Карта на Интернет, направена от перспективата на един компютър. Потребители желаят все повече комуникация, новости и забавления в мрежата, а големите компании определят правилата на играта все по-сурово.

Концерните ли контролират Интернет? Или американците? Или пък потребителите? Конституционният съдия Лоурънс Лесинг от калифорнийския Станфордски университет пише в книгата си Code: Version 2.0, че мрежата все повече се превръща в технология, „с чиято помощ държава и бизнес проникват във всички аспекти на живота ни”. Но ако не внимаваме, скоро мрежата ще стане собственост изцяло на бизнеса.

Интернет – това е преди всичко огромно количество кабели от мед и фибростъкло. Почти всички те са собственост на телекомуникационните компании, които обаче не разполагат с тях свободно. Най-често преносните мрежи подлежат на контрол от регулационните органи. На кого да дадат достъп до Интернет решават обаче провайдърите.

И при това го правят по най-различен начин. Почти всеки четвърти потребител в Германия има супербърза DSL-връзка, като процентът е по-висок, отколкото в САЩ. И все пак около 42 процента от немските селища все още имат лоша връзка. Тъй като е скъпо да се прокарат кабели до някои региони, едва ли скоро ще настъпят съществени промени.

По този начин осигуряващите достъп до мрежата решават какво да бъде качеството на Интернет-връзката ни. И при това имат невероятни възможности за манипулации. Музикалната и филмовата индустрия например, които страдат от пиратството, биха се радвали ако на потребителите им бъде отнето това удоволствие. И това няма да е трудно: провайдърите биха могли могат да ограничат скоростта на качване на подобни файлове, а тегленето им от мрежата би се превърнало в мъчение.

И наистина, в скоростта на трансфера на файлове се правят промени. Затова повечето потребители приемат за техническа даденост факта, че “свалянето” на файлове става много по-бързо от “качването”. Жанет Хофман, която изучава формирането на поведението в Интернет в Научния център за социални изследвания в Берлин, казва: „Зад това се крие новата концепция на мрежата – така, както си я представят някои компании.” А все по-комерсиализирана мрежа би изглеждала по следния начин: милиони консуматори и много малко провайдъри.

Фактът, че разликата между скоростта на down- и upload-а не е природен закон, доказват малките независими доставчици на Интернет. Като например немската фирма SpaceNet на Себастиан фон Бомхард. Неговото мото е: „Мрежата принадлежи на този, който я използва.” Затова той иска да осигури на всеки клиент възможно най-добър достъп до Интернет.

Въпреки че техниката на преносните мрежи е почти изцяло в ръцете на големите концерни, те почти нямат влияние върху основните протоколи в мрежата, които са предпоставка за всяка онлайн-връзка. Въпросът кой определя кой Интернет-адрес към коя уебстраница принадлежи, също води до разгорещени спорове. Формално за най-важните домейни (Top Level Domains - TDL) като .com и .org се произнася Интернет-организацията ICANN (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers).

ICANN е частна организация, регистрирана по калифорнийските закони. Много държави изпращат свои сътрудници на работа в нея. И въпреки това тя не е независима, тъй като в края на краищата при спорни въпроси думата има Министерството на търговията на САЩ.

Обикновеният Интернет-потребител рядко има работа с преносната мрежа и с управлението на адресите. Но пък постоянно се занимава с провайдърите, които обещават да изпълнят желанията му. Желания за комуникация, за новости, знания и забавления. А тук думата имат големите Интернет-компании. “Майкрософт” предлага браузър, програма за имейли, софтуер за текстообработка и изчисления. “Гугъл” предоставя всякаква информация. MySpace, Facebook или StudiVZ създават места, където може да се намерят приятели. eBay и Amazon са големите пазари на Интернет.

Всички тези компании претендират за голямо пространство от всекидневието на много хора. И все по-често определят правилата на играта, затова в Интернет властват не законите, възникнали по демократична процедура, а общите търговски условия на компаниите. „Със своите общи търговски условия тези фирми налагат ново право”, казва Жанет Хофман.
Обичаните социални мрежи демонстрират най-добре как фирмите решават правата и свободите на потребителите. Всеки, който иска да създаде собствена страница в тях, трябва да се съгласи, че личните му данни може да бъдат използвани под една или друга форма. А често това съгласие, изискано от потребителите, е в противоречие с националните разпоредби за съхраняване на личните данни.

„Тъй като повечето големи новости произлизат от американски уебстраници, изведнъж във всекидневието ни нахлуват правила от другата страна на Атлантика”, казва Иво Гайс, специалист по Интернет-право. Такъв е случаят с разпоредбите за личните данни. В Европа една от най-важните от тях е, че това, което не е необходимо, трябва да се изтрие възможно най-бързо. В САЩ обаче не е така. Там за защитата на данните се грижи Федералната търговска комисия (Federal Trade Commission). Тя се намесва само когато “Гугъл” не спазва обещанието си за защита на данните. Когато обаче “Гугъл” нищо не е обещавал, тя не може да налага санкции. А въздържанието от подобни обещания е типично за “Гугъл”. Разбира се, свободомислещите хора може просто да избягат, но тогава ще загубят мястото си в мрежата, пространството, в което съхраняват снимките си, електронната си поща или любимата си търсачка.

Много потребители се надяват, че въпреки всичко Интернет принципно не подлежи на контрол. И немският провайдър Себастиан фон Бомхард вярва, че мрежата „никога не може да бъде истински управлявана”. А концентрацията на власт провокира в Интернет-потребителите по-скоро съпротива, която може да е опасна за големите.

Един пример за това е кариерата на операционната система с отворен код “Линукс”. Тя принуди “Майкрософт” да приеме, че много правителства в Европа – чак до работещите в Европейската комисия – вече не ползват неговия софтуер, а програми, разработени от компании, предоставящи продуктите си безплатно.

Интернет-провайдърите също не може да са съвсем сигурни за бъдещето си. Защото в Райнсберг например бързият достъп до Интернет се предлага не от големите телекомуникационни компании. В центъра на провинцията една фирма на кмета на Райнсберг предоставя достъп до мрежата, при това много по-изгодно отколкото в много големи градове.

e-vestnik.bg

image credit: Stolen Childhood

Да, за съжаление българските деца порастват прекалено рано. Не са им чужди много от пороците на новото време, на така възхвалявания 21-ви век. Питам се, защо ние като общество не се заемем с тяхното морално израстване, ами оставяме на медийното пространство да запълва програмата и уж да отразява общественото мнение.

Самата аз съм на 24 години, твърде малко, но все пак и аз ще съм родител някога и ще искам най - доброто за моето дете. Искам да израсне в среда в която, не всичко е толкова черно и отчайващо,където децата не получават добро образование, живеят в страх, омраза, болка.

Моето детство беше прекрасно. Имам добри родители, роднини, приятели - заобиколена от любов. Тръгнах на училище и беше забавно. Точно тогава не си давах сметка, но сега знам. Ние бяхме първите деца, който не бяха пионерчета или чавдарчета, не беше задължително да носим униформи, навлезе обръщението госпожо и т.н. Това са детските ми впечатления твърде малко, но какво разбира едно дете от политика. След като вече поотраснахме стана много модерно да се бяга от час, гримиране, целувки в междучасията, пушене и това беше нещо ново, трябваше да се пробва -все пак всички какички и батковци го правеха. Въпрос на време беше и ние да започнем. И да и аз си мислех, че като запаля цигара ще съм пораснала вече, ама не беше така. В началното училище бях пълна отличничка, отдаваше ми се ученето (ама много мразех математиката). В гимназията бях заета с новата си компания, доста по отракани от мен, да ходим по кафета и т.н. После като поотраснахме дискотеки, алкохол. Бях по занемарила учението, но слава бого ми дойде акъла и се стегнах . Е, всеки си има своите прегрешения. Все пак съм благодарна, че имаше кой да ме напътства. Никога не ми е идвало на ум да опитам наркотици или да проституирам.

Често си мисля: Ами, ако се бях родила например 10 години по рано? Как ще протечеше животът ми? Със сигурност по различно или не! Може би, вече щях да имам деца и да си задавам същите въпроси или ... Не знам.

Затова се запитах: Ами, ако се бях родила 10 години по късно? В които, имаме демокрация, ама не точно. Ще отрасна в страна, където на някои всичко им е позволено. От малка ще опознавам света, а той ще изглежда така:

1.Най -близкото ми приятелче с което, толкова много лудувахме пред блока, вече не излиза. Защо? Защото някакъв педофил си играл с него, ама мама не можа да ми обясни как.
2.Вчера отидох на училище, но госпожата я нямаше. Оказа се, че един мерцедес е блъснал дъщеря и със сто километра в час, без да иска.
3.Поканиха ме на купон. Беше много хубаво, пихме, пушихме и гледахме порно. Мама казва, че съм малка за тези неща , но аз не мисля така, вече съм 5 клас, а и някои мои съученички вече са го правили.
4.Супер, много съм развълнувана, свалих си порното на любимата ми певица. А , и вчера е пяла в един клуб и й се е видяла гърдата. Тя е моят идол."

Мога да продължа с примерите, но мисля ,че тези са достатъчно. Убедена съм, че не всички си мислят това, просто искам да покажа какъв пример за подражание имат днешните деца и каква реалност ги заобикаля за съжаление. Това е много важно, защото все пак средата определя характера.

Можеше и да не пиша за себе си, но аз се опитвам да пиша за деца и е важно какво аз съм чувствала, като дете, че съм една малка част от този преход.

Според мен не е нужно всеки ден да се следи, какво са направили днешните младежи. Те са деца в правото са да грешат, но ние сме тези, който да им показваме правилният път. Като казвам Ние най -голямата отговорност се пада на родителите. След това на учители, на които аз съм много благодарна и имат главна роля в тяхното формиране като личности. А, нашата роля като общество е да престанем да си затваряме очите и да чакаме някой да ни оправи.

Най-наложителни промени:

Аз лично бих се спряла основно на промяна на закона за образованието. Съвсем ясно се вижда , че там доста неща куцат. Нека да не ги залъгваме с кифли и сок, а им предложим една наистина действаща образователна система. Мотивирани учители, които да се заемат с децата поотделно. Как по точно? Според мен един учител трябва да има около 15 може и 20 дечица. За да се занимава индивидуално с всяко от тях. Униформите също трябва да се въведат отново. Не само заради социалните различия, все пак всяка втора ученичка не се различава от една млада дама. Строг контрол, дисциплина и много спорт. Спортът формира характера, оформя се състезателен дух. Нека се възродят някои стари традиции.

Следващата промяна може би е по крайна, но не може всяко дете свободно да си сваля от интернет порно и всякакви други извръщания. Трябва да се приеме закон, които да ефективен и наистина достъпа до такива сайтове да се забрани. Не само в интернет, но и по телевизията (поне до 00:00). Ама не да се сложи надпис ЗАБРАНЕНО ПОД 18 ВЛЕЗ.

Продажбата на алкохол и цигари на непълнолетни. Трябва да се забрани наистина. Да не говорим за достъпа до заведения след 00:00. Всички ще се съгласите, че там не е за деца.

За продажбата на наркотици, даже не знам какво да кажа. Всички тези убийци са под закрилата от полицията, правителство... Не знам как си целуват дечицата вечер преди лягане, след като знаят, че са отнели дори и по косвен начин живота на много други.
При проституцията е същата работа. Работила съм в хотел, но не съм очаквала, че ще дойдат момичета - проститутки 89- 90 набор. Аз щях да припадна, изгоних ги, но си навлякох проблеми. Добре, че шефа ми е свестен и не допуска такива личности, и ме подкрепи напълно.Това са деца, а мен ме беше страх да се обърна към полицията. Мисля,че е ясно защо. След време избухна скандал с някакъв сутеньор, биел момичетата за да проституират пред погледа на цял град, а родителите ги е било страх да се намесят. Защото ли? Ами плаща си. Моля се да не се случва на никое дете.Такива са си за смъртна присъда.

Тези и още хиляди примери. Не децата, а ние сме виновни, че позволяваме да им причиняват това.

tin4e:

Днес имам гост блогър, това е Алекс .Темата е много силна и сериозна и развита по начин, който аз никога няма да постигна. За това съм много радостна, че прие поканата ми. Оригиналният пост е на адрес http://alexbg.wordpress.com/

Когато пиша, често си задавам въпроси, на които отговорите не са еднозначни. Често си мисля кое е важно и кое - не. Но най-често от всичко се питам - как да стигна до сърцето на Читателя. Читателят - с главна буква - може и един единствен, но да го има. Питам се също и какъв ще е той - онзи, когото ще развълнува написаното от мен. Понякога ми се струва, че ще е обикновен човек, а друг път - че ще е специален. Той при всички случаи ще е специален за мен, защото ще е моят Читател, но имам предвид, че ще е специален и като нагласа към света. Тук има такива хора - из блоговете - то е ясно за кого говоря - за тези, които ме четат - виртуалните ми приятели. Те са много, много специални, в най-добрия смисъл.

Но, връщам се пак на Читателя - онзи, абстрактният, хипотетичният, чието сърце ще покорявам. Ето това написах за него, а и за всички вас:

Какво мога да ти дам, освен сърцето си, Читателю? Мъдрост? - Ти имаш своя. Да ти кажа нещо ново? - Ти вече си го научил. Да те разсмея или натъжа? - Около теб има предостатъчно и смешни и тъжни неща, само отвори очите си за тях. Да те зашеметя със словесно изящество? - Едва ли имаш нужда от това.

От какво имаш нужда, Читателю? Да те пренеса в други светове? - Ти вече си бил там. Изживял си и ще изживееш всички чувства по-добре, отколкото могат да бъдат описани. Ти не искаш това.

Какво искаш ти, Читателю? Да забравиш кой си докато четеш думите? Да се откриеш отново, но по-добър и по-истински след това? Да си изясниш нещо, или да се объркаш още повече? Да разбереш кой си? - Но ти го знаеш...

Защо тогава си тук, Читателю? Просто, за да видиш коя съм? Тогава щеше да спреш още след първия ред. Ти не се интересуваш от мен, интересуваш се единствено от себе си. Ако си останал достатъчно дълго, ако още си тук, значи искаш да откриеш себе си в мен. Тогава ти не си просто Читател, ти самият си творец, затова си тук.

- Какво е това?
- Пилешки фенер.
- Какво е пилешки фенер?
Аз, водена от максимата, че честността е най-добрата политика, откровено казвам
- Това е пиле, само че без краката и крилата.
Детето се нажалява и се облива в сълзи.
- Искам пилето да си има крака и крилаааааа!
- !!!

Докато се опитвам да успокоя хлипащото дете, се чудя къде съм сбъркала, ако изобщо, и как да обясня на дъщеря си откъде идва месото в чинията й.

От гледна точка на децата в днешно време месото идва в спретнати бели тарелки от магазина или в най-лошия случай го подава продавач в бяла престилка, опаковано в пликче с грамаж и цена. Връзката, че месото, което купуваме, всъщност са били ходещи, дишащи същества, надали им хрумва сама. Вероятно някога, когато ако си искал да ядеш месо, си го гледал в задния си двор, всичко е било много по-ясно и децата са свиквали с мисълта, че животните се превръщат на пържоли, без такива сътресения.

Аз обаче живея в града и колкото и да обичам детето си, категорично отказвам да отглеждам пържоли и наденици под формата на несготвени още животни, да доя крави, да бия сама масло и прочее занимания, които да я свикнат без стрес с идеята за произхода на храната.

И все пак ако е много лесно да обясня, че кравите дават мляко, което после се преработва и се слага в кутиите, които ние купуваме от магазина, то как именно да й кажа, че месото всъщност идва от живи някога животни? Детето ми обича месо и го яде с голям апетит, но как да й поясня, че хората сме трупоядци? Драмата ми се подсилва от това, че баба й и дядо й са градски преселници на село, не гледат животни (котките не ги броим), но там вижда достатъчно живи крави с телета, овце с агнета, пиленца и кокошки, на които се радва и умилява – как точно да обясниш в този случай, че тези симпатични животни след някой и друг месец се появяват опечени в чинията й и тя ги яде с апетит? Защо от яйцата в книжките и филмите се излюпват сладки жълти пухкави пиленца, а тези вкъщи ги чупим и от тях не излизат никакви живи твари?

Виждала е котките да ядат мишки и не се впечатлява изобщо – но и аз гледам да не наблягам на тази тема, или пък да обясня, че има места по света, където не само котките ядат мишки, а и хората ядат котки и кучета…

И така, кой го уби това пиле?

Тотална заблуда.
Казваш с ръка на сърцето, че месото така си се прави – в заводи, от машини, от там – в тарелки и хоп! – в магазина. Отричаш всякаква връзка между живите агънца и пилета с храната в чиниите. „Свинската” пържола просто така се казва… Това ще спести всички неприятни обяснения за тревопасни и месоядни, но после като те хванат в крачка, какво?

Заобикаляш въпроса
Обясняваш, че животните, които ядем като пържоли и прочее месо, са други някакви такива, специални. Отглеждат ги в нарочни ферми точно с тази цел. А има и животни за игра и гушкане, които разбира се, никой не убива, за да готви (това по правило трябва да са всички живи животни, които детето вижда, очевидно защо). Йезуитско, нали? Но все пак си остава налице въпросът, че да, има животни, които биват убивани, за да бъдат изядени от нас след това. Освен това – бихте ли искали да лъжете детето? Въпреки всичко, това все пак е начин на поднасяне на тази твърде деликатна информация. Аз не го избрах – в родът ни се помни и разказва историята на братовчед ми, който над година е отказвал да яде яйца, след като научил от кое телесно отвърстие на кокошката излизат те. Какво остава да обясня за умрялото месо – а ако моето дете се окаже чувствително като братовчеда?

Лъжú, лъжú и пак лъжú, ако те хванат – отричай!
Няколко дена след горния разговор за пилето без крака и крила дъщеря ми видя майка ми да пълни пуйка. Естествено, въпросът не закъсня.

- Кой я е убил тази пуйка?

Какво сега, да й обясня, как някой й е извил врата, за да я напълни баба й с вкусна плънка и да я изядем? Не ме познавате добре. Естествено, че бързо казах:

- Тя така си беше.

Така де. Не виждам нищо лошо в това – тя си е била умряла, така сме си я намерили, какво – няма да я хвърлим, я. Разбира се, че ще я изядем.

Да, признавам – това вероятно не е най-честният подход. Макар че напълно задоволи моментното любопитство на детето, ненавършило четири по това време, във възрастен човек предизвиква всякакви гадни мисли за лешояди, мърша, трупоядци и прочее… Все пак факт е, че тази тактика даде желаният резултат и детето известно време се интересуваше дали месото, което готвя, ‘си е било вече умряло’. Може би е по-важно никой от познатите й да не убива животните, които ядем, знам ли… Всичко беше чудесно, но до време.

Скоро след това на път за детската градина в един мъничък двор видяхме пуйка (да, насред града). Всяка сутрин виждахме нея и приятеля й, петела, в този двор. Този ден обаче детето се закова и изведнъж започна да рони сълзи.

- Маааамо, баба не трябваше да готви онази пуйка! Тя беше горка! Тя искаше да избяга и да дойде тук, при нейната приятелка пуйкаааа!

Мда, неприятен момент. После и онази пуйка изчезна заедно с петела (досещам се къде) и малката спря да пита за горката изядена пуйка.

Истината, истината и само истината.
Умните хора съветват да не лъжем децата (защо, защо?!), а вместо това да им поднасяме фактите от живота с обяснения, съобразени с възрастта им. Тоест, в случай, че детето се поинтересува откъде се е появила пържолата и защо ядем животните, трябва да му кажем нещо такова:

- Има тревопасни животни, и животни, които се хранят с месо – те се наричат хищници. Месото, с което се хранят хищниците, идва от други животни. Човекът някога се е хранил само с растения, , плодове, корени и грудки, но после се е научил да използва оръжия и огън и започнал да яде и месо. Може би това му е помогнало да стане умен и силен, какъвто е днес. Има много хора, които не ядат месо – те се наричат вегетарианци. Ако искаш, ти също можеш да спреш да ядеш месо, няма проблем – само ще трябва да ядеш повече ядки, сирене, мляко и яйца. Има и много хора, които ядат месо – то идва от животни, които се отглеждат в специални ферми. Убиването на животни за месо не е толкова лошо, както убиването за удоволствие или от суета – например за производство на кожени палта.

Брутално.
Обясняваш горните факти от живота, придружени с пояснението, че пържолите няма да се съживят и да затичат по тревата отново и дори да не ги изядем ние, някой друг ще ги купи и изяде, така че каква е разликата?

Обясняваш за кръговрата на живота.
Иначе казано – оставяш на аниматорите от ‘Дисни’ да свършат твоята работа, като пъхнеш в DVD-то първата част на ‘Цар Лъв’, където мъдрият Муфаса обяснява на малкия Симба откъде се взимат пържолите му. Нещо подобно може да е да пуснеш на Енимъл Планет, където примерно на всеки час няколко газели, антилопи и зайци биват изядени от лъвове, гепарди и лисици.

Сега, за вас не знам, но моето дете реве като разпрано всеки път, като гледа Цар Лъв. С еднакъв интерес гледа както за месоядните бебета-лъвчета, така и за тревопасните малки антилопчета, но скърби ужасно и за всяка изядена антилопа по телевизията. Схваща идеята, че хищниците се хранят с месо, което убиват сами, но това не й пречи да тъжи за месото, докато е било живо животно и да ме поставя в мат с въпроси като

‘А сега кой ще се грижи за бебето антилопче на майката антилопа?’

(където аз, без свян си признавам, нагло лъжа, че ще го отгледа друга майка-антилопа или баща му – изобщо не държа да я натъжавам още повече, като й кажа истината, че бебето по всяка вероятност ще умре от глад или ще се присъедини към майка си в корема на лъвовете).

Интересно ми е, как ли родителите-вегетарианци обясняват на децата си защо не ядат месо?

И така, няколко месеца по-късно изглежда преминахме сравнително безболезнено през въпроса откъде се взима месото в чинията. Така поне се надявам – щом можа да види, без никак да се впечатли, телесните останки на прасето Гошо (но живо не го видя, признавам) и после да му яде ушите с апетит (ъъъгх, потресох се аз), надявам се, че най-неприятното от обясненията е зад гърба ми. Децата имат право да узнаят истината, без да се чувстват като безжалостни убийци – светът е такъв, какъвто е, но как ще го обясниш, зависи само от теб.

А ако все така продължи да им е жал за животните, какво пък, ще заложим на лапад и коприва.

Вот тук? http://svejo.net/home/link_summary/38115

автор: Бу, сп. 'Кенгуру' 2008

Примери за хора съзнателно надничали в нечии души са известни имена допринесли за нещо в психологията и другите пси науки. Ако погледнем не от гледна точка на това какво казват, а от гледна точка на отношението им към това, което казват мисля се вижда, че пътуването в нечия душа не е по силите на всеки. Защото всеки от тях по някакъв начин е предубеден към обекта на изследването си, което личи в теориите им. Някои в положителен други в отрицателен смисъл или  по някакъв друг начин.

За мен да надникнеш в нечия душа е да отдадеш, вниманието и времето си за това, на този човек. Да го изучиш без да се намесва твоето Аз в преценката ти. Да разпознаеш доброто, въпреки недостатъците и недостатъците, въпреки доброто. И да приемеш този човек дори, когато е преобладаващо "лош" или както и да го нарека неприемлив или опасен или нещо друго, без да отричаме правата му като личност. Това естествено е краен случай, но понякога повечето хора, под въздействие на емоциите си са крайни. Другата положителна посока на този процес на преценка е подобна но с обратен знак.

Опиташ ли се да надникнеш в душата на някого, ти не си просто обективен изследовател. Обвързваш се с него искаш или не. Това пътуване не е за неподготвените. Трябва да имаш силно сърце или поне да проявиш такова към човека и да си състрадателен. Защото последствията макар и наглед не фатални, променят човека. В каква посока зависи от това как ще подходиш.

Темата е необятна, поне за мен. Просто записах мислите, които ми минаха през главата. Макар, че като се опитах да се задълбоча видях, че нещата не мога да обхвана нещата с просто замисляне за 30 минути и с един запис в блога ми.

Най-важното в целия запис е въпроса.

Какво е да надникнеш в  душата на друг?

Един фундаментален въпрос, който до сега не си бях задавал.

Жестоко мразя да ме юркат!

Та ето еднa кратка преписка, вижте за какво става дума (нередактирано):

"Съобщение: здравей хамелеоне искам да те питам за хомеопатите.кои за тебе са най-добрите у нас и най-честни.кажи за [изрязано] мнение слухове.аз ходя от 3 месеца при него и нищо и взех да се чудя какво да правя.пиши моля";

След два дена (аз не отговарям просто, защото няма какво):

"Съобщение: хамелеоне отговори ми моля.нямам време и имам проблем";

И днес сутринта след като отговорих на другите питащи, отговорих и на тези писма:

"Здравейте!
Чудех се дали изобщо да ви отговарям, тъй като за първото ви писмо смислен отговор просто няма, а второто определено жестоко ме издразни. Най-малкото, защото никъде не пише, че съм безплатен консултант по хомеопатични въпроси, и аз си имам проблеми, а и в крайна сметка не съм длъжен за никъде да бързам и не понасям да ме юркат!
За [изрязано] има както добри, така и кофти отзиви. Това е нормално и може да се каже за всеки един хомеопат. Няма хомеопат, който да има 100% успеваемост, няма, така че винаги има и недоволни пациенти. Така че делението на добри и лоши е абсурдно относително - в този смисъл просто вдигам рамене и не знам какво да ви отговоря. Естествено, ако не сте доволен от хомеопата си винаги можете да го смените, това си е ваше право. Успех!";

Та да си кажа: слухове за хомеопати не разпространявам, мнения също не давам. Ако ще коментирам колега хомеопат ще е явно и само при условие, че той може да прочете моето мнение и да се получи дискусия. Не се казвам Александър Папанчев (бг мама форум), който от две думи на кръст от страна на пациент дава оценка за случая и класифицира хомеопата като истински или фалшив.. това са глупости на търкалета.

Разберете най-накрая, че никой, освен този, който е присъствал на първоначалното снемане на вашия случай и на проследяванията не може да даде адекватна оценка за него! Ако питате лично за вашия случай, питайте единствено и само личния си хомеопат. Пациенти, които си разнасят личния случай по форумите обикновено не завършват добре. А всъщност има не един и двама, които правят приблизително следното: пита първо в бг мама форум, примерно, след това в дир-а, след това в ол-а, след това пише лични съобщения на тези, които правят впечатление на по-разбиращи, после пише писма, после звъни на познати хомеопати.. и в крайна сметка какво се очаква от всички тези въвлечени индиректно в работата на колегата хомеопат? Те не познават случая, няма как да помогнат конкретно, защото в хомеопатията всичко е строго индивидуално. Ей така се раждат велики недоразумения и митове за "виновни" хомеопати, еди кой си бил толкова калпав и не се справил с еди кой си случай.. А понякога историята е съвсем друга.

Друго недоразумение е това делене на хомеопатите на добри и лоши (не говоря за хомеопатия vs. боаронопатия, говоря само за т.нар. класически хомеопати), правене на абсурдни списъци от бели и черни хомеопати (дир-а, бг мама) и класифицирането на хомеопатите като истински или фалшиви (бг мама, Папанчев). Като изключим силно комерсиалните фигури, които смятам лесно се разпознават, не мисля, че ще намерите хомеопат, който да не се старае и да не прави необходимото за да ви излекува. Ами в крайна сметка той губи, ако не прави това, защото всеки неуспешен случай е недоволен пациент, а нали знаете: един доволен пациент ще се похвали на трима, а един недоволен ще ви оплюе пред десетина.. Така че неуспешните случаи не се дължат на някаква абстрактна класификация, този е добър хомеопат, онзи е лош хомеопат, а на съвсем други причини.. Няма хомеопат, който да има само успешни случаи, няма. Хомеопатията не е панацея, а хомеопатите са просто хора. И те правят грешки. И пациентите правят грешки. И има и нелечими случаи или пък трудно лечими със създаден преди това дълбок лекарствен миазъм - ваксини, антибиотици, кортикостероиди и т.н. Така че цялата тази полемика за добрите и лошите хомеопати според мен е безсмислена и непродуктивна. В крайна сметка един хомеопат, който е лош за десетина пациента, тъй като не ги е излекувал, може да е излекувал други сто - лош хомеопат ли е? Който не е доволен от хомеопата си, просто го сменя, какъв е проблема с това не мога да разбера? И аз съм пациент, и аз не съм отдавна при първия си хомеопат, не бях доволен, смених го, но и през ум не ми минава да го считам за лош хомеопат.

На господина, който с писмото си заслужи тази публикация пожелавам искрено успех с хомеопатичното лечение.. и допълвам, че в крайна сметка, ако беше чак пък толкова спешно.. ами там, откъдето ми пишат писмата посетителите на сайта в крайна сметка си има посочен и мобилен телефон за контакт, не е случайно там..

Един малък тест:

• Коя планета обозначава питащия?
• Ако въпросът е свързан с пътуване през морето, коя планета ще обозначи това пътуванe?
• Ако въпросът е свързан с кариерата на питащия, то коя планета ще представлява въпросът?
• Ако е засегнат въпрос за смъртта на питащия, коя планета ще отрази въпросът?
• Какъв аспект имаме между сигнификаторите от въпрос 4?

Отговори:

1. Луната ще бъде основен сигнификатор на питащия, защото това е управителя на изгарящия знак (асцедента) – Рак.
2. Въпросът ще бъде представен от Сатурн и Уран, защото пътуванията се обозначават от 9-ти дом, а куспида му е във Водолей.
3. При въпросът с работа ще гледаме управителя на МС (10 дом), в случая той е Нептун и Юпитер.
4. Въпроси свързани със смърт трябва да се търсят в 8-ми дом – Сатурн.
5. Тук имаме опозиция – Сатурн и Луна.

Домовете в хорарната астрология:

За да може правилно да се открие нужния сигнификатор за въпроса, на които се търси отговор, то е важно добре да познаваме астрологичните домове и техните значения. В следващите редове ще се опитаме да упражним намиране на «търсения» дом.

Първи дом: Той се свърза с живот, жизненост, здраве. Външен вид - ръст, цвят, тен, тялото. На някои места се говори и за неговото влияние над интелектът, начинът, по който умът работи, речта. Общо взето първи дом отговаря на маниерите, индивидуалността, поведение, реакции и т.н.

В хорарната астрология - Първи дом отговаря на питащия – независимо от типа на въпроса.

В муданната астрология - Отговаря на обикновените хора, на държавата като нация, обитателите на дадена страна, общото им състояние, просперитет и т.н.

Втори дом: Ресурси, материален комфорт, приходи, въпроси засягащи богатство или други свързани с финанси. Начини да се постигне богатство. Лични предмети, принадлежности, активи, приходи, пари, пари дадени на друг, печалби или загуби, поддръжка, съдействие от страна на други и т.н.

В хорарната астрология: Финансите на питащия, всякакво лично движимо имущество (собствеността е в 4-ти дом), сделки. Ако въпросът е свързан с финансови сделки, продажба, лични притежания, финансови перспективи, загуба на пари и т.н.

В муданната астрология - Активите на нацията, финансовия статут, хазната, приходите, банки, фондови борси, търгове, износ на пари, продукция, реколта, заплати …

Трети дом – Братя, сестри, братовчеди и други членове на семейството (не е родители, те принадлежат на 4-ти дом). Съседи и други, от близкото ни обкръжение. Средата, в която живеем и работим, късите пътувания, пътувания, които редовно предприемаме. Писма, слухове, доклади, съобщения, вестници, списания, телефони, поща, писмени дела и договори, речи и разисквания, комуникативни и езикови умения и т.н.

В хорарната астрология: Както вече стана ясно – въпроси свързани договори, нотариални актове, комуникация, например един Сатурн в трети би могъл да покаже неспособност за комуникация. Някои астролози причисляват към този дом клюкари, нежелани посещения в дома (влизане на бандити), освен това нежелано раждане…

В муданната астрология - Национални слухове, пропаганда. Всички средства за разпространение на новини и информация, пощенските станция, мрежи за комуникация, компютри, телефони, факсове, вестници, списания, електронни пощи, публикации, литература, периодични издания, телевизия… Транспорт. Обществено мнение и въпроси, засягащи свободата на словото, езика. Също така договорите, международните споразумения и т.н.

Четвърти дом: Всичко, което се отнася до корените на нашето съществуване – родители, род… Също така земеделие, фермерство, стопанство, идеологии, патриотизъм, традиции, история, Под влиянието на четвърти дом са също така съкровищата, мини, минерали, скъпоценни камъни, нефтени находища, водоизточници. Важно е да се знае, че четвърти дом е началото и края на всички неща, той представя опитът от детинство, отразява нашият несъзнателен опит в живота, нашите уязвими места в старостта, процесът (начинът) на смърт, погребения.

В хорарната астрология: Продажба или покупка на недвижимо имущество, хазяйство (наемателите са в 6-ти дом), граници на имоти. Въпроси засягащи хора в неизвестност, загубени предмети.

В муданната астрология: Земята, нейните собственици, работници, реколта, земеделие и минното дело. Жилища – например Сатурн в четвърти би могъл да покаже недостиг на жилища, а пък Плутон намиращ се там – вандализъм, престъпност – засягаща собствеността, а комбинации на Уран, Нептун и Юпитер биха могли да ни покажат загуба на собственост през бури, наводнения, земетресения. Освен това четвърти дом отговаря на находищата, водата, нефтената промишленост.

Пети дом: Деца, бременност, бременни жени, пол на нероденото дете. Здравословното състояние на децата. Любовни истории, романи, секс, създаване на потомство и зачатие. Удоволствия, приятни неща. Елементи - купени за удоволствие и наслада. Изкуствата и музи. Танцуване, музика, веселие. Дрехи, премени и други неща, които ни носят удовлетворение. Състезания, хазарт, лотарии – всякакви форми на залагане. Места свързани със спорт, игри, курорти., а също и с гостилници, кръчми, театри, паркове, партита всички места за забавлението и наслада. Тук се засягат въпроси свързани със свободното време и изкуствата, хобита и всички тези неща, които ни носят удоволствие и наслада.

В хорарната астрология: Децата на питащия. Възможността за бременност, секса, неродени деца. Ако тук имаме Сатурн или /и Нептун не са много добри планети за вероятна бременност, но ако Юпитер попада в този дом то индикацията за плодовитост е безспорна. Освен това тук се засягат и всички въпроси свързани със свободното време, хобита, хазарт, развлечения…

В муданната астрология: Всички обществени места за насладата и развлечение, паркове, национални художествени галерии и т.н.. Училища и детски градини. Националната раждаемост, социални въпроси, които се отнасят за децата.

Шести дом: Болести и заболявания, здравословно състояние и причина за болести и дали те / тя ще бъде къса или дълга, излечима или не. Всичко свързано със здравето и тези, които работят в тази сфера: зъболекари, доктори, медицински сестри. Служители, наематели и слуги, арендатори, домашни уреди, домашни любимци, малки животни и дребен добитък. Чичовци, лели и роднини от страната на бащата.

В хорарната астрология: Както по-горе вече написах всичко свързано със здравето, наематели, домашни любимци….

В муданната астрология: Националните хранителни резерви, и най-вече зърното. Хората занимаващи се с обществените запаси, а също така библиотеки, архивари, хора работещи към Държавната администрация, въоръжените сили, полицията, здравеопазване, общественото осигуряване. Този дом отговаря и на безработицата, нетрудоспособността….

Седми дом: Бракът, партньорствата, съпругът, любовник, бизнес партньорства. Освен това той показва и опонентът в съдебен процес или конфликт, а в световен мащаб показва възможността на война, както и врага. Всички наши врагове, които са ни известни (забележете тайните врагове са в 12-ти дом.

В хорарната астрология: Този дом би могъл да покаже на астрологът, ако е изморен, измъчен или по някаква друга причина не може да даде адекватен отговор на зададеният му въпрос. Иначе 7-ми дом отговаря на партньорите – любовни, бизнес…

В муданната астрология: Браковете и разводите, а също така въпроси, които засягат тази тема. Обществени врагове, национални престъпници, бегълци. Дали да бъде очаквана война или мир. Съюзници и врагове…

Осми дом: Всичко, което се отнася до смърт, страх, тревога и загуба. Качеството и природата на смъртта. Кой ще бъде наследник на покойникът. Неочаквано наследство, завещания, наследства и завети. Парите принадлежащи на партньори, съпруг или на друго лица. Финансови задължения, дългове, данъци, заеми, загуби, пари - дължани към други.

В хорарната астрология: Смърт, загуба, въпроси, финансови въпроси свързани със съпруга/ та или любовник, неща, които ни тревожат, страхове, загуби.

В муданната астрология: Държавният дълг, данъци, опасности за народа през война или народни бедствия, ресурсите на враговете и противниците, финансовите отношения с чужди държави. Обществената смърт…

Девети дом: Дълги пътувания, далечни места, чужденци, изследователи, неизвестни места. Мечти, желания, вдъхновяващи мисли, предсказания, астрология, мистицизъм, философия, религия и духовенство от всякакъв вид. Връзки с църквата. Книги, обучение (формата на обучение), мъдрост, стипендии, университети, и всички форми на висше образование.

В хорарната астрология: Въпроси свързани с по-горе изброените неща.

В муданната астрология: Религия, църква и всички институции, занимаващи се с религиозни или духовни въпроси. Външни въпроси, международни закони, световни конференции, обединяване на нациите. Експедиране, пътувания на големи разстояния, независимо дали са свързани с пътници или търговия. Издателствата, международни комуникации. Публикуващата промишленост, голямо разстояние и международни комуникации. Университети, колежи, всички места за висше образование и квалификация, професори, философски и научни институции и др.

Десети дом: Работа, професия, работодатели, шефове, управители. Чест, престиж, репутация, власт, контрол, достойнство, слава, кариера…. Вероятност за служебни успехи или неуспехи. Освен това отговаря на: крале, принцове, херцози, графове, правителството и т.н.. Всички форми на власт и взимане на решения. На тези, които прилагат властта или законите - полиция, съдилища, съдии, магистрати, коменданти, шефове и т.н..

В хорарната астрология: Работа, кариера, бизнес … (виж по-горе).

В муданната астрология: Властта - министър, правителство, крале, президенти или диктатори. Полиция или въоръжените сили, когато те упражняват власт над гражданите. Държавните лидери. Националната репутация и престиж.

Единадесети дом: Управлява приятелите, приятелствата, поддръжниците, благодетелите, тези, които ни помагат независимо дали явно или скрито. Това е домът на изгодната съдба, положителната надежда, вяра, на похвалата, комфорта, на целите и амбициите. В съвременната астрология той е обявен, че управлява по-широкият кръг на познати и приятели, на по-широките амбиции, политическите идеали, на тези, които споделят нашите цели. Това е домът на, свобода, оптимизмът и увереността, показва личната сила, мотивацията.

В хорарната астрология: Приятелите, колегите, познатите на питащия. Доведени деца. Желания, надежди, и лични аспирации.

В муданната астрология: Парламентът и по-точно камарата на общините, областните съветници и др. подобни. Приятели и съюзници на нацията. Надеждите на нацията.

Дванадесети дом: Тайни, скрити неща, често се свързва и с събития, печал, мъка, премеждие, робство, затваряне, преследване, тежка работа. А също така места, на които е отказан достъпа, места за уединение или изолация, затвори, манастири, лични страхове, слабости, робство, предатели, шпиони, магьосничество, илюзии, бягане от реалността, заблуди и т.н..

В хорарната астрология: Виж по-горе изброените.

В муданната астрология: Затвори, изправителни домове, манастири (като места за изолация, а когато става въпрос за религия се гледа 9-ти дом), престъпници, тайни врагове на нацията, тайни общества, свръхестественото. Болници, убежища и институции за слаби, недъгави, или нуждаещи от поддръжка хора, емиграционни лагери. Робство и т.н.

гласувай

та е публикувана в: http://clubastrology.net/

използвана литера: http://www.skyscript.co.uk/horary.html

]]> http://missby.wordpress.com/2007/12/03/%d0%92%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d0%b8-%d0%ba%d0%be%d0%b8%d1%82%d0%be-%d1%81%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bc%d0%b5/ Mon, 03 Dec 2007 08:38:31 +0000 Бу http://missby.wordpress.com/2007/12/03/%d0%92%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d0%b8-%d0%ba%d0%be%d0%b8%d1%82%d0%be-%d1%81%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bc%d0%b5/ Защо врачките питат как ти е името?

Как може да има ГРУПИ за самопомощ?

Защо се нарича застраховка 'живот'?

Ако самолет стелт се разбие, ще се чуе ли звук?

Вегетарианците ядат ли крекери с бекон?

Защо има 4 срички в думата 'едносрична'?

Каква е скоростта на тъмнината?

Ако днес температурата е 0 градуса, а утре ще е два пъти по-студено... колко студено ще е?

Трябва ли ти заглушител, ако ще стреляш по мим?

А какво, ако нямаше хипотетични въпроси?

Ако денонощните магазини са отворени 24 ч. в денонощието, 365 дена в годината, защо имат ключалки на вратите?

Какво казва Джеронимо, когато скача от самолет?

Защо се счита за нужно да се заковава капака на ковчега?

Има ли друга дума за синоним?

Ако един от плувците в отбора по синхронно плуване се удави, другите също ли трябва да се удавят?

Ако черната кутия винаги оцелява при самолетни катастрофи, защо не направят целия самолет от черни кутии?

Ако повечето катастрофи стават в града, защо всички не се изселят извън него?

Ако знанието е сила, а силата корумпира, значи ли, че знанието корумпира?

Ако любовта е сляпа, защо дантеленото бельо е така популярно?

Ако не трябва да прехапваме късно през нощта, защо има лампичка в хладилника?

Откъде знае термосът дали напитката трябва да е топла или студена?

Защо грешните номера никога не дават заето?

Ако в гората дърво падне върху мим, на някой пука ли му?

Ако душиш смърф, какъв цвят става?

Как знаците 'Не гази тревата' се озовават там?

Ако колената ни бяха наобратно, как щяха да изглеждат столовете?

Рано или късно не спира ли ВСЕКИ да пуши?

Защо матраците имат пружини, ако не са направени за да се подскача отгоре им?

Ако слънчогледовото олио се прави от слънчоглед, откъде се взима бебешкото олио?

Когато жабите се наядат, трябва ли да изчакат един час, преди да излязат от водата?

Защо когато мъж говори мръсно на жена е сексуална обида, а когато жена говори мръсно на мъж, е 12 имп/мин?

Какво броят овцете, когато не могат да заспят?

Къде са бактериите, които причиняват хубав дъх?

Ако нищо не се залепя за тефлона, как залепят тефлона за тигана?

Ако книга за провала не се продава, това успех ли е?

Защо никога няма виновни свидетели на местопроизшествията?

Можеш ли да си насаме с още някой?

Ако има свобода на речта, защо има телефонни сметки?

Ако Супермен е толкова умен, защо си носи бельото над панталона?

Какво е станало с първите 6 'UP'?

Ако заешкото краче носи щастие, какво е станало със заека тогава?

Шофьора на снегорина как стига на работа сутрин?

Ако светът е сцена, къде стои публиката?

Когато тези, които правят табели стачкуват, пише ли нещо на техните табели?

Какъв цвят на косата пише в документите на плешивите мъже?

Защо пилотите Камикадзе носят шлемове?

Ако си в кола, която се движи със скоростта на светлината, какво става, когато включиш фаровете?

Ако вегетарианците обичат животните толкова много, защо им изяждат храната?

Как слизаш от самолет полет нон-стоп?

Преведох за вас, не знам откъде - вероятно сборно от великия Карлин. Бу