Успехът ми се състои в това всеки ден когато се събуждам да съм жив и здрав и близките около мен също. Поддържам се, като се занимавам с много и различни неща – имам работа на нормален 8 (понякога повече) часов ден, поддържам личен дневник, продуцирам музика, спортувам. Това, че сега участвам в това начинание на Лидия също ме кара да се чувствам успял, съпричастен. Обичам да съм съпричастен, да споделям.

Откакто се помня съм участвал в нещо, групи, сайтове, интернет общества. Успехът идва бавно и си тръгва бързо, измамно е и не е за цял живот. Но това е мотивацията на повечето хора, в това число и моята лична. Отиваш някъде, не те познават, опознават те, доказваш се. Носиш отговорност, проваляш се и не си тръгваш, не отстъпваш. Мислиш много, четеш книги, гледаш телевизия, филми. Взимам опит наготово. Обичам да взимам опит на готово, т.е обичам да разпитвам, да изслушвам, да анализирам. Боклуци винаги има, преди обръщах много внимание, но сега оставям на Чистота да се грижи са тях.

2. Какво ти помогна да успееш, какво ти помага да успяваш или какво ще ти помогне? Какво е обяснението ти за успеха?

Помогна ми това, че разчитам на себе си, на своите приятели и близки. Никога не съм сам, не съм бил сам и се надявам да не бъда сам. Споделям всичко, което откривам за себе си, както очаквам да бъде споделено с мен. На всеки различни неща му помагат за успеха. Колко хора носят еднакви обувки и чорапи? Трябва обаче да стигнеш дотам, да осъзнаеш, че имаш нужда от обувки и от чорапи. Това е крачката напред. По пътя към успеха за мен има две много важни неща, само нагоре и само напред. Това са посоките на движение!

Много важно нещо човек да изповядва авто-мотивация. Всеки ден, всеки час, всяка секунда и всеки миг. Ако аз не се харесвам, никой не ме харесва, ако аз мисля, че не мога да се справя, значи наистина няма да мога да се справя.

3. Какво не успя да ти попречи, какво не успява да ти попречи или няма да успее да ти попречи? Т.е. какви са препятствията по пътя ти?

Препятствията са много. От точа А до точка Б има много пътища, но не прекия е най-добър. Израснах в квартал, в който беше модерно да употребяваш наркотици, да крадеш. Виждал съм колело Porsche с ремък вместо верига, когато ние карахме Балкан. Разликата между мен и повечето от тези хора, е че аз съм жив. Не е малко. Животът и здравето са най-ценния капитал, защото в икономиката може да работиш с чужди пари, на кредит, защото така е по-изгодно, но в живота трудно можеш живееш с живота на другия. А когато го отнемеш не печелиш нищо.