Не харесвам белия цвят. Напомня ми за самота и изолация. За сгради е почти толкова лошо решение, колкото е сивото. Ужасно скучно изглеждат и двата варианта. В тази връзка кое ли пък въобще е добро?

Харесвам новите кооперации до Пантеона. Или поне фасадите им (не съм влизала вътре) - някак по-шарени и ведри са. Целият район там е такъв, не е като да има една крещяща постройка на фона на сиви блокчета.

Като казах, че харесвам шарено, нямах предвид варианта санирани 3 етажа на блок, и трите в различни цветове. И това съм го виждала. Кара те да се усмихнеш, изглежда ведро, но това не го прави по-малко кичозно.

Казвали са ми, че новите блокове до унито са голямо разочарование - тесни и дълги коридори, много врати. Сравнението беше: "като в общежитие". Съмнявам се. В крайна сметка се строи, за да се продава или отдава под наем, а едва ли някой би си купил апартамент, който цял живот да му напомня на мизерия.

Тези ми мисли са провокирани от нещата, които разгледах днес в един нов блог. Първото, което ми мина през ума беше: "Наистина, как чистят фасадите на стъклените небостъргачи? Услугите на алпинисти ли ползват?" :)