Бу­ре­ни нас­тъп­ват към се­ло­то, ко­е­то за­е­ма площ от 3199 дка, с над 40 км улич­на мре­жа и 20 дка пар­ко­ве и гра­ди­ни. Ра­бо­те­щи по чл.9 от Бю­ро­то по тру­да ня­ма, кон­тей­не­ри­те са в бе­зоб­раз­но тех­ни­чес­ко със­то­я­ние, а и не дос­ти­гат. Го­ри­во­то за трак­то­ра, из­воз­ващ улич­на­та смет, е не­дос­та­тъч­но. Дво­рът на зд­рав­ния дом, чи­та­ли­ще­то, гра­дин­ки­те, глав­ният път Лев­с­ки-Ло­веч са бу­ре­ня­са­ли, а ня­ма­ме ни­то па­ри, ни­то ко­са­чи, ни­то тех­ни­ка, жал­ва се още кме­тът.

След тежкия (но успешен) курс по управление на проекти, който проведох вчера, днес ми е ден на релаксация и пълно изпразване на мозъка от умствена дейност. Чета изоставени блог-постове от рийдъра и ми идват наум странни асоциации.

Днес попаднах на една статия в блога Slow Leadership, в който често намирам много интересни разсъждения върху живота и работата в корпоративна Америка и който ми служи за вдъхновение и източник на теми за размисъл, които често споделям в блога си Нова работа. Тази статия е началото на една серия от публикации, посветена на техники за освобождаване от стреса. Няма нужда да ви убеждавам колко гадно влияе стресът в работата на психическото и физическото ви здраве, нали? Това, което привлече вниманието ми тук, беше съветът да се научим да казваме "не".

Тъй като се занимавам с управление на проекти, този съвет съм го срещал много често в професионалната литература, обосноваван с факта, че колкото повече задачи (или молби) ни възлагат колеги, шефове или клиенти, толкова по-малък е шансът да завършим успешно един проект.

Тук погледът е малко по-различен. Колкото повече се товарим с работа поради това, че не можем да отказваме, толкова повече стрес изпитваме и толкова повече съсипваме здравето си и личния си живот.

Разбира се, никой не иска да бъде "гадняра" на офиса - човекът, когото не можеш да помоли за услуга, затова резонно възниква въпросът: "Как да се научим да отказваме, без да обидим човека, който ни моли?"

Съветите, които ни предлага авторката са прости:

• Винаги бъдете любезни, но категорични. Човекът, който се е обърнал с молба към вас, трябва да знае, че му съчувствате, но вашите задачи са с по-висок приоритет, а личното ви време е неприкосновено. Ако този човек е вашият шеф - накарайте го да приоритизира задачите ви наново, за да можете да изпълните неговата заявка.
• Вашият отказ може да бъде смекчен, ако се опитате да предложите алтернатива. Отговор "Аз нямам възможност, но мисля, че Пешо би свършил добра работа" би бил добър подход в случая, според авторката. Въпреки, че отказвате, важно е да бъдете вежливи.

Както казах още в началото, днес ми е ден за простотии и още като прочетох тези съвети, веднага се сетих за вица за вежливия лос :-)

Питате се: Къде е Ленин в цялата тази история? Ами от за него има подобен виц, който ще ви разкажа за десерт:

Ленин живеел в кооперация с вътрешен двор. Една сутрин отишъл в банята да се бръсне, а във вътрешния двор едни дечица играели футбол. Прозорецът на банята му гледал към двора и Ленин даже го бил отворил, за да се наслади чистия (по онова време) утринен въздух.

Не щеш ли, по едно време топката полетяла право към неговия прозорец, ударила го по ръката и той се порязал лошо. Децата го попитали:

- Чичко Ленин, ще ни върнеш ли топката?

А той отговорил:

- Не!

А очите му били едни такива топли и добри...

Ако ви харесва моя блог, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Един охлюв чете вестник и пита жена си:
- Абе, скъпа, чудя се - как може къщите да са недвижими имоти!

Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза: "Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш." "Какво ?!, Какво трябва да значи това ?!?" - подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява ... "Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж." На моя втрещен поглед тя отговори: "Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради секса ?" Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почвка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяяям неназован МОЛ. Обикалях с нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой и харесва и затова и казах, че просто ще вземе всичките. Искаше и нови обувки за парцалките - да вземем по един чифт за всяка комбинация - бях отново ларж. Отидохме и до бижутериите - взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума - беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва - поиска гривна за тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в музиката - "Разбира се, скъпа." Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: "Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата." Едвам сдържайки се, измрънках: "Нее, мила, не съм в настроение." Лицето й побеля, ченето увисна в недоизречено "КАКВО?" И тогава додадох: "Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване." И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: "Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам ?!" Очевидно и тази нощ няма да има секс !!!

- Кога е лятото в Англия?

А той отговорил:

- Зависи, миналата година лятото беше в сряда.

източник: http://vicove.com 

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

---------------------/\-------\o/---------------------------------

Music Idol продава, любовта също!

П.п. Набутах ли ви да кликнете?

---------------------/\-------\o/---------------------------------

Айде за да не е много празен поста ще добавя и този виц, който се сбъдна....
Защо комунистите са щастливи от изборите?
Ами защото като падне Царя и идва 9-ти септември

6-те истини на живота
1.Не можеш да си пипнеш всички зъби с езика .
2.Всички идиоти след като го прочетат опитват да го направят
3.Първата истина е лъжа
4.Сега се усмихваш ,защото си идиот
5.Скоро ще го изпратите на друг идиот
6.Още има глупава усмивка на лицето ви

ssk: xaxaxa
G1BELKO: На кое се засмя?
ssk: На това, че ти си идиота, който ми го прати.

Е вярно, сега излиза, че аз съм идиота, който Ви го праща на вас.

П.п. Поразгледайте какво друго има в блога, вярно повечето статии не са забавни неща, но в тях е вложен някакъв труд. :)