В неделя, след старателно избягване в продължение на месеци, попаднахме заедно с ГДВ на Top Gear, за да прекараме следобеда в щастливо хилене, цвилене и тупане по коленете.

Начинът, по който се предава иначе съвсем откровенното рекламно послание в това шоу ме изкефи максимално, и съвсем отделно от тоталното забавление да гледам как:

А) група изперкали автомобилни състезатели са наети да участват в carball мач. Разделени са на два отбора, като всеки управлява дребосъчкава Toyota Аygo и гони възвишената цел да вкара футболна топка с диаметър над метър в противниковата врата, посредством шут с колата. Изводът: Купете си ситроен от същия клас, защото е съвсем същият и с 2К по-евтин! И от същия завод.

Б) лудият водещ прави тест на Range Rover Sport V8 Supercharged (ор съмтинг), бягайки за живота си от твърде подвижното оръдие на някакъв твърде бърз, маниашки и съвсем истински танк през пресечена местност. Изводът: Купете си нормалния Discovery, защото седейки в спортния, ще трябва да гледате колегата с нормалния отдолу-нагоре. А не бива така.

Заминавам за Градина, където категорично няма да гледам телевизия. Чак ме е яд.

----------

*Обаче, не и Brainiac, щото те са врази. Не знам защо са врази, но...

Като изключим, че до вчера дори не бях забелязала този факт, другото тъжно е, че марсианецът без муза е като... слон без стъкларски магазин, примерно. Жалка картинка.

Първо пропаднах в неприлично разтеглена във времето Сатурнова дупка. Личната ми Муза отказа да слезе и тя в нея, колкото и да я увещавах - щяла да си съсипе маникюра, токчетата и страшно да се изложи пред колежките. Накрая призна, че в скапаната Сатурнова дупка и дайкирито било твърде скапано.

После излязох оттам, но се държах хладно и дистанцирано с Музата, в жалък реваншистки опит да я накажа за липсата й на великодушие.

След това бяхме твърде заети да се сдобряваме и наваксваме, сред страст и емоции - знаете как е.

Сега всичко е наред между нас. Ето какво планирам да напиша, за доказателство:

"Я гений! Прочь сомнения!"

ЧРД и така нататък! Благодаря на майка си и целия свят поименно, много съм развълнувана.

Има ли равносметка и има ли нужда от нея? Да, и хм, може би.

Ето я:

1. Публикувани 76 поста, което прави по 1 пост на средно 4,8 дни.

Не е кой знае какво, но не гоним бройка, нали? Или пък гоним? Тц, не обичаме гоненица ние. Обичаме руумсървис и порше тарга.

От всички постове, най-нааай-интересен за широката общественост е „Замък ли бе, да го опишеш”, плътно следван от „Приказки с картинки” и Истанбул. А любимият ми сърч, от най-често срещаните е „физика лост”. Мисля, че хората се лъжат да кликат, защото постът, който излиза се казва „Лостът - едно твърде смислено обяснение”, а те точно това търсят, ама ядец. Другият ми любим сърч е „ОГРОМНИ ЦИЦИ”, макар че се появява рядко, но пък ми пълни душата.

2. 10 висящи драфта, 4 от които дори не са качени.

Това прави около 13% отхвърлени идеи. Готино съотношение, предвид работата ми, където отхвърлените идеи са като Еверест, сравнени със скромното, направо мижаво хълмче на реализираните такива. Да, това ми харесва.

Иначе драфтовете правилно са отсвирени – съвсем вече откровено тъпи са.

3. Харесвам си безусловно точно 6 поста.

Това са почти 8% одобрение. Не знам дали е окей. Ама, безусловно, без никакви забележки засега. Значи е окей, какво да е? Отделно, има още 20-тина, които определено одобрявам. Бе, не е лошо.

Най-най-любимият ми пост – съвсем сантиментално - е „Хроника на една морска ваканция”, освен това именно той отговаря на "ОЦ", съвсем без връзка. Най-много ме разсмива „Варна. Хепито. Съседна маса”. Но най-готин е морският послеслов - една друга равносметка.

Но защо въобще се казва равносметка? С кое е равна? Не знам и, мхм, нямам идея. Сигурно се нарича така, за да се различава от кривата сметка, сметката без кръчмаря и чуждата сметка. Както, разбира се, и от сметкоплана. Последният е страшен, опасен и изобщо не е за този блог.

Това е един жизнерадостен блог, или жизнеутвърждаващ.

Нали?

Мрънкането срещу празника на влюбените стана по-истерично от самия празник (който си е истеричен, без съмнение). Бил комерсиализиран, бил въобще комерсиален в същността си, нямал корен, не, имал си той корен, ама не бил български корен, било гадно за тези, в които никой не е влюбен, не можело човек спокойно да се навечеря от празнуващи, аман от женски лиготии и т.н.

Аре стига, че вече отдавна престана да е оригинално. Да не говорим, че оригиналността не те прави щастлив, а любовта и споделянето й – могат.

Който все пак държи да е оригинален – да празнува любовта.

Предлагам всички под строй, и без да се блъскаме, да дадем своя данък на търговците на Романтика^ТМ* – от производителите на спортни автомобили, диаманти и малки острови, до продавачките на опърпани кокичета.

И да не реват тинейджърките, че нямали гадже и никой не им подарявал нито острови, нито кокичета. Да се обадят на майките си например, или на приятелите си и да им кажат, че ги обичат. Да им вземат някакво малко подаръче, а в случая с майките – по-добре да свършат нещо полезно вкъщи.

Всеки** е обичан от някого. В най-най-лошия случай този някой още не знае.

Въпросът е кого обичаш ти и как. Бас държа, че всички понякога имаме нужда да ни се напомня, че обичаме и че любимите ни имат нужда да им показваме любовта си. Ето, напомня ни се. Като не я показваме всеки ден, което щеше да ни направи наистина щастливи – да я празнуваме поне веднъж годишно.

От мен да мине, може и да не е на 14-ти. :-D

----------------------- 

* Това ^ТМ го откраднах от Никола. Ми, много ми хареса и не се стърпях.

** Колкото и да е странно, вероятно това се отнася дори и за коментатори No.2 и No.3 под Вериния пост.

Или, иначе казано, Честита Новата Китайска Година!

По-точно значи (или поне силно се надявам, че значи): Пожелавам ви благоденствие!

Мда. Днес носете червено, но не и бяло. Ако сте пропуснали червеното за деня, можете да си облечете червената пижама или друго (не)спално бельо довечера. И не чистете. И бъдете добри, щедри и усмихнати цял ден.

Годината е на Плъха, а това - казват - е добре. Но те винаги така казват. Пожелавам на всички да се окаже вярно!

Какво ли не може да си построи човек от LEGO. Браво, значи, на колегите!

И браво на LEGO, и честит юбилей! Рядко смислена марка е това.

Пиесата на BBC - а не предстоящата  холивудска "драматизация" - е страхотна идея за филмов маратон. Проверено.

Хрумна ни да го направим наскоро с Приятелката ми и Любимия й. Първоначално решихме да гледаме всички серии на StarWars в хронологичен ред и в един ден, но нещо не ги събрахме в най-близката видеотека. Пък и още не сме си купили R2D2 Player-a, така че можем да изчакаме. Грабнахме първото нещо с дължина три диска.

State of Play се оказа направо учебник по филмопроизводство от този вид - ТВ новела, сериал. Прецизно заснето, забележителна актьорска игра, рядко адекватен кастинг. А когато го гледаш накуп е още по-забавно, защото накрая имаш чувството, че си някой друг. Става така, защото е много дълго за гледане, а и понеже е адски добре направено - влизаш с двата крака вътре и там си оставаш. Героите започват да ти изглеждат като твои близки, обстановката - отдавна позната. Британските и шотландски (ирландски?) акценти на актьорите звучат като най-естествения начин да чуваш английски. А Бил Найти е абсолютно неотразим. Забавен, различен, възхитителен – и той и героят му. Може би го помните най-вече като застарелия рокаджия от Love Actually – един също пълен с гениални британски актьори и твърде забавен филм.

Въобще, британците си имат един забележителен трик. Умеят да се самоиронизират. Казвам го, защото така изглежда, макар, тайно да подозирам, че само се преструват. Важното е, че докато се осъзнаеш, някакви филмови герои са ти влезли дълбоко под кожата. После, каквото и да направят ти изглежда възхитително, смислено и адски забавно. Дори да е невъзможно или, най-малкото, нереалистично - вярваш им. А когато добрият прецака лошия, или системата, или съдбата - леле, как се радваш! Даже можеш да стигнеш дотам, че да ръкопляскаш като бебе пред тайд за супермайки. Излагация, знам, но това ще ти направят те.

Те - да, но Холивуд - едва ли. Съгласете се, че колкото и да плаче Лив Тайлър, никой не вярва, че Брус Уилис наистина може да спаси света.

В началото, когато установих, че Universal щели да снимат филм по същата пиеса на Пол Абът, се зарадвах.  Така, де - пак ще иде реч за моите хора. Журналистът щеше да се играе от Брад Пит – много е подходящ за ролята, наистина. Но не би. Той самият нещо не харесал сценария, и понеже сценаристите в Холивуд стачкували, нямало кой да го му го пренапише и се отказал. Дори щели да го съдят. Много важно. После Едуард Нортън бил заменен от Бен Афлек за ролята на конгресмена, а Ръсел Кроу щял да замени Пит. Звучи все по-зле. Някъде пишеше, че можело да поканят Джони Деп, вместо Брад Пит, което изглеждаше като повод за кратка еуфория, но явно е било само слух. Трижди уви, защото Джони със сигурност би могъл да добави една много важна нотка на ексцентричност в бъдещия филм. В BBC-версията я има, благодарение на Найти. И, може би, именно тя е причината да разсъждавам по тази тема вече – я, да видя колко – 1848 знака, без спейсовете. Но като гледам в IMDb, ролята на Найти (редакторът Cameron Foster) въобще не я виждам, язък. Все пак, филмът още не е излязъл, може пък ...

Иначе, пиесата наистина си плаче за Холивуд – политическа интрига, съспенс, любовни истории и журналистически разследвания, плюс съответните професионални драми. Жалко, обаче, че много хора - точно заради тази холивудска реплика - вече съвсем няма да видят оригинала на BBC. Просто е много дълъг - нищо, че е чисто филмово удоволствие.

Рано е за залози, обаче каузата на BBC-версията изглежда безнадеждна. От друга страна, не твърдях ли аз самата, - и, моля, без странични асоциации - че забавните неща, всички ги харесваме по-продължителни?

Както знаете, немците са открили градския транспорт. Както, впрочем, и междуградския. Не е новина, но всеки път като се сетя и ми се доплаква от умиление. Това е една система, която работи толкова близо до безотказното, колкото е възможно за такава, все пак управлявана и от хора. Красота.

Горното онагледяване е един малък светъл пример за това как работи. 

Кацаш, значи, на някое немско летище, тръгваш кротко, следвайки табелките за Deutsche Bahn (DB) и оттам се качваш на първия влак* за Hauptbahnhof (Hbf). Демек, местната Централна гара.

На Hbf питаш за нужната ти посока първия, ама най-първия униформен, когото срещнеш. Всякаква униформа ти върши работа, но не се хвърляй на морски пехотинци в отпуска, все пак. На какъвто и език да попиташ все ще схване, че искаш информация от типа „как мишката да докопа сиренцето...”. Ако езиковите ви познания не съвпадат, ще те хване грижовно за ръчичка и ще те заведе до гишето за информация. Пробвано е многократно. 

Там само трябва да посочиш място. Може да е Париж или съседен квартал или някое близко село или далечен град. Всякакъв адрес ще ти свърши работа, но ако имаш точен – удоволствието е най-пълно.

Има и друго. Човекът зад гишето не отива на работа, за да скучае, а за да си върши работата. Той също е вид робосапиенс, но от по-усъвършенстваните модели. Усмихва се учтиво през цялото време и знае, че му плащат, за да ти бъде полезен. Затова, дори да не те разбира - се старае, не ти губи времето и самият той пръв ще потърси помощ, ако не може да ти помогне сам. Дори и да се напъваш, трудно можеш да се почувстваш като неориентиран глупак, напротив – ти си клиент, гражданин, който се нуждае от определена услуга и я получава, точка.

Просто ти дават разпечатка на маршрута. Начална дестинация, крайна дестинация, перон, вид и номер на твойто возило. И най-вече точно до минута време, за което изминаваш всеки отрязък от пътя, включително и пешеходната част (3 мин.). За всеки случай ти дават и карта на градския транспорт. Не очаквай закъснения. Всички релсови ПС са точни, включително и най-обикновените градски трамваи, за които си има надлежно разписание. Ако ти закъснееш, не се тормози. Следващият влак ще дойде скоро, само ще трябва да уточниш новия тайминг. Докато пътуваш, си информиран постоянно. Всяка спирка се обявява, отделно от големите надписи**.

Дори не е нужно да уточняваш как искаш да стигнеш. По презумпция ти дават маршрут с най-добър баланс бързина-цена-удобство. Ако държиш повече на някое от тези, можеш да си кажеш.  

Ееех, мечти!

------------------------- 
* Имам предвид релсово превозно средство. Забележително е как в градската среда една и съща мотриса може да играе влак, метро, трамвай и накрая пак да излезе от града и да те закара до близкото село.

** Все пак, веднъж системата с обявяването се беше счупила в един трамвай. Автоматичният глас съобщаваше различни спирки от тези, които виждахме да пише отвън. Хората наоколо се хилеха на всяко включване, а ние се въртяхме и ослушвахме объркано. Но една дама, като забеляза, посочи табелката с името отвън и вдигна палец. Демек, гледайте там, не слушайте.

*** Така че, Ники, като ходиш на CeBit, можеш да си вземеш готин хотел в някой друг голям град наблизо, където няма панаир и да си пътуваш най-щастливо с ICE-то до Хановер всеки ден. ICE е влак-стрела, пътува на всеки час, удобен е, и дори имаше вагони за пушачи доскоро, но сега не знам какво е станало след новия закон. Мда.

Ето кратък списък:

- http://www.lago.it/design/prodotti/sistemi/net/59.html

- Едни man-style обувки от сисли, щото свършиха.

- http://www.mini.bg/com/en/mini_cooper_d/index.jsp

- http://www.vinta.jp/works/works_E.htm

- "Пощоряване" от Тери Пратчет, защото все още не е издадена. Може и да ви кажа кога ама чакам още ...

- Тези или тези, защото няма време да дойдат. Но мисля да отворя магазин. Съдружници?

- И този, ама защоооо??

- И тази или някоя като нея.  Леле, аз съм на 36 и домакиня! Отивам на бар.

И със сигурност никога няма да си претрупам така дръвчето. Моето е живо и си го отглеждам на терасата. Обаче играчките сами по себе си не са лоши.