Ето още един откъс, този път от книга, чийто автор е добре познат в хомеопатичните среди, Франс Вермюлен. Това е фрагмент от материалите, които той е публикувал като допълнение, или въведение, към Материя Медика на Силика (Silica terra, Silicea, Sil или Pure Flint, т.е кремък), едно хомеопатично лекарство. В момента картината на самото лекарство не ни интересува, концентрираме се само върху това:

"ИМПЛАНТИ.

8: "Малко са темите в съвременната ревматология, в които да съществува по-голямо противоречие, в сравнение с предполаганата връзка между силиконовите гръдни импланти и системните болести на съединителната тъкан. Терминът "силикон" се отнася до група от химически сходни органични силициеви съединения, получени от силика (SiO2) { силициев диоксид, силициев анхидрат }. Малки количества силикон се откриват в ставните протези, изкуствените сърдечни клапи и бебешките биберони, но основното приложение в медицината на течното съединение - полидиметил силоксан - е в имплантите. Силиконовите гръдни импланти бяха разработени през 1962 и се използваха главно за козметично уголемяване на бюста (80%) и реконструкция след операция за рак на гърдата. До 1992 такива импланти бяха поставени на 1 - 2.5 милиона жени в Северна Америка и 100 000 - 150 000 британки. Силиконовите импланти се свързват с втвърдяване (което се отдава отчасти на протичане на импланта), единични руптури { това означава разкъсване за тези, които не са запознати с медицинската терминология.. } и увеличаване на лимфните възли, дрениращи страната откъм импланта. Това, което провокира ожесточените медицински, нормативни и законови дебати, обаче, беше вероятната връзка между имплантите и системните болести на съединителната тъкан. Въпреки че първото съобщение за заболяване на съединителната тъкан след директно инжектиране на силикон в млечната жлеза датира от 1964, първите три случая на пациентки със силиконови импланти, развили такива заболявания, бяха документирани в 1982. Оттогава насам са описани над 290 подобни случая в англоезичната литература. Въпреки че най-често срещаната специфична диагноза е склеродермия, има съобщения за широк кръг заболявания, а много пациентки са с неспецифичен синдром, който не удовлетворява конвенционалните клинични и лабораторни критерии за конкретна болест на съединителната тъкан." 8: този цитат е публикуван от Вермюлен, но е от Cooper & Dennison, Do silicone breast implants cause connective tissue disease? There still no evidence that they do: Br. Med. Jrnl, Editorial 7 Feb. 1998, т.е "Дали силиконовите гръдни импланти причиняват болести на съдинителната тъкан - все още няма доказателства за това." И Вермюлен продължава:

Силиконовите гръдни импланти са забранени в Америка, Япония, Канада и Франция.

Производителите съобщават за много нисък процент на руптури (0.2 до 1.1%), но докато някои изследователи посочват руптурата като рядко срещано явление, други автори смятат, че случаите на руптура достигат до 71%. Протичане на силикон от имплантите е било констатирано в лимфните възли, гръдния кош, ребрата, горните крайници, лактите, ръцете и черния дроб. Има множество любопитни съобщения, че деца, родени от майки със силиконови гръдни импланти (СГИ), получават проблеми в преглъщането, стават раздразнителни, развиват неспецифични кожни обриви, състояния на умора и констелация от симптоми, подобни на тези при жени със СГИ."

{ Източник: "ПРИЗМА. Озарените тайнства на Материя Медика. Сходства и паралели между субстанцията и лекарството", Франс Вермюлен, част 4, изд. Хомеохелп, Добрич, 2007, ISBN 954-9379-04-3, "Silica. Импланти", стр. 170-171 }

...... отивам да вечерям

Я да си поговорим малко за силиконовите импланти..

Първо ще ви представя откъс от статия на един лекар, д-р Коулмън, и после ще добавя от мен още нещо..

{ Източник: сп. Обзор Хомеопатия, есен 2004, изд. Хомеохелп, Добрич, фрагмент от статията "Наука ли е съвременната медицина?", д-р Върнан Коулман, стр. 47-53 (50-52) }

"Нека сега да разгледаме:

Хиругичните експерименти

Става дума за вазектомията при мъже и увеличаването размера на гърдите при жени, като два от примерите за широко прилагани медицински техники с много съмнително ниво на безопасност. И двата експеримента са хирургични процедури, които се прилагат върху здрави, млади хора.

Вазектомиите станаха популярни преди няколко десетилетия и много милиони мъже по света вече си направиха тази операция. Тя представлява много бърза и проста хирургична манипулация и броят на мъжете, които се подлагат на нея трайно нараства. Семенната връв, която излиза от тестисите и стига до пениса, просто се прерязва или превързва и така семенната течност не може да преминава през нея. Към края на 1991 приблизително 50 милиона млади и здрави мъже по целия свят бяха убедени да си направят тази операция.

През последните години, обаче, някои лекари започнаха да се опасяват относно безопасността на операцията, тъй като независими проучвания показаха, че тя вероятно има връзка със случаи на рак на тестисите или на простатата, със сърдечни болести, имунни нарушения, понижено либидо или преждевременно остаряване. Възможната връзка със заболяването от рак е особено обезпокоителна. Например, едно проучване върху 3000 мъже в Шотландия, подложили се на вазектомия, показа, че 8 от тях са се разболели от рак на тестисите до 4 години след операцията.

Подобно подозрение, че може би съществуват реални опасности, свързани с оперативното увеличаване на размера на гърдите чрез имплантиране в тях на силиконов гел, се разпространи сред обществото в началото на 1992, въпреки че тези операции, подобно на вазектомиите при мъже, се радваха на голяма популярност през последните няколко десетилетия и предупреждения в тази посока бяха направени много години по-рано.

Още в самото начало хирурзите усетиха, че..

широко разпространилата се мода на едрите гърди може да се превърне в огромен бизнес

..и те се потрудиха здраво да оправдаят това, което цинично нарекоха "просто една възможност за правене на пари".

Медицина или индустрия?

В началото на 80-те години Американското общество на пластичните и реконструктивни хирурзи се втурна да защитава идеята, че съществува значително и нарастващо количество медицински данни и становища, доказващи, че този дефект (малките гърди) представлява болестно състояние. Пластичните хирурзи дори дадоха име на болестта - "микромастия" - и дадоха най-доброто от себе си, за да я заклеймят. Беше изчислено, че през последните 30 години само в Америка са били диагностицирани и "излекувани" от пластичните хирурзи над 2 милиона жертви на микромастията. { Бих добавил от себе си безгласното "?!?!?!?!?!!" и иронично-подигравателното "Леле, какви герои, няма ли кой да им издигне паметник!?" }

Хирурзите започнаха с инжектиране на силикон директно в млечната жлеза, но след като стана ясно, че това може да предизвика затруднения, тъй като се оказа, че силиконът мигрира из тялото на жената и поражда всякакъв род реакции и проблеми (най-малкият от които е, че гърдите се сбръчкват, след като придържащият ги силикон ги напусне), хирирзите преминаха към поставяне на силикона в малки пластмасови торбички, които се смятаха за безопасни.

В края на 1991, обаче, безопасността на тези импланти стана обект на гигантска полемика. На 6 януари 1992 FDA (Американската агенция за храните и лекарствата) задължи лекарите да прекратят използването на импланти от силиконов гел, тъй като бяха натрупани нови доказателства, че гелът може да предизвика автоимунни реакции или заболявания на съединителната тъкан, които водят до слабост, имунна недостатъчност, отслабване на паметта, хронична умора, хронични грипоподобни заболявания и др.

Липса на научни доказателства, подкрепящи медицинските дейности, лесно може да се открие във всички области на медицината.

С много малко изключения, в медицината няма нищо сигурно.”

И статията продължава..

Самата статия е написана в популярен стил, много въпроси, които тя повдига остават без отговор. Например, тези 8 от 3000 мъже, които са се разболели от рак след направената вазектомия.. в крайна сметка това е просто статистика, а животът не е статистика. Може ли да се докаже, че тези мъже нямаше да се разболеят от рак, ако не им беше направена вазектомия? Достъчно голям ли е процентът на пострадалите за да се притесняваме от тези твърдения? Какво означава "независими" проучвания? Също, 1991-1992 беше доста отдавна, очевидно статията е стара, актуална ли е информацията т.е? И ред други въпроси..

Само че мен не ме интересува толкова чисто медицинския и индустриален момент в цялата история, а чисто психологическия и здравния (за мен 'медицински' не значи непременно 'здравен, свързан със здравето').

Преди да продължа, кратка почивка с очарователни кадри от сайта "Не на силикона!":

{ Продължението.. }