1. Какво се иска от мен?

  Нищо. Обратното е, аз искам. Или Аз-ът иска. Значи тук ще си говорим за Аз-а като главно действащо лице. В някои случаи лицето всъщност е нашата нелицеприятна задна долна част, която ми е неудобно да спомена, но вие се сещате... За да създадеш блог е достатъчно да искаш да споделиш нещо, може да е хоби, или просто чувство, мисъл, идея.....заради самия себе си....Все някой ще от-кликне. И макар и това да се случва насаме с компютъра, личното ти виртуално пространство е публично.....Следователно, за да създадеш блог трябва да имаш Аз, което да виртуализираш публично. Какво по-лесно от това? Аз-ът се развива в социална среда, в случая тя вече е виртуална социална среда.

 2. Защо го искам?

  Виртуална изява на личността?  Моят Аз преодолява своите граници и започва да расте в посока зададена от вътрешни потребности. Понякога е растеж, друг път деградация.......Ако са само протуберанси, това е по-добрият вариант. Виртуалният Аз е функция на поведенческите ни роли. Главно действащо лице в авторски моноспектакъл. Публиката в повечето случаи не влиза със специални покани и поради това развалените домати и запъртъците не са изненада след представление. Ако искаш да бъдеш на сцената, не забравяй, че има опция да бъдеш освиркан.

 3. Блогът като вид творчество.

  Ако създаваш нещо, ти твориш. Може да е пещерно изкуство или висш пилотаж...Може и да е подражателно, но все пак ти твориш. Творчеството е висша изява на личността. Понякога като видим висшата изява на някого изпадаме в невъзможност да си представим, че може да съществува нещо по-ниско, но да не бъдем черногледи.

 4. Блогът като игра.

  Като не съм геймър, поне да стана блогър. За собствено успокоение. Ако Хьойзинха беше жив, щеше да  потърси игровите моменти в блогирането. Действие, което има доброволни начала, и е начин да се откъснеш от ежедневието или да го отразиш, има свои правила и се развива в определено време, пространство и атмосфера, вживяваш се в роля или образ (може и в своя собствен)...

 5. Блогът като виртуална функция на реално съществуваща личност.

  Решил си да се разширяваш в нефизически измерения, ще се развиваш в нематериална вселена...Ето още едно измерение - петото измерение или Мрежата. Искаш да кажеш (покажеш) нещо от себе си на света чрез Мрежата? Ето един лесен начин. Съществувам, следователно мисля и чувствам. Мисля и чувствам, следователно блогирам. Блогирам, следователно съществувам и виртуално...... Блогът е функция на твоята личност. Това е твоето съществуване прим. Акцента все пак е на твоето, а не толкова на съществуване.Нещо като онази формула пари – стока – пари’.

  6. Блогът като лично пространство.

  Лексикон, дневник, трибуна, галерия, наръчник по нещо си.....ти вече имаш свое лично пространство. Ползвай го за каквото си искаш. Тук можеш да упражняваш виртуален фън шуй. Това все пак  е пространство, макар и в петото измерение – Мрежата.

 7. Блогът и неговата компенсаторна функция.

  Ако блогът ти изпълва някаква празнота или липса в съществуването ти, или отговаря на някакви твои  потребности, значи той изпълнява своята компенсаторна фукнция. Това означава, че не ти съществуваш за блога, а той съществува за теб....за  съмишлениците и опонентите ти също.

 8. Блогът като лична медия.

 Изява на лични и/или професионални интереси, през твоя поглед и пред погледа на присъстващите на същото място. Къде ще поставиш акцента? Разбира се на това да изразяваш позиция и тя да е лично твоя. Ти си центъра, опиши окръжност. Нищо, че понякога центърът и окръжността съвпадат.... просто или окръжността е твърде малка, или центърът е твърде раздут.....но пък си изявил себе си.