Щом бившите си граници Потопа
с водите си отново очерта -
измъкна се на суша от потока
и тихо се разтвори Любовта
във въздуха - далече преди срока,
а срокът беше хиляди лета.

Чудаците - край нас са и до днес -
с гърдите си поемат тази смес,
не чакайте ни укор, ни награда
и мислейки, че дишат ей така,
усещат чрез отсрещната ръка
как нервното им дишане съвпада.

Само - като кораб по вода -
чувството не спира своя ход,
докато приемем любовта
като въздух и като живот!

Скиталчества ще има до насита
в прекрасната страна на Любовта!
И рицарите си за да изпита -
все повече от тях ще иска тя.
Да ги лиши с разлъки ще опита
от отдих през деня и през нощта...

Ще върнеш ли безумците от път?
Те вече са готови да платят
е живота си дори - а не с въздишки, -
за да запазят, за да съхранят
вълшебната, невидимата плът
на трепналите помежду им нишки...

Вятър ги опиянява - те
падат, но възкръсват от пръстта.
Щом не си се влюбвал въобще -
дишал ли си, бил ли си в света?!

Но многото задавени, пресити
от любовта - не чуват ничий зов...
На тях им водят сметките мълвите
и струващият скъпо пустослов...
Да сложим свещ до хората, убити
от най-невероятната любов.

В един глас нека звъннат той и тя,
душите им да бродят сред цветя,
в дихание едно да бъдат слени,
с въздишка да се срещнат на уста
по мостчета паянтови в нощта,
по тесните кръстовища вселенски...

Аз на тях полята бих постлал -
и насън да пеят, и на глас!
Дишам - значи, с обич съм живял!
Щом обичам, значи, жив съм аз!

Eто и оригинала,всъщност.

Баллада любви

Когда вода всемирного потопа
Вернулась вновь в границы берегов,
Из пены уходящего потока
На берег тихо выбралась любовь
И растворилась в воздухе до срока,
А срока было сорок сороков.

И чудаки - еще такие есть -
Вдыхают полной грудью эту смесь.
И ни наград не ждут, ни наказанья,
И, думая, что дышат просто так,
Они внезапно попадают в такт
Такого же неровного дыханья…

Только чувству, словно кораблю,
Долго оставаться на плаву,
Прежде чем узнать, что “я люблю”,-
То же, что дышу, или живу!

И вдоволь будет странствий и скитаний,
Страна Любви - великая страна!
И с рыцарей своих для испытаний
Все строже станет спрашивать она.
Потребует разлук и расстояний,
Лишит покоя, отдыха и сна…

Но вспять безумцев не поворотить,
Они уже согласны заплатить.
Любой ценой - и жизнью бы рискнули,
Чтобы не дать порвать, чтоб сохранить
Волшебную невидимую нить,
Которую меж ними протянули…

Свежий ветер избранных пьянил,
С ног сбивал, из мертвых воскрешал,
Потому что, если не любил,
Значит, и не жил, и не дышал!

Но многих захлебнувшихся любовью,
Не докричишься, сколько не зови…
Им счет ведут молва и пустословье,
Но этот счет замешан на крови.
А мы поставим свечи в изголовье
Погибшим от невиданной любви…

Их голосам дано сливаться в такт,
И душам их дано бродить в цветах.
И вечностью дышать в одно дыханье,
И встретиться со вздохом на устах
На хрупких переправах и мостах,
На узких перекрестках мирозданья…

Я поля влюбленным постелю,
Пусть поют во сне и наяву!
Я дышу - и значит, я люблю!
Я люблю - и, значит, я живу!

Една дума от мен-БЕЗСМЪРТИЕ.

От известно време в главата ми се върти една безумна идея - защо след като има изпит за шофьори, няма и изпит за пешеходци? Само се огледайте и вижте как един средностатистичски пешеходец пресича улицата? Все едно е поне брат/сестра на Дънкан Маклауд (онзи безсмъртния, дето го изигра Кристоф Ламбер).

Наистина не разбирам. Хората са си го измислили. Има си правилник. Има си пешеходни пътеки. Има подлези. Има и светофари. Защо насила се опитват да се пребият? 

Хм. Правилникът. Адски много ме дразни моментът, че пешеходецът никога не е винвен. Случка. Любимите ми 5 кюшета в центъра на София. Кюшето на Патриарха със Скобелев в тясната му част, дето е в посока тунела на НДК. Чудно място. Можеш да се нагледаш на всякакви безумия. Конкретният случай - стоя и чакам да ми светне зелено, за да пресека. До мен чака една дама. Тротоарчето явно й се видя тясно и тя мина половин метър встрани. Което вече я постави на платното. Зад гърба й останаха колите, идващи от Патриарха, на които точно в този велик момент им светна зелено за ляв завой. И те тръгнаха. Дамата бе застанала така, че към нея почти нямаше видимост. В резултат на това секунди след зеления сигнал, тя бе покосена от едно такси. Шофьорът се хвана за главата, а тя му се развика.

Втори случай. Бул. Васил Левски в посока Попа. Малко преди него. Вали сняг. Време от деня - малко след 12 на обед. Задръстрания страшни. Всички са изнервени. Подминаваме един светофар. В този момент от тротоара изскача един господин и тръгва да пресича. На 50 от пешеходна пътека. Движението и в двете посоки е натоварено. Той застава на средата на булеварда и започва да се кара на колите, които го подминават, че не са спрели, за да може той да пресече.

Ще ме прощават всички пешеходци, които си спазват правилата, ама не може така. За да изискваш да се съобразяват с теб, трябва и ти да се съобразяваш с околните. Не може да пресичаш като пълен идиот и след това да се окаже, че не носиш никаква вина.

И още нещо, за да ми олекне съвсем на душата. Уважаеми пенсионери, които сте поели грижата за своите внуци! Моля Ви! Не, умолявам Ви! Когато сте заедно с невръстните наследници, пресичайте правилно! Защото те са като попивателни и копират всяко Ваше действие. И утре, когато станат достатъчно големи, за да ходят на училище сами, те ще пресичат по начина, по който са видели от Вас. А нали Ви е ясно, че пресичането по диагонал на улицата без да се огледате предварително и без да си давате много труд да побързате, е една чудесна предпоставка за ПТП с МПС? За което ще сте виновни Вие.

 Благодаря Ви за вниманието.