гняв &laquo; WordPress.com Tag Feed http://wordpress.com/tag/гняв/ Feed of posts on WordPress.com tagged "гняв" Fri, 05 Sep 2008 04:30:44 +0000 http://wordpress.com/tags/ en <![CDATA[Anger diaries.]]> http://starpubcrash.wordpress.com/?p=6 Thu, 10 Apr 2008 11:45:02 +0000 The one,but not for real... http://starpubcrash.wordpress.com/?p=6 или Дневниците на едно недоволство:




Гледаш- малки, цъкнеш- големи. Да не повярва човек чак ;_)

]]> <![CDATA[седящи трупове!]]> http://egasimus.wordpress.com/2008/01/13/trup/ Sun, 13 Jan 2008 10:25:47 +0000 egasimus http://egasimus.wordpress.com/2008/01/13/trup/ представете си един хуманоид ("човек" не обичам да казвам, "индивид" е неуместно). външният му вид е лесен за отгатване. характерна негова черта е, че всъщност не съществува, но успешно убеждава хората в обратното. на техен гръб. и тва е единственото нещо, в което може да ги убеди, тъй като методите му се състоят главно в повтаряне на несвързани фрази и обвинителни погледи.

по няква забавна ирония на съдбата ей такъв убитак ми е баща. със смях бих излял неговата кръв от вените си.

тва е. повече няма и не може да има.

а вчера беше толкова прекрасен ден... видях искрици светлина. не смятам да позволявам на някво зомби да ми ги отнеме, да ми отнеме това, за което съм се борил през последната година...

]]> <![CDATA[...]]> http://mrvl.wordpress.com/2007/07/31/45/ Tue, 31 Jul 2007 15:18:47 +0000 mrvl http://mrvl.wordpress.com/2007/07/31/45/ ФИЛМА СВЪРШИ!

]]> <![CDATA[какво искам]]> http://mrvl.wordpress.com/2007/06/14/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bc/ Thu, 14 Jun 2007 13:37:09 +0000 mrvl http://mrvl.wordpress.com/2007/06/14/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bc/ Какво искам ли? Според теб какво искам? Искам една хубава хотелска стая. Да спя на меки чаршафи. Вкусна храна. Уестърни с Клинт Истууд...

Ето това искам!

]]> <![CDATA[джуджето от черната дупка]]> http://mrvl.wordpress.com/2007/05/18/%d0%b4%d0%b6%d1%83%d0%b4%d0%b6%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%82-%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b4%d1%83%d0%bf%d0%ba%d0%b0/ Fri, 18 May 2007 12:27:47 +0000 mrvl http://mrvl.wordpress.com/2007/05/18/%d0%b4%d0%b6%d1%83%d0%b4%d0%b6%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%82-%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b4%d1%83%d0%bf%d0%ba%d0%b0/ днес

Сънувам странен сън.
Губят ми се моменти от снощи. Може би е за добро..
Навън вали.
Даваме си почивка един от друг.
Скоро пак ще заспя!

вчера

Цял ден се чувствам като в лабиринт, не зная какво да правя и накрая си го изкарвам на нея, без да има някаква вина… Съжалявам.
Зле ми е и пътувам към вкъщи.
Времето е кофти. Всеки момент ще завали.
Слушам нейната музика и дискретно потропвам с пръсти.
Брускети със сирене, домати и маслини.
Шибана поезия!
Телефонът звъни…

]]> <![CDATA[рекви...кво?]]> http://mrvl.wordpress.com/2007/05/11/%d1%80%d0%b5%d0%ba%d0%b2%d0%b8%d0%ba%d0%b2%d0%be/ Fri, 11 May 2007 12:23:06 +0000 mrvl http://mrvl.wordpress.com/2007/05/11/%d1%80%d0%b5%d0%ba%d0%b2%d0%b8%d0%ba%d0%b2%d0%be/ и все пак свалих плаката на Истински романс...

]]> <![CDATA[реквием]]> http://mrvl.wordpress.com/2007/05/10/%d1%80%d0%b5%d0%ba%d0%b2%d0%b8%d0%b5%d0%bc/ Thu, 10 May 2007 06:37:46 +0000 mrvl http://mrvl.wordpress.com/2007/05/10/%d1%80%d0%b5%d0%ba%d0%b2%d0%b8%d0%b5%d0%bc/ 2:43. Не спя… Гледам стените и тавана в стаята. Трябва да се пребоядисат. Трябва да сваля плакатите на Криминале и Истински романс, стоят от цяла вечност. Въпреки че тоя на Криминале е як. Ума Търман е яка!
Патриша Аркет също… Може и да ги оставя.
Истински романс е култов колкото и Криминале.. е почти. Единствения му недостатък е, че не е режисиран от Тарантино. Кларънс трябваше да умре! Да, знам че не го заслужава, но просто трябваше!

Миналата вечер Джими цъфна в нас пиян на кирка… Приятелката му го зарязала. Всички жени са кучки… всички освен майка ми. Тя е светица!
Обмислям дали да не стана педал.. ама нещо не ме кефи, цялата им философия и начин на поведение. Всички педали са лицемери. Е, поне изглеждат щастливи.
Като се замисля, то май всички хора са лицемери, т’ва прави ли ги педали?! Може би, но в добрия смисъл на думата.
Аз… дори и ти който четеш това, елементарен си, разбираш ли!
Джими разбира се е пич! Недодялан, безхарактерен глупак но все пак пич.

Джими ме запозна с Надя!

Преди десетина дни. Бяхме в “Строежа” и обръщахме солидни количества ром.
Напоследък се чувствам като във филм на Линч. И мисля, че това ме радва…
Радва лицемерното и егоистично копеле, в което съм се превърнал.
Радва и Надя.
Надя е от онзи тип жени, чукащи се с почти всеки който им предложи малко разбиране и подкрепа. Тя знае, че всички просто искат да се възползват от нея и моментното и състояние.
Знае и и харесва!
Въпреки всичко аз я ценя точно такава - арогантна, надута, предизвикателна и надменна.
Тя също…

Надя мрази киното, защото знае, че няма нищо общо с действителността.
Мрази и поезията, защото според нея това е заобиколен начин да накараш някой да се чука с теб.
Не знам. Може би е права.
Помня, че ми спомена, че иска да изживее живота си като в Мечтатели на Бертолучи… Разбирам я. И аз искам.
Преди няколко дни си говорихме с нея за любовта и двамата стигнахме до извода, че любовта си е ебала майката. Разказа ми за бившия и който постоянно я е бил, а тя продължавала да го обича… докато един ден не умрял от свръхдоза. Любовта е кучка!

Искаше ми се всичко да е един тъп филм, в края на който всичко завършва с един голям и мазен хепи енд, но уви… Тя умира. Надя е обладана е от демон. И името на този демон е Хероин.
Въпреки всичко тя се шегува и ми казва “Е след като знаеш всичко това, не се ли чувстваш като в шибания Трейнспотинг?! Някой ден може да направиш филм за това.”
Едва ли, мисля си аз…

]]> <![CDATA["Faubourg Saint-Denis"]]> http://mrvl.wordpress.com/2007/05/08/5/ Tue, 08 May 2007 08:20:49 +0000 mrvl http://mrvl.wordpress.com/2007/05/08/5/ “Слушай. Понякога, живота изисква промени. Като сезоните…Имахме прекрасна пролет, но лятото свърши…и пропуснахме есента…И сега, изведнъж настана студ, такъв студ, че всичко замръзна… и нашата любов заспа.И снега, изведнъж покри всичко.А ако заспиш на снега, не усещаш как идва смърта.

Пази се!”

Франсин…

Помня го точно. Беше 15-и май. Беше късна пролет и се бяха събрали дъждовни облаци. И ти крещеше. Ти напусна Бостън и се премести в Париж. В малък апартамент на улица Фаборг, в Сен Дени.

Показах ти квартала, баровете, училището ми. Запознах те с приятелите ми. С родителите ми. Слушах те, докато репетираше. Слушах твоето пеене, твоите надежди. Твоите желания. Слушах твоята музика. И ти слушаше моята. Слушаше моя италиански, немски, руски. Дадох ти уолкмен, а ти на мен възглавница.

И един ден, ти ме целуна. Времето спря.И всичко изглеждаше толкова лесно, толкова просто. Толкова волно. Толкова ново, толкова уникално.

Ходихме на кино. Ходихме на танци. Пазаряхме. Смеехме се. Ти плачеше. Плувахме, пушехме. Бръснехме се. От време на време ти крещеше. Без причина. Някога с причина. Да, някога основателно.

Изпращах те до консерваторията. Учех за изпити. Слушах твоето пеене, твоите надежди. Твоите желания. Слушах твоята музика. И ти слушаше моята. Бяхме много близки. Много близки. Безкрайно близки. Ходехме на кино. Плувахме. Смеехме се заедно. Крещяхме. Някога с причина. Някога без. Времето беше спряло. Времето препускаше. Изпращах те до консерваторията. Учех за изпити. Ти ме слушаше как говоря на италиански, немски, руски, френски. Учех за изпити. Ти крещеше. Понякога основателно.

Времето спря без причина.

Ти крещеше. Без причина.

Аз учех за изпити.

Изпити, изпити, изпити…

Времето спря.

Ти крещеше. Ти крещеше, крещеше…

Ходех на кино.

Прости ми, Франсин.

]]>