От два дни ми е съвестно за точно този пост : Българските блогъри са скръндзи - особено на линкове, осъзнах, че всъщност може би  обидих повече хора отколкото си мисля, като включих всички под един знаменател в борбата за линкове, а изобщо не съм права за това. Така, че  на всички, които са се почуствали засегнати поднасям едно "Извинявам се", а едно "Извинявам се" и на всички, които са си помисли, че нещо не съм в час и съм леко "мръднала" , така да се каже. Не променям мнението си, че има една лека мания за класации и предни позиции в някои блогъри, но всъщност вече не ми се пише за това.Променям и заглавието си Някои българските блогъри са много пестеливи на линкове, което смея да твърдя  не е неистина и прекъсвам темата до тук.

"Тез червени доматии, кой ги мама разклатиии" тара рири дай рири, тара рири рай риририи бълва радиото поток от нечестивите звуци на чалга мюзик.

Блогърът замръзва за момент от шока. Подутите му очи изпъкват навън заплашвайки да изкочат и бялото им се налива с кръв. Цигарата пада измежду пръстите му и той надава нечовешки рев, който парализира милиционерите. Надига се и изтръгва стола от болтовете на пода и както е омотан за него с дебелите му там вериги и пранги се спуска към началника и го сплесква като английски запалянко рохко яйце на бетонната стена, след което се обръща към източника на звука, а именно радиокастофона пионеар и застаналото до него сержантче след което се засилва натам да смаже и тях но в този критичен момент радиото бълва отново:

"Тез червени доматии, кой ги мама разклатиии" тара рири дай рири, тара рири рай риририи

Вълната от гнусни звуци спира блогъра като цунами монголско-китайската армия. Той се блъска в тях като в невидима стена, от ушите му изригват фонтани кръв и мозък и се срутва безжизнен на пода. Полицайчето се посира от страх, логично. Драматичен дъ енд.

Това е ахилесовата пета на българский блогър - чалга се нарича.

Аз знам само за наколко блогъра с топки от хром-ванадиум като voxy, nname и pro01 които дръзват публично да си признаят, че са си пускали скверната, отвратителна, античовешка и противоблогърска музика наречена чалга без между другото да измрънкат някакво жалко оправдание от сорта "не че по принцип слушам такава музика, даже никога не съм мятал гюбеци, дори на 38 текили"

И не на последно място не е много ясно къде е разликата между поп и чалга

Долупосочените линкове например, за мен не са чалга, но да не си помислите че слушам такава музика, моля ви се. И предупреждавам, че песните са на Азис, да не оплиска някой стените с кръв. Мевдувпрочем Азис също има има топки от хром-ванадиум. Вие бихте ли се снимали по розови чорапи с жартиери и лачени ботуши, когато сте по-тлъст от рекламното човече на мишелин и при условие, че не сте гей? Аз бих казал, пред такъв срам ебем ти и парите, но човекът го прави и по всичко изглежда даже не за пари. Какви са мотивите му не мога да гадая, но бих му стиснал ръката с уважение - човекът има кураж за десет.
http://www.youtube.com/watch?v=BXnDELFzeLY
http://www.youtube.com/watch?v=9_8yE0fYy44
http://www.youtube.com/watch?v=Lw2Wekce_0k&NR=1

Абе хора, слушайте си каквото ви е кеф и не се бойте, минало е времето когато за слушане на някакъв определен вид музика могат да ви вкарат в Белене и след като ви уморят от глад и бой да ви хвърлят полуживи за храна на прасетата.

*гайлета - полицейски термин за яко напиване на софръ спонсорирана от бузинессмани с по неколко висящи дела и крехко здраве.

Така че от вчера се появи новият ми - професионален Блог. Все пак д аобясня. Нямам намерение да се превръщам в проедната латерна, която със сериозен тон съобщава поредният ужас, който се е случил. Светът е твъде мнообразен и шарен, за да се прибавям и аз към черното и тъмното. Освен това, мисля, че би било приятно разнообразие ако има място, където има пдоробна информация и за хубавите неща, които се случват на родна територия. Всяка една от статиите, която е качена там ще бъде опит в различна насока, посветена на някое от многото ми хобита и интереси. Още нещо, всяка една от тях ще е представена за публикация в списания, така че ще се радвам на коментари и критики по темата. Линк към блога ще пусна малко по-нататък, защото точно в момента ми е малко натоварено. :)

2. Отвъд това, не мога да се сдържа и да не разкажа за вчера. Както много често напоследък, Х. дойде да ме вземе от работа. И тъй като щяхме да ходим най-после да се сдобия с нормален стол за бюрото, се наложи да се ходи за колата. Няма такова усещане като пътуването на скутер. Още повече, когато ти не си шофьорът. Вкопчил си се здраво, криволичейки по улиците, между колите, разминавайки се на милиметри със стъкла и абсолютно осъзнаващ, че това, което те дели от падане е ловкоста на шофьора. Фактът, че единствената ти защита срещу асфалта е голата ти кожа и яснотата, че вички други участници в движението се движат в консервни опаковки от по няколко тона. При всяко ускоряване кръвното ти скача, ушите пищят а, ти си повтаряш само "Само не се блъскай, само не се блъскай, нека не катастрофираме тук.", молиш се на неизвестно кой, ако се наложи рязко спиране, спирачният път да не е твърде дълъг и да не свършиш деня си като донор. Най-ужасяващото е, че движението НЕ БЕШЕ натоварено и въпреки това, всички наоколо се движеха като участници в рали.

Живи и здрви стигнахме до гаража, където аз лично поседях няколко секунди подпряна на стената и поемаща си дъх, докато краката ми спрат да се държат като спагети. С колата не беше много по-различно, може би е от шоферчето :) Но май всъщност е движението по софийските улици. Както и да е. Факт е, че всички се прибрахме живи и здрави. И че си имам удобен стол за бюрото. :)

3. Едновременно с това искам да питам Мишел и Ани - събличането задължително ли е или можем да се ограничим до блога? :) Не, че с Н. не можем и ние да се проявим като арт - фотографи, но все пак да знаем. ;)

4. Lotlorien ме попита дали е задължително заглавната страница на вестниците и новините, които са напечатани на нея да са тъпи и безполезни. За съжаление, няма значение дали си учил журналистика или не. Повечето от най-трагичните автори на 24 часа и труд са завършили моя факултет, но това не променя фактът, че са от хората, които са живо разхищение на мастило и хартия. Всичко си има норми и граници, а евтината скандалност не може да процъфтява, и не бива, особено ако е национална медия. За съжаление и двата вестника са собственост на една и съща фирма, така че никой няма интерес д аима състезание между двата вестника и да има някакво разитие. Конкуренцията дава развитието все пак. Те си седят в удобното блатце на посредствеността и дърпат и другите вестници на своето ниво. Журналистът трябва да умее да преценява къде е границата. Бъди скандален - но с мярка, ми казваше едно време пр. Брезиснки. Една от лекторките пък директно отказа да коментира българските медии с думите, "нека не си разваляме хубавото насторение с боклуци". така че. Не, не трябва.

5. Маркуча ме замери с поредната блог-игрица, този път с литературен привкус.
Последните три книги, които съм прочела.
1. Препорочетох на Милена Фучеджиева "Кефер. Цветовете на малката Ида". Книжката е тънка, мъничка, почти джобен формат, но от онези странни книжки, които те карат да се змаислиш какво си ропуснал от текста вътре и аквко е останало само в съзнанието на автора, недописано и премълчано.
2. Прочетох "Чупливи неща" на Нийл Геймън. Интересен сборник разкази, като най-много ми хареса последният разказ, антоация към "Американски богове" - първата негова книга, с която се сблъсках на доста крехка възраст.
3. Препрочетох паралелно "Кървава музика" на Грег Беър и "Невромантик" (включвам и трите романа от серията - "Невромантик", "Нулев брояч" и "Мона Лиза овърдрайв".
Гибсън ми е все така странен и започвам все повече а осъзнавам колко добър автор е, създавайки плътната, сложна реалност на бъдещето. Честно казано, това е от много малкото книги, които ми се струват реални и възможни.

Последните три, които закупих бяха:
1."Търговецът на оръжие" на Хю Лори. Много се извинявам, но пич, играй си ролите и не се напъвай да пишеш. То бива копирано, бива, ама това е прекалено.
2. "Оливия Джаулс и развинтеното въображение". Това е от най-сладките и забавни романи, които съм чела (и е от женските романи... уж). Искрено ме разсмя. Леко, ненатоваращо четиво, препоръчвам. Става и за подарък на някой не твърде тежък случай на кифла.
3. "Сонетите на Шекспир". Е, те ми ги купиха, но се приближава максимално по допирателната на изискването. :)

Бих препорочела? Оу, това е много подъл въпрос.
1. Тери Пратчет. Просто нямам времто да хвана и да ги изчета отмак.
2. Дан Симънс - серията за Хиперион. Чувам, че щели да го филмират, но ще видим.
3. Артър Кларк. Сборника. Поклон пред паметта му.

На кой да прехвърля топката, я да видим.
На Даниел.
На Иво Инджев (като пресен блогър)
На Александра (dreamkeeper), която така и не ми отговори на имейла. :)
И естествено, на Н.

Когато преди 5 месеца блогърската мрежа My Kinda стартира амбициозно в България, много блогъри бяха ентусиазирани от възможността да се изявят като про-та и възможността, да печелят от това, което пишат всеки ден беше доста привлекателна. Екипа от автори беше силен и едни от най популярните блогъри полагаха доста усилия за да може My Kinda да се развива и добива популярност. Някои блогъри вероятно са написали десетки статии и вложили часове труд с идеята за някаква възвращаемост.

Пет месеца след това блогомрежата затваря врати, прекратява дейността си първо в България и Русия, след това и в Румъния, поради липса на средства, а по мои данни авторите не получават хонорарите си, или поне по голямата част от тях.

Докато при започване на работата си много от блогърите гордо споделяха факта в личните си блогове, след прекратяване на дейността, някак тихомълком, нещата се върнаха в старите релси все едно никога не е имало ... My Kinda BG и те никога не са взели участие в подобно начинание. Няма да разсъждавам върху причините за неуспеха на проекта, да кажем, че нещата просто не потръгнаха, но случаят не е единствен. В резултат се образува една google група MyKinda damaged bloggers, в която се обсъждат начини на действие и една новина в TechCrunch, за не платени дългове от €144,000.

Аз също бях някаква малка част от екипа автори, не много продуктивна част, но все пак бях посветила от времето си за да пиша под логото на My KInda. Ако, трябва да ми се заплати някакъв хонорар, той ще стигне най много за един чифт не много скъпи обувки. Не държа особено да се занимавам, с тази страна на проблема. Има блогъри, които са вложили много повече труд и усърдие, и те не заслужават/ха да загубят дължимите им суми. От друга страна, нещото на което държа са моите статии, не повече от десет, но си ги харесвам и не мисля, че трябва да ги оставя някъде да залежават в мъртва блог мрежа из интернет пространството. Наистина имам някакви договорни взаимоотношения с собствениците на My Kinda, но т.к. няма изгледи те да изпълнят своята част, смятам, че мога без проблемно да си изтегля публикациите тук - в http://tin4e.wordpress.com. Причината да се включа в My Kinda, беше една част неочакваната покана от Divedi и една част малко самолюбие, да се нарека с професията блогър.

Много ми се иска да науча и мнението на други вече бивши блогъри на My Kinda, а това, което съм писала за тях ще се поява в продължение на няколко дни в 12.00 от утре.

]]> http://bulpete.wordpress.com/?p=86 Sun, 24 Feb 2008 19:35:53 +0000 bulpete http://bulpete.wordpress.com/?p=86 На първо място огромна благодарност към “Бого” Шопов и всички съдействали за провеждането на БлогКамп 2008. Винаги са ме вдъхновявали хора, които освен, че са посветени на една кауза, безкористно обучават и други. А определено каузата за развиване на “блог културата” в България е ценна.

На второ място благодарности към спонсорите. Осигуриха финансова подкрепа за ангажиране на зали в центъра на София. Не ни губиха времето с презентации, които нямат нищо общо с темата – напротив ненатрапчиво допринесоха за добра атмосфера. 

Какво бе полезно за мен? Да се запозная с физическото измерение на доста блогъри. Чел съм някои статии на даден човек и без да съм го виждал лично, сякаш го познавам. Това е и една от ценните страни на Интернет… приет си не заради това как изглеждаш. Хората ценят, твоите размишления и публикации на първо място. Е, след като ме видят, фенките стават повече, но това е друга тема = : ) 

Полезно за мен бе,че видях хора, които са интелигенти, мислещи и предприемчиви. Както каза “Комитата”, блогърите са лидери в българското общество. Моето мнение, може да повлияе на възгледите на неограничен брой хора! Затова имам отговорност не просто да си щтракам на клавиатурата, не просто да бълвам негативизъм и разрушителни идеи! Мога да бъда вдъхновител, мотиватор, провокатор и най-вече “човек на място.” 

Видях и голям брой читатели. Приятно е, когато има хора, които не са безразлични към твоите мисли. Приятно е да видиш хора, които са вдъхновени да започнат да пишат. Колкото повече личности разсъждават, откъсват се от въртележката на сивото ежедневие, толкова по- добре. А колкото повече, освен да разсъждават и  правят нещо по въпроса – толкова най-добре. 

Малко градивна критика. Зала за лекции и семинари. Зала за храна и питиета. Балкон за общуване на слънце и свеж въздух. За съжаление всички дейности се скупчиха в голямата зала. Говорител по интересна тема, трябваше да се надвиква с приказващи помежду си “разпускащи блогъри”. Ако искаш общуване и биричка, отиди в някоя от страничните зали. Като бърбориш по време на семинар, показваш неуважение към човека, отделил време и енергия да се подготви. Да не говорим, че пречиш на останалите, които не могат да се концентрират в дискусията. Организаторите, според мен, трябваше да дадат малко напътствия по този въпрос. 

Ще се следи интернет активността на потребителите. МВР ще нададе един любопитен хобот и ще знае кога сте влизали, колко време сте били на линия, както и продължителността на вашите Skype разговори или работа с разни чат messanger-и.
С H. не бяхме много във възторг от този факт. И след кратко обсъждане, ето какво измислихме:

Е.
В Китай са забранени лошите новини. Китай си имат свой, вътрешен нет, за да не се поддават Китайците на Западната развала. На Китай жителите му са следени под лупа. В Китай "1984" не звучи толкова като роман, а като потенциална реалност.
Но ние не сме Китай.
Уж.
Нямам какво да крия. Честно казано, дори и сега да ми се изсипят група досадници от НСБОП, най-много да бъдат потресени от кичозната ми риза, с която спя. И да коментират, че оранжево не си върви с лилаво.
Но не там е въпросът. Според мен проблемът е другаде.
Абстрахираме се от фактът, че някой ще знае какво правим във всеки един момент от нашето свободно време (което звучи леко зловещо, не им ли казваха воаьори и не беше ли в разрез с правата на човека, пък и с Конституцията?), проблемът става много по-сериозен. Има едно нещо, дето му се казва поверителност на данните. Адвокати, лекари, фирмени тайни... всички те ще бъдат застрашени.
А защо всъщност се приема този закон? Подсеща ме за "Нощна стража" на Тери Пратчет и за закона за оръжията. Става същото. В името на народа, народът се превръща във виновен. Без "доказване на противното" и подобни сантиментални подробности. Имаш ли интернет, то ти си виновен. Точка.
Потръпвам като си представя т.нар. специалисти, които ще ги събират тези данни и поразиите, които ще могат да правят след това с тях. Мисля, че много скоростно напредваме по пътя на една модерна "Държавна Сигурност". Което звучи лошо.
Като цяло, моите думи не са толкова структурирани и подредени, а просто нахвърляни изрeчения, толкова не мога да си намеря място от яд и бяс. Никъде другаде го няма това. И нормално. Нали уж "демокрация". Демокрация... другия път. Да се следят опасни елементи добре. Но искам да знам какво точно ви е направла Таня Л. от Горна Оряховица, която влиза в интернет, за да си прочете хороскопа, да си погледне имейлът и да коментира новият албум на Tokio Hotel? Съмнявам се тя да е такава заплаха за сигурността на България, че да изисква постоянно наблюдение. Освен ако не е друг тип заплаха от типа разбота за "fashion police", но мисля, че тя трябва да е заета с пайнерките, прочутият ватман и цялата останала паплач, дето ни се води "висше" общество. Обаче не мисля, че сме стигнали дотам. Това е просто смешна, глупава, абсурдна параноя. Която заплашва не толкова свободата на словото, колкото елементарното право на лично пространство. И не мисля да го давам. Няма да си дам личния периметър без бой за всеки виртуален инч от него. И мисля, че няма да съм само аз. Има безброй други проблеми. "Могилино" и "Баклава" и реалностите зад тях са само малък пример. Педофилите. Продажбата на деца. Продажбата на органи. Липсата на реформи в образованието, здравеопазването. Закостенялата и непроменяща се администрация... всичко това са къде, къде по-належащи проблеми. Но... вие сте модерни. И ще дебнете интернет. Защото интернет е еманация на злото и дори се пише с главна буква. ;) (Сещам се просто за фактът, че разпространението на порно в интернет се наказва по-тежко, отколкото в реалността. Защо... никой не знае) Евала. Пичове, вие сте ходещо подстрекателство към емиграция.

H.
Линк
Ето това е най-големият абсурд, за който някога съм чувал! Потресен съм! Защо на хората, които решават тези неща не им се обясни най-малкото за техническата част на въпроса. Как, за да се води тази статистика, за всички тези потребители, по сървърите на провайдърите ще настъпи хаос. Тотален. Кой ще осигури тази техника - държавата? И за какво е тази техника - за да следи как еди кой си е отворил чат сесия с еди кого си. Само си представете как на ден генерираме около едно 10 мегабайта трафик, в най-добрия случай. Сега си представете как 100 000 души го генерират този трафик. Хайде сега да добавим и закона, който казва, че информацията трябва да се пази 12 месеца - по един терабайт на ден това е приблизително 360 терабайта само от чат. ОК. Наистина няма провайдър, който има 100 000 абоната... или може би има. Факт е, че трафикът не е малко. Нека добавим и любимите ни торенти, за които се закачат хора под път и над път и които ще правят още логове. Да предположим и че сменя порта по подразбиране на ICQ-то ми. Или реша да пусна прокси! Какво - ще ме затворят, защото ми е притрябвала още една конекция в IRC и Chan Service засича, че на това IP вече има пусната сесия и ще ми сложи k-line?!?! Или ще има проблем с това, че flash get е намерил още някой сървър, от който да закачи някоя и друга сесия. И това е най-елементарната страна на проблема. Всички знаем, че "снифът" (б.пр. "дУшене" или взимане на поверителна информация) е незаконен. И изведнъж службите имат право да видят кога аз съм отворил чат сесия! Ами ако съм банков директор? Фирмен Мениджър? Или не искам цялото интернет пространство да знае какво бельо ще си купува приятелката ми?! Да не говорим, че паролите, които вкарваме в пощите си също се изпращат, макар и криптирани! И още нещо - какво ще стане с всичkи мейл сървъри за Outlook и останалите мейл клиенти? Всички писма ще минават през службите? Имал съм допир до фирми, които за месец правят стотици гигабайти трафик само от мейли. Хора, които работят постоянно с чужбина. Разбирам да осигурят на всеки лична оптична линия до някое интернет трасе и те да плащат за него - тогава да. Тогава бихме си говорили за следене (пак с известни уговорки). Но искам да знам - какво прави хората, които ще имат правото да следят информацията по-различни от най-обикновен 16 годишен тинейджър, който за първи път е пуснал троянски кон на някой свой съученик и сега доволно потрива ръце, четейки логове? Разбира се обучение и опит. Разбира се този достъп ще е оторизиран само за някои лица. Но ще го има! А както някога казах - най-добрият начин да защитиш информацията си е да не я закачаш към интернет. Не да я предоставиш на оторизирано лице. Има ли достъп - ще има и хакване! Винаги е така. Колкото и добре да е защитена една информация. Сложена ли е - до нея ще има начин да се достигне. И тук се намесва правото на кореспонденция и на обмяна на лични данни. Ами хайде тогава МВР да започне да следи и писмата по пощите. Ще си отворят служба, която да отваря плика, да преглежда какво има в него и тогава ще го доставя. Или още по-добре - двете институции да се обединят . Ще се получи нещо като Министерство на вътрешните работи и проверка на личната ви кореспонденция. Това, което се въвежда, не е средство за борба с тероризма, а средство за прилагане на масов контрол и цензура и ми звучи като начало на диктаторски режим. Тогава за каква демокрация си говорим?
Искам да разбера и още нещо. Какво става с remote и peer to peer свързването и също така - как може да се докаже, че в този момент аз съм работил на компютъра си, а не някой, който е влязъл отвън и е използвал моя компютър през най-обикновена отдалечена сесия, защото мисля че трябва някой да демонстрира на съответните служби как на най-обикновено ХР могат да се закачат 5 души (цифрата е примерна и се отнася до възможностите на компютъра), които 5 души ще работят едновременно, но всеки от тях може да бъде в Кувейт, в Сибир, в Китай, в Бангладеш и 3 етажа по-надолу. И всеки от тях ще има достъп до интернет през моето IP, което в крайна сметка вижда провайдъра и което ще бъде засечено ако нещо се случи.
Просто единствените думи, които ми хрумват за тези жалки опити за борба с тероризма са "жалки опити".

H. и Е.
И понеже, защото смятаме идеята за ужасна, мислим да протестираме. Ще отидем на един "безплатен обяд" и ще се подпишем в Отвореното писмо. Елате и вие. Защото колкото повече, толкова повече. И защото кошмарът с голямо око, което ви гледа непрекъснато, трябва да си остане само кошмар, а не истина.

Новината се разнесе из блогосферата като пожар по слама.
На 23 Февруари (Събота) 2008 г. ще се проведе втората среща на българските блогъри.
С победен вик "блогъри от всички градове, обединявайте се", това събиране ще бъде твърде голямо.
За сега, по предварителни данни ще присъстват около 130 души.
Събитието ще се проведе съвсем в духа на баркамп, но къде точно, още не е установено, защото до последно ще зависи от бройката присъстващи.
Ще се проведе от 10 сутринта, до 5 следобед, като ще има всички възможни удобства.
Целта на събитието е както да се опознаем по-добре, така и да дискутираме (обсъдим?) голям брой интересни за блогърите въпроси.
Ще се радвам да се видиме там.

Ето го сайтът по темата:

Аз ще се разпиша с обсъждане на тема Блогърската книга и едно блиц интервю с присъстващите блогъри.
Ще се радвам ако препоръчате въпроси. Вие какво бихте попитали? И аккво бихте искали да знаете? ;)
До скоро.

П.П. Любопитно предложение. Навити ли сте след срещата да отидем на Ариана да покараме кънки. 1. цял ден ще се си седяли на ззадниците, 2. това е чудесен завършек на деня. Още днес ще се поинтересувам възможно ли е да си наемем пързалката само за нас. ;) (т.е. за час или за два)
Кой има интерес и кой ще дойде?

БлогCamp 2008 ще бъде нещо като конференция, нещо като купон - едно събитие, на което хората, наричащи себе си "блогъри", ще могат да се съберат, да се видят на живо, да се опознаят, да споделят идеи и мисли за блогването като социален, медиен и бизнес феномен, и да поразпуснат в интересна компания.

Събитието си има сайт, откъдето можете постоянно да научавате нови неща за него. Планирано е да се проведе на 23. 02.2008 (събота) от 10 до 17 часа, като мястото все още се уточнява, тъй като зависи от конкретния брой участници. Очакват са да дойдат към 130 души, което си е направо значителна цифра!

Първият подобен опит беше коледната среща на блогърите, която беше в кръчма и на която дойдоха близо 50 души. Очаквам новото събитие да бъде още по-добро в качествено отношение, което зависи изцяло от нас. Елате да се видим и да споделим вижданията си - кой пише личните си преживявания в "милото дневниче", кой пише заради SEO, кой го използва за платформа за своите политически, философски или икономически убеждения.

Дали блогът е личното ти пространство, дали е медия, дали е пазар - всичко това ще го коментираме и дискутираме на срещата на блогърите - БлогCamp 2008. Аз ще бъда там, елате и вие!

Тези списъци винаги са ми мътна и дълбока работа. И доста неразбираема, също така. Но пък ми трябва мястo, където да си водя по отчет тези неща а и съветi оттук, оттам, също не бих отказала. Така че, това са нещата, които ще направя. Пък как, това е трудната час. Но пък лафът "има ли желание, има и начин" ми е пред очите в момента. А желание, може да се каже, че има.

Така.
1. Еспадрили. Това е лесно, другият месец. И като си гледам надолу списъка... и време, през което да ги ползвам.
2. Раница. Писна ми да си купувам раници, които се откъртват след два, три месеца. Препоръчвайте. Марки, цени и пр.
3. Туристически обувки. Същата история.
4. Разходка до Люксембург, през Белгия, Германия, Холандия и Париж. Билети, маршрути, места за стопове, нощувки, всякакви подобни.
5. Лаптоп (той е в обзоримото бъдеще). Да е до килограм и половина. Изобщо не ми пука какъв ще е. Да може на него да върви notepad. Ще ми е достатъчно.
6. Хубавият списък с книгите. Да си ги закупя, защото се оказва, че повече са или подарени, или загубени, или съсипани.
7. Да проверя възможности за обучение навън специалност журналистика. Дестинации?? Курсове? Опции?
8. Първи сертификат по френски.
9. Сериозна школа по бални танци + танго.
10. Философтър
11. Блогърската книга
12. Плеър

Май е това. Впрочем, като изпълвам нещата от списъка, ще го отбелязвам. ;) И полезните неща също ще ги пиша. И мерси предварително за съветите.
Създавам и страница. Съветите предлагам там да бъдат пускани, за по-удобно.

Първо, да отбележим кои са присъствали на Първата Блогърска Официална Среща, провела се на 13.12.2007г. в "Кривото" на ул."Будапеща" номер 8.

(подредени са по записване)

1. Iffi
2. Borime4ka
3. Paro
4. Магда + Крис
5. Петко
6. Томи Савов (не се чете)
7. Валери
8. Marico (не се чете)
9. Turin
10. Емо (който по неизвестна причина си даде имейла)
11. Ему
12. Иринa
13. Майк
14. Николай
15. Виша
16. Тишо
17. Енея
18. Бого
19. Жюстин (няма оставен адрес)
20. Пешо
21. Васил
22. Веско
23. Веско (2)
24. Владо
25. Oggin
26. Muffty
27. Joana
28. Iceto
29. Симион
30. Калина
31. Васко (нечетливо)
32. Боян
33. Jd
34. Лина
35. LeeAnn
36. NeeAnn
37. sven
38. Григор
39. Йовко
40. Димитър Веселинов
41. Пейо
42. Teri
43. Константин Павлов

Всички останали са писали или твърде неграмотно, нечетливо, или просто не са се записали, въпреки, че цяла вечер разнасях наляво, надясно сметката :) Но то май беше, защото последния записал се, щеше да плати сметката.

Още пет, шест човека със сигурност не се записаха, но въпреки така събрахме доста материал кой е бил и кой не е бил. Като за първи опит 40 души (минимум) е доста прилично.

Какво стана на тази среща? Започнахме да се събираме още към 6 и 15 (няколко ентусиаста подраниха.) Заехме масите, определени за блогърите. По някое време стана ясно, че половината не могат да се разпознаят един-друг. Една добра душа беше донесла баджове точно с тази цел, но те не стигнаха като бройка за всички присъстващи. Но креативността беше отчетена ;)

Отначало всички си седяха по масите и си говореха, т.е. твърде затворено. Аз се оглеждах притеснено наоколо и осъзнавах, че половината хора са ми някаква питанка. Много се зарадвах на Тишо, Симион и Калина. Малко по-късно алкохолът и вкусната храна подпомогнаха започването на брауново движение и блогърите се размърдаха. Започна повишаването на гласовете, алкохолът започна да се лее, а почти всички вече бяха на място.

Въпреки масовото "а ти кой беше значи?" се получи доста прилична комуникация и като цяло - много приятно усещане.

Масите пак се разпределиха, но този път на групи по интереси и можеше да се чуят както обсъждания от типа на "искате ли да станете платен блогър", през java vs. .NET, преминаваше през книги, филми, минаваше покрай ПИАР, книжката на ЛийАнн, завърташе се покрай фотоапарати, та се стигаше до вечният спорт blogspot vs. wordpress. Бачийски беше донесъл едни лепенки на W и ги раздаваше на всички около себе си. В края на вечерта аз се оказах с 6 такива, неясно как, поне за мен. А, пропускам и сновящите нагоре, надолу индивиди (като мен), които надничаха, заслушваха се и се изказваха тук и там, опитвайки се да организира записването в сметката, а след това и в Зелената Книга на Блогърите. Колко са били успешни опитите, вие ще ми кажете.

А, да не пропускаме и множеството фотоапарати. Имаше средно 1 апарат на двама блгъри, което си беше доста сериозно число и май никой не се размина несниман. :) Най-сетне ще си знаем физиономиите. ;)

Около 10 дойде протече и една от атракциите на вечерта. Танцът на Крокодила (който го каза някак по-сложно, но не го помня). Десетина минути куфя и подскача, развявайки буйни гриви, под ръкоплясканията и смеховете на келнерки и блогъри. А и светкавиците, разбира се.

Единственият минус към заведението беше, че проклетата музика бе прекалено силна и цяла вечер виках, за да мога да се чуя, в резултат на което, сега ме боли гърло. Искам да ми се заплатят вредни ;)

Крокодила опаса една роза, нагушка приятелят ми, след което му разби сърцвето - отразвайки го, че не е негов тип, опита се и мен да изяде (освен розата, но нещо му приседнах), изобщо, с напредването на вечерта, интелектуалната възраст падаше, но алкохола в кръвта се покачваше. Доста хора бяха тръгнали към 11, но злото беше сътворено. Блогърите вече нямаше да бъдат един за друг безлични имена зад мониторите, а лица, със своята индивидуалност. Интересно допълнение към виртуалния отпечатък, който досега всеки бе имал за останалите.

На изпроводяк Крокодила заплашително обеща: "И трова е само началото!" :) Да видим колко пророк ще се окаже. ;)

А ето и какво написа всеки блогър, като пожелание, лична мисъл или като опит за отбиване на номера. ;)

Енея:
"Хората винаги са имали нужда да знаят кое е било началото на историята. На Вселената, на всичко. За да могат да бучнат един имагинерен пръст и да кажат "Ето, от тук започна всичко!", разбира се, ако това включваше заключени врати или надписи "не приближавай", те не успяваха да изкарат дори толкоча, че боята да засъхне. Това обяснява много за човечеството и расата или поне за онази част, която дими, или пада на ситни късчета из околността. На това му се казва Прогрес и Любопитство. Предполага се, че те ще ни завлекат, ако трябва и насила във Века на Плодния Прилеп, макар мнозина да се чудят, защо на никой не му идва идеята, да бъде хванат полекичка за ръка и заведен кротко и спокойно. Наздраве за тези хора (пиите бързо, че докато сколасате...)" :)

Muffty:
Боричемката каза да напиша някоя простотия, за да може той после да напише след мен нещо умно. Всичко е преходно. Това и да не се тълкува като простотия!

Borimechka:
.. и рече Бог: да бъде Светлина.
И беше Светлина...
... и рече Бого: да бъде среща на блогърите!
И беше среща на блогърите...
... и рече Muffty: да бъде простотия!
И ей ви простотия!

Бачийски:
Каква е разликата м/у net и joint?!

Огнян Кулев:
Пиши! За кого? За Какво? За кога?
За теб... За нас.... За бъдещето...

Joana:
По-лесно е да обичаш, отколкото да докажеш любовта си.
Омир

Aster X /Ицето/:
Повече въздух в гумите на колата.
1) По-висока скорост на движение
2) По-нисък разход на движение, т.е. въздуха все още е безплатен :)
.... Помпайте .....

Biks:
Хайде малко спам в тефтера да добавя. partiata.com :)

Анонимен:
Бого Rokz!
Яизазимитно Лъгуг.

Divedi (Димитър Ангелов):
Аз знам, че нищо не знам.

Тишо:
Трудно е да бъдеш оригинален, наистина.
Ако не ти идва отвътре, по-добре не се опитвай, не се напъвай, за да не се наакаш от зор.
Просто Бъди обективен.

DZVER:
Здрасти :)

Mike Ramm:
Притчата гласи, че трябва да можем да различаваме това, което можем да променим, от това, което не можем...
Ние, блогърите постоянно се опитваме да променим всичко.
Дано никога не загубим желанието за промяна!

Калина (Летящата калинка):
Красивият полет оможе да се случи само в една свободна душа!

Петър (Хаджиев):
Beet Inside

Боян Менгеме:
~ ~~~~~~~~ ~~~~~~~ ~

Emerald:
Не винаги това, което пишеш има смисъл,
.... но има ли значение?

Марко:
Да пуснеш още снимки!

Виша:
My mission:
"Figure IT out"
(изплагиатствано)

Константин (Комитата):
Електронен текст и реалка бира е по-добре от печатен текст и виртуална бира!
Определено е по-добре!

Богомил "Бого" Шопов:
Един
Никога
Е
Ярост

Дачи /leeAnn/:
Ако поне една минута на ден не си мечтала, то този ден не си го живяла.
Ени, живей!
Ему:
Мисъл няма, но има и бира.

Ник Ангелов /NeeAnn/:
Луната нарисува
подвижна сребърна пътека
върху заспалото море.

Две дълги сенки —
на момиче и момче,
в една се сплетоха полека.

Валери:
Много се гордея с вас...
И със себе си...
И с бахура!

Анонимка (пак):
"Мистериозно" е интересна дума, за начало на текст, но ми бепе подхвърлено ей така и трябваше да сторя нещо. Но както ибокновено става, когато просто напишеш/кажеш истината А става добре и се случва. Айде, това е от мен.

Крокодил:
(как се пишеше на ръка????)

Of all the things I’ve lost, I miss myself the least.

There is no night
There is no sunlight
Until you refuse to die
[Amorphis, “Higher Ground”]

Iffi:
My thoughts are random now. Wear sunscreen!

Симион Патеев:
Един гръмогласен "политик" беше казал "Бог да пази България".
И понеже Бог се изтърка, а както видяхме, не успя нито България, нито Света да опази, предлагам да сменим фразата.
"Блог(ърите) да пазят България" провикнах се от маста.
"И от нас да има кой да я опази" обади се Валери от другата маса.
Смях последва.

Лина:
Може би тук трябва да напиша нещо нередовно, поне колкото е нередовно писането в блога ми, но пък трябва да се бърза, така че просто ще те позравя за добрата работа в твоя.
Keep it up!
Творби по-дълги, ще четем онлайн ;)
Поздрави.

sven:
Светът е достатъчно голям за всички хубави и интересни неща. Нека правим повече такива.

Наблюдението ми. След малко повече алкохол и малко по-малко клавиатури, отколкото са свикнали, повечето блогъри са ужасно "краснописни", но пък доста оригинални. Почти всеки се прояви в Зелената Книга и са изключително специфични. Мерси на всички за ентусиазма. Който не е успял да се разпише... другият път.

Оригиналната сметка може да видите тук.
Оригиналните пожелания и текст в Зелената Книга на Блогърите, може да видите тук.

Снимките и линкове към тях ще добавя малко по-късно. ;) за сега: тук и тук.

П.П. 1... Адски се енрусиазирах. Има толкова много планмове и възможности за напред. Нямам търпение.
П.П. 2... Аз май се оказах изтърсака на събирането. Във всеки случай Крокодила беше потресен, че не, не съм поне '84 набор, а скромните '88. :)
П.П. 3. Имаме втори издаден блогър. Освен Тишо, Дачи също се разписа с книжка. Поздрави. ;)
П.П. 4. Има ме на учудващо голям брой снимки.
п.п. 5. Пускайте коментари, поправки, линкове, снимки смело. ;)

Клик за по-детайлна карта и по-добър фокус.
Ще се видим скоро. :)

13 декември, четвъртък от 18.30 часа.
(мястото вероятно ще е Кривото, но за да се направят резервации, трябва да се знае колко човека(блогъра) ще дойдат).
Елате да се познаем, се казва в приветствието и да си пийнем и поговорим.
Aко искате да участвате в срещата, просто напишете един ред на bogomil@spisanie.com. Нека да е скоро за да запазим места. Всички записани ще се виждат от тук.
Поканени са всички блогъри, елате !

Ще се видим на Коледа ;)