Сейчас решается вопрос о том как же всё таки наказать Россию. Я прочитала достаточно статтей и сделала для себя вывод - наказать Россию достаточно проблематично.

Первое - силовое наказание ( многие говорят о возможной третьей мировой ). Я глубоко уверена, что наказывать таким способом запад Россию не посмеет НИКОГДА( по крайней мере пока существует ядерный фактор) . Единственное, что мне кажется реальным - это вмешивание в конфликт какой-нибудь левой страны ( но после всего произошедшего это тоже очень проблематично).

Второе - это разного рода санкции по непусканию России. Очень смешные на мой взгляд.

Единственное, что может испортить запад России - это экономика. Да, ВТО. Не примем Россию в ВТО.

К сожалению я мало в этом понимаю, но свою точку зрения изложу ( буду очень рада увидеть возражения :) или наоборот ; главное - поясняйте)

Посмотрела интервью Путина недавнее. Там есть пара слов о ВТО: "Получается что никаких плюсов от членства в ВТО мы не чувствуем и не видим,а нагрузку несем. И нужно как-то нам с партнерами внести ясность в эти вопросы". Это слова Путина до событий в Южной Осетии. Хотя теперь, конечно, плюсы есть необходимость переосмыслить.

Ни для кого не секрет, что запад очень нуждается в российских ресурсах. А то , что говорят про нефтяную зависимость - то в ближайшие сроки это России не угрожает. Это даже очень большой плюс. Сдерживающий фактор не намного слабее ядерного оружия.

В снятие иностранных инвестиций я тоже слабо верю.

Очевидно , что теперь координально меняются приоритеты России. В первую очередь главное задачей станет обеспечение защиты от подобных санкций. Прямой расчет на свои рынки, финансы, ресурсы.

Давайте подумаем о целях России в ВТО до конфликта с США. Это в первую очередь конкурентные приемущества в получении хорошего отношения к России. Теперь это ничего не стоит.

Резервы России уверенно приблежаются к триллиону долларов

В то же время Сша близится к банкротству...

с Вами была Анна Смирнова, спасибо

будьте с нами и узнайте первыми ))

Отсутствие цензуры, самые неожиданные комментарии, самые смелые разоблачения!! Совсем скоро! ))

Разказва се за мароканец-неудачник, който се опитва да върти далаверки и дължи пари на няколко важни клечки в Париж, които стават нетърпеливи. Отчаян, той решава да се хвърли в Сена но става така, че в сюблминия момент спасява една висока дългокрака русокоса късопола хубавица. Оттук започват техните приключения. Не мога да издам какво се случва. Дакажем, че е нещо като приказка. Чернобяла. Френска. На Люк Бесон.

От ревютата съм запомнила, че филмът не е кой знае какво, но аз, с моя популистки вкус, го харесах. Краят му, макар и банален, е правдоподобен в контекста на личната ми митология. Не съм сигурна дали е щастлив. Някой ден ще разбера със сигурност.

Можеш да си го купиш евтинко на DVD.

Ако те кефя, гласувай за мен.

Блондинката за мен винаги е била трагичен образ. Не знам защо хората я спрягат във всички тези странни сюжети за това, как притежава всичко, дивее като за последно и как не може да върже две изречения.

 Блондинката носи някаква патологична болка, която всеки пропуска да спомене.  

…

Тя гледа отдолу нагоре, с широко отворени очи, с полуотворена уста. Усмихва се миловидно и иска да разбере. Но не разбира. Този свят не е построен за нея. Той е циничен, мръсен, изпълнен с мизерия и черногледство, маскирано като реализъм.

Тя поглежда надолу и осъзнава всичко това. Отново повдига глава, усмихва се и отпива болезнена глъдка мартини. Мислите й залитат нанякъде другаде, разпръсват се като перлената огърлица, която до този момент навиваше около пръста си. Сега тя е разсипана на земята и не представлява нищо – куп белезникави топчета за игра. Блясъкът изчезва.

Тя се натъжава. Поглежда към мъжа до себе си, който не разбира нищо от това, което тя изпитва. Той повдига вежди извинително и си поръчва ново. Хваща я покровителствено за ръката. Тя иска да вярва, че той е нейният принц, а тя - принцесата. Тя го гали по ръката и разбира, че не усеща нищо. Все й е едно дали ще докосне лицето му или плота. Но иска да вярва, че не е така, защото иначе ще се окаже сама.

Тя знае обаче, че вече е точно такава. Наивна и крайно самотна.

Блондинката се разсипва между хората, които постоянно я преследват. Тя винаги е в нечия компания, винаги е водена. Тя не върви сама по улиците. Тя не плаща сама и не се качва в своята кола.

Животът й безцелно се ръководи от външни хора, които не я, и не искат да я разбират. Но е слаба и търси някого, когото да гледа отдолу нагоре. Иска да се възхищава, да се сгуши и да забрави за онзи мизерен свят навън.

Тя става жертва на хора, които ще я използват. В себе си тя носи както престижа, така и преходността на модната стока. Тя е заменяема, тя няма личност в чуждите очи. Тя е онова гадже, с което изневери на тъмнокосата си жена. Ей така, за да знаеш, че можеш. И след това се върна при жена си. Защото тя е жена. Онази е още момиче.

Тя потъва в себе си и няма кой да я задържи на повърхността. Живее бурно, хвърля се от еуфорията в истерията и отчаянието. Разликата между двете крайности е предпоследното питие, предпоследната доза. Или онази цигара, която я накара отново да се вглъби.

Пак си повтаря “този свят не е построен за мен”. Затова предпочита своя, идеализирания, който обаче, никога няма да може да докосне. Затова се разбива на парчета. Пада стремглаво надолу, и влизайки в съприкосновение със земята се разпилява на хиляди единици.

А хората около нея са я оставили много преди финалната пряка.

Тя има срок на годност. Това е разстоянието от детския оптимизъм до осъзнаването на действителността.

Падането на стената на заблудата винаги причинява болка. Винаги убива. Някои обаче няма да се възродят.

- Добър ден, документите за проверка!

Блондинката:

- Не знам за какво говорите.

Полицаят:

- Ами за шофьорска книжка и талона на колата!

Блондинката отново отговаря, че не знае, за какво става въпрос и настоява, че няма документи.

Полицаят:

- Госпожице, защо не проверите в дамската си чанта или в жабката на колата !

Блондинката проверява и наистина намира необходимите документи. В този момент по радиостанцията на полицая се обажда негов колега и след като разбира, че е спрял същата блондинка с Мерцедеса, го съветва да си събуе гащите пред нея и да види какво ще стане.

Полицаят си свалил панталоните и застанал пред красивата блондинка.

Възмутена блондинката отвърнала:

- Е-е-е-е-е пак ли алкохолна проба!