Какви са правилата: Пуска се пост, първите петима отговорили ще получат ръчно (лично) изработено... нещо от мен (може да е фотография, рисунка, нещо написано или друго), просто нещо ръчно създадено, специално за тези хора. Получателите пък се задължават да продължат играта на своите си блогове, със същите правила.
Аз лично се уредих от Никсо с подарък и затова, предавам нататък. Първите петима, които ми пишат, ще получат по нещичко. :)
Никсо си дава година за изпълнението на задачата, за себе си скъсявам срока на половин година.
П.П. няма да откажа опит за подкуп *оплезва се*. :)

Така, ето ги нашите пет души.
1. Мишел
2. Екзес
3. Джимбо
4. Маркуча
5. Иффи

Ако имате конкретни изиксвания какви да са нещата (фото, ръчно правено, разказ... както и конкретно какво да бъде самото нещо), кажете (пишете). Ако не, ще видим какво ще се получи.

Рецепта номер 1.
Пиле "Ала Сан Марко"

продуктите (1 порция)
200 г. пилешко филе
50 г. шунка
20 г. масло
50 г. топено сирене
50 г. заквасена сметана
соев сос
копър
1 картофена палачинка

Запичаме пилешкото филе на сух тефлонов тиган, запържваме шунката в маслото.
Прибавяме топеното сирене и сметаната, подправяме с копър и соев сос.
Завиваме в картофена палачинка предварително изпържена от един настърган картоф, 1 яйце, прясно мляко и босилек.
Бон Апетит!

Рецепта 2.
Коледни бисквити

1/2 ч.ч. захар
1 ч.ч. мед
1/2 ч.ч. масло разтопено (или свинска мас)
1 ч.ч. сметана
1 с.л. смлян джинджифил
1 с.л. кардамон
1 к.л. карамфил, смлян
1 с.л. сода бикарбонат
5 ч.ч. бяло брашно (толкова колкото за меко и еластично тесто)

Маслото, захарта и медът се загряват на слаб огън, докато се получи хомогенна смес. Охлажда се, прибавят се сметаната, подправките, содата и всичко се разбива, докато побелее. Прибавя се брашното, като се оставя малко от него за разточване. Омесва се гладко тесто, слага се в найлонов плик и се оставя да отлежи на хладно през нощта.
Тестото се разточва много тънко върху набрашнена повърхност и се нарязва на различни форми. Бисквитките се пекат върху намазана с масло тава или върху хартия за печене не повече от 5 мин на 200° С. Охлаждат се леко и се отлепят от тавата. Съхраняват се в затворена кутия.

3. рецепта
Сангрия

1/2 л. червено вино
250 мл. газирана напитка с вкус на лимон (или газирана вода)
50-70 мл. мартини (вермут)
50-70 мл. водка
1 лимон
1 портокал
захар на вкус

В голяма (кристална) купа се смесват всички напитки, добавят се цитрусовите резени и се разбърква. Покрива се с домакинско фолио и се слага в хладилник.

4. рецепта
Кисело мляко с ягоди

2 кофички кисело мляко
1 ч. ч. ягодов сироп или сладко от ягоди
5 с. л. захар
3 пакетчета желатин
500 гр. ягоди

Млякото и захарта се разбиват, докато захарта се разтопи.
Желатинът се накисва в малко вода и се загрява, докато се разтопи. Прибавя се на тънка струйка при непрекъснато бъркане. Прибавя се ягодовия сироп или ягодовото сладко
Сместа се сипва във формичи и се оставя да се стегне в хладилник. Гарнира се с ягоди след това.

5. рецепта.
Увиснах на петата, да си призная.
За това ето нещо алкохолно. :)
Орехов ликьор

1 л. ракия
40 бр. зелени орехчета малки
1 кг. захар

Нарежете на дребно зелените орехчета и ги залейте в бутилка с ракията или медицински спирт. Оставете бутилката на слунце около 6 - 7 седмици. След това прецедете и прибавете на 1 л. сок 750 гр. захар, сварена на захарен сироп с 2 чаши вода.
Прецедете през филтърна хартия и налейте в бутилки.

Ще посоча за продължение: Даниел, Явката, Лидия, Григор, Марфа, Лий и Ний Анн, Тишо и Н.

Така че от вчера се появи новият ми - професионален Блог. Все пак д аобясня. Нямам намерение да се превръщам в проедната латерна, която със сериозен тон съобщава поредният ужас, който се е случил. Светът е твъде мнообразен и шарен, за да се прибавям и аз към черното и тъмното. Освен това, мисля, че би било приятно разнообразие ако има място, където има пдоробна информация и за хубавите неща, които се случват на родна територия. Всяка една от статиите, която е качена там ще бъде опит в различна насока, посветена на някое от многото ми хобита и интереси. Още нещо, всяка една от тях ще е представена за публикация в списания, така че ще се радвам на коментари и критики по темата. Линк към блога ще пусна малко по-нататък, защото точно в момента ми е малко натоварено. :)

2. Отвъд това, не мога да се сдържа и да не разкажа за вчера. Както много често напоследък, Х. дойде да ме вземе от работа. И тъй като щяхме да ходим най-после да се сдобия с нормален стол за бюрото, се наложи да се ходи за колата. Няма такова усещане като пътуването на скутер. Още повече, когато ти не си шофьорът. Вкопчил си се здраво, криволичейки по улиците, между колите, разминавайки се на милиметри със стъкла и абсолютно осъзнаващ, че това, което те дели от падане е ловкоста на шофьора. Фактът, че единствената ти защита срещу асфалта е голата ти кожа и яснотата, че вички други участници в движението се движат в консервни опаковки от по няколко тона. При всяко ускоряване кръвното ти скача, ушите пищят а, ти си повтаряш само "Само не се блъскай, само не се блъскай, нека не катастрофираме тук.", молиш се на неизвестно кой, ако се наложи рязко спиране, спирачният път да не е твърде дълъг и да не свършиш деня си като донор. Най-ужасяващото е, че движението НЕ БЕШЕ натоварено и въпреки това, всички наоколо се движеха като участници в рали.

Живи и здрви стигнахме до гаража, където аз лично поседях няколко секунди подпряна на стената и поемаща си дъх, докато краката ми спрат да се държат като спагети. С колата не беше много по-различно, може би е от шоферчето :) Но май всъщност е движението по софийските улици. Както и да е. Факт е, че всички се прибрахме живи и здрави. И че си имам удобен стол за бюрото. :)

3. Едновременно с това искам да питам Мишел и Ани - събличането задължително ли е или можем да се ограничим до блога? :) Не, че с Н. не можем и ние да се проявим като арт - фотографи, но все пак да знаем. ;)

4. Lotlorien ме попита дали е задължително заглавната страница на вестниците и новините, които са напечатани на нея да са тъпи и безполезни. За съжаление, няма значение дали си учил журналистика или не. Повечето от най-трагичните автори на 24 часа и труд са завършили моя факултет, но това не променя фактът, че са от хората, които са живо разхищение на мастило и хартия. Всичко си има норми и граници, а евтината скандалност не може да процъфтява, и не бива, особено ако е национална медия. За съжаление и двата вестника са собственост на една и съща фирма, така че никой няма интерес д аима състезание между двата вестника и да има някакво разитие. Конкуренцията дава развитието все пак. Те си седят в удобното блатце на посредствеността и дърпат и другите вестници на своето ниво. Журналистът трябва да умее да преценява къде е границата. Бъди скандален - но с мярка, ми казваше едно време пр. Брезиснки. Една от лекторките пък директно отказа да коментира българските медии с думите, "нека не си разваляме хубавото насторение с боклуци". така че. Не, не трябва.

5. Маркуча ме замери с поредната блог-игрица, този път с литературен привкус.
Последните три книги, които съм прочела.
1. Препорочетох на Милена Фучеджиева "Кефер. Цветовете на малката Ида". Книжката е тънка, мъничка, почти джобен формат, но от онези странни книжки, които те карат да се змаислиш какво си ропуснал от текста вътре и аквко е останало само в съзнанието на автора, недописано и премълчано.
2. Прочетох "Чупливи неща" на Нийл Геймън. Интересен сборник разкази, като най-много ми хареса последният разказ, антоация към "Американски богове" - първата негова книга, с която се сблъсках на доста крехка възраст.
3. Препрочетох паралелно "Кървава музика" на Грег Беър и "Невромантик" (включвам и трите романа от серията - "Невромантик", "Нулев брояч" и "Мона Лиза овърдрайв".
Гибсън ми е все така странен и започвам все повече а осъзнавам колко добър автор е, създавайки плътната, сложна реалност на бъдещето. Честно казано, това е от много малкото книги, които ми се струват реални и възможни.

Последните три, които закупих бяха:
1."Търговецът на оръжие" на Хю Лори. Много се извинявам, но пич, играй си ролите и не се напъвай да пишеш. То бива копирано, бива, ама това е прекалено.
2. "Оливия Джаулс и развинтеното въображение". Това е от най-сладките и забавни романи, които съм чела (и е от женските романи... уж). Искрено ме разсмя. Леко, ненатоваращо четиво, препоръчвам. Става и за подарък на някой не твърде тежък случай на кифла.
3. "Сонетите на Шекспир". Е, те ми ги купиха, но се приближава максимално по допирателната на изискването. :)

Бих препорочела? Оу, това е много подъл въпрос.
1. Тери Пратчет. Просто нямам времто да хвана и да ги изчета отмак.
2. Дан Симънс - серията за Хиперион. Чувам, че щели да го филмират, но ще видим.
3. Артър Кларк. Сборника. Поклон пред паметта му.

На кой да прехвърля топката, я да видим.
На Даниел.
На Иво Инджев (като пресен блогър)
На Александра (dreamkeeper), която така и не ми отговори на имейла. :)
И естествено, на Н.