komardjia (1 month ago) Show Hide -2 Marked as spam  Reply

"Смешник, много си кух, аз не съм казал че конкретно ти си рег. акаунт заради клипо, говоря за мнозинството от вас зубърите.
Скачането на бой на даскалица не е заради липса на ум, а заради наличие на смелост. А зубъро си седи и си трае дори при най-големата несправедливост. И само малоумен дебил с цайси като тебе може да дели хората на "селянин" и "умен човек". Нещо са ти неадекватни разсъжденията и на тебе, а после не си бил зубър хахахаха. " ]]> http://ataval.wordpress.com/?p=437 Wed, 06 Aug 2008 23:35:35 +0000 Val http://ataval.wordpress.com/?p=437

 "Точка, точка, запетайка. Тире, минус, обиколка..."

Пунктоацията - крайно време е да осъзная експресивността й!

 Край, но време е...

к РАЙ нов рëм еë;

Кррр... Ай! ... Н-н-о-о! ... Врé! ... М-м-е-е!

Кррр-айн, Ов! Ррр-емее!

Крайно врем. Е?... Е?!

Обожавам това питие! :P Предпочитам го в автентичния му (доколкото ми е известно) вариант - с кафява захар, мачкани листа от мента, кора и сок от зелен лимон (lime) и бял ром Havana Club или Bacardi:

Mojito de verdad (видео)

*настържете малко от кората на лимона преди да прибавите сока към захарта

Добре приготвеното Mojito е като наркотик - никога не е достатъчно. Не се сещам за по-подходящо питие край кръглия салса-бар в лятните нощи на плажа... Гореща кръв се редува с прохладен вкус на мента и лимон, усмивките не слизат от лицата, очите греят... Вечерта ухае на страст.

Ех, тази салса! За мен Куба и кубинското са ритъм и страст за живот - във всичките им проявления!

Странното е, че най-често ми се е случвало да пия наистина добро Mojito (ама наистина: барманите в заведението просто не приготвят коктейла ако им липсва и най-малкия детайл!) единствено в Groovy Bar - мястото за срещите ми с приятели-любители на билярд. :D

Ако имате път към Бургас, отбийте се и пробвайте - ще ви хареса!

Ida Rentoul Outhwaite - unpublished illustration

За сетен път в безцветното

цветя насън открих.

Танцувахме тъй дълго.

Умората напук в дъжда умих

и музика дочух

да сипе тихомълком.

Прозорците затворих

без стъкла –

за вятъра пролуки.

Разроших мократа коса

през пръсти –

под капчука.

На ситен паяк от тавана

предложих свойто рамо –

за утеха.

„Здравей!” намигна той

и там остана

докато пих кафето.

Положих чело на ръка

и крак подвих под стола...

Неусетно.

Сънуваните чудеса

в стиха си да догоня

се зарекох.

Отварям днес пощата и намирам един куп 'ледени' снимки от Надя... Ах, тази Канада (или по-скоро: ах, тази наша планета!) - и при минусови температури е пленителна. Надя е щедър и широко-скроен човек - вярвам, че няма нищо против да споделя северната красота на канадския ивичест лед тук, в 'подковата'.

Първата снимка прилича на гигантска близалка, потопена в океана. Подозирали ли сте някога, че в природата може да съществува естествено-цветен лед? Предполагам, че подобна гледка на живо е наистина изумителна... Снежнобялата зима в Бургас е рядкост - пухкавите снежинки бързо изчезват в кални следи, а ледът е сив и мръсен. Само клоните на дърветата и покривите на къщите съхраняват чистотата на бялото.

Оказва се, че цветовете на леда в океана са резултат от реакцията на снега в различни условия и се дължат на уникалното свойство на водата да съществува в три различни физични състояния, които могат да си взаимодействат. Като се замисля, 'веществото на живота' се съдържа във вид на течност в около 70% в човешкото тяло. За мен най-необяснимата биологична реакция си остават сълзите: винаги солени, независимо дали са предизвикани от радост или от тъга...

Ето и любопитните факти, предоставени в посланието на Надя:

Сините ивици често се образуват след напълване на пукнатина в ледника с вода, която замръзва толкова бързо, че не остава време да се оформят балончета. (Прозрачността винаги се асоциира със синьото; може би защото небето и водата имат този цвят за нашите очи...)

Някои айсберги 'падат' в океана и образуват на дъното си пласт замръзнала солена вода, която придава зелен цвят, ако е богата на  едноклетъчни водорасли. (Зеленият цвят е цветът на гората, пролетта  и живота...)

Кафяв, черен и жълт лед се получава вследствие на седимент, влачен при спускане на глетчер по земната кора към океана. (Сигурно и червени нюанси има: огън и подземни сили.)

Тук айсбергите приличат на късове бита сметана, със следа от извадена сламка в единия. Какво ли е на вкус айс-кафето в Канада? Още не съм наясно дали тази напитка трябва да се сервира топла или студена - вариантите в заведенията по плажа са много. За мен 'айс' в случая означава прохлада, но на кафето не приляга да е друго, освен горещо. Причудливите форми радват окото - и на гастронома, и на естета у мен.

Чудно нещо е естетическият усет - у някои е ръбат и твърд, като лед, у други - мек и плавен, като вода, а у трети - ефирен, като въздух. Формират го безброй фактори, но остава уникално-субективен за всеки човек...

Последната снимка ми стана любима. Напомня фантазията на Дали, магията на Землемория и  Толкин, и дремещите дракони от времето на Мерлин. Недосегаема и девствена красота.

През по-голямата част от 2006 буквално съм 'проспала' живота си, работейки в клетка - изтощителната дейност в офиса консумираше цялата ми енергия и вечер заспивах пред скуката на тв-екрана (като пенсионер!). Боледувах, гълтах антибиотици, не си вземах обедна почивка и понякога оставах да довършвам след работното време. Затрупваха ме с имейли, поемах всеки чуждоговорящ клиент в офиса и всяко телефонно обаждане от чужбина. Оперирахме с над 500 апартамента за отдаване под наем, но екипът се състоеше от 5 човека без съответния опит. Скоро екъпът се смени, продължих с безумно активната работа. Фирмата не ме научи на нищо ново, но моите идеи бяха от полза.

От време на време посещавах любимата Вила Вилекула - да пофилософствам на чаша вино с приятели. Направих опит да се сближа с колегите по Великден - събрахме се във вилата преди обиколка на църквата... нищо не се получи. Все пак имах своите приятели - играех билярд, импровизирах с The Girl From Ipanema или Otherside пред микрофона в караоке, ходехме в Парти Клуб с лайф рок музика... Попаднах и във VIP зоната за концертите на Стинг и Депеш Мод: 'куфях' като тийнейджър, представи си! После взех отпуска за 2005 и отидох на гости в Мюнхен.

Ще кажеш - нелош живот! Обаче. Едно голямо 'обаче' ми боде очите: нещо не достигаше - въздух, може би, или жив контакт в работата...

По едно време заподозрях, че заприличвам на хората, които дразнят с вечното си недоволство... Очаквах да мога да пътувам по изложения, но уви! Сега си давам сметка, че неистовият ми работохолизъм е бил един вид защитна реакция спрямо депресията. Офисът беше затвор, а редките фирмени сбирки никак не помагаха да се опознаем. Нямаше ги обещаните пътувания, не виждах бъдещото си развитие, а опитите ми да го 'установя' завършваха с неясни за мен задължения и права, или с назначаване на нови колеги... Поисках да напусна, но ме възпря лоялността.

Периодично закачах нещо свежо-иронично на таблото над бюрото си. Не помня дали това беше от лято'06, но едно от писанията гласеше: "Оптимистът: има светлината в края на тунела! Реалистът: ами, има пътуващ влак, тунел, релси и влак, който идва отсреща, това е. Песимистът: ще се сблъскат! Машинистите, който карат двата влака: ха, има трима глупаци седнали на релсите!"

Знаеш ли кои са най-редките птици? Таралежите. Един ритник - и политат. :P Много се чудех дали не е време да полетя... 

Митачето напусна (Митаче, липсваш ми!). Назначиха нов колега - Стенли. Той също напусна. Днес на тяхно място има колежка, която още не съм виждала. (Впрочем, търся си нова работа и окончателно напускам, така че едва ли ще имам честта да я видя. )

След един разговор, в който споделих, че не съм щастлива да върша наложената ми дейност, повишиха заплатата ми. Не се оплаквам от финансите (макар че днес тази заплата би била недостатъчна) - имах бонуси, но дори това не успя да компесира липсата на удовлетворение. Коледното парти протече в пиене, ядене и фалшиви усмивки - друго не помня.

Първата половина на 2007 отново мина инфарктно - работехме като луди. Случи се така, че ми възложиха мъничко по-творческа и по-отговорна дейност. Разработих едно от перата в бизнеса - застраховките (моя бе заслугата да наложим този бизнес през 2006). Отново се мотивирах. Започнах да виждам възможност да се разкрие чисто нов отдел с мое участие - препродажби на недвижими имоти. Мои познати доведоха платежоспособни руски клиенти и... сделките се осъществиха успешно. Твърде успешно. Прескочиха ме. Само дни по-късно договорих процент от сделка, която извърших съвсем сама и отново с клиент на познати. Е, стана така, че отказаха да ми изплатят цялата сума, а бях чакала повече от половин година, за да получа останалото - на порции! 

Ето и хубавите моменти на 2007: присъствах на концерта на Джордж Майкъл и куфях с колеги от фирмата-посестрима. Ходих на гости в Ница и Френските Алпи, после отпраших за Октоберфеста в Мюнхен (взех си отпуската от 2006)... Посещавахме опера, кино, театър, празнувах рождените дни на приятели, канеха ме на вечер с китара... Обаче въздух в офиса нямаше. Нямаше и коледно парти, а фирмения купон в края на туристическия сезон мина без мое участие - не виждах смисъл да ходя, макар идеята да наемем селска къща в гората да беше отчасти моя. После така и не разбрах защо не ми дадоха отпуск по нова година... Най-свежият момент беше поканата от старата ми фирма да поема съботно-неделни лекции за нямолко месеца. :)

Постепенно осъзнах какво ми е липсвало - не бях стъпвала на плаж от цели две години.

В първите месеци на 2008 открих, че съществуват блогове и наоколо летят костенурки и пълзят охлюви. :) Това ме извади от работохоличната летаргия и ограничих до нула поемането на чужди задължения. Започнах да блогствам по време на обедната почивка или когато нямах работа - не ме интерисуваше, че не общувам с екипа. Нямаше за какво, освен за работа, а моята не зависеше от тях... Имаше едно много щастливо за мен събитие - Кумът дойде в София! :P

Настоящето: от 1 юли съм в полагаем отпуск. Плувам в залива на Златна Рибка или близо до Солниците. Пека се под чадър и имам тен. Нося пясък у дома. Спя, но не от умора.

Празнувах Джулая в периметъра на музикалната сцена, а отгоре на всичко, същата вечер една приятелка имаше рожден ден! Изгревът беше вълшебен... Продължихме още една вечер в офиса й. Осъмнахме, също както при гостуването ми в София, когато видях Кума! Няколко дни след това ходих на концерт на Юрая Хийп (Джон Лоутън и Кен Хенсли) в летния театър - покани ме стар приятел - преводач в София. Благодаря ти, Тео!

Наскоро се разхождах с майка ми - нещо, което от години не бях правила, и ме валя дъжд в морето - усещането е страхотно, а го бях забравила. :)

Странно нещо - равносметката ми май излезе положителна!

Преди време (в една работна съботна утрин), докато сърфирах из блогосферата, попанднах на хайку-поема, която привлче вниманието ми. Веднага написах 'хай!ку!' коментар и ето какво се получи:

После сама се цитирах в един коментар при Размисли - беше възникнало спонтанното предложение да се анализира поезия, поместена в интернет... Накрая взех, та написах Хайку Жаба и се заканих да сътворя хайку на японски... :D

Е, сега се осмелявам да ви предложа нещо, което вероятно ще звучи безкрайно смешно за знаещите японски, но какво от това? Процесът на ровене в йероглифите и техните значения толкова ми допадна, а и хайку-резултата на мен си ми харесва...  :P :

青 く 池         泡 水 仰 げ         蛙 唱 歌

а/о/ку - и/ке            а/уа - ми/зу - а/о/ге            ка/уа/дзу - шо/ка

a deep-blue pond      look: water bubbles appear...     the frog is signing

в синьото блато      виж - мехурчета водни...       жабата пее

Костенурка посети и сега гласувай ти! :) 

Уф, наслушах се  на какви ли не заповеди, съвети и нравоучения: как да живея, как да общувам, как да успея, как да изпълнявам или как да мисля ПО-ДОБРЕ. Стига ми толкова! Сега е моментът да си угодя някак... по жабешки.  

Слава богу, ако поискам, мога да се 'уединявам' и да се 'себесъзерцавам' и в най-плътната тълпа  - скривам се в гъста тръстика с милион папурови мъхчета и наблюдавам мехурчетата (прилагам техниката плъзгане off ледената повърхност - тъпа усмивка и кимане, игнориране на намеци, привидно пускане на sms... има безброй техники, но плъзгането ми е fave1 ). 

В офиса е още по-лесно... > сега съм със слушалки на главата и се опитвам да печатам по клавиатурата  с ритъма на James Brown и си отварям устата с 'на-на-на'.

Мислех да си налея малко от наличното марково усики, което винаги пия БЕЗ ЛЕД (според мен е кощунство да се разваля вкуса на тази напитка!  ), но ще го направя след като свърши списъка с избраните music-tracks...

Жабешкото галопиране е като Crazy Frog шофиране без мотоциклет - установих, че няма никаква опасност при едно-две питиета .

Кубчета лед и без това май няма в хладилника... Така и не успяхме тук да 'разчупим леда'  > затова всеки усвоява изкуството на пързаляне с кънки без сблъсъци и без да търсим хармония в посоката - въртим се в кръгове със собствена големина 'по' или 'обратно' на часовниковата стрелка...

На някои пък кубчетата им лед си отглеждат бодли:

Странно как, но леденият блок при нас си остава все така монолитен, хлъзгав и компактен - дори разните там драскотини се заскрежават отново и отново, а напоследък забелязвам натрупвания на разнообразни кристали... Даже в телефонните разговори. Пак с бодли. Това  е то ефекта на holding-а! Лапай мухи и не му мисли много...

Ако искаш да се поразхладиш, зарежи подковата и тичай към най близкия бар, а после се върни да гласуваш за костенурката!

Заглавието едва ли ви говори нещо, ако не са ви попадали "Десет приключения на Лиско", които аз лично открих (или те откриха мен) много отдавна, по време на лятната ваканция  в 4-ти клас... Тези поостарели 'соц' писания изглежда вълнуват и българи в чужбина. Ако решите да хвърлите 1 поглед на 10-те авантюри на нетрадиционния 'соц' герой Лиско, кликнете върху 'покажи' до 'Съдържание'. Разгледайте Чими и Голямата награда, макар останалите 8 също да са интересни - за деца и за възрастни. ;)

Отдавна мислех да жабософствам на темата за имената, приятелството, варелите и ягодите. Най-вече заради Чими, чието название претърпява модификация в Чимиджими-бръмбар-дръмбар-чамиджоми-чамбъл-чамбъл, благодарение на въображението на Лиско:

Тук е моментът да се извиня на Marsian, защото малко сбърках удълженото име на Чими в коментара по извънземната й позиция, наречена Жабешка утопия. Marsian е права донякъде - приликата ми с гадинката Чими е голяма, макар той да си е чисто български продукт, който не носи каска и очила на мотоциклетист като Crazy Frog, избран от мен за аватар!

Приличаме си в любопитството ни към щуротии, внезапното появяване и изчезване, навика да разчитаме на приятелите си за разни приключения (за Чими - вълнуващи проклетии!), но аз съвсем не съм толкова последователна в любимото за жабока действие: да дразни и ругае всички с обръщенията 'глупаци', 'тикви' и 'тъпаци' (макар за мнозина от съществуващите твари, човекът включително, светът да е пълен с такива...). освен това никога не бих крещяла, че кошницата с ягоди е САМО МОЯ и НЯМА ДА Я ДЕЛЯ, въпреки че намирам нещо по детски мило и практично в това поведение.  ;)

Считам се за далеч по-щедра, откровена и единствена по рода си Подкована Галопираща Жаба (в това също си приличаме с Чими - и той не пропуска сгоден случай да се самоизтъкне! :D ), която ни най-малко не се страхува от щъркели, плашила, привидения и тем подобни ужасии, пред които жабокът Чими онемява и започва да 'отстъпва назад'. :P

Чими, както ще разберете, е роден-да-бъде Проклетник и Жалващ-се, изпаднал-в-беда, но без да става досаден нито с едното, нито с другото. Постоянно се чуди каква проклетия да извърши и не търпи несподелени с него тайни. :)

Същевременно е единственият, който включва онова нещо, което другите наричат Черно Чудовище (обикновен касетофон!), а уникалното му име е причина да победят Щъркел-шарен-дългокрак-я-затракай-трака-трак и така да спечелят Голямата награда - огромна кошницата с ягоди.

И въпреки това, както се казва в началото на разказа Чими - едва ли има някакво значение:

Димби погледна небето и реши, че няма да вали. Когато нямаше какво да прави, Димби поглеждаше небето и се питаше: ще вали ли, или няма да вали; винаги си отговаряше, че няма да вали, но понякога валеше и въпреки туй - какво значение? Димби застана до варела, почака малко и погледна ръката си на онова място, където се носят часовниците. На ръката му нямаше часовник и въпреки туй - какво значение? Ето защо Димби се отдалечи от варела. Варелът стоеше изправен на…

Така се появява Чими, който освен че върши проклетии, често пада в дупки: най-вече в Дупката на Варела, от който все го измъкват преданите му приятели:

Обърнаха се. До тях стоеше Чими. "На кого се смеете бе, глупаци?" "На Завистта!", отвърна Лиско. "Къде е тя?" "Под земята." "Където й е мястото. Добре де, защо се смеете?" "Приятно ни е." "Глупаци такива!" Чими ги наруга още няколко пъти и си тръгна, но се върна, наруга ги още веднъж и отново си тръгна, но се върна и каза: "Много шум вдигате, ей!… Защо вдигате такъв шум?" Той ги наруга допълнително и изчезна, без да се върне, като смяташе, че с това ще ги ядоса.

Ето какво му е мнението за известната Червена Шапчица:

"Ей, кресло!", изскочи отнякъде Чими. "Какво?", потърси го с поглед Червената шапчица. "Какво си се развикала?" "Оо, жабок!… Ела тук." "Баба ти е жабок!… Аз съм Чимиджимичамиджоми!" Така каза Чими и изчезна.

Ето и мнението му за варелите:

Отнякъде изскочи Чими: "Защо викате?" "Това си е наша работа." "Какво сте се развикали?" "Не е твоя работа!" "Аз си имам работа, но защо викате?…" "Върви си по пътя!" "Не оставяте народа да спи бе! Развикали сте се като… не знам какво!" "Не разбра ли, че викаме Лиско?" "Да, ама много викате!… Овикахте всичко!" Димби тръгна застрашително към жабока, като му каза решително и право в лицето: "Виж какво, махай се, защото…" "Добре де, ще се махна!… Извинявайте!" Чими се отдалечи малко и се обърна: "Ако ви чуя още веднъж…" "Какво?", тръгна към него Домби. "Такова!", направи крачка назад Чими. "Ще те напъхам във варела!", каза Димби. "Да, ама аз ще си отида, да видим какво ще напъхаш във варела… Ще пъха във варела!… Така се пъха то!… Ще плаши с варела!… Мен - с варела!"

А ето какво правят някои човеци с варелите :) > :D > :P :

(снимката е връзка към видеото)

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! ;)

(истинско Чародейство!)

ВИЖТЕ ТОВА УБИЙСТВЕНО РЕТРО-ПАРЧЕ

Просто шармантно, нали? ... Ех, да беше се родил жабок този Чилентано, а той - италианец се пръкна! Това е - няма радост за мен, какво да се прави!

Гледах това видео и реших, че е време за някои разяснения относно моя милост:

Ако някой все още ме свързва с Принцесата-Жаба, да знае, че не съм от ‘омагьосаните’. Те горките са в чужда кожа и чакат някоя стрела да ги намери, та да могат най-после да се ‘превърнат’. Хич и не мисля да се превръщам – харесва ми да съм просто Галопираща жаба с един подкован плавник.

Освен това отдавна съм се превърнала от нищо и никаква попова лъжичка в жаба! :) Ненавиждам омагьосани или натурални принцеси, чиято главна цел да се ‘превърнат’ или да си намерят достоен жених със синя кръв и подобаващо богатство (иначе няма нищо лошо в брака, стига бракувания до теб да ти се нрави!).

Така че:

Aко все пак се решите да ме целунете някъде… не очаквайте да придобия неземна красота (имам си земна такава :P ) или да си затворя голямата уста:

Скоби никога не съм носила, а и зъби не са ми необходими! Защо ли? 

Имам светкавичен език! Една подкована жаба като мен винаги ще каже ‘мармалад’  там където някой нетърпеливо чака да се присмее на артикулацията й на ‘конфитюр’. ;)

Пък и да не успея да се сетя за ‘мармалад’ – какво толкова, присмял се хърбел на щърбел – никой не се е родил перфектен, нито има шанс да стане такъв!

Сега на въпроса за стрелите, дето уж трябва да ме намерят като в онази приказка за Царкинята Жаба – и при мен идват много такива, някои Купидонови, други търсещи ахилесовата ми пета там, където ми е подковата… Познай кога ще ме уцелят в подковата - кога цъфнат налъмите! ;)

Е, някои стрели ме подминават, други не. Смъртоносни засега е нямало! :D А и никак не ми допада идеята да съм жертва, в какъвто и да е аспект. Не прощавам на жертви, които искат непременно да си останат такива – било заради заблуда, било заради желание да се домогнат до криворазбраната ‘магия’ на оправданата саможертва. Такава не съществува – има просто глупав избор да си по-полезен на друг, а не на себе си, без това да ти е задължение. (Ако пък е задължение, то може да е само по роднинска линия, което си е чиста проба инстинктивна защита на собствената ти кръв!) Ето какво става с мечтите на някои заблудени жаби:

Не ми се свършва в устата на някой щъркел, пък дори ако това ми изпълни мечтата да летя! Какво бих направила с щъркелите ли? Ако чуете докрай песничката за Жаба Жабурана, ще разберете откъде са перата по шапките на жабките, като тази тук долу:

 Струва си да видиш видеото!

Признавам – понякога задържам за известно време някои стрели – едни просто така, а други защото имат счупен връх, красиви пера или издълбано по дължината послание. Струва си да се изследват: Често излиза, че неслучайно са ме намерили: свързват ме с притежателя си и то само, за да останем свързани... Обичам да посещавам тези мои приятели, когато е възможно.

Така че: внимавайте! Ако не ви стиска:

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! ;) 

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за късмет, а после гласувай за костенурката! ;)

Поучителна история'  < < виж видеото !!!

(ние, жабите, се славим с това, че :-D нямаме достойни конкуренти в лапането на мухи - от всякакъв калибър и независимо от скоростта!), всъщност не е от значение.

По-важното в случая е, че моето униние беше прекъснато от нещо като плющене на криле - първо безшумно, като точица, на която не позволих да нарастне достатъчно (поради тривиалните причини, споменати по-горе!), а после малко по малко точицата се оформи в нещо подобно на мъжко бомбе ( :-o ококорих се: … не! не беше боа, глътнала слон!), докато най-накрая бомбето се превърна в… коруба! С шеметно пърхащи крачка на една забързана във въздуха костенурка!!?

(б.а. :) сетих се за багажа линк > , който търчи с многобройни крачета след притежателя си; обичам Тери Пратчет и необятната му фантазия: неговият велик А’Туин сърфира из космоса на netа линк >  )

но да продължим…

“Приятелко, ти ли си - :-? какви ги вършиш?”, изкваках изненадано.

“Чувствам се прекрасно и работя съзнателно в тази насока. Образовам се, мисля, чета, пиша. Полетях, както виждаш.”, усмихна се тя, кръжейки над главата ми.

Потърках очи с ципичките на плавниците си и унило отвърнах: “Блазе ти, че не мислиш за финанси! Сигурно и в любовта ти върви, а мен ме гони лека пролетна депресия :-( …”

Тя отрони една люспа от корубата си: “Ето ти линк за един от блоговете ми … ако не съм ти давала: полетът на костенуркатa. Едва ли всичко ще ти е интересно, но може да ти помогне да гледаш по-ведро на живота.”

Голяма грешка (видео), Lyd! Застоят в пресъхналото блато така ми беше омръзнал, че след като се взрях по-отблизо в люспата от корубата, ме обзе едно ей такова настроение:
 <<< (видео)  <<< Ще се ПРЪСНА от кеф!
След което - сами разбирате, щом една мъдра костенурка може да лети, значи и една не толкова мъдра жаба може да галопира (видео)... и се устремих с весели подскоци към ковача, за да ми вземе мярка за подкова (трябва да сме подковани за такова сериозно начинание като блогирането - в крайна сметка, ще ставам галопираща жаба!) ;)

Ако ти хареса, плюй на подковката, метни я през рамо за щастие, a после гласувай за костенурката! ;)