Размерите на слоница или поне малко слонче.

Защото то за жените там се знае – едно 98 процента от тях са тлъсти, дебели, достойни за символ на Мишелин същества. Тук таме има изключения, които са най-често кобилести валонки и съвсем рядко се мярка по някоя симпатична русолява фламандка, но рядко.

Та аз, със скромния си няма метър и шестдесет ръст и липса на подкожни пояси за в случай, че кораба ми на път за Америка започне да потъва, вървейки по улиците се чувствах просто като една богиня на земята. Никога преди не ми се беше случвало (разбирай в България) да ми става чак неудобно от това, че на всяка крачка разни мъже се заглеждат, захласват и отплесват младежи и господа. И това, за да не си помислите „Тая пък с’а к’во се превъзнася!” ще кажа, че по принцип съм си скромно дете и точно поради факта, че по физическо винаги съм била на края на редицата, не съм се имала за красавица, убавица или нещо такова. Даже напротив. Обаче при наличието на наднормени гиганти, красотата на една нормална жена или дребосъче като мен направо блясва като супернова.
Аз хубава,

ама белгийците какви бяха!

Мъжете им де. Колкото грозни им бяха жените, толкова красиви им бяха мъжете. Едни такива русички, слаби, високи.

Та разправях по онова време на Мери Попинс, която си беше в България:
- Да знаеш, че откакто съм дошла тук се чувствам като гаврошче пред витрините на сладкарница! Тия мъже тук са досущ като прекрасни огромни торти, шоколадови, сметанови, сладки и пресладки, просто думи нямам. Обаче аз си стоя пред витрината и само ги гледам, гледам и лигите ми текат!
- Еее, ти си просто уникална! Да ми сравняваш мъжете с торти!
Еми такава съм си – чревоугодна.

И така, а понеже ми предстои да отскоча пак до Брюксел тия дни, днес г-ца/г-жа Попинс ми пише:
- Ти кога отиваше в Белгия?
- Ами скоро. Защо, поръчка ли имаш?
- Дааа, искам една от ония пастички :)
- Ъъъъ, какви пасти?! – започвам да си мисля за всички белгийски уафъли, бонбони и шоколади, обаче не си спомням някога да са ми правели впечатление каквито и да било пасти.
- Как не се сещаш! От онези бе, дето ги гледаше навремето, мъжките ;) - Хахахахах, а аз докато зацепя! – Но две-три ми вземи, че те нещо нашенските всичките са с изтекъл срок на годност!

Е съмнявам се, че ще успея да сбъдна желанието на Мери Попинс, че тия пасти говорят френски и фламандски (единия го гнявих три години без особен успех, другия изобщо не го започнах, макар, че е по-готин), пък и г-н Попинс ще ме държи отговорна после, пък аз не искам, защото съм си безотговорничка по принцип.
Та, Мери, предварително:
Je suis désolé mais пасти няма, за това ще трябва да ядеш хляб!

:-P

П.П. Нагледния материал, за това колко са хубави пастите ми беше любезно предоставен от магьосницата в тази сфера Блуай :)

Домовете за временно настаняване (ДВН) се преобразуват в центрове за временно настаняване (ЦВН) с постановление на Министерския съвет от ноември 2007 г. Срокът за престой в ЦВН е 3 месеца. В ДВН е 3 месеца за бездомни и 1 година за сираците, напускащи социални заведения. Тоест сираците от домове, където са живели до 18-та си година, ще трябва за три месеца да си намерят работа и жилище. Ако не, остават на улицата!

Живеещите в момента в тези домове биват принуждавани да ги напуснат, а сред тях има семейства с деца. Масларова може да се гордее със себи си! След като цял свят се потресе от ужаса в Могилино, тя, вместо да хвърли всичките си усилия да създаде по-добър модел за грижа за децата, реши просто на всяка цена да намалява бройката на децата в институции като изгони порасналите сираци от ДВН. Защо? Защото е най-лесно. Те са пълнолетни вече, да се оправят с уменията натрупани под нейното крило (Какви ли са те? Умението да проститутираш, за да заситиш глада си може би?). А тя ще си натрупа още проценти деинституционализирани през 2008 година и министерството й ще бълва съобщения като това.

Забележете, че МТСП имат „Оперативна програма” и 10 милиона евро за 2008 г, за да решат проблемите с децата в институции. Какво ли ще постигнат?

Когато дойде следващата комисия от Европа, гордо ще обявят напредъка си и „огромната” работа, която са свършили. В същото време директорите на домовете за деца пишат проекти за преобразуването им в домове за седмични грижи. Тоест и те да се превърнат в домове за временен престой. Може дори дневен или почасов, да се ползва базата им, специалистите, но децата да не живеят постоянно там. Ще кажете ”чудесно”! Да, но как ще стане това, преди да са развити алтернативните и социалните услуги по общините? Едва 4% от децата в институции нямат родители и са сираци. Това навежда на мисълта, че МТСП вероятно са решили да връщат децата на родителите им. Бързо и резултатно, особено откъм проценти. Спираме до тук с разсъжденията, понеже фактите, с които разполагаме са малко и не можем да сглобим цялата картинка. Цялото това преобразуване, по пътя на всяка логика, би следвало да е част от някакъв план, програма. В противен случай е страшно, защото става дума за хора, деца, социално слаби и беззащитни. Всякакви необмислени и хаотични мерки, предприети с цел показно отчитане на дейност и спасяване на положението, ще доведат до още по-голямо затъване.

Процентите посочени от Масларова като доказателство за реална деинституционализация, вече са били проверявани от БХК и в доклада им от 2006 г. се посочват като нереални и фиктивни, в по-голямата си част.

Прилагаме цитати от доклада на БХК от 2006 г. За да не се забравя, че числата далеч не са всичко!

„Както и при предишни, така и при това свое изследване БХК установи, че статистическите данни на отговорните държавни институции се разминават, а интерпретацията им не отразява изцяло реалността” от доклада на БХК за 2006г. ...

...Мониторингът на БХК от 2006 г. налага извода, че симулацията на деинституционализация на ДДМУИ е характеристика на процеса на закриване на домове за деца с умствена изостаналост в страната през 2003-2006 г. Закриването на детски домове за деца с умствени затруднения на практика не води до реинтегриране, осиновяване или настаняване в приемно семейство на децата от затворените институции. Няма реално закриване и на три от отчитаните за затворени ДДМУИ - на практика те са преименувани в ДМУИ - децата, отраснали в детските домове, продължават да живеят в същите домове, трансформирани в домовете за младежи...

...Мярката „закриване на детски домове“ се предприема най-вече след медийни разкрития за крайно неприемливи материални условия и неглижиращо отношение от страна на персонала, а не целенасочено и в резултат на ясна политика. Дори след извършена контролна дейност, която установява редица нарушения на законодателството и много ниско качество на предоставяната грижа (в някои случаи пълно неглижиране), мярката „закриване“ се отлага във времето, а в общественото пространство се разпространяват противоречиви сведения за тяхното бъдеще. Децата от „ закритите“ домове се пренасочват в други домове (за деца или възрастни) и остават на практика институционализирани. Единични са случаите на реинтеграция на деца от ДДМУИ."

Още по време на снимките на филма с намесата на Кейт Милен беше преместен в защитено жилище в Пазарджик с още седем момчета. Според излъчения преди малко репортаж на бТВ децата там живеят скромно, но добре. Сутрин Милен пиел кафе. Със съквартирантите си изработвали пликчета и така печелели пари. Самият Милен се справя умело с косачката и го готвят за градинар. Дано репортажът на бТВ не крие нищо!

Пак според бТВ белгийците са ужасени от филма, показан и при тях преди десетина дни. Белгийското правителство отпуска 250 хил евро за Могилино.