НЕВЪЗМОЖНО Е САМО СИЛНА ДУМА, ИЗПОЛЗВАНА ОТ СЛАБИ ХОРА, НАМИРАЩИ ЗА ПО-ЛЕСНО ДА ЖИВЕЯТ В СВЕТА, КОЙТО ИМ Е ОТРЕДЕН, ВМЕСТО ДА ОТКРИЯТ СИЛАТА В СЕБЕ СИ ДА ГО ПРОМЕНЯТ.

НЕВЪЗМОЖНО НЕ Е ФАКТ. ТО Е УБЕЖДЕНИЕ.

НЕВЪЗМОЖНО НЕ Е ТВЪРДЕНИЕ. ТО Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО.

НЕВЪЗМОЖНО Е ОСЪЩЕСТВИМО. НЕВЪЗМОЖНО Е ВРЕМЕННО. НЕВЪЗМОЖНО Е... НИЩО.

И после, твоята Америка е друга. Не е моята, не е Колумбовата, не е дори американската. Тя си е само твоя. Заради това твоите учители са безпомощни да ти я посочат. При най-добро желание те отпращат при своите Америки.

Като приемаш техните учения, ти винаги си съзнавал, че на всяко добре аргументирано “да” съответства еднакво добре аргументирано “не”, че всеки е точно толкова прав, колкото и не е, че всеки принцип и всеки закон, природен или човешки, е толкова верен, колкото и неверен, че всъщност животът е живот, защото всичко съществува точно толкова, колкото и не съществува. И че щастието на вселената е в този океан на естествена относителност, която (връх на природното остроумие) е относителна сама към себе си.

Затова, ако за едного Америка е континент, за другиго може да е песен, за трети може да е блян, за четвърти може да е мъгла - зависи кой какво е открил.

И затова ти искаш всички разстояния да преминат през тебе, всички идеи и събития да бъдат усетени през твоите сетива, сам да преживееш перипетиите на цялото пътуване към откритието, да не знаеш къде си обвързан и с какво си задължен, за да бъдат обезсилени дори собствените ти познания, да бъдеш жив пленник на най-щастливата безотговорност, да си безплътно подвижен, да се прехвърляш от галактика на галактика, все едно дали тя е по-лоша, или е по-добра от предишната, стига да те води към твоята Америка. И дори умишленото ти невежество да се обърне срещу тебе и да те погуби, ще остане чудесното, че си пътувал към твоята Америка - истинска или измислена.

Защото Маркс е едно, Маркуз - друго, а ти - съвсем различно.

(Георги Марков, Литературни есета. София, 1990)

Правиш ли добро,
ще те обвинят в егоизъм и задни мисли.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!

Успееш ли,
ще се сдобиеш с фалшиви приятели
и истински врагове.
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА!

Доброто, което правиш
ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!

Най- големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат убити от най- дребните хора
с най- дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА!

Хората са благосклонни към губещите,
но следват само победителите.
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА!

Каквото си градил с години,
може да се срине само за една нощ.
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА!

Дай на света най-доброто от себе си
и той ще те отритне .
Дай му го , ВЪПРЕКИ ТОВА !

Да се върна на въпроса КАК, един много важен въпрос. Преди него е въпроса ЗАЩО, но няма да пиша за него сега. При осмислянето на това, което правим води до други въпрос (всеки сам ги открива) и започва пътуването. Пътуването към познанието, истинското знание не това, на което учат в училище. Темата е огромна и не е по силите ми. Всичко започна с цитат от „Пророкът” от Кхалил Джирбан "Ако наистина е мъдър, тож няма да те покани в дома на своята мъдрост. А ще те заведе до прага на твоя собствен ум.". Стана въпрос и за едно есе на известен български писател от миналото (не помня името му) „Да откриеш Америка” в него прави аналогия с пътуването на Колумб и откриването на Америка и пътя към познанието. За съжаление го четох отдавна и не си спомням много но ми направи впечатление и казва същото като цитата от „Пророкът”.

На конкурса взема награда в раздела за напреднали, където се явяват само японски филолози. Публиката е била стъписана от уменията му по японски, защото  показва уменията на японски филолог, а същевременно не учи това. Японски той научава в Свищов, където може да се избере като втори език за неговата специалност. Паралелно със страстта към японския език той се представя добре и в академията като заниманията с езика не му пречат дори му помагат в обучението създавайки у него определени качества. Японските преподаватели-доброволци виждайки желанието му да учи езика му помагат безвъзмездно извън работното си време. Така едно хоби – японския език, отваря на Илко вратите към Япония и възможността да продължи образованието си там. Да спечелиш стипендия за Япония е по-трудно отколкото за Америка, но той със сигурност ще отиде там. Няма да приказвам за това как го е постигнал и качествата му. Есето му ще разкрие част от изводите, които е стигнал по пътя към успеха.

По-важното от крайния резултат

От Илко Александров – 2007 г.

Бих желал да ви попитам, дали като деца някога сте редили пъзели? Нареждайки пъзела парче по парче, накрая се получава красива картина. Но след като тя е готова, това няма ли да е една обикновена картина? Всъщност зад нея се крие нещо много по-важно. Това по-важно нещо е самият процес на нейното завършване, вложените усилия, емоции, трудните и забавни моненти. Именно затова мисля, че тези пъзели доста приличат на живота на един човек. В него също по-важен от крайния успех, е пътят към неговото постигане.

Тази година съм 4-ти курс, и всъщност досега главната ми цел в университета беше да завърша. Но сега мисля, че през тези неусетно минали 4 години, не самото завършване е най-важното нещо. По-важни са натрупаните познания по специалността ми, многото приятели и участието в най-различни неща. Едно от тези неща е и обучението ми по Японски език. През миналата година, участвайки в програма за обучение по Японски език, успях да натрупам безценен опит в Япония. Така се сбъдна една моя мечта. Разбира се, това е едно от най-важните преживявания в моя живот. Но всъщност мисля, че има и доста по-важни неща от самото пътуване до Япония. Едно от тях са именно тези 3 години, през които изучавах Японски език и поддържането на мотивацията ми през това време. Също така и никак не лесното му съчетаване с моята специалност Международни Икономически Отношения и докосването до японската култура и многобройните приятели, направени именно благодарение на Японския език - това са част от най-важните неща за мен през това време. Всичко, което съм преживял дотук, това, което съм научил от успехите и неуспехите, именно тези неща изградиха човека, който съм сега.

Хората винаги се стремят към своите мечти и цели. За да ги постигнат, те падат и пак се изправят, продължавайки да вървят към тях с всичка сила. Понякога сме само на крачка от разминаване с успеха. Точно както и пъзелът не може да бъде завършен заради липсата на едно единствено парче. Но, обръщайки се назад осъзнаваме, че не това дали сме успели да постигнем крайната си цел, а хвърлените пот и сълзи са нещото, което е истински важно. Никой не би могъл да ни отнеме опита, който сме натрупали, усилията които сме положили за крайния резултат и нещата, които сме научили в процеса на постигането му. Дори и да не достигнем до желания успех, тези знания винаги могат да бъдат полезни занапред. Ако положим нужните усилия в този процес, и успеем да открием новите, истински стойностни неща в живота, не е ли това най-важното?

1. Защо смяташ, че си успял, че успяваш или че ще успееш? Опиши успеха си.

Защото успеха за мен не е целта, а пътя който извървяваш и това, което научаваш по него. Успеха си не знам какъв ще е но едно знам ще съм доволен от него.

Успеха може да е лъскав или не няма значение. Например теб lyd, учителка може да си успяла, когато се докосваш до децата и намираш език с тях, когато си добра в това, което правиш и това ти носи удоволствие, когато чрез процеса на образование образоваш и себе си за да можеш да учиш другите и т.н. Тоест ти подготвяш успешни ученици но не това прави работата ти успешна, а това, което получаваш от нея (изброените неща).

2. Какво ти помогна да успееш, какво ти помага да успяваш или какво ще ти помогне? Какво е обяснението ти за успеха?

Успеха е непрекъснат процес. Той има начало и то е вътре в човека. Идва от осъзнаването не толкова на външния свят колкото на вътрешния.

Успеха не е постигането на някаква цел. Например влизането в престижен университет. То е процес, защото когато влезеш в университета пак трябва да успяваш да вземаш изпити да научаваш, когато излезеш от университета пак ти е нужено да успяваш да намериш добре платена работа или каквото търсиш там. За да постигнеш това външния свят би ти помогнал дотолкова доколкото да ти помогне в откриването на себе си. Защото ако не познаваш себе си, ако не си развил себе си, ако нямаш развит потенциал, натрупани качества (не говоря за умения), които да ти помагат да се справяш с външния свят може да успееш но това ще привидно и временно.

3. Какво не успя да ти попречи, какво не успява да ти попречи или няма да успее да ти попречи? Т.е. какви са препятствията по пътя ти.

Няма да ми попречи чуждото мнение и опити да ме спрат. Няма сам да се загробя, защото ще се боря с вътрешните си врагове.

Един приятел някога ми каза “всеки си има истина” това е така. Всеки има гледна точка, не е нужно да се съобразяваш с нея, защото тя е неговата гледна точка и не е задължително по-добра от твоята. В края на краищата кой отговаря за решенията в живота ти, ти или другите. Трябва ли да се отчиташ пред някого за постъпките си освен пред себе. Твоята истина не важи за всеки, както и на другите не важи за теб, но човек трябва да вярва в своята истина, защото тя е това, което го прави това, което е. Това не означава, че не трябва да променяш истината си но само, когато смяташ за правилно.

Човек винаги се бори със себе си. При изпит със притеснението. При провал със самосъжалението и т.н. Винаги има неща във нас, които трябва да знаем, че ги има и да не им позволяваме да ни спрат или отклонят от пътя към целта. Понякога от тези пречки можеш да научиш нещо а себе си и другите преодолявайки ги, ако си извлечеш поука от победата си.