Явно ни беше ден за пътуване във времето.

Така и така ни беше тръгнало на история, така и така духаше и валеше, а най-вече защото много искахме, на следващия ден потеглихме към Pergamon Museum. Ние опашки по принцип не понасяме и рядко се редим, ама нали за този музей мечтаехме от месеци, стиснахме зъби и час и нещо упорствахме срещу вятъра, дъжда и моята вече тридневна 39 градусова температура. И добре че устояхме.

Няма да ви разказвам за чудесата събрани в този музей. Те просто трябва да се видят.

Изтощени и очаровани изпълзяхме от музея след много часове на възторг и почуда. Запътихме се отново към Александър плац (все пак трябваше да го видим като хората), а след това продължихме към вече познати места.

И през цялото време в главата ми се въртеше: Какво, по дяволите, му има на този град?

Не, това не един град! Това са парчета от много различни градове, които някак не пасват едно към друго. Сякаш някой се е опитал да сглоби картина от части от много различни пъзели. Всяка една част живее собствен живот в свое собствено време, а тънките връзки помежду им са натоварени булеварди, пресичащи времето и пространството.

Не, Берлин не е чудесен! Забравете рефрена!

Берлин е история, която може да бъде изживяна и усетена. Все още...

Пресичаме един мост над Шпрее и се озоваваме сред комплекс модерни сгради. Не сме далеч от Александър плац и пред нас се възвисява телевизионната кула (368 м) на Берлин. Продължаваме смело напред и пресичайки едно кръстовище попадаме внезапно в миналото.

Flashback!

Около нас се редят типични бетонни сгради от 70-те и 80-те и усещането е толкова интензивно, че е трудно да се опише с думи. За момент си давам сметка, че това е преживяване достъпно само за хората от бившия източен блок.

От другата страна на улицата отново разруха. Берлин се обновява, променя се, но процесът сам по себе си е ужасно грозен и като че ли болезнен.

Зашеметени от преживяването претичваме покрай Александър плац, без да му обърнем кой знае какво внимание и се оказваме в типичен източноберлински жилищен квартал. Блокове, боядисани и добре поддържани, но като нашите. Все още сме някъде в миналото, промените не са успели да изтрият усещането за търговска улица от времето на социализма. Продължаваме да бродим през квартала и не знаем къде и кога сме попаднали.

Подминаваме един чек пойнт на берлинската стена и продължаваме в унес напред, потънали в разговор за онези времена. Сменяме посоката и не след дълго отново сме в реален град, реален като време и архитектура, някак си западно европейски... Пред нас е чек пойнт Чарли. Купища туристи се тълпят около караулката в средата на улицата и щракат в унес с дигиталните си фотоапарати. Аз ги гледам очудено и немога да разбера, на какво се дължи възторга им. Само на няколко преки от тук могат да се пренесат в миналото, но те явно не го знаят, а и дали ги интересува?

Следва продължение...

И ето дойде деня, в който и ние потеглихме към германската столица, изпълнени с много очакване. Привечер влака ни стовари на новата берлинска гара и ние с бърза крачка се отправихме към хотела ни в Шарлотенбург.  След като малко се отдалечихме от гарата, се видя, че огромната конструкция от метал и стъкло, порядъчно грозна, според моето скромно мнение, седеше някак самотна в средата на огромно празно пространство. Въпреки възторга на целокупния немски народ (или по-скоро на целокупните немски медии), май си бяха похарчили милионите не много удачно.

Не след дълго установихме, че вървим в обратна посока, но това изобщо не ни притесни. За опитни пътешественици като нас, губенето в непознат град е по-скоро нещо като любимо забавление.

Първите ни впечатления от берлинските улици бяха доста мрачни. Редиците от  кооперации с тъмни фасади се прекъсваха неочаквано от празни терени, дори не строителни площадки, а просто пустеещи места, чакащи амбициозен инвеститор да ги забележи. Февруарският вятър и падащият мрак допринасяха сериозно за мрачното усещане. Внезапно пред нас се ширна Лайпцигер плац,  а малко след него се извисиха небостъргачите на Потсдамер плац. Модерните гиганти бяха някак си съвсем не на място, поне така ми се стори в онази първа вечер в Берлин. Останки от Берлинската стена с налепени по тях купища дъвки едва се открояваха в подножието на стъклените великани.

На следващия ден поехме към Курфюрстен дам, който се оказа недалеч от хотела. Пътьом с почуда гледахме тръбите на газоснабдяването, които боядисани в крещящо розово и лилаво минаваха на два метра височина в средата на натоватен булевард. За мое най-голямо разочарование, останките на прекрасната църква в памет на Кайзер Вилхелм, бяха окепазени от построено в непосредтвена близост архитектурно недоразумение. А самата църква и отвън и отвътре е (била) фантастична. Великолепни мозайки и много светлина!

Покрай прочутата берлинска Зоологическа градина, продължихме в посока Бранденбургската врата. В средата на внушителния парк се извисява и проблясва в златисти тонове Колоната на победата (Siegessäule). Не далеч от нея се намира паметникът на съветската армия. Изведнъж осъзнахме, че не след дълго ще се окажем в бившия Източен Берлин. Наистина странно усещане. Този паметник - като пренесен от друго място и време. Оказа се, че това усещане ще ни преследва през целия ден. Но за това по-късно. Тепърва ни предстоеше да видим Бундестага и Бранденбургската врата.

Когато се озовахме на огромната поляна пред Бундестага, някак си неможех да се отърва от усещането, че пред мен е Съдебната палата в София. Няколко месеца след това седях пред истинката Съдебна палата и открих многобройните разлики, но усещанто в онзи момент беше много реално.

Бранденбургската врата като всички забележителности, които човек е виждал многократно на снимки или по телевизията, на живо не изглеждаше толкова внушителна. Продължихме по Unter den Linden и аз се радвах на петолъчките по стълбовете на уличните лампи. Вече бяхме в Източен Берлин!

Следва продължение...

Ps: А ако случайно искате да чуете рефрена, ето го тук: Berlin, du bist so wunderbar!

На 13 август, но преди 47 години, е издигната една особена сталинскобетонна конструкция - Стената:

Тогава е имало и читави политици, макар и за кратко:

Днес е имало ... среща на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС, докато наследниците на онези "строители" пак са излезли на гурбет в чужда държава.

Е, горните картинки са с образователна цел - за слаби ученици, "с езици", такива като Фратини, Шрьодер, ...

новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

Е, не можах напълно да избягам от този 'празник' :) И в Берлин също има такива мероприятия, но за щастие единственото, което го свързва с русенската търла е само миризмата на печени кебапчета и най-важното, по което се отличава - отсъствието на чалга :)

По данни на Интернет сайта imot.bg цената на двустаен апартамент в град Русе към 9 април 2008 година е средно 49936 евро или по 780 евро на кв. метър. (щракни в/у изображението за пълен изглед)

В същото време произволно избраната берлинска агенция за недвижими имоти Top-immobilien с 20-годишен опит в продажбите предлага, например, за подобна цена (49000 евро) двустаен апартамент в района Шпандау, в тих и спокоен квартал, 63,75 кв. м., в близост до метро, гара и автобусна спирка, търговски комплекси и прочие за 768,63 евро на кв. метър! (щракни в/у изображението за пълен изглед)

И такива апаратаменти агенцията предлага в голямо количество. По оценки на самата агенция цените в престижните райони на Берлин се движат между 1700 - 1900 евро, като този ръст ще продължи, тъй като столицата на Германия все още остава подценена в сравнение с други западноевропейски столици. По други оценки, отново на агенции, средната цена на апаратаментите в столицата е 1000 евро/кв.м.

Парадоксалният факт допълват и следните статистически данни, публикувани от ЕвроСтат: през 2005 година брутния вътрешен продукт (БВП) на жител на база покупателната способност за Северен Централен район, където попада и Русе, е 6205,0 евро, докато в Берлин тя е 22074,9 евро или разликата е 3,5 пъти в полза на германската столица. Това теоритично означава, че берлинчанина през 2005 година е можел да си купи 3,5 пъти повече стоки и услуги от русенеца. Разликата е още по-фрапираща, ако се вземат абсолютните стойности на БВП от населението в двете части на Европейският съюз - в Северен Централен район тази стойност за 2005 година е 2115,3 млн. евро на жител, а в Берлин този показател за същата година е 78988,9 млн. евро на жител или над 37 пъти! (благодаря за корекцията)

Възниква логичният въпрос: Защо цените са такива и кой има интерес те да остават такива?

Очевидно е, че обикновения русенец трудно би могъл да си купи жилище с доходите, които получава (средна официална заплата около 380 лева). Гражданите разчитат на банков заем (с лихви, равняващи се на сумата на кредита) или доходи, получени от чужбина (или от продажба на друга собственост), за да се сдобият с жилище. В масовият случай банковия заем вече почти изчерпа своята роля, като инструмент за покупка.

Очевидно е, че имотите в Русе са силно надценени и не съответвстват по никакъв начин на стандарта на живот на гражданите, нито на икономическото развитие на региона и страната изобщо. Имайки предвид и факта, че стойността на новото строителство по неофициални данни се колебае между 400 - 500 евро/кв.м., то печалбите които се реализират в строителният сектор са грубо минимум 50%!

Очевидно е също, че липсват стабилни икономически основи, на които да стъпи формирането на тази крайна цена. Напълно е възможно да се стигне до спад в цените, който да ги доближи до едни поносими за купувачите и инвеститорите на пазара стойности.

Важен аргумент в защита на високите цени могат да бъдат единствено така нарачените "емигрантски" пари, които по различни оценки достигат 1,5 - 2 млрд. евро годишно. Разпределено грубо върху населението, това означава че в икономиката на русенска област годишно се вливат близо 67 млн. евро или повече от който и да било чужд инвеститор в Общината и значително повече от бюджета на Община Русе (около 100 млн. лв). Именно тези пари засега поддържат пазара на апартаментите в текущия му полуликвиден вид.

Друг източника на доходи са румънци и други чужди граждани, но ефекта върху пазара от техните сделки в Русе е ограничен.

Като заключение: Несъмнено пазара на имоти в Русе ще се променя доста активно. Независимо от това, дали цените ще продължат да растат или ще спадат, най-важното е гражданите на Русе да имат възможност да си купят тези жилища, защото именно те живеят в този град и го създават такъв, какъвто е. Затова доброто качество на живот в Русе е нужно да бъде приоритет.

Относно коментара на глупости!: Благодаря за поправката с данните, грешката е поради недоглеждане, но това не променя изводите. Прав сте, като казвате, че Русе не е Северен Централен район, но по-конкретни и надеждни данни не можах да открия. Не разбирам, обаче тази дребнавост относно цифрите за БВП, посочени по-горе. Очевидно е, че по цени на апартаментите Русе гони Берлин, самият факт, е достатъчно фрапиращ, а не толкова кой какви доходи получава. Това е истинският проблем.

На следващата снимка виждате актуалната цена на едно кило олио в центъра на Берлин. Тя е 39 евроцента. С извинение - 80 стотинки български пари.

В Берлин 2 кила червен лук или 2 кила и половина картофи се продават срещу 79 евроцента -1.60 лева български пари, с извинение.

Сега да хвърлим поглед на луксозните стоки, тези дето вгорчават живота на отрудения берлинчанин. Италианско олио - 99 евроцента -1.80 наши пари, с извинение.

Чилийско каберне совиньон - 1.39 евро - 2.80 наши пари, с извинение.

Консерва сардини - 49 евроцента - 1 лев наши пари, с извинение.

Германците явно имат голям проблем със сливите. Цените им се движат между 89 и 99 евроцента, за разлика от кивито, което е 60 стотинки наши пари. С извинение.

Тези снимки ми изпрати онзи ден моят син, който се извинява за лошото качество.

Не посмял да си купи фотоапарат защото мислел, че са много скъпи.

После разбрал, че се е минал, но вече си бил похарчил паричките.

Тъй като обича да пие бира, с извинение.

Като го попитах, кога възнамерява се върне в България, той ми отговори, че се извинява, но не можел да каже с точност.

За в. Поглед - София-Берлин-София

Живко Желев & син, с извинение

------------------------------------------------------------
Още по темата: ИКОНОМИКАТА НА МАЙКА МИ - ТОЕСТ, НА МАЙКА ИМ ИКОНОМИКАТА