Идат преждевременни горещини, хора! Някаква лудница ще е. Аз само като си представих и.. :) Верно, искам да се стопля, писна ми от тия отвратителни вятър и дъжд последните няколко седмици, но чак пък 30-35 градуса!

Ето и какво точно казва в. "Стандарт":

СОФИЯ. Лятна жега идва от Сахара. Топъл фронт от Северна Африка ще докара у нас рекордно високи температури, обещаха метеоролозите от ТВ-МЕТ. Живакът на термометрите ще се вдигне рязко още в неделя, а сухият южен вятър ще засили усещането за горещина. Най-много ще се потим на 10 април. Между 30 и 35 градуса ще е тогава горещината в Русе, Търново и Пловдив. Неочакваното лято и слънцето ще ни радват чак до 13-и. Само в Северозападна България може за кратко да превали топъл дъжд.

Е, май тук в Добрич няма да е толкова зле, така че няма да се оплаквам много. Само пожелавам успех на Пловдинчани, Русенци и Велико Търновци :)
2008 май ще я запомним с това, че..:

И тази пролет 10 април ще гони абсолютните рекорди по високи температури.
На същата дата през 1985 г. в Плевен са отчетени 35 градуса. За София най-топло е било през 1899 г. с 29,8 градуса....... От втората половина на април отново ще трябва да извадим якетата и чадърите. Тогава в цялата страна времето ще си върне априлския нрав и термометрите ще показват обичайните за този сезон 15-18 градуса.

Това "застудяване" в един момент ме радва, но в следващия не точно :D Абе, и ние хората не знаем какво искаме...
И все пак да видим какво ще ни донесе следващата седмица - ще я бъде ли или няма да я бъде!?

Когато учениците ми казват, че за една седмица не са намерили време да четат, им пропомням, че денонощието е 24 часа, изваждам часовете за сън, училище, ядене, забавления и т.н. и им показвам че имат много време.

Те, Майк и други читатли се чудят как намирам време за толкова много неща, и вероятно си въобразвят че съм някакъв идеален тайм-мениджър. Истината е, че не съм била, не съм и не знам дали някога ще бъда. Пилея време, не ми стига времето, тревожа се заради времето, но никога не убивам времето. Има много неща, за които нямам време. Те се делят на следните категории:

Нещата, за които нямам особено желание и мога да си позволя да отложа / избегна – обикновено включват срещи с приятели и познати (които не ме сгащват в офиса, а се опитват да уговорят среща), посещения на роднини, домакинска работа, канцеларска работа, бюрократични процедури. Мечтая да се науча да избягвам угризенията и тревожността, които често предизвиква отлагането на някои от тези неща

Нещата които жертвам за да се втурна като линейка – тук, за съжаление, може да попадне всичко, което допринася за моето еднолично благополучие, удобство и удоволствие. Имам склонността да забравям, че не съм екип на “Спешна помощ”, че светът може да се върти и без мен.

Спасяването на света – знам че звучи парадоксално на фона на предната категория, но е крайно време да разбереш, че истината се проявява чрез парадоксите. Непрекъснато отлагам неща, с които мога да направя света по-добро място, за да си освободя повече време за пиене на чай в леглото, четене, размишления и писане на подобни текстове. Освен това се страхувам да се обвържа с едно или друго дело за сметка на всички останали с които бих могла да се захвана. Знам че ако нямах избор, щях да се заловя за работа, но не се оплаквам от това, а от липса на съмишленици и енергия. По-прозорливите биха поставили тази точка в първата категория. Не и аз. Аз съм герой – уморен, неохотен герой като Мики Маус, а той се проявява във втората категория :D

Нещата които не са станали ритуали – може да съм линейка / Мики Маус / Батман и т.н., но има неща, заради които мога да откажа или да отложа спасяването на когото и да е. (Изключенията са твърде извънредни.) Едно от тези неща е преподаването в делнични следобеди. Другото е четенето и съпътстващите го чаепиене, писане и т.н. рано сутрин. Тук бих могла да поставя и неща като къпане и миене на зъби.

Не казвам че без тези неща не бих могла да живея. Разбира се че бих. Наскоро дори установих, че поставена в ситуация на невъзможност да взема сутрешен душ мога да оцелея. Така че въпросът не е до драматичната привързаност от която черпят вдъхновение драми, трагедии и мелодрами, а навик.

Да, ритуалът е навик – личен или общностен, независимо с каква честота се изпълнява в живота на индивида. Не ми е нужно да рационализирам ритуалите, а само да си давам сметка дали продължават да ме радват или е време да ги променя / да се отърва от тях.

За мен е важно да имам повече “празно” време, което да не е заето нито от ритуали, нито от реактивни действия. В тази празнота просто съм. Надявам се да се науча да пребивавам в нея дори и когато отстрани изглежда че ритуалнича или реагирам. Това ли е свободата?

Ако продължавам да те кефя, продължавай да гласуваш за мен - в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми (долу вдясно) кликни върху зелената буквичка В, а може и да ме аднеш в Technorati от бутона под снимката.

Времето лети неусетно. Отлитат часове, дни, години... 

Ето какво мисли един известен римски философ и писател Луций Аней Сенека. 

"Сенека - нравствени писма до Луцилий"

(1) Посвети се на себе си, Луцилий; другите крадат от времето ти, отнемат го, сам го пилееш – ти стори тъй: пести го и го пази. Повярвай ми: част от времето ни ограбват насила, част ни измъкват неусетно, а част изтича просто така. И все пак най-позорно е да пилеем времето си от нехайство. Ако се замислиш, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим; още по-голяма - ако вършим нещата зле; целия си живот - ако вършим не каквото трябва.

(2) Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой съзнава, че умира всекидневно? Заблуждавеме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо - голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.Прави това, което пишеш, че правиш, Луцилий лови всяка минута. И ще стане така, че като овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава.

(3) Всичко, Луцилий, е чуждо, само времето е наше; него единствено природата ни е дала да притежаваме - това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши. А глупостта на смъртните е голяма: когато успеят да си изпросят някоя евтина дреболия, която винаги може да се възстанови, те позволяват да им бъде вписана в сметката; но ако получи време, никой не се смята за длъжник, макар то да е единственото, което и най-благодарният не може да върне.

(4) Може би ще попиташ какво правя аз, който ти давам тези съвети. Ще ти призная честно: подобно на разточителен, но прилежен човек, мога да дам точен отчет. Не мога да кажа, че нищо не губя, но какво, защо и как губя - ще кажа; мога да дам обяснение за бедността си, но изпадам в положението на повечето хора, докарани до мизерия не по тяхна вина - всички им прощават, никой не им помага.