Маргрет Николова - колко хора я помнят? Иска ми се да са много, но се опасявам, че не е така.

Когато един певец или актьор слезе от сцената, често пъти дирите му се изгубват и в следващите поколения има все по-малко хора, които са чували за него. Защото той отстъпва мястото си там на нови певци, на нови актьори, и се оттегля в своето усамотение, в живот без публика. Понякога иска да бъде така, понякога то става от само себе си.

За всички, които не знаят коя е Маргрет Николова - тя е певица - една от първите на българската естрада . Първоначално е учила в Музикалната академия специалност пиано, докато през 1946 година не се включва, като певица, в младежкия художествен колектив "Лиляна Димитрова". Така кариерата ú взима обрат в друга посока и слава богу, защото иначе естрадната ни музика щеше да загуби един невероятен глас. 1948 г. след успешно издържан конкурс, тя вече е в ансамбъла на МВР, от където започва професионалната ú кариера. 1960 г. напуска ансамбъла и постъпва в смесения хор на Българското национално радио. 1961г. става солистка в ансабла на Народната Армия. 1963 г. е поканена да участва в Армейския естраден състав към Театъра на народната армия. Тук кариерата ú вече е ориентирана към естрадата и там работи до края на 1975 година. От тогава започва соловата ú кариера - участия в дуети и спектакли. Така до 2000 година, когато Маргрет Николова се оттегля от активна творческа дейност на 72 годишна възраст. Много хора я свързват предимно с БКП, един вид тя е комунистическа певица. Въпреки времето, в което е живяла и работила и политическите ú пристрастия, Маргрет Николова е "Пръв глас на Балканите" и е оставила за поколенията незабравими песни като "Птици мои", "Целуни ме", "Любили сме, Любили", "Малка къща сред полето" (която между другото е и първата филмирана песен за БНТ).

Ето още информация за певицата: kliuki.net (Въпреки че мястото се казва "Клюки", информацията е вярна.)

По една щастлива случайност обаче, Маргрет Николова е прабаба на моя племенник Виктор от страна на баща му.   Има и още нещо интересно и пророческо, което вероятно не е известно почти на никого. Искам да го спомена, понеже вярвам, че е щастлива поличба - племенникът ми Виктор се роди на същата дата, на която се е родила и загиналата дъщеря на Маргрет - 10 март. Беше тръгнал да излиза три дни преди това и как ли не му помагаха, но удържа и се роди в първите часове на 10ти.

Малцина знаят сигурно също колко много я обичаше нейният съпруг Петър Николов. Той издаде и книга за нея - книга, екземпляри от която имат само най-близките им хора. Ето така изглежда корицата ú:

Сега Маргрет Николова живее спокойно, има двама прекрасни внуци - вече големи хора, и един правнук - Виктор. На вид е скромна, деликатна, по нищо не личи, че е била звезда. Държи се с всички нас сърдечно и топло, радва ни се.

Щастлива съм, че точно на мен се падна честта да пиша за Маргрет. Когато държах правнучето ú на ръце, тя стоеше до мен. После изведнъж запя една нежна песничка на Виктор. А аз стоях и я слушах и не смеех да трепна, за да не секне гласът ú. Да се докоснеш до такава легенда е като да се докоснеш до вечността. С това чувство пиша за нея сега.

За мен тя е образец за това как трябва да се остарява, а също и потвърждение на максимата, че младостта идва отвътре. Вижте, в навечерието на осемдесетата ú годишнина, Маргрет Николова, наричана с любов от цялото си сегашно семейство Мама Грета:

Вярвам, че има хора, които биха се зарадвали да чуят гласа на своята младост:

Благодарности на Иглика за снимките и биографичните данни