Преди време мразеният, хвален, отричан и обичан от толкова много хора МК беше разказал в «Егоист» една много поучителна история за кокошката, която паднала в селския кенеф. Колкото повече шавала с крила, толкова повече затъвала.

Харесвам този пример, защото е емблематичен. Затънеш ли в блатото, няма смисъл да риташ. Ако запазиш спокойствие и си достатъчно търпелив, една ръка в гумена ръкавица ще бръкне, ще те извади, ще те измие с маркуча и ще те сготви на супа. Поуката? Ами избягвай блатата. Стой далеч от селския кенеф.

Отрицанието не помага. Понякога съпротивата е безсмислена. Отрицанието засилва това, срещу което се бориш. Анти-венните протести увеличават войната, анти-терористичните действия създават чудесни оправадния (и условия) за терористите, обидата води до бида, плесницата до плесница по другата буза...мога да продължавам вечно. Изводът: злото никога не пътува само. Misery likes company. И каква по-добра компания за една негативна мисъл от отрицанието?

Отрицанието има голяма сила. Точно това е причината да го избягваш на всяка цена. Виждаш ли колко е лесно да станеш жертва на отрицанието? «Да го избягваш». Нищо не можеш да избегнеш. Ако бягаш от нещо, то ще те настигне и ще те захапе отзад. Какво правиш, когато ти налети озлобен помияр? Не хукваш да бягаш, нали? Има два варианта: или му вкарваш ботуш в широко отворената паст или помиярът ти разваля деня и те изпраща в болницата на инжекции.

Силата на отрицанието е толкова голяма, че може да убива и да променя действителността, но резултатите от нея винаги са едни и същи – отрицателни. Ако си истински "джедай", ще смениш отрицанието с положителна нагласа.

Да си представим, че не харесваш тъпи жени. Непрекъснато повтаряш «мразя тъпи жени» и знаеш ли какво получаваш? Само тъпи жени, ето какво. Та ти говориш за тях, мислиш за тях, създаваш ги непрекъснато и не бива да се учудваш, че светлината на ума ти привлича зомбитата, нали? Защо не пробваш с «обичам интелигентни жени»?

Хората, на които мотото им е «мразя тъпаци» обикновено са заобиколени точно от такива. И колкото повече се оплакват, толкова по-зле става. Още повече глупаци им се натрисат на главата. «Обичам да работя с интелигентни хора» звучи доста по-добре от «Мразя тъпаци да ми се бъркат в работата».

Сещаш ли се какво става, ако си един (една) от вечните мрънкачи на тема: «жените са кучки» / «мъжете са свине»? Не ти трябва въображение да си представиш колко празен ще бъде личният ти живот с такива нагласи – та ти го виждаш пред очите си. Живееш в кочината, която сам(а) си си създал(а). И ако мъжете (жените) се отнасят зле с теб, за това не е виновен някой друг, а ти. Съдбата не се опитва да ти дава някакви специални знаци и сигнали. Някакъв урок. Ти просто си приел(а) за даденост, че «жените са кучки» / «мъжете са свине», повярвал(а) си в това и те действително се превръщат в такива за теб.

Страхувам се позитивизмът, който проповядвам напоследък, да не ти дойде малко в повече, затова ще те успокоя: няма нужда да вярваш в положителните фрази, с които заменяш отрицанието. Просто не спирай да ги повтаряш. Подреди всички отрицания, които ти се въртят в главата, които са типични за теб, в един списък – нареди ги като осъдени на разстрел и бъди техният наказателен отряд. Замени ги с напълно противоположните им, положителни нагласи. Смени «Мразя лъжата, лицемерието и предателството» с «обичам истината, искреността и лоялността». Направи го, колкото и тъпо да ти се струва в момента.

И, моля те, не се опитвай да мислиш положително. От «положителното мислене» няма никаква полза. То е само една маска - повърхността, под която се крие океaн от страхове, отчаяние, гняв и песимизъм. Можеш да се усмихваш денем, а вечер да сънуваш кошмари. Това е защото в океана живее истинското ти Аз. То е едно доста тъпо копеле, което обаче има абсолютна власт върху живота ти. Един глупав тиранин. И не вярва в нищо, докато не му го повториш сто пъти. «Когато една лъжа се повтори сто пъти, става истина».

И понеже вътрешното ти Аз действително е тъпо парче, то ще тръгне да изпълнява всички убеждения, които му пробутваш, стига да си достатъчно настоятелен. Прояви упоритост, не се насилвай да мислиш положително, а само повтаряй – пиши си новите убеждения по сто пъти на хартия, ако трябва. Все едно зубриш думички на чужд език. Накарай ги да се отпечатат дълбоко в матрицата на подсъзнанието ти. Тя, подобно на Темида, е сляпа, но има силата да променя съдби.

Не отричай отрицанието. Замести го с положителни убеждения.

Тихомир Димитров

Когда перед человеком открывается истина о единстве всего мироздания, к нему приходит удивительное ощущение легкости и свободы. В самом деле, если субстанционального зла не существует – ни от чего не нужно спасаться, ничего не нужно бояться. Созерцание Бога во всем – ключ к раскрытию божественного потенциала во всем. И человек начинает думать, что сейчас-то он уже достиг высшей точки своего духовного развития, дальше которой двигаться некуда. К нему приходит расслабленность, самоуспокоенность.

Однако, осознание единства – не конец, а начало нашего пути. Мир един – но не единообразен. Единство мира – это упорядоченное соединение внешне весьма разных по своей структуре элементов, каждый из которых исполняет свою роль. Мало декларировать веру в единство мироздания. Каждый индивидуум должен найти гармонию в том конкретном месте мироздания, где он находится – и соединиться с этой гармонией. Понять свое уникальное предназначение – и исполнить его. Каким образом? Выбирая жизненный путь, который наиболее соответствует глубинным побуждениям нашего сердца.

Невозможно сесть на двух коней;
невозможно натянуть два лука;
невозможно служить двум господам.

Иисус говорит о необходимости делать выбор – и затем придерживаться этого выбора в дальнейших действиях. Выбирая нечто одно, мы тем самым отвергаем другое. Но было бы большой ошибкой – особенно с точки зрения вселенского единства – думать, что всякий выбор есть выбор между добром и злом. Скорее, мы призваны делать выбор между тем, что подходит для нас – и тем, что не подходит. И помнить, что для нашего ближнего выбор может быть совсем иным.

Сила и успех – результат сосредоточенности. Достижение видимых результатов в любом деле требует постоянства. Если молодой человек желает стать хорошим спортсменом, он должен проводить свои вечера в спортзале, а не в кино. Но из этого не следует, что другой молодой человек, который дни и ночи проводит в кино, совершает трагическую ошибку. Кто знает, может быть его призвание – стать актером, режиссером или кинокритиком? У каждого свой путь. Но если мы нашли его – важно не сворачивать.

Наиболее серьезная проблема людей – не в том, что они выбирают неверный путь, а в том, что их жизнь вообще сложно назвать «путем». В их жизни нет фокуса, сосредоточенности, направления. Они постоянно кидаются из стороны в сторону, меняют решения, плутают. Они пытаются одновременно сесть на несколько коней – и, в результате, не садятся ни на одного. Они пытаются натянуть два лука – но не натягивают и одного. Они пытаются служить двум господам – и, в результате, не служат ни одному.

Во втором высказывании Иисус дает понять, что смешение разнородных элементов, «нового» и «старого», бывает разрушительным, приносит упадок. Будет неверно трактовать их в том смысле, что «новое» - или, напротив, «старое», - однозначно лучше. Все зависит от конкретной ситуации. Скорее всего, большинство людей предпочли бы старое вино, вкусовая гамма которого богаче – и новую одежду, которая еще не износилась. Возможны и другие варианты. Слова Иисуса побуждают нас думать, искать и исследовать то, что служит нашему благу.

С точки зрения Иисуса, душа – это наполненный сокровищами дом. Но для того чтобы сохранить эти сокровища, с нашей стороны необходима стойкость. Мы должны быть достаточно сильными чтобы отстоять все, что принадлежит нам. Наши воля и разум – это «сильный человек», не позволяющий внешним влияниям обокрасть нас и причинить нам ущерб.

Разговор о внутренней силе вполне уместен в контексте слов о «слепых вождях». Первое, что стремятся сделать эти люди - «связать» своих последователей. Внушить им неверие в себя, в свой разум и свою интуитивную способность распознавать истину. Заставить подозрительно относиться к собственным желаниям. Подавить волю – через различные практики «послушания».

Человек со «связанной» душой боится самостоятельно думать – по любому вопросу он сверяется с мнением «вышестоящего начальства». Сомнение для него – один из наиболее тяжких грехов. Он боится желать, резонно опасаясь, что желания могут увести его с «единственно правильного» пути – исполнения воли вождей. Он боится самостоятельно действовать, не испросив разрешения или благословения «духовной власти». Он не мыслит себя вне групповой идентичности. Он почти отказался от себя.

Нам важно внимательно следить, чтобы бразды правления нашей жизни не попали в чужие руки. Если такое произойдет, нам с большой долей вероятности придется растратить свое время, свою энергию и свои лучшие душевные силы на служение ворам. Ворам, которые обычно приходят под маской «благодетелей», «пастырей» и «спасителей».

«Кто жаждет стать человеком, должен обладать самостоятельностью духа. Тот, кому суждено пожать неувядающие лавры, не должен слепо верить в благо лишь потому, что оно почитается благом; он призван сам убедиться, действительно ли это благо. В конечном счете священно лишь одно – неповторимость твоего собственного духовного мира», - утверждает Эмерсон.

Путь ученика Иисуса прямо противоположен тому, что предлагают авторитарные вожди. Он состоит в развитии нашей уникальной индивидуальности, через которую проявляется Бог – особенным и неповторимым образом. Мы отказываемся быть зависимыми и пассивными. Мы развиваем свою силу, оттачиваем свои дары. Мы не жертвуем себя и не отказываемся от себя, особенно если нас настойчиво к этому подталкивают. Единственно оправданная жертва – это добровольный отказ от того, что служит препятствием на пути к цели, которую мы сами для себя избрали. Мы прокладываем свой курс, не спрашивая ни у кого разрешения и не принося извинений. Только такую жизнь можно назвать божественной, и только такая жизнь подлинно достойна человека.

«Человек – существо боязливое, вечно оправдывающееся; он больше не умеет быть гордым, не осмеливается сказать «я думаю» и «я убежден», но прикрывается авторитетом какого-нибудь святого или знаменитого мудреца. Ему должно быть стыдно при виде побега травы или розы в цвету. Вот эти розы, растущие у меня под окном, не оправдывают свое существование ни тем, что до них здесь тоже росли розы, ни тем, что бывают и более красивые экземпляры; они то, что они есть, они живут сегодня и живут вместе с Богом».
Ральф Эмерсон

Точно тогава е моментът, в който се нуждая от някакъв "стимулант". Мъдри мисли, насърчаващи волята ми да продължа по пътя, който съм избрал и да дам на идеите си материален завършек. Много често помага. Е, понякога е необходим и ритник отзад, но за целта е необходим много близък човек, който да вярва във вас повече, отколкото самите вие, а не нашенски доброжелател.

Все пак, силните думи и мъдрите мисли помагат и успяват да ни внушат вяра в успеха и да ни дадат сила да продължим борбата. Предлагам ви някои от тях.

“Мотивацията те кара да започнеш. Навикът е това, което те поддържа.”
~ Джим Рон

“Някои хора искат да го направят, други мечтаят да го направят, а трети просто го правят.”
~ Майкъл Джордан

“Много хора в този живот знаят какво да правят, но малко хора правят това, което знаят. Да знаеш не е достатъчно! Трябва да предприемеш действия.”
~ Тони Робинс

“Пропуснал съм повече от 9 000 изстрела в кариерата си. Загубил съм почти 300 мача. В 26 случая са ми се доверявали да отпрява победния изстрел… и съм пропускал. Провалял съм се отново и отново много пъти в живота си. И точно поради това съм успял.”
~ Майкъл Джордан

“Първо трябва да научите правилата на играта. И след това трябва да играете по-добре от другите.”
~ Алберт Айнщайн

“Как бързо ‘не сега’ се превръща в ‘никога’.”
~ Мартин Лутер

“Болката е временна. Може да трае минута или час, ден или дори година, но накрая ще отмине и нещо друго ще заеме мястото й. Ако се откажа, обаче, тя продължава вечно.”
~ Ланс Армстронг

“Ограниченията живеят само в нашите мисли. Ако използваме въображението си, нашите възможности стават безгранични.”
~ Джейми Паолинети

“Не чакайте докато всичко се нагласи точно.Нещата никога няма да се перфектни. Винаги ще има предизвикателства, препятствия и неподходящи условия. И какво от това? Започнете сега. С всяка стъпка, която предприемете, вие ще станете по-силни, по-опитни, по-самоуверени и по-успешни.”
~ Марк Виктор Хансен

“Препятствията са неща, които човк вижда, когато си отмести погледа от своята цел.”
~ E. Джоузеф Косман

“Препятствията не бива да ви спират. Ако стигнете до стена, не се връщайте назад и не се предавайте. Помислете как да я прескочите, да я съборите или да я заобиколите.”
~ Майкъл Джордан

“Принцип номер едно е да не заблуждавате себе си, вие сте човекът, който най-лесно можете да заблудите.”
~ Ричард Файнман

И накрая последното го цитирам на английски, защото не мога да измисля превод, който да звучи толкова силно:

“Watch your thoughts, for they become words.
Watch your words, for they become actions.
Watch your actions, for they become habits.
Watch your habits, for they become character.
Watch your character, for it becomes your destiny.”
~ Неизвестен автор

Мисълта е мускул, който може да променя физическата реалност около нас. Ние живеем в градина, чиито семена са посадени в съзнанието ни. Ако посеем бурени, ще буреняса целият ни живот. Ти си архитектът на собствената си съдба. Ти твориш бъдещето си, но не само, - ти твориш бъдещето на света. По това си приличате с Твореца. За съзидателната сила на мисълта има написани много книги. Любимата ми е „Подсъзнанието може всичко” на Джон Кехоу, защото е написана просто и защото „номерата” от нея действат. Друг удивителен пример е Хосе Силва с неговите техники за визуализация на желанията и небезизвестният „Силва метод”, но вече започвам да звуча като стара врачка по СКАТ, затова спирам с препоръчителната литература. 
Всички сме чували приказката: „Аз да си кажа клетвичката, пък тя ако хване”. Интересното е, че клетвичките винаги „хващат”. Защо така? Защото воля, плюс емоция, плюс разум е равно на фактически резултат. Бих си позволил много волното сравнение на  волята с кормилото на автомобила, емоционалният заряд определя конските сили под капака, а разумът стои зад волана и управлява. И ако реши, че ще се размажеш в крайпътно дърво, ти наистина се размазваш в крайпътно дърво. Случвало ли ти се е да осъзнаеш колко малко трябва да ти трепне ръката, за да се забиеш челно  в отсрещния автомобил на двупосочен, междуградски път? На мене ми се е случвало и тогава осъзнах тънката червена линия между живота и смъртта, между мисълта и реалността. Въпрос на един жест е, просто.  Нищо повече.
Казват, че ако много силно искаш нещо, то винаги се получава. Дали наистина е така? Според мен да. Няма нещо, което да съм поискал с цялото си сърце и да не ми се е получило.  Дънов казва, че за да се случи нещо, ти първо трябва да го приемеш в сърцето си, после да го пожелаеш в ума си и накрая да го утвърдиш с волята си. Аз вярвам, че няма нелечими болести, а само нелечими пациенти. Вярвам, че светът, в който живеем е една халюцинация, едно отражение на собствените ни мисли и никой не може да ме убеди в противното. Възниква обаче въпросът - защо бидейки сам творец на собствената си съдба, човек невинаги е в състояние да я насочва в правилната посока? Случват му се лоши неща. Защо така?
Защото творчеството изисква да си силен и арогантен. Подчинявайки се на външните фактори хората губят от своята самостоятелност, оттам и от силата да творят сами съдбата си. Аз лично съм избрал да не се подчинявам. В много силна и изгодна позиция е човек, който няма какво да губи.  Не че съм притиснат, напротив, изобщо даже, но отправната ми точка при вземането на всяко важно решение, е че „Никой няма да излезе жив оттук”(Джим Морисън). Тогава защо да взимаме грешните решения, като можем да изберем правилните? Докога да отлагаме? За съжаление времето ни е ограничено и трябва да действаме СЕГА.
Съзидателната сила на мисълта е чудовищна. От теб се изисква единствено да си повярваш, ама истински. Никой не може да ти отнеме това. Всичко друго остави на „случайните” механизми, които подбутват клатушкащата се лодчица на съдбата ти надолу по течението на реката – от един бряг на друг, докато накрая всички не акостираме на едно и също тихо пристанище.

Тихомир Димитров