Представям ви "Елементите на величието".

Днес ми казаха, че трябва да съм по-оптимистично настроен, да имам повече вяра. Може би трябва да се замисля над въпросите в това видео.

Намерено в:

33 Inspirational YouTube Videos Conveying Genuine Life Lessons

Ако тази ударна доза от вдъхновение не ви е повлияла или искате още, ето още няколко такива източника. Вероятно сте гледали някои от видеотата, дори в блога ми са публикувани част от тях.

• Top 5 Most Inspirational Videos on YouTube | Zen Habits
• Top 12 Inspirational Videos from YouTube

Свързах се с автора на статията след като разбрах съвсем случайно от приятел за публикуването и изтъкнах, че съм била цитирана неправилно. Отговориха ми, че след като цитата не съдържа фактически неточности няма да бъде редактиран. Значи манипулацията е разрешена при запазен словоред. Затова сметнах за нужно поне тук да публикувам позицията си.

Казах на представителя на Harvard Crimson, че много от присъстващите българи реагираха остро на лекцията на премиера, защото те все още не виждат възможности в родината и път назад, докато той изтъкваше положителните промени в България през последните години. Добавих, че смятам, че Станишев отговори смислено и адекватно на емоционалните нападки отправени към него.

Нямам интерес да оплювам премиера, нито да го хваля. Нито работата му, нито тази на воденото от него правителство. Нито твърдя, че положението на България и в България е розово. Да, искаме в България да получаваме възможностите, които имаме тук и да не се налага да правим компромиси и да сме далеч от близките си. Но нещата, както винаги, не са така прости и не искам да соча с пръст. Прекалено лесно е да обвиниш. Какъвто и да е приноса на сегашното правителство за състоянието на страната, за мен посещението на Станишев беше положително изживяване. Хареса ми, че изнесе лекцията на много добър английски. Може ли американският президент да се похвали с подобно постижение? Хареса ми, че говори интелигентно, стегнато и с адекватна аргументация, което публиката оцени. Хареса ми, че такава визита и обмен на идеи изобщо имаше. Само преди двадесет години и неговото и моето присъствие тук биха били немислими. Хареса ми, че завърши като каза, че България е нашата страна и ако искаме нещо да се промени трябва ние да го направим. Разбира се, че изтъкна положителното. Това е политически дълг. Но в случая и етичен. Как биха се почувствали всички присъстващи българи ако премиерът бе приел една такава покана само, за да им каже колко зле е страната им и как за нищо не струва?

Гражданско общество в България има, но е време да го извадим от форумите и блоговете.

"В университета не се сблъскваш с най-трудната работа за вършене, откриването на нови проблеми да решаваш"

Пол Греъм

Започвам да разбирам, че е прав. Дали го имаш тоя проблем зависи и от вида работа, която вършиш.

Остаётся угадать малое, что будет раньше: запрет на иностранную грязь, льющуюся с мониторов на неокрепшие умы великого русского народа, или создание собственной глобальной и светлой отечественной сети, которая своей чистотой затмит рупоры забугорной пропаганды. Здравствуй двадцать первы век, век безграничной свободы и невероятного прогресса.

Итак, новые горизонты и задачи обозначены, остается только целенаправленно стремиться к их достижению и тренироваться, тренироваться, тренироваться...

Работника със знание е поставен при нови условия и изисквания на работата. Обикновено хората са зависими от организацията, в която работят, работника със знание не зависи от организацията. Той е ценен актив и обикновено, по скоро той би сменил организацията, отколкото организацията да смени него.  Характера на работата му изисква от него не сляпо изпълнение, а активно участие в процеса на изпълнение на поставената цел. Неговата работа му позволява единствено, въз основа на професионализма и уменията си да постигне много в професията си. Тъкмо за това е и статията "Да ръководиш себе си". Питър Дракър набляга от нуждата работника със знание да поеме инициативата за кариерата си, а не да разчита за това на шефовете си. Един вид да стане предприемач създаващ и управляващ собственото си професионално развитие.

може да прочете самата статия на английски: да ръководиш себе си

Center for Middle Eastern Studies

Днес е първият учебен ден и вижте с какво ме изненада той. Не знам дали животът ме води в кръг или аз сама създавам спиралата.

Стреми се към удовлетворение, не към щастие

Приемете на доверие думите ми, щастието е временно и бързо се губи. От друга старана удволетворението е непредсказуемо. То идва от предследването на интереси и страсти, които не водят задължително до щастие.

Щастието за мен е като нароктик. Трае кратко и като свърши дрогата се чувстваш кофти. Преследването на абсолютното и постоянно щастие е химера, измислено състояние, което ни кара да се стремим все повече и повече към него. По пътя към нашето щастие, всъщност ние се отдалечеваме от него. На изток казват не можеш да станеш нещо като го искаш.

Изследвай познатото, приеми непознатото

Всъщност познатото е неща, с които сме свикнали, но това не означава, че те си остават същите. Удивително е как постоянно, недоловимо или по-явно познатите ни неща се променят или се оказват постоянно нещо, което не сме предполагали.

За мен непознатото е свързано с премерения риск. Хвърлянето в непознатото, когато дори вътрешно не си се подготвил си е чиста проба самоубийство.

Продължи да учиш

Мислех си, че ще приключа с ученето щом си взема дипломата. Това не е вярно. Не трябва да спирате да учите...

...Може да посещавате училище и нищо да не научите. Може също да научите много и без училище.

Ученето често има лоша репутация. Смята се понякога за безполезно. Всъщност не е така, когато знаеш защо учиш и го правиш с определена цел и да постигнеш нещо. Не е задължително да е единствено свързано с работата ти.

Не се жени твърде рано

....Докато не стигнеш определана възраст може да не знаеш кой си. Може също да не знаеш за кого се жениш

Това не е по-принцип вярно за всички, но смятам че за мен е вярно.

Играй да спечелиш, печели да играеш

... да се състезаваш в големи начинания, с цялото си сърце и сила до колкото душата ти може да постигне. Всъщност, твоят най-голям конкурент си самия ти.

Конкуренцията, състезанието прието като забавление, но в същото време и ако му се отдадеш е нещо наистина приятно и забавно. Няма значение дали ще спечелиш. Удоволствието от "играта" остава.

Следвай абсолютното

Абсолютните неща, ни издигат над ограниченията на конкретните обстоятелства и ни помагат да постигнем смятаното за трудно или непостижимо. Аз лично твърде залитах в тая посока. Преди години ми казваха, че говоря твърде общо и ме караха да конкретизирам. Мисля вече съм се коригирал донякъде. Пиеро в един коментар забеляза, че пиша с красиви думи, което според мен означава непрактичност.

Наслаждавай се на приятелите и семейството си преди да са си отишли.

Тази мисъл трябва по-често да си я повтарям.

Цялата реч може да прочетете - Palo Alto High School baccalaureate speech (PDF: 76KB)

Независимо от това, че съм завършил икономика смятам, че човек извън тази област би могъл да могъл да ме научи на нещо. В същото време нямам задръжки да оспорвам авторитети в дадени области.

Това ме подсеща за недоволството от възникващата култура на аматьорите и заглушаването на експертите от тях. В статията "Възпита ли Интернет култ към аматьора" е изложена идеята от книгата "The Cult of the Amateur: How Today's Internet Is Killing Our Culture".

Идеята за авторитетите ми се струва доста манипулативна и глупава. Възможно ли е човек да е постоянно прав за нещо или пък да има винаги точната преценка.

От друга страна съществуват хора, които им се иска да са авторитети, но не са. Не знам дали е типично само за България. Тези хора обичат да демонстрират колко много знаят и разбират. Всъщност обаче, безкритично повтарят чутото и прочетеното някъде, пред "невежата" си публика. Опитвал съм се да изкажа различно мнение, но отнема много енергия в спора с тях и накрая те няма да се съгласят с мен, дори да съм доказал добре мнението си, освен ако не докажа по някакъв начин, че имам някакъв авторитет по въпроса. Тези хора просто не чуват какво говориш.

Кратко о сюжете:
Три девушки, соблазнившиеся «выгодной работой на Ближнем Востоке» оказываются жертвами современных работорговцев. Двое заблудившихся туристов помогают девушкам бежать. Случайно обнаруженная база боевиков, Мертвый город на берегу моря, становится крепостью для беглецов. Крепостью на осадном положении.
Три девушки, двое мужчин, город, набитый боеприпасами и наркотиками и армия разъяренных бандитов, жаждущих мести — участь беглецов практически предрешена. Но, оказывается, жизнь одной из девушек стоит больших денег: некто Ловец получает заказ найти и доставить девушку обратно в Россию.

Честно говоря, просматривая рекламу я ожидал гораздо большего. Фильм меня разочаровал. Сюжет так себе. Закос под типичный вестерн. Особо выдающейся актёрской игры я там тоже не увидел. Алексей Бардуков, Алексей Чадов, Алена Хмельницкая, Антонина Комиссарова, Дмитрий Марьянов, Рустам Уразаев... Ну нет там никакой актерской игры - так, набор штампов. Хотя, Марьянов смотрится совсем неплохо (Решил сменить амплуа?), а вот Чадов и Бардуков так себе. Про остальных даже говорить не хочется.  

Тем не менее, думаю фильм многим понравится. Особенно по причине множества выражений, которые претендуют на то, чтобы стать "крылатыми".

Закуска с Кирстен, познатата на Джейкъб, която ни намери квартирата. Разходка. Кафе с Робин Браун. Дълга разходка по Масачузец авеню. Снимки тук.

Пиша набързо. Толкова неща още чакат своя ред, както при всяко начало. Преди два дни Ерика пристигна, а Кип и Маргарет се изнесоха окончателно. Посрещнах я от таксито, внесохме чантите и и веднага се запътихме към университета за началото на ориентацията. Там се запознахме с Рахим, който също е от Канада и ще учи ислям i арабски като мен. Разходихме се с нео след ориентацията и пихме кафе. Той ни показа апартамента си, който е в една от новите сгради с изглед към реката. Разбрахме се да се срещнем за вечеря при спирката на метрото. Ерика се прибра в квартирата да се оправи, а аз се разходих още малко. Осъзнавам сега, че вече ми е трудно да пиша за събития от преди два дни - толкова много се е случило оттогава. Имам си стратегия при нанасянето на ново място. Ходя колкото се може повече пеш, за да си създам визуална карта. Сега времето е прекрасно и такива разходки са удоволствие. Освен това след официалното начало на учебната година няма да имам свободното време за такива походи.

Върнах се в кварирата към 6 вечерта, за да се запозная с хазайката, която беше пристигнала със сина си. Съгласихме се, че много неща са за основно почистване и смяна. Тя беше наела жена да доийе да изчисти на следващия ден. Това много ме зарадва, защото вече се ужасявах като си представях как прекарваме с Ерика следващата седмица в търкане на пода и дори бях къпила вече гумени ръкавици и препарати. Още не познавам Ерика много добре, но сме единодушни по отношение на критериите ни за чистота. Още същата вечер азайката, Мери, и синът и ни смениха тоалетната чиния. Аз бях впечатлена.

Ерика спа вечерта на надуваемия дюшек, който бях купила същата сутрин виждайки, че оставаме с празна къща и само един диван. На следващата сутрин ориентацията започваще в 9 и ние с удоволсвие трагнахме, предчувствайки удоволствието от завръщането в чиста квартира. Но, уви. Върнахме се към обяд, защото от компанията за матраците се обадиха, че ще ни ги доставят. Жената тепърва започваше да чисти. Върнахме се в университета. След следобедната сесия Ерика тръгна към летището, за да пострещне сестра си, която и носеше още багаж. Аз се разхождах и направих голям кръг из Кеймбридж. След чай с Чарли от Джак Кент Кук се прибрах кум 10 вечерта. Ерика беше сглобила леглото си и взела вана. Каза, че чистенето е било много повурхностно и тя е търкала банята след това, за да може да си вземе вана. Показа ми място на пода, което беше изчистила и яркият контраст с неизчистената пожърхност. Тя се утешила с вино и ме черпи с остатъка. И по това си приличаме. Казах и да не се тревожи - ние ще си изчистим. Аз пак спах на дивана, защото исках първо да изчистя пода в моята стая преди да положа матрака.

Тази сутрин Ерика отиде в ИКЕА с другите международни студенти на пазар за мебели. И аз щях да ходя, но се отказах, защото Рахим се обади и каза, че в училището по право има клас по право и контра-тероризъм, който можем да вземем и ще ни е от полза. Преподавал бивш консултант по американската сигурност. Отидохме и беше много интересно. Сигурно ще останем. Най-големият куриоз беше, че в коридора пред класната стая зърнах треньора на словашкия отбор от миналогодишния международен турнир по дебати в Чехия. Малък свят!

Мери тъкмо ми е писала, че е наела нови хора да чистят апартамента утре. Явно и довечера ще спя на дивана. Сега отивам да си купя метална рамка за леглото и да видя дали Ерика се е прибрала с покупки. Следобяд имам среща и с Джо Гриин от Семитския музей. Лейла Ахмед е академичният ми съветник.

Още снимки тук.

Тук съм. Пристигнах вчера с два тежки и обемни куфара, възглавница и юрганче в сак. Помислих си на кацане, че точно на същото летище кацнах преди седем години, когато за пръв пат пристигнах в САЩ. Пълен кръг. На летището ме чакаха посрещачите ми Тейлър и Андрю. Докараха ме до квартирата на улица Кент. В самото начало ми се видя много вехта и се стреснах. Освен това Кип и Маргарет още се изнасят и нещата им са навсякъде, което усилва впечатлението за безпорядък. Те ме посрещнаха много топло, отвориха ми бира и ми благодариха, че съм им позволила да се изнесат ден по-късно. Оставих багажа в квартирата и за да не им се мотая в краката излязох да се поразходя. Намерих близкия хранителен магазин, който се оказа на две крачки буквално от нас, и си купих банани и вода. Вечерта спах на дивана, който те ни оставят.

Събудих се късно - около 12 на обяд. Много бях уморена, а и биологичният ми часовник е все още в синхрон с Тихоокеанската зона. Изкъпах се. Маргарет ме заведе до Harvard Square, където си взех нов мобилен план и номер към Т-Mobile. Разходих се малко за най-обща ориентация. Купих си молив, тънкописец за арабския, острилка и тефтерче на Moleskine (любимата ми марка) с карта на Бостън вътре. На първата страница има цитат от Aldous Huxley: "For every traveller who has any taste of his own the only useful guidebook will be the one which he himself has written." Съгласна.

Седнах да пия кафе. Сетих се, че Ерика, бъдещата ми съквартирантка, беше споменала, че днес много хора се изнасят от квартирите си и оставят мебели, от които нямат вече нужда пред вратите си. Тръгнах обратно към квартирата с надеждата да прибера нещо за голите ни стани. Уви, имаше само боклуци. Маргарет и Кип бяха в разгара на изнасянето. За да не им преча излязох пак. Реших да изследвам квартала и се озовах доста далече. Намерих един сравнително евтин магазин и купих нова завеса за душа с мидички (тази, която ни оставят Маргарет и Кип е в окаяно състояние), метла, постелка за баня с делфинчета и препарат за почистване.

Утре започва ориентацията. В 12 имаме обяд а след него неформални срещи с настоящи студенти. Ерика трябва да пристигне към 12:30. Ще я чакам в квартирата, защото няма ключ. Маргарет и Кип трябва да са се изнесли дотогава. Транспортът им ще пристигне в 9.

Гони ме умората, която чувствах в Париж през първите дни - умората на наситеност с впечатления и емоции. Доста работа ще имаме и докато стегнем апартамента. Утре хазайката е наела хора да го почистят основно. Легла още нямаме - ще пристигнат в сряда или четвъртък, което означава, че трябва да измислим къде ще спи Ерика утре. И най-важното - да не забравим да си купим една бутилка вино утре, за да отпразнуваме нанасянето.

Снимки тук.

П.П. Днес излезе статията за стипендията ми на сайта на Willamette. Връзка към нея тук.

А у меня к тому же и времени на просмотр особо не оставалось. Если и смотрел, то смотрел глазами канадца: 3 "наших" пловца не прошли в финал, "наш" каноист выиграл серебро, завтра будет выступать "наша" главная надежда в триатлоне и т.д. По ящику показывали в основном соревнования, где выступали канадцы. Именно поэтому я пару раз "зацепил" женский софтбол.

Чем мне лично запомнилась Олимпиада-2008:

1. Безумный Майкл Фелпс с его чудо-финишем, принесшим седьмое золото (выигрыш на 0.01с)

2. Шустрый Болт. Человек не напрягаясь выграл два спринта (100м и 200м), а также помог команде взять эстафту. Всё с мировыми рекордами.

3. Федерер проиграл в одиночном разряде, но неожиданно (для меня) взял золото в паре.

4. Обидный проигрыш россиян американцам в полуфинале волейбольного турнира. Сами упустили своё счастье...

5. Почему-то дико порадовался за Моноголию. Ребята завоевали свою первую в истории золотую медаль. Получилось это у них почему-то в боксе. Бог с ним, какая разница! Главное, что ЕСТЬ!

Наверняка было намного больше запоминающихся, эмоциональных, выдающихся моментов в Пекине-2008. Однако я их не смог увидеть :( Для канадских телевизионщиков таких моментов особо не нашлось... Во многом из-за этого у меня не сложилось никакого впечатления от выступления российской и беларуской команд :(. В следующий раз обязательно посмотрю Олимпиаду от и до.

Смотрите спорт, занимайтесь спортом, болейте за наших!

Егор

PS: Народ, наверняка, у вас остались свои впечатления и ощущения от прошедших Игр. Пишите в комменты. Я буду рад.

бяло и черно

в едно се преплитат

като дим

към небето отлитат

nin

(аз пък се самоцитирам

познай каква зодия съм :) )

Тихо измъкване сутринта. Не искам да приказвам с никого. Казах добра дума, може би нещо поправих, а може и да не съм. Мълча и наблюдавам. Хората стават след време леко враждебни ако упорито не подържаш разговора. Смирение, нежалание за конфликти. Не ги искам, точно сега, но ако някой ме предизвика ще му "махна главата". Мълча и се концентрирам върху другите, отколкото върху себе си. Оставям нещата да се случват почти без мен. Научих вдъхновяваща история, от човека преживял я наскоро. Замислих се за премерения и непремерения риск. С напредването на деня нервите ми се натягат макар да няма от какво. Период на покой. Усмивката в очите на жена. За мен. Просто нямам думи. Обещава толкова много. Среща с приятел, който ме сваля на земята. Все пак надеждата остава и те гризе като зъл предател. Обратно вкъщи, мисли за деня, не съвсем като другите не заради нещата случили ми се през него, а защото "черно и бяло в едно се преплитат" и това ме кара да се чувствам жив.

Срещам при Съзерцател

“Оцелявам напук на всички, само не и на себе си!”

Това ме кара отново да се замисля за саморазрушителните си импулси и да не ги приемам.

Малко преди да седна да пиша. Почти се усмихвам спомняйки си за този ден. Обикновен ден, но не съвсем.

Следващите статии от az-moga.com привлякоха интереса ми.

Книги, за които Георги Танев (автора на болга) е писал.

откъс от книгата на Пиер Дако "Психология и вътрешна свобода"

Откъса от книгата ми допадна имаше интересни идеи за интелигентноста, информацията, нуждата от постоянно движение и пагубния застой. Имаше и неща, които не ме спечелиха съвсем но въпреки това планирам да си я купя или изтегля. Мисля има нещо ценно в нея.

Уроци по лидерство от монаха, който продаде своето ферари

Честно казано не съм се засили да става лидер на някакви хора. Все пак лидерството е нещо, което е полезно за всеки. В личен план какво ако не лидерство е да вземеш живота си в ръце. И май мислим еднакво с автора ако се съди по този цитата, който не съм сигурен дали се отнася за книгата.

Според Джулиан повечето хора свързват думата “лидерство” единствено с бизнеса. Но мъдреците са го научили, че то е много по-широко понятие. Забележителни лидери могат да бъдат способните учители, големите учени, добрите майки, спортните треньори и политиците. Лидерството, включително умението да бъдеш лидер на себе си, е философия за живота.

Критичните 25 на Джак Ланкастър

Става въпрос за успял младеж на 25, който има всичко, което желае. Всъщност не ми се чете за някакъв богат младеж, но това ме спечели "Изживейте една уникалната преломна година от живота на човекът, дръзнал да налучка вярната посока в живота си." Вярно малко шаблонна е вече темата (снобара в мен се обажда) ама си падам по такива "пуканки" :)

Ако сте чели някоя от книгите оставете някой ред за впечатленията си или пишете за тях в блога си.

Статии на автора на блога.

Какво можем да правим управлявайки себе си?

Това беше първата статия, която ме накара да прочета и част от блога. Привлече ме със следния цитат.Хареса ми защото съм преживявал написаното.

Много хора таят страхове някъде дълбоко в подсъзнанието си. Развивайки се, човек започва да си доказва, че може. Когато стигне до стъпалото, което изисква от него, да направи нещо, от което се страхува нещо, към което има подсъзнателен страх или друг проблем, той може би е готов да го осъзнае. Представяте ли си да сте се засилили с колата, да карате със скоростта на успеха инерцията да е с вас и в един момент да набиете спирачки с всичка сила, защото нещо дребно ви е уплашило и си казвате „Не мога да го направя”! Е това е хубаво.

Човек може да осъзнае свой страх, който преди не е могъл да осъзнае и изчисти. Това, от което човек се е страхувал преди време, сега може да му се стори съвсем безсмислена пречка, за да „си свърши работата” да направи това, което иска. Това от личен опит мога да кажа, че е един индивидуален и личен начин, да се срещаш лице в лице със собствените си страхове и осъзнавайки ги, да разбереш, че преди да те спирали да направиш дадено нещо, но сега си друг човек и можеш да живееш без този осъзнат страх. Един ден, може би човек, ще се изчисти от всички свои страхове и ще бъде една наистина цялостно свободна и осъзната личност постигаща успехи.

Да постигнем успех - Отношението и реалността

Автора си казва, че статията е само нахвърляни идеи. За това няма да критикувам писаното, но ще кажа, че отношението към каквото и да е не е постоянно. Става въпрос за отношение и реалност, а това са си доста дълбоки води

Да постигнем успех - Открийте качествата си- зодии и глаголи

Очевидно автора има влечение към астрологията. Нищо лошо. Макар да смятам, че астрологията, ако изобщо е наука е толкова относителна и зависи от субективната преценка на астролога, че почти всичко може да се обоснове като вярно за някой човек. (всъщност астрологията е интересна тема може би трябва да проуча историята и някой път)

Да постигнем успех - Знанията и използването им

Тази статия много ми допадна. Става въпрос за това, че знанията или образованието сами за себе си са безполезни. Това, което ги прави полезни е използването им като инструмент и превръщането им в практика. Моя е мнението знания без способност за анализ, комбинативност, наблюдателност и критично мислене не водят до големи резултати. Не съм сигурен дали съм предал смисъла на статията точно, за това ето няколко цитата от нея.

„Не можете да създадете мениджър в класната стая. Хората се учат само в процеса на работа.”

„Силата и конкурентното предимство, идват само когато полезната информация решително се приложи на практика” Робин Шарма

За да се научите как да използвате знанията, първо трябва да започнете да ги използвате.

Да постигнем успех - Трите пътя 3v1 (2)

Това е любимата ми статия. На кратко става въпрос за това, че след като сте избрали някакъв път (дори и професионален) това не означава, че е задължително да не се отклонявате от него. Винаги може да смените посоката и да изберет по-труден, но по удволетворяващ път.Статията има и други акценти като как да следваме собствените желания и нужди, и мечти, а не общоприетите. Отново няколко от статията цитата. Първия е един от любимите ми на Буда .

„Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия, или въобще да не тръгнеш по него.” „Не вярвайте на нищо, независимо къде сте го чели или кой го е казал, дори аз да съм го казал освен, ако то не е в съгласие с вашия собствен здрав разум и ум.”

Буда.

„Не вървете след никого, вървете само след себе си.”

Статията има и кратко продължение: Да постигнем успех - 3v1 част 2-ра (3)

Толкова връзки наслагах към блога на Георги Танев, че почти съм сигурен, че ще прочете това. Няма да коментирам критично блога. Само ще му направя няколко предложения.

Преди да прочетеш следвашите редове искам да ти кажа, че блога ми се казва "Един аматьор пише". Така че, имай в предвид кой пише един лаик един аматьор. Моят блог не е показателен за това, което следва.

Всъщност пиша мнението си за блога ти, защото няма какво друго да правя в момента и не се замислям сериозно. Препоръчвам ти и ти да не го вземаш насериозно, ако нещо ти хареса радвам се, но не съм го писал за да ти давам съвет, а защото се чудя какво да правя в момента.

Идеята ти за твоя блог много ми харесва, но мисля, че още недоизпипана. Липсва цялосност или с английската дума интегритет на темите и писаното в блога. Темите са си ОК. Може би е по-добре макар и на различни теми статиите да имат някаква обща нишка, нещо което да казва "ако прочетеш това и другото макар и различно е свързано с него". Мисля че, има такова нещо в блога ти просто защото блога ти е в една област макар и доста обща. Все пак не си наблегнал на връзката между статиите. Аз смятам, че ще се получи много добре.

Първото нещо, което ми направи впечатление в блога ти е опита ти да прилагаш маркетингови похвати в блога си. Нещото, което ми привлече вниманието бяха заглавията и на статиите, и на блога.

Името на блога ти:"Блог за мениджмънт, развитие и иновации" е твърде дълго и едва ли не си описал основните теми в блога си. Аз бих предложил по-кратко име, което с малко думи да изразява същността на блога ти. Например

Еволюирай или умри (популярна фраза)

Граници не съществуват

Извор на идеи

Може и по-добре (Хенри Форд)

Нямам против да използваш нещо от това, но смятам, че ти можеш да измислиш нещо по-добро.

В заглавията на статиите ти често се повтаря думата успех. Това не ми се вижда много удачно. Предполагам искаш да привлечеш вниманието с ползата за успеха на читателя. На мен това ми изглежда доста евтино, особено в интернет. Предлагам ти да не прилагаш такива емоционални думи. Предполага се, че читаттелите ти са интелигентни и таково заглавие може да ги отблъсне. Може заглавията да обобщават същината на статията по креативен начин, но не и експлоатирайки евтини трикове.

Давно хотел написать о проекте Москва.RU. Все начиналось радужно — очень заманчивая форма для ввода e-mail'а с подписью «Получить регистрацию в Москве». По крайней мере, оригинально. Но в итоге оказалось, что это всего-навсего копия унылого Контакта, ничего интересного из себя не представляющая. Что только получше — так это оформление. Красный смотрится однозначно приятнее чем украденный с Фэйсбука синий ВКонтакте.

Мне кажется, что проект далеко не пойдет, превратится в очередную выгребную яму подобно старшему брату. И вообще, раз уж называется Москва.RU, то логичнее, если эта соц. сеть будет только для москвичей. В общем, разочаровался я, к тому же удалить страницу, как оказалось, нельзя. Теперь прописан в Москве пожизненно.

[clearspring_widget title="WALL-E Widget" wid="47f52785575c8467" pid="48777383043a8bd2" width="400" height="300" domain="widgets.clearspring.com"]

Я не видел ничего лучше в этом году. Замечательный фильм, во всех отношениях. Pixar, как всегда, превзошел сам-себя и установил новую планку, которую взять будет очень трудно. Рекомендую всем.

Пять звезд, по пяти-бальной шкале.
 

Фильм настолько плох, что даже жаль потраченных на билет денег. Творческая импотенция Бекмамбетова и Хабенского доказаны, в полной мере. Непонятно одно, зачем Джолли и Фримен ввязались в эту авантюру. Мне кажется, что вся работа проводилась под девизом: «Не можем как в Голливуде, опустим, этот самый, Голливуд, до уровня российского производителя». Что собственно и произошло. Резюме: непрофессионально, занудно, неинтересно, раздражающе, из-за диалогов отталкивающе, еще раз непрофессионально...

Одна сцена, впрочем, интересна — сцена падающего в пропасть поезда. Все остальное — полное говно.

Пять рвотных пакетиков, по пяти-бальной шкале.

На поверхности история любви девочки из богатого дома к роботу.
Слащавенько даже... Встречает, влюбляется, продаёт все свои вещи и бежит из дома от любящей и деспотичной матушки, чтобы жить с Ним. Недолгое счастье, потом злые люди губят Любимого, девочка с трудом это переживает, но переживает. Любимый, разумеется, редкостно, именно нечеловечески - робот же, идеален. Схема стандартна донельзя. Но схемой всё не исчерпывается.

Если чуть глубже - книга о поисках себя, о границах человек / не человек, и снова - о любви. О том, что нельзя из человека делать игрушку. О том, что дети вырастают и перестают быть детьми. О том, что нельзя переделывать человека как тебе вздумается, но можно и нужно помогать найти свою высокую и истинную суть. И о многих таких же банальных, важных и вечных истинах.
Конец не печален. Конец печален и светел, это немаловажно.

Фантастики здесь - ровно антураж. Условия. Книга, где может действовать столь совершенный робот, вынужденно о неком фантастическом будущем. Но суть книги - не в этом. Книга - о людях. Которые по сути не изменились.

http://www.ebdb.net/Search.aspx?s=group:%d0%bb%d0%b8+%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%82+%d1%81%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%b1%d1%80%d1%8f%d0%bd%d1%8b%d0%b9+%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b8%d0%ba

Дистрибутивов линукса у меня обычно 2. Один на паработать другой на потестить( про виртуалку знаю :) ) Последний тестовый дистрибутив у меня был ubuntu 8.04 x86_64. Пару слов о ней: лучше 7.10. Правда firefox3rc3 переодически бунтовал при просмотре флэш роликов (отказывался их отображать).

Вернемся к opensuse 11.0. Установщик стал по красивее. Перевели лицензионное соглашение на русский. Правда установщик застрял на моменте "Инициализируется менеджэр пакетов...". Пришлось перезапустить установку, Со второго раза установщик проскачил через этот момент без труда.

В качестве DE предлогается gnome 2.22, kde 4.0, kde 3.5 и другое. Я предпочел gnome. Пока устанавливались пакеты почитал изменения к выпуску (на русский не переведено). Наткнулся на интересное замечание для пользователей ext3 ifs: "для просмотра разделов с ext3 под windows  Необходимо изменить размер inode с нового 256 на старый 128".

Система перезагрузилось, запустился настройщик оборудования. Пропустил настройку оборудования, отсутствующего в моей системе. И вот он первый сюрприз: Та-дам, не запустились X'ы. Следующим незапустившимся, оказался настройщик X'ов SaX2 [Died at /usr/share/init.pl line 655] Решения, для обладателей nvidia:

sudo su #становимся root'ом
yast

В Ясте выбераем 'Програмное обеспечение' --> Репозитории програмного обеспечения --> Добавить --> Репозитоии сообщества --> NVIDIA repository --> OK.

Далее, опять всё в том же Ясте 'Управленние програмным обеспечением' --> поиск nvidia --> и я установил то что отмеченно как a+

init 3
nvidia-xconfig
init 5

И можно радоватся X запустился. Система предложила обновиться, отказаться ни смог. Появилось окошко с командой /sbin/yast2 piwo. и предложением ввести пароль. Ввёл и обновился.

В yaste в 'Управленние програмным обеспечением', подключил несколько репозиториев сообщества pakman, xgl:x11, openoffice, gnome:stable, gnome:community, mozilla и еще разик обновился.

Разачаровал глюк с оформлением окон в compiz-fusion. Нужно будет подыскать репозитоий с пакетыми compiz'a посвежее. Realplayer отказываеться играть mp3. Сильно разочаравала работа звуковой подсистемы - если запустить играть песенку в banshee, а патом запустить к примеру тотем с другой песенкой, звука в тотеме не будет. Понравилось увелечение скорости установки пакетов и работы менеджера пакетов в целом. Русский в консоле, отображается нормально. Удивила версия firefox (3b5), могли бы по свежее версию вложить.

Что ж продолжим пытки opensuse 11.0...

Много се кефя! Можеше и да се бия по главата. Понеже съм в нарочен застой в живота си, в момента и не вземам много важни решения, за това не се бия по главата.

Хората често плетат интриги. Така се случва, че имам малко приятели или пък познати, с които се срещам. Така се оказва, че за приблизителното половината от тях интригантството е синоним на глагола живея. Аз си ги знаех. Но бях удивен до къде могат да стигнат. Отначало бях супер горд, че разплетох интрига. Сега, е... в горния параграф писах как е.

Може да се чудите как разбирам за интригите, в които без да знам съм замесен. Всъщност обяснението е просто. Никой няма да ти каже, дори съзнателно намекне за интригата, в която си. Работата е там, че ако човек много приказва неизбежно се издава.  Аз по-случайност съм много добър слушател. Освен това открих един свой талант. Имам добро логическо мислене. Така без всъщност да ми казват нищо или намекват, откривайки противоречията, празнотите и несъзнателно споменати уж несъществени неща аз разбирам истината. Боже! Може би призванието ми е да съм преуспяващ крими автор или частен детектив. Това последното, само ако съм изправен пред гладна смърт.

По принцип този запис не трябваше да го пиша. Малко се оказвам наивен или пък глупав идеалист. Но съм в добро настроение и съм лееко импулсивен в момента. Пък и предполагам живота на доста хора е сапунка. За това спада гледаемоста им по телевизията :) .

Ако се чудиш как се развива моята сапунка - гледам в момента филма "How to Rob a Bank". До тук в обира на банката има три главни страни. Полицията, престъпниците и случаен мистър Никой заключил се в трезора по време на обира. Той държи всички в шах и същевременно се опитва да излезе жив и свободен от банката, която май ще обере, без да иска.