Повечето от "нормалните" хора в България водят безмислен живот. На много тийнейджъри им е скучно. Това може да доведе до пробване на нещо ново като... наркотици. Дори и да не им е скучно голяма част от тях има интереси, които се ограничават до телефони, дрехи, коли, секс, порнография. Те не са открили колко интересен може да бъде животът и това е жалко. В една тийнейджърска компания, седнала на някое шумно кафе, разговорите (ако има такива) се въртят околко това кой какъв телефон има и всякакви такива особено важни въпроси. След час-два като им писне се местят в друго кафене и за щастие това действие отваря тема за нова дискусия по пътя - дали има места. Родителите носят отговорност за тези неща, но доста от тях или също са ограничени или са нямали време, което да отделят за децата си и така всичко се върти в омагьосан кръг. Като пораснат тези деца се превръщат в селски тарикати, работещи скучна професия, получаващи ниска заплата, вълнуващи се от поредната простотия на Парис Хилтън, а за всичко са им виновни правителството, циганите и турците.
Не казвам че някои от изброените в началото интереси на "нормалните" ги няма при "различните" или така наречените загубеняци. Не, в никакъв случай не казвам, че някои от тези интереси ги няма и при мен, но не се ограничавам само с тях и това ме прави различен. Не си спомням някога да ми е било скучно. Винаги има какво да правя било то вкъщи или навън. Занимавам се с интересни неща като четене на книги, свирене на китара, рисуване (1 път в годината понеже съм мързелив), астрономия, php и още доста неща, които няма да изреждам, защото ще стане много дълго, а и не това е целта ми. Тези неща развиват мисленето. От там се раждат свежи идеи за каквито и да са неща. Освен това докато съм в напрежение със Стивън Кинг или се заливам от смях с Джералд Даръл и Дъглас Адамс си обогатявам речника и правописа. Дори да не отваряш учебник по граматика придобиваш що годе добра грамотност. Естествено има си неща които трябва да се погледнат, но докато си четеш интересна книга несъзнателно научаваш много неща и след това ти е по-лесно.
Надявам се, че тези неща, ще ми помогнат да се развия (с по-малко мързел обаче :( ), да имам професия, която да ми бъде интересна и да не се вълнувам от *поскъпването на олиото.

*Неотдавна слушах реч за катастрофалното поскъпване на олиото.

Ако все още искате да продължа пълзеньето си, гласувайте за мен, чрез клик върху буквичката “B” горе вдясно или просто натиснете
тук

Най-странно винаги ми е било когато някой се възпалва на тема патриотизъм, кой е, кой не е, сякаш има някакво значение това за израстването ни като личности. Слушам "Шоуто на Слави Трифонов" и водещият заедно с групичката си сценаристи обсъждат същата тема. Хммм...

Аз мога да кажа, че обичам България. Обичам града, в който съм живял. Това значи, че съм патриот. Не изпитвам омраза към държавата и съвсем това не се поражда от историята ни всякакви подобни факти. Това е чувство и както всички чувства не е нужно обяснение защо го изпитваме. Влюбени сме - не знаем защо точно, но е така. Ненавиждаме - може да е без причина, но е така. Защото чувствата нямат обяснение.

И защо означава, че не съм патриот, само защото не се интересувам от историята ни, а живея в днешния ден; ако не ставам и не пазя минутно мълчание, ако чуя сирената на 2 юни; ако обичам родния си град, но знам, че никога не бих искал да се върна да живея там?!

Защо трябва да има дефиниция за това да си патриот и защо трябва тя да бъде изградена от стереотипните ни модели?

Човек живее където се чувства добре. Дори да не е в България са достатъчни любовта и спомените му там, за да я обича и да чувства патриотизъм към нея. Защото патриот в 21-ви век не значи да дадеш живота си за родината; да си готов да умреш и дадеш всичко свое за нея. Не. Защото времето, в което живеем не ни го налага. Но ако градим собственият си успех заради самите себе си, и все пак евентуално това допринася бенефити за родината, вместо да направо усърдно да работим, за да градим цялостния успех на България - това за мен не е егоизъм. Защото ние сме индивиди където и да се намираме и ако правим нещо винаги поради някаква причина то ще допринася за мястото в което живем.

Аз избирам да градя собственият си живот и следователно това да допринесе за България, вместо да правя всичко за държавата си и да очаквам евентуално тя да допринесе за мен. С риск да се повторя: това не е егоизъм; това не е анти-патриотизъм; това е логически начин за оцеляване в 21-ви век.

Затова мисля, че всички ние, българите, сме патриоти - дали ще градим или ще стоим на едно място, любовта ни е в нас самите. Патриотизма не се доказва с дела. Нито любовта. Нито омразата. Просто чувстваме, а когато чувстваме най-вече това се разбира от самосебе си - просто ти е хубаво с дадения човек/място/предмет/животно и изкарваш времето си хубаво докато чувството продължава.

Аз обичам България и се надявам и тя да отвърне на същото...

Не казвам, че това е лошо. Просто е обърнато с главата надолу.

Тук можеш всяка вечер да се храниш на ресторант, защото е по-евтино, отколкото да си купиш кремвирши и лютеница от магазина. Никой не се замисля дали да посети фирзьор. Чужденците идват, за да си оправят зъбите. Нямало такава евтиния. "А как може таксито да струва две евро?". Еми така, може. Като се замисля, две евро съвсем на Бангладешка цена прилича. Трябва да е осем евро за чужденци и два лева за българи. Иначе се появяват съмнения в качеството на услугата...

Само у нас три бири струват колкото литър конецентрат. Само тук жените и алкохолът са най-евтините удоволствия. Хотелите също са евтини. И са много. И са сравнително прилични. И правят добри оф-сийзън дискаунти. Обаче никой не ходи на море през зимата. Може би е заради арктическия сняг, който покрива плажовете. Иначе ол-инклузив пакетите за чужденци във високия сезон струват колкото сметката от добра почерпка в някоя кръчма на Острова. Абе, евтиния. Само да не си българин. По-евтино е да почиваш в Гърция, отколкото на Арбанаси.

Никой не може да ти обясни защо ремонтите на пътищата се правят в делничен ден и по обяд - в най-големия трафик, защо хотелите по морето се строят в разгара на туристическия сезон, а не през зимата - когато няма никой.

Тук дори кимането с глава е наобратно. Всичко е наопаки. Ако майсторът ти каже, че ще стане, значи има да чакаш. Ако започне да ти обяснява как няма да стане, значи си на прав път.

Тук хората са гостоприемни, но това не личи по обслужването. Ще си легнат на земята, ако трябва, за да им спиш в леглото. Понеже си гост. Ще те удавят с най-качествения си алкохол, ще се опитат да те оженят за дъщеря си, ще ти сервират 18 ястия за вечеря. Ако им отидеш на гости. Но ако им седнеш в кръчмата като клиент, който си плаща, тогава стой та гледай: ще ти бавят поръчката, ще те ударят в грамажа, ще ти сипят менте, ще се държат арогантно с теб, все едно си им длъжен. Проявиш ли неблагоразумието да се заядеш с персонала, по-добре не си поръчвай храна...

Най-лесният начин да мотивираш хората да свършат нещо по тези земи е като им кажеш да не го правят. Помолиш ли ги, удариш ли го на чувства, може и да ти помогнат - от добро сърце, но заповядаш ли им, дори да си техен работодател - забрави.

Всичко в България е обърнато с главата надолу. Колкото по-ниски са заплатите в един град, толкова по-бързо растат цените на имотите. Колкото по-умен и квалифициран служител си, толкова по-малко получаваш. Плочкаджията изкарва два пъти повече от хирурга. Дотук със сравненията.

Живеем като в негативна плака - у нас черното е бяло, а бялото - черно. Ако се засилиш да пресичаш оживен булевард "на своя глава", дори да има пешеходна пътека, колите ще се опитат да те прегазят. Ще чуеш клаксони и обидни думи по адрес на майка си. Но ако стоиш мирно и тихо край пътя, дори да нямаш намерение да пресичаш, дори да няма пешеходна пътека - стой, та гледай "европейски" шофьори: спират, мигат с фарове, правят ти път...

Умните и трудолюбивите у нас ги наричат "балъци". Ако предпочиташ да си изкарваш парите с честен труд, ако не заобикаляш правилата, ако учиш и се развиваш, хората ще ти се присмиват. Ще те вземат за наивник. Нормално е при положение, че тролейбусният шофьор получава колкото университетския преподавател.

"И ловец съм, и рибар съм, на закона мамата е*ал съм". Това е мантрата на успелия българин. По-добре карай през просото, кради и демонстрирай колко много си откраднал. Тогава ще напишат книги за тебе, ще те дават по телевизията, ще те превърнат в герой. Може дори паметник да ти построят след време.

Всичко в България е обърнато с главата надолу. Най-силната покана е надписът "забранено". Най-много коли ще видиш по улиците, където е забранено да се паркира. Хората се събират на групички и пушат под знака със задрасканата цигара. Дори слагат пепелници там...

Да си купиш стоки "с намаление" означава, че плащаш за продукт с изтекъл срок на годност или пазариш на цена, неколкократно превишаваща средната за пазара.

Примерите са толкова много. Едва ли има смисъл да продължавам.

Не че се оплаквам, не че е лош този класически български опортюнизъм. Просто тук правилата са различни. Тук също можеш да се адаптираш, ако знаеш правилата. И тук животът си има хубавите и лошите страни, като навсякъде другаде. Дори претендирам, че хубавите са повече от лошите. Лично аз се забавлявам от контрастите. Карат ме да се усмихвам. Обичам го това племе. "Магарето на мост" ми е симпатично. Особено днес, в началото на 21 век, когато все повече заприличва на европейско магаре...

Тихомир Димитров

Българинът е трайно опериран от чувство за вина. Никога той не може да е виновен за нещо. Обезателно някой друг носи вината и отговорността за каквото и да му се е случило или да е направил.

Настъпва те в автобуса? Виновен си ти, дето му се буташ в краката, много ясно, че ще те настъпи, той да няма очи и на гърба? Има да чакаш извинение. Ако изглеждаш все едно го очакваш въпреки всичко, най-много да получиш едно пренебрежително ‘Опа!’ в отговор. Това не е ‘Опа!’, да ти кажа. Това е моят крак (ще пропусна смачкания фасон на новите обувки), който в момента значително ме боли, все едно не ми стигаше задушливата миризма на двуседмична пот, която се носи от дрехите ти.

Ударил ти е колата? Ами ти къде блееш, че не го виждаш, че те задминава отдясно със сто в тясната улица? Лазиш с мижави петдесет километра, много ясно, че ще те задмине! Ще положи всички усилия да те изкара виновен, ще те псува на майка до девето коляно и нито за миг няма да допусне, че има дори най-миниатюрната вероятност той да не е направил нещо както не трябва. После ще напсува и катаджията, докато последният му съставя акт и ще се опита да го заплаши първо с шефовете му, които познава, а като не стане, със саморазправа.

Детето му бие твоето? То е лидер, то има нужда от самоизява, то е със силен характер и го изразява, като се опитва да извади очите на останалите с клон, докато той го гледа с блага усмивка ‘на тати юнака, гледай, гледай само как съм го научил, няма да им се дава!’, ако ще да налага случайно оказало се в обсега му дете с две глави по-ниско от него. Той няма вина за това, че твоето дете е нещастен загубеняк, който не умее да отстоява правата си, а неговото будно и хитро гардже може и го прави. Опитай се да му направиш забележка – ще зине насреща и ще ти обясни как му е писнало нещастни простаци да му обиждат детето и да се опитват да го изкарат какво ли не, ами не си гледат децата, които няма-няма и току му попречат да прибере със себе си всички чужди играчки в парка.

Излежавал се е от ляв на десен бут, не си е свършил работата навреме и така проваля целия екип? Какви са тия клиенти, мама им стара, че не разбират творческите му настроения? Една работа, за да стане добре, иска много – ама много! – време. “Краен срок” е просто фраза. Не стига, че парите не стигат, ами и претенции!

Винаги някой друг трябва да понесе вината. Детето му не е болно, защото е грипен сезон и всички у тях са с течащи носове – проклетите изисквания на ХЕИ да влиза чист въздух в помещението на детската градина са причината. Работата не е свършена, защото някакви досадни малоумници постоянно се мотат и настояват да разберат какво става и не оставят човек да изпуши една цигара на спокойствие. Всички в офиса му правят забележки за качеството на работата – която наистина не струва – но това е, защото те са нещастници, които тайно много му завиждат са скрития талант, погребан дълбоко в него и просто се мъчат да го накарат да се почувства зле, но той няма да им се даде!

Време е да пораснеш. Само майка ти ще те обича безусловно и ще приема, че каквото и да направиш, е винаги добро. В реалния свят няма такива екстри. Ти и само ти носиш отговорност за постъпките и думите си. Това, какво някой друг е казал или направил, няма никакво значение – той отговаря за себе си, ти – за тебе си. Каквото направиш или кажеш, е твое дело, не са виновни нещата, които другите са ти казали или направили.

Българинът винаги се опитва да вмени вината на някой друг. Той по дефиниция е чист и бял като сълза. Каквито и неприятности да му се случат, каквито и провали да има, винаги ще намери кой да обвини.

И формулата работи безотказно. Той се чувства добре. Той знае със сигурност, че не носи никаква вина – очевидно е за всеки кой е истинският виновник, който на това отгоре може да има неблагоразумието да се чувства добре, ако собствените му дела са потръгнали – ясно е, че го прави само за да накара нашият герой да се почувства виновен, че той самият не е успял. Ако някой се похвали с успеха си, той ще изпсува как потискат личността му и се опитват да натякват провала му. Ако някой просто спомене, че е доволен (защото не смее да се хвали, да не би да се изтълкува като натякване), той отново ще бъде кисел и ще набива канчета, че другият се прави на голяма работа – я колко хора успяват и си траят, така и трябва; и колко хора не постигат желаното, това да не би да ги прави второ качество? Не, честно казано, изобщо не ги прави второ качество. Но е доста тъпо да се опитваш да накараш някого да се чувства виновен за това, че и ти не си успял.

“Друзя, давайте жить вместе” очевидно е утопия, която ще си остане в добрите стари детски филми, но дали не е възможно всеки да си гледа в паничката и респективно сам да носи отговорността за това, какво се случва в нея?

Това е е народопсихология. Единственият проблем на народопсихологията е, че никога не се отнася за нас.

Ще гласуваш ли? http://svejo.net/home/link_summary/19315 

.

П.п. Очаквайте историята как знаех, че няма да имам даскало, но отидох за да ме върнат, защото никой в училището не знаеше....

Отвори ми се такава тема за българщината и българското, че искам никога да не  свършва, ама щом съм започнал да ставам ужасно досаден на себе си, сигурно ще досадя и на някои от вас!

Искам да завърша тази тема с една голяма похвала за всички, които се чувстват българи: Браво, пичове и пички (мислех да напиша „копелета”, ама е малко расистко)!

Наистина ви се чудя на акъла! Не че не съм един от вас. Един от вас съм, ама пак ви се чудя на акъла. Вие ебавате ли се с мене? Яко било да си българин?! Ами естествено, че е много яко!

Дори да фалирам, мога да си позволя да обядвам в ресторант по три пъти на ден. Това е възможно само в страна като България.

Другите ченгета може да не взимат рушвети, но тукашните, пък, ще те „разберат”, особено ако имаш сериозни семейни причини. Представяш ли си да те спрат пиян, в кабриолет, с жена в булчинска рокля до теб... Никога не биха те глобили. Особено ако им покажеш годежен пръстен. По-скоро биха се почерпили за твоя сметка.

Това е най-яката страна! Тук е достатъчно да изпиеш бутилка водка за две евра и да отидеш в някое заведение с каквато-и-да-е-чалга музика, за да видиш безплатно всички бутикови италиански автомобили на паркинга. 

Другаде няма такива каки! Всички са  запретнали нови дънки в ботушките от миналата година....Защото пак е модерно и защото ботушките са по-скъпи от дънките.. Така беше през последните десет години. Няма никаква мода, ОБАЧЕ:

Тук те харесват, защото си различен. Или защото си чужденец. Което няма особена разлика за мен. Непрекъснато се чувствам като чужденец в собствената си държава и дори често не ме харесват. Което е съвсем в реда на нещата.

И няма такава природа, ебаси! То Рила, то Пирин, то Родопи...Българите били единствените хора, които считали, че живеят върху парче от Рая. Аз възприемам това като комплимент.

Хайде сега да станем сериозни.

Наистина се гордея, че съм българин.

Гордея се, защото знам, че дори през следващите 1500 години някой да се опитва да ме промени, пак ще си остана същия чук. Представяте ли си Паисий ако имаше блог?! Дори Ангел Грънчаров  би му завидял...

И в автобуса, докато завива покрай Ректората, пак се чувствам горд, че съм българин. Защото си давам сметка, че никак не е лесно да станеш християнски мултимилионер в една мохамеданска държава, управлявана от нещо като Полу-Бог с харем и после да дадеш парите си за университет. За български университет.

Дори бакшишите ме кефят. В повечето случаи попадам на овър-куолифайд служители, с които можем да говорим за философия по време на пътя, който ти струва само някакви смешни 8 евра в най-лошия случай. Осем пари са това, бе, ей!  Нито повече, нито по-малко! Бих платил 16, за да изпия бутилка ракия с част от бакшишите, които са ме возили. Верно, попадал съм на сектанти и на разочаровани биячи, ама на тях им разправям, че тренирам за следващата Олимпиада. Обикновено съм толкова пиян, че ми вярват. Пък и кой се интересува от мятане на гюле в БГ? Тук футболът е религия! 

Понякога съм мазен като 18 годишна компаньонка: ако видя разочарован бияч-металист (с набити навсякъде из купето дискове на SEPULTURA)  задължително го карам да усили зи-р0к докрай и дори го моля да спре някъде, за да си купя стек бири. Да не казвам колко пъти са ме напушвали таксиджии. Такива, дето са надушили, че „сме от една порода”. Е, извинявайте, ама къде другаде по света частният таксиметров транспорт е едновременно:

А) толкова евтин

Б) толкова достъпен и

В) толкова забавен?

Гордея се, че съм българин и заради учителите. Майка ми възпита 19 випуска в любов към техниката. Баща ми също. После и двамата станаха търговци на автомобили, заради ниските учителски заплати. Все пак мисля, че намериха по-ефективен начин да възпитават хората в любов към техниката. Сега поне им дават по някой лев, за разлика от преди. Дядо ми, лека му пръст, беше директор на училище. Баба ми беше полиглот и учеше децата на езици. Мен ме научи на руски, на немски, даже на някои диалекти ме научи...

Направиха всичко това не за пари, а защото обичаха професията си. Ако три поколения бяха бачкали за пари преди мен, аз щях да съм милионер. Обаче не съм. НО това не ми пречи да бъда горд българин. Аз съм един беден наследник на българската несъществуваща аристократическа традиция. Поредният дървен философ с много нови идеи. Какво да правя, като това ми харесва?

Гордея се, че съм българин и заради запасаните в ботушки дънки. Заради българките, които са  толкова обсебващи, ревниви, арогантни и красиви едновременно. Шапка им свалям, защото са добри артисти. Ти, единственият печеливш, излизаш с Богинята на нощта, която ти казва: „Тази вечер съм твоята жена-трофей, води ме където искаш и ме показвай!”, а по-късно пред вратата на еднофамилната й къща (със злото куче в двора, силните ракии в мазето и въоръжения баща в коридора), я  чуваш да ти шепне  „Ако ще целуваш, целувай, че кака чака за чехлите!” Ето за това им се кефя, защото са добри актриси...

Гордея се, че съм българин и заради приятелите, които имам. Те са толкова истински. Забелязвам го, защото тяхното отношение не се променя в зависимост от това дали имам три или триста хиляди лева в джоба. И в двата случая, ако повърна, ще ме сложат да си легна. Утре пък, ако ги помоля за някаква услуга, те ще я свършат... Защото знаят, че ако аз имам средство да обърна света в тяхна полза, ще го направя на всяка цена. Българското приятелство е като викингското. То не ръждясва от обстоятелствата. Аз поставям приятелството над любовта и секса. У нас, в България, то се печели трудно и трае вечно. Като златото.

Гордея се, че съм българин и заради самото „изкуство” да бъдеш българин. Обичам своята страна и обичам своето изкуство. Може би аз съм щастлив човек...

Тихомир Димитров
 

Powered by: whynotassociates.com

„Не е важно на мене да ми е добре,

важното е на Вуте да му е зле.”

Българите сме завистлив народ. Смачкан, очукан и завистлив народ. Това е добре като констатация, но аз винаги съм бил против хората, които само критикуват, без да се интересуват от причините за дадена ситуация и, което е по-лошото, без да търсят изход от нея. Ето защо, първо мисля да се изложа с възгледите си защо, аджеба, сме толкова завистлив народ, а после да предложа личните си идеи как да не бъдем такива.

И така, за да обичаш да гледаш в чинията на другия повече отколкото в своята собствена, определено трябва да има някаква причина. Коя е причината за така дълбоко вкоренената българска завист? Ами бедността, ето коя. Ние не само, че сме сред най-бедните в Европа (Сърбите взимат по-големи заплати, дори след като НАТО се изака върху столицата им), след нас са само Македония и Албания), ние никога не сме били добре. От времето на Златния век насам. Последните 11 века са 11 века на мизерия и нищета за България, а това е достатъчно дълъг период за формирането на завистта като генетично вродена национална черта. Нека се замислим, от тези единадесет века само четири сме имали собствена държава. Петстотин години сме хранили турците и двеста години -  византийците, преди тях. Един поробен народ не може да бъде богат народ.

А през останалите 400 години, когато сме имали собствена държава? Ами, прекарали сме ги във войни за нейното съхраняване. Войната винаги е в ущърб на икономическия растеж. Не сме воювали само през комунизма, когато всички бяхме еднакво бедни.
Преди това са двете световни войни, двете национални катастрофи, Балканските войни, преди тях – Освободителната война, преди нея – Априлското въстание и така – обратно чак до прословутия, затънал в средновековна пепел, Златен век.

Мрачната българска история ни е научила да оцеляваме, защото ето на, след всичко това ние пак се наричаме българи, говорим български език, носим български имена и обичаме родината си, което е хубаво. Не са хубави само страничните ефекти – „Наведена главица сабя не я сече” (страхът) и „Не е важно на мене да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле.” (завистта). Страхливите хора завиждат най-много. Страхът е спирачка за всякакъв вид прогрес, оттам и за всякакъв вид стремеж към лично щастие. А като се чувстваш неспособен да си помогнеш сам, какво друго ти остава, освен да завиждаш на комшията – заради колата му, заради къщата му, заради жена му, заради връзките му.

Това, което завистливите хора не знаят или не искат да знаят е, че няма смисъл да се завижда, защото всички съзерцаваме само върха на айсберга – онази лъскавата част от живота, която другите са избрали да ни покажат. Ние не виждаме скритите залози, рисковете, опасностите, които стоят зад чуждия успех, не виждаме дълговете, строшените нерви, разбитите семейства, компромисите, гузната съвест, които стоят зад всеки успех.

Ако завиждаш на някого, това означава, че се чувстваш достоен да заемеш неговото място. Да изиграеш неговата роля. Имаш усещането, че заслужаваш същото количество пари / жени/ уважение, а Съдбата все те прецаква по някакъв начин и ти не можеш да ги получиш. Добре де, ами ако отнякъде се появи Магьосникът с вълшебната пръчица и ви замени, като по филмите, с обекта на твоята завист, какво правим тогава? Дали ще ти хареса колко големи са заемите му? Колко много бачка и колко малко спи? Колко страшни са враговете му? Колко тежки обещания е дал?

Дали ще ти хареса всичко това? Не, не мисля, затова не бива да завиждаш. Ето моят съвет за справяне със завистта на личностно ниво – обичай живота си. Живей го така, както на теб ти харесва, както на теб ти е удобно, както най-много ти изнася. И недей да гледаш в чинията на другия. Една суха баница може да бъде много по-вкусна от една сочна пържола, ако трябва да заложиш живота си за пържолата. Гледай напред.

Тихомир Димитров

Няма никакво съмнение, че българката е красива, пропорционална, добре изглеждаща и харесвана жена. Посрещал съм много гости от чужбина. Първите неща, които им правят впечатление у нас задължително са хубавото вино и красивите момичета. Изобилието от красиви момичета. Тук ще се поизложа малко върху темата: ”Нашите жени са най-красивите на света”. И няма да се съглася с този така популярен мит. Първо, за да бъда справедлив, ще обясня защо нашенките са по-красиви от жените в редица други нации и второ, за да не се лъжем в очите, ще ти разкрия защо това тебе никак не бива да те радва като мъж.

Бях писал в един постинг преди време, че природата обича разнообразието във всичките му форми. Най-красивите деца се получават от смесените бракове с чужденци, особено пък ако мама и тате са от различни раси. Повечето известни фотомодели потвърждават този факт. Затова и българката е красива жена. Още при създаването на нашата държава азиатските номади и балканските славяни са се омешили яко. Учителят ми по история обичаше да описва зараждането на българската държавност по следния начин: „Прабългарин клати славянка в палатката, а тракиецът зъзне навън и се надява да му дойде редът”. Хората са казали: „на кръстопът не се пикае”, а ние на кръстопът цяла държавица сме си спретнали. И то не на кой да е кръстопът, а между двата най-населени и оживени континента – Азия и Европа. Кой ли не е сял семето си тук – авари, татари, кумани, византийци, кръстоносци, турци, всякакви гени сме онаследили.  Затова сега имаме и мургави българи (не цигани, просто черни българи, които повече приличат на араби), имаме албиноси, славянско руси, скандинавско рижи и всякакви типажи си имаме. Дотук с генетичното наследство.

За да бъде красива, една жена трябва не само да притежава симетрично тяло и правилни черти на лицето, тя трябва да се облича добре и да поддържа висока хигиена. Българката години наред беше лишавана от най-елементарните удобства за целта. През комунизма тя носеше евтини найлонови чорапогащници, обличаше се в конфекция, пръскаше се с одеколон и често използваше домашно приготвена козметика. Тогава, преди моловете, салоните за красота и спа центровете, героичната социалистическа труженичка можеше да разчита единствено на връзки и на богатото си въображение, за да прилича на онези лъскавите каки от западните списания. Сега нещата са различни.

Държана на въже в продължение на десетилетия, българката иска да изглежда като богиня на всяка цена.  И прави всичко възможно по въпроса. Това, обаче, води до другата крайност – прекомерно демонстриране на пищна плът, което пък е за сметка на естетиката и имиджа на  новата българка. Чужденците ненапразно остават с отворени уста – те никъде другаде не са виждали толкова много полусъблечени момичета да се разхождат из улицата, че и добре изглеждащи, при това. Ето как  се става страна, известна със секс туризма и евтиния алкохол.

От стеснителна домакиня със собственоръчно приготвена кола маска, кисело мляко и краставици върху лицето, българката се превърна в добре поддържана, силно разголена проститутка. Или поне така изглежда отстрани – през погледа на чужденците. Защото можеш да бъдеш хубава и без задължително клиторът ти да се вижда. Можеш да си облечена стилно и пак да се обръщат след теб. Можеш да бъдеш „скъпа” само ако не изглеждаш „евтино”. От край време битува изразът, че жената е по-интересна, когато загатва, а не когато показва. Трябва да се остави нещо и на въображението. Изправен пред голата истина, обаче, чужденецът може само да попита „how much?” А тъжното е, че те – нашите добре изглеждащи българки, са готови да се отдадат на всеки втори чужденец дори и без пари. Не дай си Боже гаджето ти да срещне някой аржентинец  Хуан или някой италианец Антонио на морето. Котират се дори мухльовци с очила и четири хиляди евро заплата като автомеханикът Ханс от Бавария и счетоводителчето Бил от Да Биг Епъл. Американците, германците, аржентинците и особено италианците са най-опасни. Така че нас, българските мъже, тенденцията да имаме най-хубавите и най-леките жени в Европа хич не трябва да ни радва. 

Остави другото, ами не са и най-красивите на света. Дори за Европа може да се поспори, защото терминът „Европа” взе да става нещо много размит напоследък. Ако си позволим да го пренесем по-източно от нас, ще се убедим, че класическата славянска красота е незаменима. Да, нашенките са наследили доста от нея, но нищо не могат да се сравняват с украинките, рускините, литовките, латвийките, естонките другите бивши членки на голямото социалистическо семейство. Хубавото е, че повечето от гореспоменатите са: а) по-бедни от нас и б) по-леки, освен че изглеждат по-добре като количество красавици на глава от населението.

Уверявам те, за Украйна заплатата ти от 500 евро е направо фантастична. Освен  това, европейският ти паспорт гарантира брак с възможности за пътуване практически навсякъде.  Така че зарежи сладур, елмаз и тем подобни платформи за износ на българки и започни да внасяш. Природата се нуждае от разнообразие, нали така?  Порови из брайд.ру и ми пиши дали си доволен от резултата. Имам един приятел турчин – грозен, нисък, плешив и дебел. Не е богат, държи едно дюкянче в Истанбул. Ожени се за такова русо парче от Киев, с каквото в Бе Ге нямаш шанс дори да си говориш на улицата. На всичкото отгоре била добра готвачка. Обичала го, перяла му чорапите и го научила да работи с компютър. Хехе.

 Тихомир Димитров

Факт е, че българите сме уникална нация. И не само на мен ми се струва, че тук всичко е обърнато с главата надолу. Наричат България „страната на неограничените невъзможности”, „страната на мечтите” (от която всеки мечтае да се махне), „страната на киселото мляко” и страната за секс туризъм с евтин алкохол, чийто нов национален спорт е строителството. Зад всяка лъжа има по доза истина и обратното. Aз няма да изпадам в крайности и нито ще лаская прекалено много, нито ще хуля всичко българско и родно.  Иска ми се да направя своя непрофесионална дисекция-анализ на българското и българщината.  Затова ще напиша няколко статии на тема оригиналните български навици, привички,  черти и обичаи, като обещавам да бъда абсолютно справедлив и безпристрастен. Няма да подмина нито добрите, нито лошите страни на българщината. Започвам с гостоприемството. Ще продължа с красивите жени, киселото мляко, завистта, трудолюбието и високата интелигентност, тип: ‘учи, за да не работиш”. Enjoy!

За българското и българщината – гостоприемството

Всеизвестни сме с ненадминатото си гостоприемство. Или по-скоро само мислим, че е така. По принцип, колкото по-топъл и южен е един народ, толкова по-гостоприемни навици култивира. Като гледам, скоро ще преминем от умерения към субтропичрския климат, което значи, че ще ставаме все по-гостоприемни занапред. Ако приемем южняшкия темперамент  за  гостоприемен, обаче, ще трябва да свикваме с мисълта, че араби, гърци, испанци,  африканци и албанци  са по-гостоприемни от нас. Митът за българското гостоприемство е равностоен на мита за най-хубавия български хляб. По-вкусен хляб и по-топло посрещане от тези в Ориента не съм виждал никъде. Веднъж опитал топло сусамено хлебче на юг от Гибралтар, повече никога няма да искаш хляб „Добруджа", заводски. Живял съм в Ориента. И в Добруджа съм живял.  Имам база за сравнение.

Но да се върнем към гостоприемството. Гостоприемен ли е българинът? Да, при това – много. У нас гостите са на почит. За тях се готвят най-вкусните специалитети, сервират се най-отлежалите ракии и най-хубавите вина, поднасят се най-скъпите кристални сервизи, сребърната посуда, прави се всичко възможно гостът да не си легне трезвен и, не дай Боже: гладен! Тук почти винаги можеш да се явиш „на гости” у някой познат и да разчиташ, че ще ти осигури алкохол и храна, плюс безплатна нощувка. Дори можеш да поостанеш, ако ти е кеф. След един месец ще  те изрита на улицата, разбира се, но никога няма да ти каже, че му пречиш. С хубавите неща не трябва да се прекалява. Това важи и за гостоприемството.

Ако сравним българския обичай за посрещане на гости с обичаите на север от Полша, ще видим съществени разлики.  Там без едномесечно предизвестие на гости не се ходи. Дори да си майката на домакина. За неканени гости да не говорим. Тези хора са десет пъти по-богати от нас,  живеят в четири пъти по-големи къщи, но едва ли можеш да разчиташ на нещо повече от стандартна вечеря с чаша вино. За преспиване и дума не може да става – отиваш на хотел. Такива са западняците. И не се събуват пред вратата, за да не ти омирисват къщата. Освен това улиците им ги  мият по три пъти на ден със сапун. Там хората са дебели, скучни, богати и негостоприемни. Самоубиват се по-лесно. Депресията и затлъстяването са сред ключовите им проблеми. След убийствата и наркотиците.

Лошото е, че ние се движим по техния път. Искаме да заприличаме на тях. Статистиката вече показа, че нашите младежи са станали тъпи колкото европейските, но пият повече и, въпреки че четат по-малко, още не всички друсат .

Сякаш колкото по-достъпна става информацията, толкова по-безинтересно ти е да я използваш. Нашите родители, които нямаха нет, уикипедия, гуугъл, смартфони, лаптопи и цифрова телевизия, разчитаха на книги, взети от библиотеката, за да се информират. И на вестник "Работническо дело". Но бяха по-начетени от нас. Интересуваха се от повече като количество и по-качествени теми. Водеха философски разговори до сутринта, вълнуваха се от европейско кино, от световна литература и от класическа музика. База за сравнение няма.

Безпокоя се, че затривайки положителните си национални черти в сляпото преследване на новата вяра – ЕС, НАТО, Глобализацията и икономически растеж, ще затрием българското гостоприемство като такова. Причината – ами ние винаги предпочитаме да теглим чертата и да започнем отначало. А колко по-разумно щеше да бъде, ако се учехме да запазваме добрите стари практики и да подновяваме само онези от тях, които вече не работят. Ето ги Китайците – запазиха комунизма, но построиха най-бързо растящата капиталистическа икономика  в света. Англичаните не се лишиха от нафталиновата си  монархическа традиция, но се превърнаха в абсолютни новатори в музиката и киното. Би трябвало, ако наистина сме интелигентна нация, да запазим хубавото старо, без да се лишаваме от непознатото новото. Нека станем богати, скучни и дебели като европейците, ама да се събуваме обувките пред вратата. И да пазим най-хубавото вино и най-якия джойнт за гостите, че как иначе ще насладят на нашето гостоприемство.

Тихомир Димитров