Защо ли нямахме проектор с лаптоп на презентацията ни за глобалното затопляне?! Не е ли въздействащо? :)

и т.н. :)

Всъщност това е реклама на холандски туристически сайт, ориентиран към младите. Грабва погледа, определено! :)

Става дума за James Turrell, съвременен американски художник, чиято най-известна творба е Roden Crater. Това е изгаснал вулкан в Аризона, собственост на Turrell, като целта му е да го превърне в произведение на изкуството като съчетава архитектура и художественост. Доста мащабно начинание. Проектът е започнал през 80-те години и от тогава датата на откриването му е била отлагана няколко пъти. За момента тя е 2011, така че ще трябва да почакаме 4 години преди да стане редовна атракция в САЩ наред с Grand Canyon, Статуята на свободата, Hollywood и други подобни туристически дестинации. Нищо чудно обаче отново откриването да се отложи за някъде в бъдещето. Според автора на статията Jori Finkel, много вероятно е проектът да завърши със смъртта на своя създател. Колко романтично звучи само. Оказва се обаче, че за самия проект се знае доста малко, дори в арт-средите. Малцина са били тези, които са го видели със собствените си очи - пилоти на случайно прелитащи самолети, търсачи тръгнали с мисия да го открият или специално поканени избраници и ценители. Тайните, в които е забулен този вуклан са много и може би на това се дължи популярността му. Във всеки случай буди интерес и си заслужава чакането. А защо не и някой ден да го видя с очите си :)

Ето и самата статия:
http://www.nytimes.com/2007/11/25/arts/design/25fink.html?pagewanted=all 

След малко игра на "Персийския принц" (и както пишеше в един документ "Persian girls in thong and leather") се занесохме до Ректората и по-точно до библиотеката. Да де, аз се занесох да си извадя читателска карта. Другите отидоха на кафе. Тази карта ми е моята гордост, толкова прилежно ми я направиха, въпреки, че лелката ми тръшна прозорчето под носа (явно не ме беше видяля), а една друга лелка я смъмри що се държала така. "Ама то момчето е от Бургас", при което ми капе мед на сърцето. :) И след чисто новата карта в юридическата библиотека дори не ми я искаха. Бива ли такова нещо, аз за какво си я направих? Следващият път ще си я закача за якето, поне да се вижда! :) На всичкото отгоре  нямаха и това, за което бях отишъл. Ама затова пък ги лиших от Дипломатическото право на Машев за следващите 6 дни. Те пък ме цакаха с това, че имали складови запаси от него :). И сега кибича на уърда да пиша за държавните органи за външни отношения на България. Не че не си го знам, ама така да го видиш написано наготово си е друга работа.

След интензивно издирване на подарък и още по-интензивно избиране на картичка (картичката я намерихме за двойно повече време) и малко копиране на разработки на въпроси по международно право се прибрахме към Студентски. Отново ме чакаше копиране и то какво...бая дебеличко топче се получи. И това е само 1/3. Колко още има, ехееее. И бях жестоко прецакан на ксерокса, бива ли прилежно написани лекции на бели листи с тъмен химикал, копирани въобще да не се четат. Добре, че Мина беше в настроение да се кара и с лош поглед и любезно-заканителен тон обясни на девойката на ксерокса, че така не бива и, че не за това си плащаме. Въпросната девойка с явна неохота ги копира отново, и в погледа и долових, че се кани да вземе калкулатора и да сметне колко и дължим. Е, не го направи и след едно любезно и малко пресилено "Довиждане!" миряса. Достойно е да влезе в раздел Победи на Ванката :)

Малко витамини и един гълток сироп и е време за писане :) След което сън, ще спа доволен, че си имам карта за библиотеката. Заслужавам похвала! :P

Едно време имаше огромно количество броячи и всички те действаха на принципа "сложи ме да ме има и да се виждам, пък аз ще ти броя посетителите". Един от тези броячи беше българският WebCounter. Въпреки огромното ми уважение към него и към подробната статистика, която даваше недостатъкът му беше, че предлагаше само 3-4 цветови разновидности и трябваше да избереш такава, каквато ти подхожда на сайта и да го лепнеш, там където няма да се набива на очи. Колко съм се опитвал да го измамя - да сменя в скрипта пътя до картинката и да я заменя с моя. Но все не се получаваше. Интересното беше, че тогава и АБВ ползваше WebCounter пък колко съм се кьорил в страницата им и така и не видах къде е. А то защо? Защото дизайнерите им се изхитрили и променили параметрите на картинката и я направили 1х1 px. Шапка им свалям за това.

Наскоро пък се появи един български брояч - Tyxo. Те вече директно са си направили при регистрацията да си избереш броячът ти да бъде 1х1 и това те наричат "невидим". Вярно е, че е невидим и, че трябва бая да се поровиш с мишката, за да го засечеш, но все пак става. Просто трябва да знаеш къде да търсиш.

С Google Analytics такива неща няма. Това вече е невидим брояч в истинския смисъл. И то какъв брояч, с графики, анимацийки и дори позволява създаването на маркетинкова цел и прогреса по изпълнението й.

Отнесох се, и направих голяма реклама на Google (отново) :). Идеята ми да пиша е, че Wordpress понеже предлагат готов и настроен блог нямат възможност да сложат Google Analytics или да позволят на някой да си сложи. Затова пък предлагат своя статистика, която не е зле, въпреки, че е доста постна. Предполагам обаче, че ще се развива. Та добавих една лентичка горе в дясно, в която смятам да пиша по какви ключови думи са намирали блогчето ми както и кога. Ще гледам да ъпдейтвам статистиката колкото може по-често.

А относно уеб дизайна един съвет от мен - ползвайте Analytics, заслужава си! :)

10 интересни факта за котките:

1. Котките пият течности с помощта на долната част на езика, а не горната.
2. Най-дълго живялата котка известна до сега е била на 34 години.
3. Имената, на които котките реагират най-много са тези, завършващи на "ий". ("Клавдий, мааац-пис-пис-пис :) )
4. Котките имат най-големите очи от всички бозайници сравнени с тяхното тяло.
5. Котките не са съвсем далтонисти. Те могат да различават зелено, синьо и червено.
6. Котките имат 14 пъти по-силно обоняние от това на хората.
7. Котките имат около 244 кости, което е с около 40 повече от човешкото тяло.
8. Котките спят средно по 16 часа на ден, което ги прави най-поспаливите бозайници. (Ивъх! Искам и аз)
9. В животинското царство единствено коефициентът на интелигентност на маймуните и шимпанзетата надминава този на котките.
10. Подобно на ритъма на работа на дизелов двигател, котките мъркат с около 26 оборота в секунда (Мъррррррррррррррррр!)

Наистина са сладки животинки. Стига да не те дерат с нокти...и все пак винаги можеш да им простиш. Винаги са ми били интересни. Преди няколко дни, когато заралиите си заминаваха и се мотахме из Бургас видяхме котарака на Мимето. Наистина голям котарак, на 9 години и на много кила. Леко ме плаши такова огромно животно, но и добър живот си води. По цял ден яде и спи и пак яде...чудя се какво ли. Може би пудел за закуска, немска овчарка за обяд и питбул за вечеря. Нищо чудно, че в Бургас няма бездомни кучета :). Но иначе е голяяям сладур, голям, пуфкаф и с мъдър поглед. Излъчващ едновременно страхопочитание, грациозност и предизвикващ усмивка. Наистина единствен по рода си...