употребата на "мене" вместо "мен" и на "тебе" вместо "теб"

Някога в училище, ако не се лъжа в трети клас, ни разясниха употребата на "мен" и на "теб". За по-сигурно ученикът получаваше по-ниска бележка, в случай че замека писмено или говоримо. Действаше се на принципа на кучето на Павлов - грешка-наказание-грешка-наказание-верен отговор-пчеличка за награда.
За съжаление, вече не е така. Явно днешните учителки не са били достатъчно обучавани в училище, защото, освен че мекат сами за себе си, учат своите ученици да мекат. Без да искам да обидя някой ще кажа, че дори в родната ни блогосфера се ме-ка на такава поразия, че на човек му се вие свят.
Блогъри-учители, блогъри-писатели и блогъри-журналисти така смело слагат ме-то, че се чудя как може интелигентен човек да допуска такава елементарна, първолашка грешка!
"На мен не ми трябва това"
"За теб е!"
Ето това последното, в мекащия му вариант, се появи преди две-три години като рекламна фраза на националния телефонен оператор. Как от тогва, за толкова време, не се намери човек, който да ги светне, че не можеш да имаш неграмотно написано изречение! Лошото е, че явно, щом това не е станало, никой не го намира за нередно или грешно, следователно се превръща в норма.
Ще ми се да отида в едно училище и да пусна контролно, за да проверя колко от децата са наясно, че не може да се мека, още повече писмено. Защото започвам да си мисля, че ако ученик напише:

"Не е за мене, за тебеее еее, бее!"

ще получи шестица, което ще е подобаващо за една оборна овчица, но дали ще е добре за човек... мееее, това е въпоса бееееее!

Добрият български език: Power Point Presentation

Да обявиш нещо за добро е нравствена оценка, а да го обявиш за правилно - нормативна, оценката на „размахания пръст".

Може ли да се прокара мост между двете оценки?

Нашата изходна позиция в този курс е следната: правилно е това, което е добро.

Как тази нравствено-нормативна оценка се прилага по отношение на нашето основно средство за комуникация като българи - българския език?

Да се изразяваш добре чрез езика, означава да се изразяваш успешно.

Да се изразяваш успешно, означава да се изразяваш разбираемо за събеседника си.

Да се изразяваш разбираемо, означава да не затрудняваш чрез словесното и цялостното си символно поведение събеседника си.

Не затрудняваш събеседника си тогава и само тогава, когато се изразяваш грамотно.

ГРАМОТНОТО ИЗРАЗЯВАНЕ Е ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ, РАЗГЛЕЖДАН В ТОЗИ КУРС!

СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕТО НА 60-ЧАСОВИЯ КУРС СТУДЕНТИТЕ ЩЕ:

1. Познават най-общо дяловете на българската граматика, фонетиката и фонологията, текстовата лингвистика, социо- и психолингвистиката, антропологичната лингвистика и дискурсния анализ.

2. Познават основните правописни и изговорни норми на съвременния български книжовен език.

3. Знаят основни исторически факти за българския език.

4. Умеят грамотно да съставят писмен текст на български език.

5. Умеят грамотно да говорят на български език.

6. Умеят грамотно да разговарят на български език.

ПРОГРАМА

1. Какво се има предвид под определението „добър"?

2. Кога една употреба на езика е добра?

3. Какво се крие под наименованието „български език"?

4. Добрият разговор (диалог).

5. Доброто изразяване чрез говорене.

6. Доброто изразяване чрез писане.

7. Доброто изразяване чрез текстове.

8. Добрият абзац (параграф) като градиво на доброто изразяване чрез текстове.

9. Доброто изречение като градиво на добрия абзац (параграф).

10. Изречение и изказване.

11. Видове изречения по състав.

12. Видове изречения по цел на изказване.

13. Думите като градиво на изречението. Видове думи: назоваващи, заместващи и служебни.

14. Части на изречението и части на речта.

15. Части на речта, изразяващи позицията на подлога в изречението.

16. Части на речта, изразяващи позицията на сказуемото в изречението.

17. Части на речта, изразяващи допълненията в изречението.

18. Части на речта, изразяващи обстоятелствените пояснения в изреченията.

19. Части на речта, изразяващи определенията и приложенията в изреченията.

20. Функция на служебните думи в изречението.

21. Думите от съдържателна гледна точка. Семантични отношения между думите и изразите: синонимия и антонимия. Същност на паронимията и омонимията. Омофони и омографи.

22. Думите от словообразователна гледна точка: прости и сложни думи.

23. Морфемата като минималния езиков знак.

24. Звукове в българския език. Класификация на звуковете.

25. Буквите в българския език. Съотношение между звук и буква. Правописни принципи. Съвременният български правопис като проява на морфологичния правописен принцип.

26. Небуквените знаци в българския писмен текст.

27. Основи на българската пунктуация.

28. Научни раздели, описващи строежа на българския език. Синхронни раздели: граматика (= морфология + синтаксис), фонетика, лексикология, словообразуване.

29. Диахронни раздели: история на българския език, диалектология, палеография.

30. Научни раздели, описващи употребата на българския език: социолингвисткика, етнолингвистика, антропологична лингвистика, текстова лингвистика, дискурсен анализ.

Горният линк ще ви заведе на сайта на училището, а сайтът е многоезичен.

Според нея проблемен е въпрос 8.

В кое от изреченията НЕ е допусната граматична грешка?

А) Задължително е изискването да се владее български и английски език.
Б) Още беше дете, когато привикна да използва и българската, и латинската азбука.
В) Харесвам жълтия, оранжевия и червения цветове.
Г) Той не искаше да навреди на него си.

От Министерството на образованието и науката (МОН) посочват само един верен отговор, който трябва да бъде посочен - Б. Реално обаче, граматична грешка няма допусната и в отговор А. 

Учителката е проверила своята хипотеза и в Института по Български език към Българската академия на науките (БАН), откъдето са потвърдили разсъжденията й.

Преподавателят изброи три граматични правила, които са подбудили съмнения в корекността на теста.

- Подлог и сказуемо се съгласуват по род и число.
- В елиптичните фрази се допуска да не се съгласува подлогът със сказуемото, защото единият подлог може да е изпуснат.
- При възвратните глаголи правилото за съгласуване не е в сила, защото при тях идеята за подлога е избледняла.

Базирайки се на тях, отговор А също може да бъда счетен като верен. 

Диана Ковачева се надява, че от МОН ще открият и признаят грешката си и това ще се отрази при броенето на точките от теста и няма да ощети злеостниците.

Проблемът е сериозен! Направете нещо по въпроса! Подпишете петицията!

]]> http://tsvetkoff.wordpress.com/?p=270 Mon, 21 Apr 2008 22:30:16 +0000 tsvetkoff http://tsvetkoff.wordpress.com/?p=270 В ЗАЩИТА НА Т. 4, ЧЛ. 16 ОТ ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА:
да се запази усвояването на книжовния български език като част

от Държавните образователни изисквания

Ние, гражданите на Република България, протестираме срещу обявения в българските медии Законопроект на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за народната просвета (внесен в НС на 25.01.08 г.) в частта, която касае отпадането на т. 4, чл. 16 от Закона за народната просвета.

Чл. 16, т. 4 от действащия сега Закон за народната просвета гласи, че държавните образователни изисквания се прилагат включително за усвояването на книжовния български език.
В Законопроекта, предложен от правителството, е записано тази точка да отпадне. Параграф 2 на законопроекта разпорежда: „В чл. 16 т. 4 се отменя.”

Като граждани и родители настояваме да има ясни и категорични стандарти по отношение усвояването на българския език в училищата. Настояваме нашите деца, наред с всички останали български граждани, да познават историята на своята странa, да знаят, да говорят и да владеят официалния език в своята Родина и това да бъде гарантирано от държавата със законови изисквания!

Силно сме обезпокоени от все по-ниската степен на владеене на родния ни език през последните години, особено сред учениците. Министерството на образованието и науката е длъжно да защитава и пази българския език като признак на образователното ниво на българските граждани. Защитавайки родния си език, ние защитаваме своята история, култура и национална идентичност.

Настояваме да не бъде погазвана Конституцията на Република България!

Твоя подпис за българския език!

Подпиши се тук!

Сякаш незабелязано мина покрай общественото внимание ( заангажирано с оперативно интересния Румен Петков) обявеният в българските медии Законопроект на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за народната просвета (внесен в НС на 25.01.08 г.) в частта, която касае отпадането на т. 4, чл. 16 от Закона за народната просвета.

Чл. 16, т. 4 от действащия сега Закон за народната просвета гласи, че държавните образователни изисквания се прилагат включително за усвояването на книжовния български език.
В Законопроекта, предложен от правителството, е записано тази точка да отпадне. Параграф 2 на законопроекта разпорежда: „В чл. 16 т. 4 се отменя.”

С две думи желанието на турската орда е да бъде премахнато изискването за владеене на книжовен български език от учениците, които да могат да получават своята диплома без да знаят и грам от българската реч, нещо което е в голям интерес за електората на ДПС, съставен главно от неграмотни и лесноманипулируеми турци и роми, които по албански модел желаят да наложат турския език като втори официален език в страната.

Невиждана наглост! Престъпление! Варварско посегателство и погазване на конституцията на Република България!

Ще припомним, че председател на Комисията по образование към Народното събрание е турският поданик Лютви Местан. Явно той е голям почитател на политиката провеждана от Община Перник и в частност от Голямата Росица Янакиева и Иванчо Христов Секса, които съсвем скоро се опитаха да унищожат голяма част от образователната система на Перник, но номерът им не мина благодарение на силния обществен отпор от страна на перничани и трезвомислещите общински съветници.

И ако перничани дадоха на червената измет да се разбере, че трябва да държи ръцете си далеч от родното образование, то в национален аспект всички българи трябва да се обединят и да ударят един звучен шамар на тройната коалиция, която всячески се опитва да погуби родното училище и език, защитавайки всякакви интереси, но не и българските. Пример за това е и личността на жълтия Даниел Вълчев, който освен че докара българското учителство до просешка тояга, изведе вишисти и еродирани интелигентни хора с десетки години опит в сферата на родното образование и прокара политика на унищожение на стотици училища, не можа да блесне с каквото и да било друго деяние.

Всеки българин може да се включи в тази съпротива срещу безпринципността, глупостта, невежеството и тъмните антибългарски, предателски и родоотстъпнически интереси на тройната коалиция, поставяйки подписа си под националната петиция ето тук:

http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html

Нито за минута не бива да позволяваме на подобни паразити да унищожават българската държавност от вътре, каквито са техните намерения още от създаването на тройната коалиция под опеката на националния предател Агент Гоце, стар комунист и първи другар на Ахмед Емир Доган и четиридесетте разбойници.

За всеки, непросветен за личността на този турски агент, е следващото видео, което проследява развитието на Ахмед Доган и неговата подривна антибългарска дейност през годините. Тъжното е не толкова, че той продължава да развива тази дейност, а че го прави открито, законно ( според настоящите стандарти на продажното правителство ), безнаказано, и без капка угризение.

До къде ще стигне нашата държава и може ли да пропадне повече под управлението на правителство начело с министър-председател - неосъзат гей-комунист, президент - агент на държавна сигурност, терорист - мандатоносител, министри-некадърници и шеф на МВР- алкохолик, ексхибиционист, мафиот и обикновен ЛУД.

В тази светлина съдбата на Перник с кмет-крадец, зам. кметове - пройдохи, областен управител-лъжец и червени депутати- присмехулници, изглежда като нещо съвсем безобидно.

Единственото светло нещо в цялата тази гръмотевична бурия над България, която не би могла да се смрачи повече, с оглед на предстоящия провал на вота на недоверие, са наближаващите парламентарни избори догодина, когато тройната коалиция ще получи такъв народен плесник, че на Станишев, Симеон и Доган, ще им се види тясна и най-широката килия на Централния софийски затвор.

А сега, моля, загасете светлините в театралния салон, маестро, моля Ахмед Доган:

Нещо нередно? Все по-често срещам думата "листи" вместо "ЛИСТОВЕ". И за това държа да го напиша и кажа, за да съм сигурна за себе си, че си го знам (а и се надявам мнозинството от вас също да са на мнението ми)
1. лист - листОВЕ - хартия оформена в правоъгълник, на която да се пише.
2. лист - лисТА - зеленки неща, които поникват на пролет по клоните на дърветата и опадат по време на листопада (не лиситипада"). Понякога се наричат листи - в поезията за благозвучие.
3. листа - лисТИ - списък с имена на хора, цени и подобни - кандидатски листи, ценовите листи на услугите в различни фирми.
Поне така седяха нещата последния път когато разтворих правописния речник, издаден през 2003 г. Предстои издаването на нов. Искрено се надявам невежествто да не е довело до замяната на листОВЕ с неграмотната форма листи, брррррр!
Иначе в конкретния случай потърсих колегата, който беше написал думата така и се оказа, че всички освен мен са убедени в правилността на "хартиен лист" -> "хартиени листи", майка плаче!
Хайде стига съм хабила листовете! ;)

Причината мъжкия род да се използва за хора от неопределен пол сигурно наистина е мъжката доминация в последните няколко века. Това обаче не означава, че използването му днес носи същото значение. Обществото се променя и с него се променят и смисъла на думите и граматиката.

Всеки който говори български усеща чудесно кога мъжкият род се използва като действително мъжки род и кога като неопределен. Така че не разбирам защо една жена би се почувствала пренебрегната от (примерно) реклама “Ако се чувстваш изолиран от хората, купи си мобилен телефон Nokia”. В случая е повече от ясно в каква роля използваме мъжкия род и също така е ясно, че Nokia искат да продадават телефоните си не само на мъже.

Много професии, дейности или характеристики са в мъжки род, вероятно отново по патриархални причини: професор, архитект, адвокат, депутат, убиец, изверг, манипулатор. Нито веднъж обаче не ми е минало през ум, че професорът, архитектът, адвокатът, депутатът, извергът, убиецът или манипулаторът не могат да бъдат жени или биха се справили по-зле със съответната задача ако бяха.

Идеята, че българската граматика е обидна за жените е нездрава заемка от американския опит да се сменя употребата на he за неопределен пол с комбинация от he и she. Както всеки митничар би потвърдил, не всичко може да се пренесе през океана: двата езика са различни- на английски изобщо не съществува род. Трябва ли да минем през всички обобщителни понятия и да премислим дали родът им не обижда някого? А ако приемем, че граматическият род не трябва да следва биологическия, а социалния пол (джендър)? Тогава за малко момче не бива да говорим в мъжки род за да отчетем възможността някой ден то да се идентифицира като жена?

Въпреки симпатията ми към каузата за равенство, мисля, че насилствената промяна на езика е момента, в който разумните аргументи отстъпват място на опитите за контрол на мисълта. Далеч съм от сравнението с новговора от ‘1984′, но все пак в цялата тая история има нещо зловещо. Далеч по-добре е да обясниш на някого защо е крив*, отколкото да опиташ да му* отнемеш думите, с които да мисли криви неща, нали? Здравият разум и рационалните аргументи печелят повече сърца.

Дори и да приемем, че българската граматика е обидна за жените (което аз любезно отказвам направя) е редно да попитам: решени ли са вече всички значително по-важни проблеми? Получават ли жените същите заплати като мъжете? Имат ли същите професионални възможности? Могат ли реално да родят дете когато си искат без риск за кариерата си? Създадена ли е достатъчно нетърпимост към домашното насилие и изобщо насилието срещу жени? Това са нещата които би трябвало да обиждат и стряскат жените, не граматиката.

---------

*Ето пак.. мъжки род- само мъжете могат да са криви!

Не се плашете от термина „причастия“ – всички ги знаете и ги използвате непрестанно: ту като съгласувани определения (измити стъкла, отворена врата, изветрял коняк и пр.), ту като въвеждащи по-голяма цялост от думи в изречението, която също нещо определя или уточнява (Студентите, платили до 8 февруари 2008, получават бонус от... ; Това кресло, изнесено на слънчевия балкон, за стареца беше и планината, и морето... ; Арестантът, пребит от самозабравили се полицаи, почина вчера в... ; Разпознах в младежа, трескаво тъпчещ парите по джобовете си, нашето съседско ангелче, което...), ту по друг начин. Е, има и едно деепричастие, което ще упомена за пълнота на списъка: Малкият се оглеждаше за подкрепа, хлипайки ту по-силно, ту по-слабо в зависимост от погледа, който му отправяха...

Причастията, които завършват на –л, са минали деятелни (т.е. активни). В българския език се използват много често в състава на различни форми на глаголни времена – деятелят (в изречението – маркираният за подлог) е извършил нещо: Няма да взема тази книга, вече съм я прочел. / Черитата ги е купил вуйчо ти – специално за теб! / Да съм се напиел – всичко съм щял да забравя! / Скокнал Зайко, чукнал си крачето на камък и заплакал...

Е, добре, заплакАл или заплакЪл? ЧукнАл или чукнЪл? РекАл или рекЪл? РазтресАл или разтресЪл?

Първи „джокер“ (по-труден, но ясно обясняващ защо и как):

Ключето е формата минало свършено време.

• Ако глаголът в 1 л., ед.ч., минало свършено завършва на –а-х, миналото деятелно причастие има -а- пред –л: заплакАх – заплакАл; чукнАх – чукнАл; седнАх – седнАл; тръгнАх – тръгнАл; записАх – записАл; тичАх – тичАл..

• Ако глаголът в 1 л., ед.ч., минало свършено завършва на –о-х, миналото деятелно причастие има -ъ- пред –л: занесох – занесЪл; пекОх – пекЪл; дойдОх – дошЪл; извлякОх – извлякЪл; потресОх се – потресЪл се; влязОх – влязЪл...

Интуитивно, без много знаене на разни „граматики“ българинът с майчин български е наясно, че втората серия примери не са много: глаголите с -нес- (донеса, отнеса, изнеса, поднеса, пренеса, допринеса, занеса и под.); глаголите с -ляз-/-лез- (вляза/влезе, изляза/излезе, сляза/слезе); глаголите от влека/влече/влякох с -влек-/-влеч-/-вляк- и сека/сече/сякох със -сек-/-сеч-/-сяк- (привлека/привлече/привлякох, отвлека/отвлече/отвлякох, насека/насече/насякох, разсека/разсече/разсякох); глаголите с -трес- (треса, разтреса, потреса, изтреса), глаголите от пека/пече/пекох и тека/тече/текох (изпека, препека, припека, разсека, изтека, протека); глаголите от дойда/дойдох и отида/отидох (придойда, разотида). Да не забравяме и облека/съблека/преоблека/досъблека, които всъщност са от основата -влек-/-влеч-/-вляк-, но са си загубили -в-то.

Втори „джокер“ (по-лесен и по-бърз, казващ само как):

Ключето е бързото образуване на форми наум: за женски род, за среден род или за множествено число (или, ако сте много бързи, и трите) –

• Питате се: –ал или –ъл да пиша за донесал/донесъл? Бързо: как казвам за жена – тя донесала или тя донесла? Щом подозрителният гласен звук изпада, изчезва от формата за женски род, значи в мъжки род е –ъл: донесла – донесъл. И така: изтекал/изтекъл? Бързо: как казвам за много срокове – сроковете изтекали или сроковете изтекли? Значи в мъжки род е –ъл: изтекли – изтекъл.

• Питате се: –ал или –ъл да пиша за проплакал/ проплакъл? Бързо: как казвам за бебе – то проплакло или то проплакало? Щом подозрителният гласен звук не изпада от формата за среден род, значи в мъжки род е –ал: проплакало – проплакало. И така...

Аз лично блога си съм го настроил на български (въпреки ,че предимно на немски и английски работя) и най-много се кефя на инструмента "Джаджи" :)

Никак не обичам хора, които не ценят своя род и език, без значение какви са.Все пак едно от нещата, които не избираме е родината и ние трябва да я уважаваме и тачим, каквато и да е тя.

P.S. Съвсем не мисля, че съм изчерпал темата, но имам намерение да я доразвивам в бъдеще.