Първо: Ами няма да е супа, защото супите не ги владея, за това отиваме на основното - МЕСО
Те всички около мен са луднали по някаква диета на Дюкан пък не се замислят, че ако си ядяха редовно месо, а не веднъж седмично чайче, сега нямаше да трябва да нагъват една седмица само месо.

"Пържола-канапе на мама"
Тази рецепта е много лесна. Трябват ви:
- свинска пържола - каквато обичате, но е добре да я обекостите;
- филия бял хляб - и без това пълнозърнестите са фалшиви;
- масло, сол, чубрица, къри или с каквото обичате пържолата. Поръсвате месото със сол и желаните мерудии и начуквате леко, но не много, че няма да е много сочна след термичната обработка.

Сгорещявате хубаво тигана и слагате малко масълце, добавяте пържолата естествено. И нея правите както искате - по-запечена или по-алангле. Когато стане готова я слагате в чинийка. Междувременно сте намазали филийката хляб с масло - от едната страна, ако ви се занимава и от другата. Ако не ви се занимава, пльоквате филията надолу с маслото в тигана и докато тази страна се запържва вие мажете отгоре страната, която ще се запържи като обърнете филията. Когато позлатее и леко зачервенее вадите филийката, повдигате пържолата и пъхате под нея хляба. Яде се с винце или бира, ако много искате и с оцет може. :)

Второ: Пилешки крилца на фурна
Вече си изгърмях патроните с "Криле на желанието", за това сега ще ви кажа нещо по-просто, което знаете, но все пак. Купувате си крилцата, миете ги, осолявате ги и ги "затрупвате" с червен пипер - образно казано. В смисъл колкото повече червен пипер толкова по-вкусно после. Така наредени в тавата им се налага по парченце масло, на дъното предварително сте сложили вода. Печете на не много висока температура и ги поливате с вода-маслото от тавата, за да се напои и фиксира червения пипер. Вадите преди да се овъглят, прибавяте бирата на масата и гледате Европейското, ако имате как. А и тавата после е много вкусна за остъргване!

Трето: "Спагетите капитан Стария чорап - тати"
Аз ги направих за първи път когато бях сама във вила Вилекула - прочутото ми спагетено парти, за което още се носят легенди.
Тази рецепта е по-взискателна откъм продукти. Което ми напомня нещо.
Нали се сещате, че ви разправях за Грасхопъра - детския магазин в Брюксел. Наред със старовремските играчки имаше и ето тези на снимката. В днешното комерсиализирано общество децата от малки трябва да знаят продуктите на коя марка да купуват. И дори мама и тати да пропуснат да им кажат, чрез детските си играчки ще го научат (на снимката: кетчуп Хайнц, сирене Президент, млекца на Данон, сладоледи Алджида и чипс Прингълс - после защо са дебели?!).

В случая аз действам по същия начин:
Спагети Барила, кетчуп Хайнц, другото е по-просто - консерва белени или небелиени домати (които да обелите), телешки салам/наденица/шунка/филе, които да нарежете на кубчета, лук, чесън, черен пипер, сол, захар, зехтин, маслини, гъби, риган...ако съм забравила нещо ще го прибавя в движение.

И значи: Водата в голяма тенджера я слагате да ври. Бухвате сол и зехтин (може и олио, то най-често е така, ама за пиниза - зехтин). През това време окубчвате избраната мръвка и режете на ситно лука -1 глава. Сгорещявате гоооооолям тиган, пак със зехтин по възможност и там запържвате лукчето. Преди да стане златен слагате месцето, солчица и пържите. Аз обичам мръвчетата да се запекат повече, но е по личен вкус. Ако сте решили да слагате гъбки, това е момента. Тогава добавяте доматите/доматеното пюре и катчупа - Heinz - разбира се, за да стане по-червено и плътно на вкус. Къкри известно време. Слагате 2-3 пресовани или скълцани скилидки чесън. Ако го направите по-рано няма да се запази уникалния им чеснов аромат! Слагате също нарязани маслинки (по желание), лъжица-две захар, черен пипер и риган - той е задължителен! И бъркате докато къкри. Спагетите си ги знаете кога да ги вадите, отцеждате и докато чакат соса да стане готов, можете да им стръгнете малко нашенско сиренце - хем мазиничко да пусне, хем соленко. После слагате по чинийте и прибавяте от соса Болонез. И се сещам сега какво забравих! Пармезан или кашкавал, вие решавате. В чашата наливате вино, но не много, че после ви чакат бая чинии да измиете.

Четвърто и пето: Италиански брускети и испански такива
Южни народи - бедни народи. Тези двете напомнят на циганската ни баница.
Италианските брускети изискват от вас - бял хляб, тостер, сол, чесън и зехтин. Нарязвате тънки филийки и ги изсушавате/препичате на тостера. Вадите ги. Белите скилидките чесън и ги режете на две. Хващате откъм връхчето и натърквате филийките с чесънчето, напръсквате хубаво със зехтин и сол и сте готови. Не се мръщете на чесъна, мезето е превъзходно!
Испанците пък взимат филийките и ги запичат леко, вместо чесън разрязват домат и го натъркват на филийката, солта и зехтина са ясни - много разхладителна следобедна закуска!

Хайде признах си съкровените готварски тайни. Ред е на Блу и Бат Пеп (само да не се изпооскубят в кухнята), Бу дето много ги разбира тия работи и Молифчето-спасителя на мечки, последните две тези дни все домакински съвети давт, та да ги видим в кухнята :)

Майка ми ми е внушила, че единственият начин да се приготви е бавен и трудоемък. От нея знам, че името на манджата идва от историята за имама, който толкова много я харесал, че аха да умре от преяждане, пък и му втръснало да яде. Аз, обаче, израснах с представата, че по-скоро готвачът е тоя, който баялдисва, докато сготви това чудо: майка ми има досадния навик да осолява патладжаните и да ги оставя да отделят “отровата си” в наклонена тава, а освен това пържи всички участващи зеленчуци като следваща стъпка. Така прекарва цял ден край котлона в летните горещини. Предполагам, че някои заменят предварителното пържене с предварително печене, но пак си е досада.

Рядко намирам добри консерви. Попадала съм на сравнително добри бурканчета, но или забравям кои са добрите, или не мога да ги открия следващия път, което помага да ги забравя.

Идва ми тежичко ако зеленчуците са пържени. Твърде възможно е имамът да е пострадал от прекалено много мазнина.

Вчера направих скромен технологичен и психологически пробив.

Отдавна съм прозряла, че патладжаните са си ОК и без отцеждане, но споменът за първия ми (и единствен до вчера) опит за приготвяне на имам баялдъ, датиращ отпреди 16 години ме травмираше до вчера – готвих буквално цял следобед, за да дойде някаква банда гости и да омете произведението ми за минути.

Ето защо днес реших да сложа всичко в йенска тенджера във фурната и да си чета книжка в другата стая (за разлика от Стоян, който бае над това, което готви от началото до края, защото това поведение отговаря на представите му за добро готвачество). Имам чувството, че в глинен съд резултатите ще са още по-добри и ще премина към готвене в такъв, след като си изясня колко време и при каква температура да задушавам.

Не нарязах предварително всички зеленчуци, за да не се окажат повече отколкото побира тенджерата (както се случи с нещастните 8 тиквички, които изхвърлих онзи ден ... понеже се получи нещо ужасно, де). И така, редих нарязани на кръгчета патладжани, тиквички и чушки и едро накълцани лук и чесън (чесънът е супер на цели скилидки, така че нямам обяснение защо го накълцах). След изреждането на пластове патладжан- лук-тиквичка-чушка-чесън, поръсвах със сол, черен пипер и канела. Ако вярвах, че днес няма да ме мързи да отида до пазара, щях да сложа и кръгчета домат, но си го оставих за салата. Вместо това размих малко доматено пюре в малко вода и полях. Водата бива да покрива не повече от един пръст, понеже зеленчуците си пускат доста течност и трябва да чакаш доста, за да изври (на мен след около 2 часа ми писна). Забравих да спомена, че с мазнината (зехтин) символично намазах дъното на тенджерата в самото начало, и така на имама ще му остане място за десерт (да речем моцарела с боровинково сладко), както и за натрошени (в дървено хаванче) орехи, с които си поръсих готовата порция (това е вместо мазнина, така че зехтинът май беше излишен). Можех да накълцам и пресен магданоз върху орехите, но забравих. Гарнирах с твърдо козе сирене на Лакрима. Доста приляга на кисело-сладко и леко горчиво-лютивия вкус. Изядох цялото съдържание (2 патладжана, 4 миниатюрни тиквички, 2 големи глави лук, 1 голяма глава чесън, 4 прилично големи зелени чушки, 100 мл размито във вода пюре, сол, черен пипер, канела) на три пъти (Стоян не яде зеленчуци).

Изводите:

- не е по-малко вкусно от пърженото

- трябва да се разбере на каква температура да се пече и колко време, за да изври водата, но да не загори

- ще прилагам отново отказа от предварително накълцване, докато не запомня колко количество се побира в теджерата

Ако не се страхувате от напълняване, можете да ядете с хляб. Препоръчвам Бонус в зелена опаковка (трите дълги филии). Предполагам, че бял препечен също ще стои добре. Може и малко маслинки. Напитка? Вероятно ще му приляга айрян.

Бон баялдъ!

Ако оцелееш след като изпробваш рецептата, , гласувай за мен.

]]> http://lotlorien.wordpress.com/?p=92 Wed, 30 Apr 2008 10:10:14 +0000 lotlorien http://lotlorien.wordpress.com/?p=92 Неотдавна ходих до "Пикадили", за да задоволя черната си страст към азиатска храна. Освен рамен-полуфабрикат (наречен от майка "къдрави спагети"), бамбукови корени и други странни на вид неща, се сдобих и с оризови спагети. Приличат на обикновени спагети, през които е минал валяк. Потънаха някъде в шкафа. До днес...

Насред чистенето майка каза "Маги, вземи сготви ония оризови спагети". Шах и мат. Взимам опаковката и там пише, че трябва да се накиснат 3-4 минути във вода и после да се запържат. Нищо повече. Киснах ги 5 минути, не омекнаха. Опитах да ги запържа - залепнаха въпреки маслото. Изкарах малката част, която бях запържила, в една чиния. Опитах ги. Може би след около 3 дена храносмилане, щяха да бъдат разградени напълно...

Предложих на майка алтернативата - да опържа яйца. Йок. Тя огледа полесражението и каза, ще ги сварим като обикновени спагети. Бухна ги в тигана, сложи вода и ги остави да кипнат. Намалих ги после, вариха се, сложихме ги в чинии. Малко сирене и лютеница и те ставаха за ядене. Да им се ненадява човек...

- Няма нужда от меню. Донесете ми една лъжица и една вилица и това е.

Келнерът се учудил, но му донесъл. Клиентът ги помирисал и казал:

- Така... За първо имаме супа от пиле и таратор - за мене таратор, а за второ имаме... пържола и гювеч. Бих искал гювеч.

Келнерът страшно много се учудил, защото онзи познал всичко много точно.

На другия ден отново дошъл този клиент и ситуацията се повторила...

На третия ден, келнерът помолил готвачките да измият приборите много добре, но и този път клиента познал какво има за обяд. На келнера всичко това страшно му писнало и на четвъртия ден отишъл при готвачката и я помолил да си завре един комплект прибори в онази си работа. След това подали този комплект на редовния клиент. Онзи ги мирисал малко по-дълго от обикновеното и казал :

- Значи, телешка супа и мусака, и да поздравиш Мария готвачката от мене, не знаех че работи тука.

Готвя цял живот :) Първият ми опит в кухнята е на шест години - яйчена супа – рецепта от ‘Готварска книга за мъже’, издадена преди над 25 години (впрочем, много хубава книга! Пълна с лесни рецепти, тип "Готвене For Dummies"). Супата завърши безславно, тъй като на шест мерки и теглилки са нещо не съвсем разбираемо и 1 л. вода за мен означаваше една лъжица вода... За да е ясно какво съм сготвила, когато майка и татко се върнаха от работа, ги посрещна тенджера с един пръст гъста маса с неясно съдържание на дъното, с прикрепен на нея етикет: “Яйчена супа!” С времето, разбира се, се научих да се справям значително по-добре в кухнята.

С баба ми начело всички в семейството готвим вкусно и обичаме добре приготвена храна, баща ми също е кулинар и често дава своя принос. Интересно е да се наблюдава как здравословната кухня става все по-силна през поколенията: баба ми готви с много мазнина и запръжки; майка ми – умерено, аз почти не ползвам мазнина и предпочитам задушаване пред пържене. Предполагам, че след някоя и друга година дъщеря ми ще готви още по-здравословно от мен.

И тъй, стига празнословие, на вашето внимание няколко от често приготвяните ми рецепти (но не всички са 'здравословни', все пак човек трябва отнякъде да качва излишни кила, които после да пустосва и да се опитва да топи във фитнеса). Ще забележите, че определено залагам на манджи, които се приготвят бързо, лесно и желателно - без активно мое участие :lol:

Морковени пръчици
3-4 средни моркова
сок от един лимон

Морковите се измиват и обелват и се нарязват на тънки пръчици (може да се разполовят за по-удобен размер). Подреждат се в чаша и се поливат с лимоновия сок; може да се оставят да престоят 10-20 минути преди поднасяне. Добра разядка за ордьовър и много подходяща за деца.

Зелена салата с риба тон
1 голяма зелена салата (маруля, нали)
½-1 среден лимон (според това колко носите на кисело)
1 консерва риба тон 180-250 гр. (филе в собствен сос)
сол, зехтин

Салатата се измива и накъсва (с голи ръце, да, не се реже) на средно ситно. Лимонът се измива, нарязва на шайби, а всяка шайба - на малки кубчета, и се добавя към салатата. Рибата тон се отцежда от соса и се слага при останалите. Подправя се със сол и зехтин и се разбърква. По желание може да се добави кисело мляко за сос, зелени маслини, царевица, а също - варени яйца, нарязани на кубчета.

Супа с топено сирене
1 литър! вода
2 картофа
2 средни моркова
1 зелена и 1 червена чушка
2 домата
150 гр топено сирене
½ връзка пресен лук
½ връзка магданоз
сол на вкус

Зеленчуците се измиват, почистват, обелват и нарязват на малки кубчета. Слагат се във врящата вода и се варят до готовност. Няколко минути преди да се свали от огъня, към супата се добавя нарязаното на кубчета топено сирене и се разбърква, докато се разтопи. Котлонът се изключва и към супата се добавя нарязаният на ситно магданоз.

Пилешки пържолетки с лук
600 гр пилешки филета от бяло месо без кожа
2 лимона
2 глави лук

Приготовление:
Филенцата се начукват добре с чука за месо (дори да се пробият, няма значение, да са начукани много тънко). Изцеждат се лимоните. Лукът се нарязва на шайби. Нареждат се в кутия или купа - пласт лук, пласт филе, лук, филе, завършва се с лук. Залива се с лимоновия сок, така че да ги покрие, покрива се с капак или фолио и се оставя да престои в хладилник 3-4 часа.
Загрява се малко олио/зехтин в тиган с дебело дъно (чугунен или пък тип скара, от онези с ребрата по дъното) и леко наръсените със сол и пипер пържолетки се опържват по няколко минути от всяка страна, като повечето от лука се маха, за да не загори. Накрая останалия лук и лимонов сок се слагат в тигана, леко да заври, за да омекне лукът, и се поливат пържолетките отново.
Самото пържене отнема към 15 минути, стават супер крехки и вкусни. Вървят с всякаква гарнитура - картофи, пюре, зеленчуци, ориз...

Или пък

Булгур с месо
1 гл. лук
300 гр домати (от консерва или настъргани пресни)
1 ч.ч. булгур
пилешко (300 гр и повече)
зеленчуци по желание (гъби, чушки или сезонни зеленчуци)

Лукът се нарязва на средно ситно и се задушава (може с малко вода, вместо мазнина, за здравословните). Добавя се булгурът и се запържва леко също (това е по желание). Слагат се доматите, после 3 ч.ч. вода, подправки - вегета, сол, пипер, гьозум, къри, куркума или каквото ви е по вкуса. Оставя се да ври похлупено. Предварително свареното пилешко месо се порционира или се прави на хапки, по желание. Когато водата поизври, се добавя и всичко се вари до готовност.
Ястието може да се запече на фурна. (Може и изцяло във фурна да се сготви)

За протокола, булгурът бива пшеничен и оризов. Същата рецепта става удачна, като булгурът се замени с обикновено жито.

...и понеже толкова манджи трябва да се ядат с нещо тестено,

Пълнозърнести хлебчета
1 1/2 ч.ч. бяло + пълнозърнесто брашно
3-4 с.л. овесени ядки
2-3 с.л. пшенични (или други) трици
2-3 яйца
1 ч.ч. кисело мляко (или прясно)
1 ч.л. равна - сода за хляб
1 ч.ч. сирене натрошено
1-2 щипки сол
½ ч.ч. олио/зехтин
масло
2-3 ч.л. босилек (ако е сушен - 1 - 1½ ч.л.)
2-3 скилидки чесън, нарязан на ситно (по желание)
½ ч.ч. нарязани на парченца маслини (по желание)

Приготвяне:
Яйцата се разбиват. Добавя се киселото (прясното) мляко и се разбърква. Брашното, смесено със содата за хляб се прибавя, също и олиото. Прибавят се овесените ядки, триците и сиренето и отново се разбърква. Слагат се солта и маслините. С намазнени ръце от лепкавото тесто се оформят малки кръгли хлебчета, които се нареждат в намазнена тава. Отгоре на всяко хлебче се слага малка бучка масло. Може да се поръсят със сусам, слънчоглед и мак по желание. Пече се в предварително загрята фурна на 200-250 *С, докато покафенеят.

Забележка: Между хлебчетата се оставя място, защото се разливат и набухват. Пробват се с дървена клечка дали са опечени, защото пълнозърнестото брашно си е тъмно, и е по-трудно да се прецени кога са готови.

За десерт бройте Death by Chocolate, бездруго рядко правя десерти.

Пу да гонят Бисквитки с крем, която няма как да не готви вкусни неща, Деничеро, която без съмнение ще напише някоя силношоколадовокалорична рецепта, Василена, която ще неутрализира Деничеро с някоя много здравословна рецепта, и Поли, която се нядявам да каже някоя забавна лятна салата :D

Затова пък на света има "любезни помощници", пълни с незнайни съставчици :) Рекламират ги като полезни, но всъщност съдържат в себе си цялата Менделеева таблица. Хммм, разглеждам внимателно опаковката, която току-що се канех да изхвърля...Така... Я, колко много съставки има в този сос за една обикновена кавърма? Мисля че изсушените зеленчуци са най-полезни в цялата работа. Всичко останало са: овкусители, картофено нишесте, странни аромати и някакви неща, дето не ги разбирам - като "хидролизиран растителен протеин". Добре де, спирам да чета! Важното е после да стане вкусно! Кой в днешно време мисли за съставките на това, което яде?

Някъде бях чула, че подправките и разтворимите супи на "Maggi" били много полезни. Но това май беше в репортаж по руската телевизия ОРТ, а на тях човек не знае кога да вярва и кога - не... Факт е, че супите на Мама/ Баба Маги са спасявали не един студент. Мен и бившата ми съквартирантка Ваня например. Колко такива супи сме забърквали в единствената ни скромна тенджерка на единственото ни още по-скромно котлонче, докато цялата стая не се изпълни с "ароматния", но и "всепроникващ" мирис на "пролетна зеленчукова" или "френска пролетна", а може би всъщност "пилешка с фиде" :) Като споменах "пилешка"... Само момент- да нагледам пилешката кавърма, която правя за пръв път в скромната си готварска практика. Съвет от мен - НИКОГА не започвайте да пишете в блога си, докато готвите. Вероятността да не се справите и с едното, и с другото, е голяма! Дааа, аз само малко съм позагорила манджата, но фиксът на "Maggi" със сигурност ще оправи моите поразии :) Нали според рекламата е вълшебен?

Как ли би се възмутила баба ми, ако знаеше как готвят нейните две "женски внучета" - аз и братовчедка ми? Използваме с гордост всички готови подправки, фиксове, сосове и тем подобни! Навремето баба ставаше в шест, за да приготви навреме (тоест за обяд) благинки като пиле с ориз (ама по бабината рецепта, не е просто пиле с ориз, а... истинска магия;) или каша с пиле. И досега не знам рецептите на тези нейни кулинарни чудеса. Най-възхвалявано беше зелето със свинско, което дори и аз понякога ядях.

Дааа, баба готвеше по няколко часа и с внимание към всеки продукт. Днес "Маги" прави от всички жени кулинарни богини. Всъщност голям плюс е, че са написали рецептите на гърба на пакетчето с фикса. Някои не сме природни руси, но все пак имаме нужда от упътване :) Особено в кухнята :)

И все си мисля, че точно там тайни не бива да има...

Искам да споделя тази радост, за да има и за другите.

Вземате една чаша ориз. Но не какъв да е. Най-малкото трябва да е бланширан, за да не слепне. Хубаво би било да е по-качествен, продълговати зрънца, но чак Басмати, смятам, не е задължително. Слагате чаша и половина вода да заври. След това посолете леко и сипете ориза - да изпие водата до капчица. В края на пиенето, ще са нужни доста сили за бъркане /за да не залепне/ - ако имате под ръка мъж, брат, син ... осигурете си подкрепления.  После загрявате в най-добрия си по-дълбок тиган 6 сл олио или зехтин. Мазнината да е на границата на изкипяването - сипнете ориза и се скрийте под масата - малко пръска в първите минути. След разбъркването на ориза, изчакайте 10тина мин и прибавете 2 нарязани на едро глави лук. След малко - колкото да поомекне лучеца, изсипипете при компанията и чаша накъсано на ивички сварено месо. Опита сочи, че превъзгоден е вкуса с пилешко. Ако имате желание експериментирайте, но послушайте моя съвет. Няма да сбъркате. Като се омесят миризмите е ред на черния пипер. Предполагам за личното си домакинство залагате на добри марки и не купувате подправки в прозрачни пликчета. Аз поне се старая - отдавна не ми се се случвало да изсипвам половин пакет пипер, за да се усети вкуса.

Като разбъркате добре, ловко заливате с 2 разбити почти на пяна яйца и много усилено продължавате да бъркате. Махате съда от котлона, поръсвате с къри /по-пикантно - по-вкусно/. Добавяте сока на 1/2 лимон.

Аз лично имам няколко чифта пръчици за хранене, който вадя само за това ястие.

Всичко започна, когато се се задълбочих в едни готварски форуми. То не бяха манджи, то не би десерти, то стигнахме до мъфините.  Гледам по пет шест теми - за формички, за хартийки, за вариации - сладки, солени. Омаих се, зави ми се свят и като уважаваща се кулинарка пристъпих към действие.

Някак си така се получи, че все не стигах до момента да си купя форми. Правех едни бегли опити с чаши, но .. не беше същото. В един момент прекрасен, моята скъпа свекърва /дебнала ме тайно да не взема да проявя храброст и да си купя/ ми подари заветната форма. Е, не беше силиконова, но обещаваше да си върши работата. Пък и аз такава предпочитах. :D

Първият опит беше безобразен. Треперех да не объркам нещо и, някак си, в калабалъка, забравих да сложа втората чаша брашно. Такъв страх беше - строги указания: първо сухите, после мокрите съставки, в никакъв случай дълго бъркане. Съпикясах се, както казва баба ми. Е, изядоха се. Малко тънички, но вкусни. Да не забравя - бях прекалила и с розмарина, та цялата къща ухаеше на френски /те там май най-много си го ползват, според мен/.  Тавата измих, мъфини не останаха, но сдъвканото самочувствие и амбиция стигнаха висоти, за разлика от плоските кексчета.

Днес решително /след 2-3 дена емоционална подготовка/ пристъпих към формата. Плюх в пазвата и каквото ще да става, започнах.  Тестото стана гъсто, насипах го и  - ей  къде са отгоре.

Рецептата, чийто автор не запомних /извинете/, но четох в Готварски рецепти - БГ Мамма форуми:

Мъфини със сирене и маслини

сухо: 70 гр обезкостени маслини /към сухите е, не се чудете/, 250 гр брашно,  розмарин - ако не сте любител, сложете щипка-две , оригинала е 1 сл, сол, черен пипер 2 и 1/2 чл бакпулвер 1/2 чл сода бикарбонат

мокро: около 150 гр /или на вкус/ сирене, 1 яйце, 80 мл зехтин, 300 гр кисело мляко

Преди да почнете да бъркате, пуснете си фурната да се топли - 180 градуса. Формата подгответе, като я намажете с мазнина. Много удобно е да имате четка подръка - хем пести материал, хем не се цапате, хем хубаво омазвате гнездата.  Нарязвате маслините - аз лично ги предпочитам по-едро, но сина е решил, че са силно отровни и прекалено отвратителни за ядене и е необходимо да ги маскирам, та режа на трохички. Известно е, че съдържат йод и куп други полезности, а ние сме за здравословието. 

В една купа се смесват сухите, в друга мокрите съставки.  Лично аз, стигнах до мнението, че е по-добър резултата, когато мокрото се сипе при сухото. Разбърква се добре - да не остане брашно, но по-чевръсто, с виличка. Уверено и спокойно, без излишно разтъкаване. След това с една лъжица се разсипва из формата. Аз предпочитам да бодна по сирене най отгоре , а част от него слагам в тестото/. В оригинала се сипва малко тесто, после бучка, после пак тесто и отгоре се поръсва с натрошено сирене. Може да се поръси и със сусам. Изпичат се за около 25-30 мин.

Надявам се да се забавлявате като мен.

Един прекрасен ден се сетих, че новият грил-тиган е идеален за едни пържолки.

Малко предистория - имаме един близък, колоритен братовчед. Той е ловец, но не рибар, има тънък вкус към месата, добър дресьор на кучета и ветеринар. А освен това експериментира с невероятен усет в кулинарията и има такива попадения, че биха разколебали дори заклет вегетарианец. И това е само едната част от колорита.

Та по личните му указания имам следната рецепта: 

Извадих месото и го размразявах нежно цял ден.

Разбира се, чудесно щеше да имах свежо, но маринатата, която ще опиша, може да съживи и най-замръзналото ирландско :) . 

Някъде четох, че месото не бива да се начуква. Остава свежо и ако се пече на скара има превъзходен вкус. Верно е.

В по-дълбока тава, изсипах пържолите, наръсих ги с шарен пипер и зехтин. Най-важната съставка е обикновена доматена салца. За да не стане много остро кисело е нужно пюрето да се подслади. Аз лично сложих и малко пюре от смлени червени чушки. В случай, че не ви се занимава, но ако все пак ви се ще - купете си обикновена лютеница.

Добре намазано, месото си взема необходимото най-малко един час. Колкото повече, толкова повече.

А после - една хубава скара или един нов грил-тиган /благодаря ти мило - знаеш в какво да превърнеш мечтите/,  по 2-3 минутки на страна.

Хвърлете нежто зелено, росно стръкче магданоз върху пържолките в чинията и сервирайте.

Благодаря ти Мите!  

Защо вкусът ми реагира така? Защо една гола вода с фиде ми се струва вкусна? Отговорът е много прост: защото в бульона има мононатриев глутамат (monosodium glutamate, MSG).

Какво е мононатриевият глутамат? Той представлява бял прах, без вкус и мирис, който казва на рецепторите ни, че дадена храна е вкусна – дори да не е такава. Официалната версия е, че не създава вкусови и ароматични качества на храната, но усилва и подпомага изразителността на съставките й. Неофициалната? Подлъгва вкуса ни, като въздейства директно на централната нервна система и му казва, че нещо е вкусно, независимо от реалните му вкусови качества без добавен мононатриев глутамат.

Не мога да скрия, че имам големи резерви към глутамата. Ако храната беше приготвена толкова вкусно, нямаше да има нужда да го добавяш вътре, нали?

Мононатриевият глутамат е официално одобрен от FDA за безопасна ‘добавка’; в България няма регулация, която да подсказва нещо за или против него. По етикетите може да се види упоменат глутаматът (Е 621 – Е 623), но може и да пише само неясното ‘овкусители’ и ‘подобрители’ (продуктът не е достатъчно качествен сам по себе си и го подобряваш така?!) Широко се употребява не само в китайските ресторанти, но и във всякакви други храни за домашна употреба: сухи бульони, готови супи, готови спагети, чипсове, кубети, брускети, бейк ролс, готови смесени подправки, ‘малки тайни’ и т.н.

Какъв е проблемът с МНГ? Въпреки официалното становище на FDA и организацията ‘Глутамат’, МНГ има много противници. Приет в по-големи количества, мононатриевият глутамат се смята за причинител на киселини в стомаха, гадене, световъртеж, сърцебиене и астма. Лабораторни изследвания показват връзка между прием на глутамат и развитие на глаукома и затлъстяване. Не на последно място – не ми е приятно нещо да подлъгва вкуса ми и да му казва кое е вкусно.

Мононатриевият глутамат има и леко пристрастяващо действие. Който започне да яде храни с МНГ, скоро открива, че те изглеждат много по-вкусни, докато храни, приготвени без него, са леко блудкави за небцето; съответно започва да употребява МНГ като практика. Направих следния експеримент: когато започнах да чета повече за глутамата и реших, че не е нещо, от което се нуждая чак толкова, спрях употребата му за известно време. След това забелязах, че още с първата хапка на някоя храна усещам присъствието на МНГ в нея. Преоткрих наново вкусната храна, приготвена само с обикновени подправки. Толкова по въпроса за вкуса.

Вместо вегета започнах да взимам натурален сушен зеленчуков микс – различните фирми го произвеждат под разни описания – от зеленчуци за супа до сушени зеленчуци. Вътре по същество има: чушки, моркови, лук, целина и зелени подправки. Опаковани са в малки прозрачни пликчета, цената е 0,30-0,40 лв. (Има и варианти на сушените зеленчуци с добавена сол и мононатриев глутамат, затова винаги чета етикетите.) Подхождат на почти всичко – от супа до манджа – и дават истински, неподправен добър вкус. Безумна е идеята да дадеш пари за разтворим пилешки бульон, с който да овкусиш домашно приготвената си пилешка супа.

Не съм светица. Понякога ползвам супи полуфабрикати, но рядко и с резерви. Когато купувам чипс и бейк ролс, избирам най-простия вариант със сол, защото в него не се съдържа глутамат. Доколкото ми е възможно, се старая в менюто на семейството и особено в това на детето да няма мононатриев глутамат и изобщо – опитвам се да я храня възможно най-здравословно с истински продукти, за да пази добър спомен след двадесет години, когато всичко ще е пластмаса с вкус на пиле...

Харесваш? Гласувай: http://svejo.net/home/link_summary/24396

Препратки:
Мононатриев глутамат в Уикипедия (Бг); Опасен ли е МНГ в Уикипедия (En)
Безопасен ли е МНГ? от Mayo Clinic (En)
Мнения за МНГ в розали.ком (Бг)
Опасни добавки: бглог, Общност Здраве и красота (Бг)

След това встъпително стихче (има ли дума "стихче"?), дойде ред и да ви кажа за какво иде реч. Стига съм ви държал под напрежение, виждам вече как сте се изчервили и тръпнете в очакване какво ще ви кажа. А то е, че:

Аз съм жена!
Не бе, не съм, ама ако бях, щях сигурно да съм голяма курва. Ноооо... това е друга тема. Вие харесвате ли курви? Както и да е... И все пак?

Това, което иска да ви кажа, е, че преди малко си сготвих. Сам. Без майтап.

А? Нещо да имате да ми кажете сега, а? Вече не сте толкова тежки, за колкото се имахте преди да почнете да четете това, нали? Ама на мен така ми харесва, всичко да си идва на мястото рано или късно! Повече никой да не си помисля дори, че не мога да готвя. Може жалкото ми подобие на личност да не става за нищо друго и мизерното ми съществувание да е опорочено от огромната глупост, с която съм надарен още от моето рождение, но сега вече знам, напук на Яворов - "...защо съм аз на този свят роден"... ето защо - да готвя! Дори малко се позамислих, дали да пиша това, което пиша, защото със сигурност ще взема цялата аудитория на кулинарния блог, за което искрено им се извинявам. Бизнес, братче, знаеш как е. Аз, макар да имам иначе добро сърце, понякога, както сега, мога да бъда особено жесток!

А ето и самото ми произведение. То носи гръмкото име "Телешко със сол" и е по оригинална моя рецепта "Ала Паро".

Преди да премина към същинската част, ще ви кажа още някои неща, щото 1. да ви подържа още малко в напрежение и 2. щото блогът си е мой и ще си правя кв'ото си искам. Проблем? Нещо с белото на окото ли ме погледна бе, лайнар?

Така. Продължаваме.

Напоследък се размислих за това, какво ям и стигнах до заключението, че съм тръгнал по грешен път. Тая оферта с пилешкото не звучи много добре, щото ме съмняват качествата на това месо. Виж, ако е домашно - ок, ама не е. Там е проблемът. Не мога да си представя, че едно яйце, след като се излюпи и от него излезе пиленце(а може и кученце, кой е казал, че винаги пиленце трябва да излиза!) и като минат 10 дена, прекарани на системи в някоя клетка и - ОП! Ето ти тлъсто пиле, тежащо 15 кг без перушината. Смятай "копеле" с к'ви химии и секви лайна ги тъпчат, че да ги изкарат толкова бързо на пазара. Та общо взето това ме накара да се пооткажа от пилешкото, а и цената му скочи толкова, че то е по - евтино да си взимаш теле да ядеш. А и в телешкото има креатин. А и е богато на червени кръвни телца. А и те поне за 10 дена не могат да пораснат с 120 кг. Или могат?

И ето сега дойде моментът, ако още ме търпиш и четеш, да ти покажа върхът в кулинарията. Първо показвам тези снимки:

:) :)

Това е пържолата, преди да я тресна на тигана, полят с малко зехтин. Нейни снимки в готово състояние нямам, щото бях прекалено гладен, за да я снимам.

Необходими продукти:
(Чети внимателно и повтори няколко пъти, за да запомниш добре)

1. Телешко месо
2. Сол

Начин на приготвяне:
(Тук важи същото)

1.Слагате месото на дъска. Начуквате го едно хубаво. Имам предвид с чук бе, извратеняк такъв! (Тук пауза. Използваш я за да си дигнеш гащите.) А така.
2. Слагаш месото (ударението на "е") на тигана.
3. Чакаш известно време ( е не знам колко точно) и го махаш от тигана.
4. Тази точка е от изключителна важност. Поръсваш със сол. Иначе просто няма да ти се получи по рецепта и няма да ядеш "Ала Паро", а просто една мизерна, лишена от всякакви подправки, пържола.

Ако не знаете как точно се извършва точка 1., няма проблем, ще ви кажа. Е на - гледай:

[googlevideo=http://video.google.com/videoplay?docid=4184295926567943745&hl=en]

Ами това е. С вас бях аз. За всякакви въпроси и неяснотии по приготвянето на този специалитет -> коментирайте

Все пак не е задължително на всеки да му се отдава да готви, като на мен... То или го можеш, като мен, или не. Не е срамно да не знаеш, а да питаш.

P.S. Очаквайте да ви обясня как пея + видео материал. Чао

Обичам да си купувам списания за кулинария, чета ги с интерес, понякога дори пробвам някоя рецепта, която особено ми е харесала. През декември си купих ново списание за готварство: Good Food.

Вътре намерих 107 рецепти – голяма част от тях с коледна тематика, разбираемо, предвид месеца на излизане на пилотния брой. Още имаше: малко лайфстайл (чудесна българска дума), здраве (включително ревю на козметика), интеревюта с разни известни хора, интериори (за кухня), няколко забавни статии за домакинстването (сърцето ми е с вас, сестри мои, не обичащи да мият чинии!), предложения за подаръци, материали за спорт&хранене и фън шуй за дома.

Рецептите в списанието са интересни, общо взето лесно изпълними и добре обяснени; към тях има легенда за време за приготвяне, степен на трудност и доколко са здравословни; липсва само приблизителна цена.

Вниманието ми беше силно привлечено от менюто за новогодишно парти с азиатски рецепти (предполагаемо, достатъчно побългарени, за да може човек да намери всички продукти, но не дотам, че да загубят оригиналния си

вкус). Определено ми харесаха и ще изпълня 9/10 от менюто на следващото си гости. Ето ревю: сусамови рулца с телешко, шишчета от риба тон със сос Терияки, лесно суши със сьомга, цитрусови спагети по японски, хрупкава салата с краставици и репички, пикантна зелена салата.

В заключение: списание Good Food ми хареса и ще продължа да го купувам (особено ако го намирам не само в ‘Хеликон’, но и по РЕП-овете).

www.GoodFood.bg 3,50 лв/бр

Имам двама приятели, по професия готвачи. Приятни хора са. Опитват се да бъдат прецизни в работата си, а в кухнята са като фурии! Когато си говоря с готвач за работното му място, разбирам че има физическо натоварване. Покрай това и психическото напрежение си казва думата, когато става въпрос за брой ястия и крайни срокове. Питам майстора "Защо не напуснеш?" Отговора се чете в очите: " Обичам да готвя!".

Аз не съм такъв...ОК признавам си без бой - мързи ме. Като си помисля, че има планиране, пазаруване, разопаковане, почистване, подготовка, термична обработка, приготовление за маса, сервиране, отсервиране, миене на съдове - направо ме домързява. Губя всякакво желание да се проявявам в кухнята! Дайте ми само ЯДЕНЕ. Точка. Консуматорското ми мислене надделява.

От време на време се случва нещо, което да ме разбута от комфорта ми...И това не е мъчение, а събитие интригуващо моята фантазия, сетива и най-вече ... стомах.

Такова събитие е "Бон апети" с Иван Звездев. Приветливия водещ с такава лекота обяснява ориз по тайландски, че дори и "гастрономен инвалид" като мен разбира техниката. Не само това... дълбоко нещо в мен проблясва " Аз мога да сготвя това!"

Последното кулинарно събуждане дойде след като гледах "Рататуй". Отварям скоба (наех го на DVD, защото вярвам, че гениалния труд на хората от Pixar трябва да бъде възнаграден, а не просто "изконсумиран") затварям скобата. Анимационното филмче ме предизвика да се замисля за човешките възможности. Една от застъпените идеи бе " Всеки може да готви." Стига да желае това.

Личност, която силно желае нещо, тя също се интересува. Дали ще е рисуване, парапланеризъм, архитектура, спорт, писателска дейност (включително блог), танци или готварство няма значение. Ако човек желае да е добър в дадена сфера, той/тя ще хвърли кански усилия (и средства) за постигане на успех. Затова имаме върхови постижения.

Затова използваме самолети след хиляди опити на братята Райт. Затова използваме електричество след постоянството на италианския изпитател Волта в направата на батерия. Затова е покорен Еверест, след като Сър Едмънд Хилари последвал мечтите си.

И така моят призив е да не спираме да мечтаем. Да не спираме да се интересуваме. Да не спираме да опитваме. Само така можем да вървим напред.

Подзаглавие: "Никаква домакиня не си!"

* * *

Хм. Чета днес едни текстове и се треса ритмично и почти истерично на стола, с една ръка на устата... понеже, благоприличието изискваше да не се изхиля точно в онзи момент. Щото, аз нали все пак съм една възпитана млада дама, макар и да ми харесва да псувам, а когато пия бира - и да се оригвам. Колкото по-шумно, толкова повече се кефя. Това, разбира се, в присъствието на тесен кръг от точно определени хора.

Мисълта ми беше за яйцата.

По едно време и аз нямах никаква представа, че трябва да ги счупиш, преди да ги опържиш! Ми откъде да знам?! В годината и половина, когато живях сама, дори не си направих труда да взема котлончето, което наш’те се опитваха да ми пробутат. Не помня какво съм яла тогава, и дали съм яла изобщо. Поне в къщи май не съм.

След това дойде Мони. Поклон, ебаси, колко дълбок поклон и ебаааси респекта! Абе Мони, къде се научи да ги прайш тея работи? Така в Джими’с (не ве, не живеех в сладоледената къща, а при Джими) се появи един котлон, а Мони започна да ми прави много яки работи. Мони, заради тебе някой ден може да стана прасе, знаеш ли?!?

После се преместихме, а Мони не спираше да дудне за печка и да ми бучи, че било много важно. „За кво по дяволите ни е печка бе Мониче, кръчмата е долу?”, „Абе няма всеки ден да им ям боклуците, ше си имаме печка, мило!”. И вместо това поръчах пералня, а той каза „ооо така ли”, и на следващия ден едни пичове с гащеризони цъфнаха с една печка и казаха „10 лева на етаж”. Бахти наглите. 
При нас нещата стават предимно на инат, защото обикновено нямаме кинти. Но щом трябваше да се прави на пук, се намери начин и за два дни се обзаведохме с тези така важни домакински уреди, които аз почти не пипнах в последствие. Само първите 2 дена им се радвах. Толкова.

А Мони е пич, но повече нищо хубаво няма да казвам за него, защото винаги, ама винаги, точно когато го похваля, дори и да не знае, че съм го похвалила, извършва някаква зверска мега-свинщина. За това повече никви такива. Само гърч и критики. Ебаси. Мони, повече никога няма да казвам, че си пич.

Веднъж се мръщех и се оплаках на една приятелка: „Гледай как ми е защипал ризата на простора, точно по средата - следа от щипка, ебаси!”. Приятелката ми се опули, помислих, че се е задавила с кафето и я фраснах няколко пъти зверски по гърба. А тя изстена „Ама той простира???”. Оттогава спрях и да мрънкам. Няма да го хваля, но няма и да го упреквам повече. 

И пак се отколних, трябваше да става дума за яйцата.

Ами, няма никакви яйца. Преди май съм правила яйца на очи, бъркани яйца, варени яйца, и така нататък. И пържени картофи. И салатка, и сандвичи. До тук май се изчерпваше целият ми репертоар. Ебаси жената, ще кажете. Откакто познавам Мони, вече нямам никакъв репертоар.

Веднъж реших най-тъжествено да сготвя спагети. Тъкмо стигнах до момента, в който спагетите завират, и започнах да се почесвам по главата в чудене каква плънка да измисля, и дали и как трябва да я сготвя, Мони дойде да „помага”. За три минути толкова ме ядоса, че си изгорих пръста с нажежения капак на тенджерата и изхвърчах от кухнята с писъци и рев. Повече не стъпих там. Това беше преди две години.  

Дочувам, че там, се развила всякаква флора и фауна... не знам...

Добре, че наскоро пак се преместихме.