Тогава работих в гр. Ст. Загора. Бях в командировка в Пловдив в Института по тютюна. Вечерта се бяхме събрали колеги в едно заведение "Бумбарника" на хапване и пийване. По едно време дочувам разговор от съседната маса, че влака за София е след един час. Нещо ме подкокороса, взимам си довиждане с компанията, вземам си багажа от хотел "Тримомциум" и хайде на гарата. Пристигам в София и бързо, бързо в къщи при жената. Отключвам, чувам някакъв шум и в хола виждам родата на софра. Баща ми, като ме видя, започна да вика: "момче, момче" а аз го чувам: "момчето ми, момчето ми". Първата ми мисъл беше, че татко се е напил, та така ми се радва. Като разбрах новината, топлина на радост ме обля. Да си призная бързо се напих. На следващият ден, след дълго търсене едва намерих букет от зимбюли и на Шейново. Жената ми го показва на прозореца. Боже, колко щастлив бях. През тези 44 години, още много радости ни е донесъл първородният и най вече с двете внучки.