врабче « WordPress.com Tag Feed

От другата стрaна на реката

mislidumi — Wed, 24 Sep 2008 18:31:13 +0000

От другата стрaна на реката
дете катери дървото
което винаги ми маха, когато е само

ореховката в чантата разрони хрупкавата си плът
шлеп тегли чертата, дели водите и тежко поклаща купчина чакъл
изстена
акордеонът на Иван с белите обувки и пепитеното манто
как е - изстрелвам и удрям спирачката на велосипеда
монета и ореховка, гумената следа на колелото върху плочното каре
Иван има жълти зъби - сърдечен бобър
Боса Нова
пазя децата децата на път за училище да не ги бутне кола, отговаря
вял вятър подмята бяла салфетка

майка ми беше като теб - дребна и толков свита
врабче
на отсрещния бряг дете катери дърво.

Блус 33.11

mislidumi — Fri, 11 Jan 2008 22:01:21 +0000

В кухнята
под неоновата светлина
обливаща в синьо предметите
сглобих си машина
от няколко тенджери и лъжица

отсреща
накацали по дървото
любопитните врабчета ми се присмиваха
с интелектуалното си цвърчене
сякаш съм абсолютната откачалака

ало, добре съм
2 по 2 е 4
33 по 12 е 396
една кола изминава разстоянието от А до Б
сборят на квадрата на катетите е равен на квадрата на хипотенузата
но само в правоъгълния триъгълник - половинката от кухнята
казал Питагор от остров Самос -

там дърветата отрупани от прилепи
и слънцето залязва зад величествената скала
все едно са му прерязали конеца
на който денем лениво се люлее

пръдльовци! -
замахнах с ръка
и те се изпариха
по-бързи от полета на капката в чучура
към мрaчното туловище
в канала
някой каза
там дебнат плъхове
изследват човешката природа по битовите ми отпадъци

познавах
птицата-бохем
запраши за Тулузa
(от Мюнхен
прекачванетo - в Амстердам)
с лятото в едно
сега
перлите на дъжда
повтарят нашите разговори

ще те чакам в казиното, каза ми тя
BlackJack
ако не отлетя
за Африка

написа над хоризонта
последното изречение бе толкова високо
като самолетна въздишка
погледнеш ли за миг обувките си
там долу
в земята твърдо забити сякаш са корени
(странно изобретение са те -
уж създадени да вървят, а лепнат
тежат си на мястото
ако това пък не е ярко доказателство за дуалистичната им природа...)
и когато вдигнеш унесено поглед
небето измило е следите
както морето загладило пясъците
изтрило е с гума последните думи

в металното подрънкване на кухненската ми машина
във вибриращия й метал
в нескопосаната й първичност
дали ще отлича на птицата
гласа?

Натюрморт с трохи, перли и врабче

mislidumi — Thu, 10 Jan 2008 22:01:50 +0000

Благодаря на няколкото трохи,
които ме нахраниха тази вечер
под стрехата
облегнах на мократа стена колелото си
червено и гласът му е “Дцън”
капките се превръщаха в перли
щом докоснеха гладката кожа на седлото
едно врабче седна до мен и заклати крака
върху сивите боклуджийски кофи на съседите
йо, вика, това е най-перленото кино в града
и подели с мен залъка си
аз не валя, викам му,
небето е ковчежникът
а то -
да ги заложим в казиното, вика,
оттам никой не се завръща разочарован
имам система за броене на картите
BlackJack
и ме гледа с ето такива птичи очи

да
врабчетата са най-богатите същества.