паркирали коли. Но това е само едната страна на проблема. Защото пешеходците се ядосват на шофьорите, а шофьорите - на пешеходците (че и на велосипедистите), а всъщност се получава така, че никой не спазва правилата, които е длъжен да спазва, и винаги всеки се оправдава с другите. Винаги са виновни някакви непреодолими сили извън нас и никой никога не се замисля, че може да промени нещо малко в себе си като начало. Например - да направи път на пешеходец на пешеходна пътека или да не пресича на червено, пред гумите на някой паникьосан шофьор, който едва е успял да спре в последния момент...

Но за пешеходците е още по-неприятно, защото са принудени да понасят и други неволи. В автобусите например... Иска ми се тия два часа, през които придвижвам всеки ден, някак да ги няма - ако можеше да се телепортирам направо... но уви... Знам, че и ако си купя кола, няма да реша проблемите - даже ще си създам нови.

Много се надявам да се променят нагласите - защото това е най-важното според мен - а не че държавата не правела достатъчно - например не глобявала достатъчно нарушителите или пък не чистела достатъчно след тези, които си изхвърлят боклука, където им падне. А какво би било, ако просто имаше по-малко нарушения или по-малко боклук?

Вчера гледах снимки от Амстердам - излъчваха една съвсем друга атмосфера и така ми се прииска да живея някъде в чужбина... Защото тук се налага непрекъснато да се абстрахирам от грозотата, която ме обгражда. Налага се да се правя, че не забелязвам грубиянското поведение, простащината, калта и лайната по улиците. Налага ми се да се правя, че ме няма там, където съм, и да си представям, че съм някъде другаде.

Не искам да живея така...

в подлезите
в канавките
и в ескалаторите
не,
те не возят
нагоре-надолу
надолу-нагоре
добитък с рога
какъвто си ти
когато се връщаш от офиса
с провлачени стъпки под гарвановите обувки
(помниш ли кога
се научи да връзваш техните връзки
а навън цвърчаха врабчета на няколко само лета?)
те са само миражи
на умореното ти тяло
стиснало потната дръжка на чанта
с портмоне
което се затваря
с щракването на две златни топчета
вкопчени в религиозната прегръдка
на доброто и злото

чувал ли си историята на двамата братя
и змея? -
видях го да бълва огън от очите ти
когато се разминахме
на булеварда с шестте платна
между плочките на тротоара бе поникнала -
незнайно кои ветрове
довяли са семето й -
бледна трева.

©2008

Там можете да си направите собствен град, да го кръстите по начина, който желаете и да се наслаждавате как се развива. Единственото условие е да го наглеждате сравнително редовно и да карате други интернет потребители да посещават адреса.

Ето го и моят >> http://east-paradise.myminicity.com/

Хубавото е, че няма нужда да теглите и инсталирате съмнителни софтуери и няма нужда от регистрация. Следите си градчето само и единствено с помощта на браузъра.

В началото разбира се разполагате само с китно селце, което се състои от един единствен жител дето се е излъгал да се пресели и с една къщурка бяла и спретната насред поляната, но затова пък с широко поле за развитие... в пряк и преносен смисъл.

С развитието на града и нарастването на броя на населението започват да се развиват индустрията, транспорта, сигурността (по оношение на престъпността), околната среда и бизнеса.

Ето това например е топ 3 на най-големите български градове

1. STOYO5

2. SOFIA

3. WAT

Забелязах, че сайта се развива доста динамично като си има предвид, че вече има 20 155 141 заселници в 645 438 града за 45 дни.

Най-големия град в САЩ

Най-големия град в Русия

Най-големия град в Китай

Най-големия град във Франция

Най-големия град в Южна Африка

Освен забавната страна на нещата това може да се яви идеален момент да тествате способностите си доколко имате качества и познания как да рекламирате в интернет чрез блогове статии, социални мрежи и т.н.