Горещ юлски или августовски предиобед. Балконът вече толкова се е напекъл, че прабаба ми хвърля една кофа вода, преди да започне да пече чушки на котлончето, което дядо ми и е инсталирал върху шкафчето с инструменти и други пособия, останали от бакърджийския занаят на мъжете в семейството. Аз съм на 4-5 години, а прабаба ми почти на 80. 78 от които изживени в къща с лятна кухня до градината с цветята и доматите.

Сега баба Станка трябва да шета и да готви в малкия апартамент, на тясното, горещо балконче, наполовината заето от ляндрото на снахата (баба ми демек) и да внимава да не сътворя някоя грандиозна беля. Лятно време обедът е семпъл и постен, само на Петровден и голяма Богордица пиле. Бурания, пирян, пържени тиквички, това, друго и разбира се лютика.

Разчетът на времето е много важен, защото баба ми и дядо ми излизат от работа в 12, а яденето трябва да е топло. И задължително готово, защото дядо ми е много лош, когато е гладен, и освен това винаги бързат да се върнат в малките канцеларийки, където за награда понякога ме водеха следобед, а аз се омазвах до уши в мастило от печатите и лентата за пишещите машини.

За лютиката всъщност са необходими само домати, чушки и лук. Защо се казва точно така, не знам, сигурно защото е добре да се сложи и една наситно накълцана люта чушка, но у нас не се правеше поради разбираеми причини.

А миризмата на печени чушки е това, което за мен е детството, независимо дали прекарано в Ловеч, в Созопол или София. Заедно със стария Сингер, скрина, в който държеше пияни вишни, пожълтелия портрет и голямата лъжица за бъркане, този аромат винаги ме кара да се сещам за ръцете на прабаба ми, вкусните и манджи и да се връщам много назад.

Продукти:

4-5 едри домата
половин килограм чушки
1 средна глава лук
магданоз
оцет
олио
сол
1 люта чушка по желание

Най-важното за лютиката е, че освен чушките, на котлона се опичат също и доматите. И докато чушкопека може да спаси положението за първите, домати могат да се опукат само на котлона, а това е изискваща специални умения работа. Аз лично винаги са напарвам пръстите, но пък дай Боже, на 78 да не ми прави впечатление.

Докато са още топли, зеленчуците (включително и доматите) се обелват и се нарязват в купа, а върху тях се слагат нарязаните на полумесеци лук и магданоза.

В тиганче се сипват олио, оцет, по-добре да е винен, сол и една щипка захар и се загряват, докато сместта кипне. Докато ври още, с нея се заливат всички продукти в купата и се разбъркват. По този начин те пускат много приятен сок, а самата лютика задължително се яде с топъл хляб или питка.

Месо, както казах няма. Но пък бучка сирене и няколко маслини идват идеално.

Tipi на Adelta

Ееро Аарнио е суперзвезда в световния дизайн, а това, което особено много ценим в големите дизайнери, е тяхното чувство за хумор. Тук го има в изобилие – Tipi е не просто черно пиле, лишено от човка, а универсален обект за сядане и игра. Три десетилетия след култовия му стол Pony и още няколко, вдъхновени от животните предмети Аарнио остава верен на схващането, че най-доброто място за сядане съвсем невинаги е столът.

от Ergo Office

Puzzle Carpet на Magis

Този килим на Сатиендра Пакале за Magis е гениалната настилка за детска стая. Сглобявате го в какъвто размер и форма пожелаете, като едновременно с това развивате детското въображение и усет към пространството. Вероятността някое парче да бъде погълнато от невръсното отроче е равна на нула, същото важи и за възможността твърде бързо да му омръзне. А ето и най-хубавата част – неизбежният проблем с лекетата става много по-малко притеснителен – изцапаните части лесно се премахват, без да се тревожиш за общото състояние на килима.

от ADOB Design

Panton Junior на Vitra

Panton Chair винаги е бил любим на децата не само заради ярките цветове, но най-вече защото лесно се превръща в перфектна играчка. Много скоро след изобретяването му през далечната 1959 Вернер Пантон се замисля върху варианта да произведе стола и в детски размер. Тогава идеята не допада на Vitra, но 35 години по-късно моментът за Panton Junior е дошъл. Идентичен като силует и материал с оригинала, той е с около 25% по-малък от него и се предлага в 7 различни цвята. Най-смелите ни фантазии го поставят във всяка средностатистическа детска градина, но връщайки се в реалността, го намираме за изключително подходящ и за домашния интериор.

от Адоб Дизайн

Porcupine Desk на Vitra

Porcupine Desk на Vitra е мълчаливият заместител на бавачката – става за игра, рисуване, учене. Малката дървена маса, създадена от въображението на Хела Йонгериус, е снабдена и с отвори, в които се поставят цветните маркери, допълващи комплекта. Детската фантазия я вижда като причудлив таралеж, откъдето идва и името й.

от Адоб Дизайн

My Space на Magis

Освен интернет локация, в която прекарваме часове, My Space е и името на този очарователен параван, дело на Бьорн Далстрьом, който преди три години Magis включиха в детския си каталог Me too. Той е идеалното цветно решение за обособяване на пространство за игра или за потушаване на страстите, ако съдбата ви е дарила с две хлапета. Предлага се в няколко варианта с различен сюжет.

от Selamore

Черният ориз е известен още и като "императорски" или "забранен" ориз, защото според слуховете, преди много години в Китай той е бил достъпен само за императора и неговите подчинени. Всъщност, този вид ориз има много ценни хранителни качества, високо съдържание на желязо и съвсем ниско съдържание на глутен. Има и доста необикновен цвят вследствие от кръстосването, от което е получен сорта. При варене черният ориз всъщност става тъмно лилав и прави много красиви петна навсякъде, където се докосне, така че внимавайте с него. Освен всичко това той има чудесен, леко орехов вкус и текстурата му е приятно свежа и леко хрупкава.

Хубаво е, че пазарът ни започва да се събужда за продукти, които доскоро бяха смятани за невъзможно екзотични.

Този ориз ми напомня как за пръв път преди доста години видях в Япония хората да ядат паста с мастило от сепия - изглеждаха ми смешни с устите им, оцветени в лилаво и гордото изражение на лицата им, вероятно породено от факта, че си хапват нещо особено европейско и екзотично за тях.

Е, сега е наш ред с този ориз.

Ето рецептата за една лесна и особено освежаваща салата, която може да бъде самостоятелно леко ястие или гарнитура за месо или риба.

Продукти:

1 ч.ч. черен ориз
2.5 ч.ч. вода
парче пресен джинджифил колкото малък орех
1 лайм
щипка настъргана лимонова кора
1 малка скилидка чесън
половин жълта чушка
половин оранжева чушка (може, разбира се, да ползвате какъвто цвят чушки прецените)

Оризът се измива и се слага заедно с водата в тенджера с капак върху студен котлон, който след това се включва. Сварява се на умерен огън, докато се изпари водата (внимавайте да не се развари). Докато оризът къкри, нарежете чушките на дребни кубчета. Дресинга за салатата приготвяме от останалите продукти - сокът от единия лайм, лимоновата кора, чесънът и настърганият джинджифил се смесват и разбъркват добре.

Когато оризът е добре сварен, го сипваме в гевгир и измиваме под течаща вода. Накрая смесваме ориза с чушките заедно и заливаме с лимоновия дресинг и ястието е готово - бързо и много полезно.

Крис

В момента направо се изнендвам, че досега не съм писала за любовта си към пресните картофи (която всъщност е всеобща) и мястото, което заемат в моя живот през пролетта. Само се чудя къде да ги поставя - преди или след агнешкото, но класацията зависи най-вече от моментни желания и усещания. Може би комбинацията от двете е най-близко до идеала ми за съвършенство.

Освен вкуса, който няма нищо общо с големия, пораснал картоф, основно предимство на пресните дребосъци е, че не се белят. Аз лично ги накисвам за половин час в хладка вода с малко оцет, за да пуснат някакви вредни вещества, ако има, а след това ги измивам изчерпателно и сериозно с грубата част на гъбата, така че да падне най-горния слой.

Освен на мусака и сотирани ги правя на фурна с пресен чесън и копър и май това ми е любимата рецепта. Ето я и нея:

Продукти:
1 килограм пресни картофи, може и повече, за предпочитане по-дребни
1 връзка чесън
1 връзка копър
сол
черен пипер
зехтин

Добре измитите и изтъркани картофи се нарязват на кръгчета с дебелина около милиметър-два. Слагат се в тава, после в нея се добавя и целия нарязан чесън, заедно с перата и почти цялата нарязана връзка копър - той пък се накълцва заедно със стъблата. От него се отделя малко от листната част, с който наръсвам готовите картофи накрая.

Сипвам малко зехтин, поръсвам със сол и черен пипер, може една щипка сух розмарин или босилек, но много малко, за да не превземат вкуса на копъра. Сипвам и една кафеена чашка вода и обръквам добре.

Пъхам тавата в добре загрята фурна и пека на около 200-250 градуса докато картофите почервенеят-покафенеят. Когато са готови, ги наръсвам с отделения копър.

Така опечените картофи най-често ги хапваме с таратор, прясно сирене и маслини. Може и с пържолка.
М.

Всяка година очаквам Великден и Гергьовден с огромно нетърпение, не само защото са най-тачените празници в къщи, но и заради любимото ми агнешко, което иначе рядко се сещам да готвя. А и пролетта си е сезона за това месо и прилежащите му дробинета, дроб-сърми, печени чревца и всякаква друга радост за душата.

Още повече заобичах агнешко, след като при търсене на информация за статия установих, че това е възможно най-чистото месо - на овцете по принцип не са дават добавки и хормони, а си пасат спокойно на свобода.

Е, при този допълнителен стимул запретнахме с Крис здраво ръкави и купихме една прекрасна агнешка (наистина) плешка. След известно чудене как да я приготвим - с пълнеж или без, се спряхме на класическо опичане без плънка, с гарнитура от кус-кус и задушени зеленчуци, а за подправка избрахме прясна мащерка. Резултатът беше много вкусен и ароматен, а ето и рецептата:

Продукти за печеното:
Агнешка плешка
прясна мащерка
1 пакетче масло от 250 грама
2 скилидки чесън
1 чаша вино - розе или бяло
сол
захар

Продукти за гарнитурата:
250 грама кускус
1/2 бульонче
1-2 чаени лъжички масло

3 малки тиквички
3 малки патладжана
2 червени чушки
2 глави лук
3 домата
зехтин
черен пипер
1 щипка захар
прясна мащерка
сол

В тиган се разтопява пакетчето масло. Като се загрее достатъчно, в него се добавят листенцата от прясна мащерка, които по този начин пускат най-добрия си аромат. След 2-3 минути в маслото се добавят и 2 скилидки нарязан на едро чесън. След като сместта поври и с чесъна, в нея се сипват 3 лъжици кафява захар, която после ще придаде невероятен карамелено-кафяв цвят на коричката. Накрая се добавя една чаша вино - в нашия случай беше розе и се сваля от огъня.

Агнешката плешка се поставя в намаслена тава и се намазва обилно с приготвената смес, след което се покрива с фолио и се пъха в силно нагрятата фурна. Градусите се намалят на 180.

Периодично месото се маже с маринатата (Крис използва една бояджийска четка за целта, много е удобно за големи парчета месо), след което отново се покрива с фолио. Така се пече около 3 - 3,5 часа, докато стане напълно готово. Накрая фолиото се маха, плешката се намазва за последен път и се оставя петнайсетина минути на 200 градуса, за да придобие завършен вид в карамелен цвят.

Междувременно нарязваме всички зеленчуци за гарнитурата - тиквички, патладжани, чушки, лук и домати и ги слагаме на среден огън в тенджера с капак. Добавяме малко зехтин и вода и ги оставяме да се задушат, докато са напълно готови. Накрая добавихме от наличната мащерка, малко захар, черен пипер и сол.

Кус-куса е страхотна гарнитура към агнешко месо, особено ако е придружена с печени или задушени зеленчуци. Приготвя се много бързо и лесно - за 250 грама кус-кус се загрява в дълбок тиган четвърт литър вода с половин бульонче и една чаена лъжичка масло. Когато водата заври, съда се сваля от огъня и в него се сипва кус-куса. След 2-3 минути, като набъбне, тигана се връща на котлона, добавя се още малко масло и се бърка още 3-4 минути. Така и той е готов.

Накрая идва най-приятната част - агнешкото, кус-куса и зеленчуците заедно с пролетна салата и хубаво вино са готови за почитане на най-хубавите ни празници. И сами по себе си са кулинарен такъв.

М.

Скоро бях в Германия, където имах удоволствието да опитам куп немски ястия, от които една голяма част съдържаха зеле (да не кажа по-голямата). Успях най-сетне да хапна и истинско червено сладко-кисело зеле като гарнитура към роле от свинско филе, пълнено с яйце, кисела краставичка и шунка. Но мисълта ми е за този любим на всички ни зеленчук (въпреки че и свинското заслужава своята доза внимание) - аз от години го приготвям по рецепта, намерена от някъде си като гарнитура към месца и колбаси и с изненада установих, че вкусът на оригиналния специалитет хич не е по-различен от този на моето произведение.

Продукти:

1 глава червено зеле
1 глава червен лук
1 глава цвекло
1 с.л. захар
1 ч.л. кимион
дафинов лист
олио
оцет
сол

В тенджерка се задушава леко нарязания на дребно лук. Към него се добавят зелето, настърганото цвекло и чаша вода. В повечето немски рецепти вместо цвекло се слагат 2-3 ябълки, които придават много приятен характерен аромат, особено ако към ястието се добави сланина или бекон, но аз като че ли предпочитам варианта с цвеклото. Готви се на среден огън, аз почти не го поглеждам, докато не дойде в време за подправките.

След като зелето намекне, в тенджерката се сипват 1-2 супени лъжици винен или ябълков оцет, 1 лъжица захар (ако е кафява, може и малко повече), 1 чаена лъжичка кимион, дафиновия лист и сол на вкус. Може да се подправи и с канела, индийско орехче, карамфилче, лъжица червено вино или комбинация от всичките. Оставя се да поври още 10тина минути и е готово за сервиране.

Освен като гарнитура за така любимите на немците меса и вурстчета така приготвеното зеле може да се хапва и по време на пости.

М.

Цвеклото е един чудесен зеленчук, който не само е вкусен, но и адски полезен. В интерес на истината допреди няколко години изобщо не го готвех, защото след няколко опита на майка ми в детството ми тя прецени, че то ужасно цапа покривките, съдовете и каквото се сетите и до ден днешен за нея цвеклото е персона нон грата в кухнята.

А аз щях да си остана абсолютно невежа, ако една приятелка, след като прекарах гаден грип не ме убеди да ям огромни количества цвекло, за да подсиля имунитета си. Факт е, че подейства, както са факт и многобройните полезни свойства на това кореноплодно - пълно е с антиоксиданти, засилва имунитета, помага при анемия и какво ли още не.

Оттогава свикнах през цялата зима да го приготвям по най-различни начини - на супа, сурово на салата, варено на салата и личния ми фаворит - задушено с чесън, без значение пресен или стар.

Продукти:
2-3 големи глави цвекло
1 връзка пресен чесън
зехтин
винен оцет
сол

Рецептата е много семпла и лесна, за сметка на това много вкусна.

Цвеклото се обелва и се нарязва на кубчета, с дължина на страната около 1 сантиметър. В тенджерка се сипват зехтина, малко вода, колкото да покрие цвеклото, даже по-малко и се слага на среден огън. Задължително се захлупва и се вари, докато цвеклото омекне достатъчно, а при нужда се долива вода.

Когато е сварено, се прехвърля в друга съдинка, добавят се солта, оцета и накълцания на дребно чесън (може и счукан, ако е стар) и готово - цвеклото е готово за сервиране.

Освен като предястие и салата, задушеното цвекло е чудесна гарнитура към различни меса, особено червени, а най-хубавото е, че расте у нас и през цялата зима е източник на витамини и минерали. А, и да не забравя - с украинска водка правят страхотен тандем.

М.

В моето детство софийската ми баба беше много активна и ангажирана с различни "обществени дела" и поради тази причина дядо ми беше принуден често да си готви сам. Най-любимато му ядене беше лучена манджа от арпаджик с чушки и домати и аз много обичах да си хапвам от нея. Тогава развих особено чувство към дребния лук, готвен под най-различни форми - в гювеч със сърнешко или просто на "лучена манджа".

На мен обаче винаги ми се е виждало адски сръткаво да изчистя цяло кило арпаджик, но скоро попаднах на страхотна рецепта за карамелизирани дребни лукчета и реших да се прежаля. Определно си заслужаваше, а пък и те станаха чудесно допълнение към едно много вкусно телешко, за което ще пиша в най-скоро време.

За целта са ни необходими:

половин килограм арпаджик или дребни лукчета
4 лъжици захар (аз използвах демерара)
зехтин
червено вино
балсамиков оцет
розмарин
дафинов лист
сол

За да се изчисти лесно лука, се поставя във вряща вода за не повече от минута, след което веднага се вади и се слага в съд с ледена вода. После е необходимо само с нож да се изрежат горния и долния край и люспите сами падат. Е, все пак е доста досадно занимание, но е много по-лесно, отколкото да се бели небланширан.

След като се изчистят всички лукчета, се поставят в тенджерка. Добавят се 2 супени лъжици зехтин, 1 чаена чаша вода, четири лъжици захар, един дафинов лист и розмарин. Най-хубаво е розмаринът да е пресен, но за съжаление у нас този сезон е невъзможно да се намери, въпреки че може би ако се гледа в саксия, ще има целогодишно (за съжаление босилека ни геройски загина).

Всичко това се оставя на среден огън, докато изври водата, като ако лукът не е достатъчно уврял, се добавя още вода. Когато лукчетата намекнат и покафенеят леко, а всичката вода е извряла и захарта е почнала да се карамелизира се добавят половин чаша червено вино, 4-5 супени лъжици балсамиков оцет и съвсем малко сол. Оставя се да поври още 2-3 минути.

Карамелизираните лукчета могат да се поднасят студени, като стават страхотна гарнитура за всякакво червено месо - телешко, агнешко и свинско. Могат да придружават и пуешко, изобщо те са универсално допълнение към всякакви ястия, а могат да се консумират и като мезе или предястие заедно с червено вино.

М.

Винаги свързвам готвените зеленчуци с летата, които прекарвах като малка в Ловеч. Гледаше ме прабаба ми, която съвместяваше функциите на бавачка заедно с приготвянето на обяда за цялото семейство, тъй като по онова време баба ми и дядо ми все още ходеха на работа.
На обед се събирахме всички на масата вкъщи и хапвахме някоя зеленчукова манджа с таратор и диня за десерт.
Нищо не можеше да убеди прабаба ми,че през лятото може да се яде месо под някаква форма, освен пиле на Петровден и Голяма Богородица, и в някакви крайни случаи като рождени дни, кръщавки и други такива важни семейни събития.

Все пак дядо ми успяваше да надделее понякога и тогава прабаба ми или баба ми правеха лозови сърмички, пълнени тиквички с ориз и кайма, мусака или гювеч.
Но основно се готвеха пирян, патладжани с доматен сос, чушки с доматен сос, тиквички с кисело мляко, бурания, лютика, супа от тиквички и джанки, и всякакви други ловешки постни манджи, на всяка от които мисля да обърна подобаващо внимание.

Оттогава ми остана любовта към готвените зеленчуци, които мога да приготвям и консумирам в огромни количества.

Напоследък, понеже вече лесно се намират най-различни зеленчуци през цялата година, започнах да приготвям печени зеленчуци, които или поднасям като основно ястие, или като гарнитура към различни меса, кус-кус или някаква лека паста. Доматите все още не са подходящи за сос, така че ги заливам с винегрет.

Продукти:
2-3 средни тиквички
1-2 патладжана
3-4 чушки
2 големи глави червен лук
2 средни домата
1 връзка пресни, малки моркови
Сол
Черен пипер, или смес

Продукти за соса:
Зехтин
Балсамиков оцет
Майорана
Чесън
Сол

Всички зеленчуци се нарязват на едро, като червения лук се реже на четвъртинки или осминки, а не на кръгчета. Поръсват се със сол и пипер, заливат се със зехтин и хубаво се объркват.
Тавата се слага в силно нагорещена фурна и се пекат, докато придобият приятно кафеникав загар.
Докато се пекат, върху тях се поставя главата чесън, чиято най-горна част е отрязана, така че скилидките директно да са подложени на топлината. Чесънът се вади от фурната, когато отгоре е покафенял.

В купичка се сипват оцета (може балсамико, може винен или ябълков, според предпочитанията), зехтина и подправките. Майораната е страхотна за зеленчуци, но може да се сложат босилек, копър или магданоз.
Добре е майораната да покисне малко в соса, особено ако е суха.
Когато стане готов чесъна, цялата глава се изтисква в чинийка или на дъска. Това най-добре става като се стисне силно с ръка. Препечените скилидки се намачкват леко и се слагат в купичката с винегрета. Добавя се сол и се разбърква.
Така сосът е готов.

Зеленчуците могат да се поръсят с винегрета преди сервирането им или пък всеки да реши как да ги подправи.

М.