той батето ме човъркаше да пиша отдавна, ама покрай емоциите около първият яслен ден, хич и не ми беше до разказване. сега е мъъъъъъъничко по-спокойно, а и тъкмо дремнах има-няма два часа, та докато си пия кафенцето, ето ви и приказката за Обувките:

имало едно време едно моме, било дете, пораснало, ама само на години. влюбило се, оженило се, родило дете. променило се, не на акъл, на размер. най-фрапиращата промяна била №-ра на обувките, които момата-вече мама успявала да си нахлузи на краката. тези дъъъъъъълги, стройни (не чак, колкото били, еееех) крака, пораснали с ЦЯЛ №, та от №40, мамата започнала да си купува обувки №41 8-O .

един слънчев ден поканили мамата и семейството й на сватба. детето и мъжа били лесни, ама мамата, ех, мамата, трябвало да си купува тоалет и Обувки. дрехите и бижутата били лесни - все още има добри и любими приятели, които дават, без да взимат. така жената се сдобила с прекрасна елегантна рокля и по две чанти, обеци, гривни - за да може да избира.

взела си част от майчинството бившата мома и тръгнала по магазините за Обувки. три дена обикаляла в три различни краища на града. влезнала в десетки магазини и НИЩО. за елегантната рокля, трябвало елегантни обувки, на ток (за съжаление равни обувки нямало да отиват), НО токът желателно бил да е по-нисък, че мамата и без това е дъъъълга :mrgreen: желателно било да не са остри отпред, че представете си 41-ви номер обувки, да завършват с 30 градусов нос как биха изглеждали, а и цифрата да е двуцифрена, по възможност.

те такива обувки нямало, ако имало най-големия номер бил 38-39 маааааксимум 40 :-|

след втория ден, жената решила да изрови от бащиното мазе балните обувки и едни други официални. че ги изровила, изровила, ама крачето не влаза. затова продължила с обикалянето на магазините, надеждата не я напускала.

при поредния ден, след 3-4 часово влизане и излизане от магазин в магазин, резултата бил нулев. уморена и тъжна, жената се запътила към колата. на 200м от нея зърнала магазин за обувки, влезнала просто ей така, без надежда. погледнала изложената стока и ГИ видяла. Обувките. елегантни, стилни, поносим ток, прекрасна форма. с треперещ глас попитала:

- имате ли №41 от тези?

- Да! дори и 42-ри имаме!

- 8-O ?!?!

продавачката донесла Обувките. жената протегнала краче и ги обула. това били НЕЙНИТЕ обувки. точно като в приказката с Пепеляшка. да, но за разлика от приказката, тук всичко струвало пари. цената била трицифрена. бившата мома била като в сън. извадила си паричките, всичките, дори 7лв не стигали, НО продавачката се смилила. така мамата си тръгнала с обувки в ръка, за които платила малко повече от половин майчинство.

следващите 200м до колата се губят. но когато стигнала, за части от секундата се събудила и действителността я праснала като мокър парцал по лицето - стъклото на преден десен фар липсвало.

край.

в общи линии това е приказката за Обувките, които ще бъдат обувани веднъж годишно, най-вероятно :mrgreen:

сватбата мина. беше много хубава сватба, ама така е, хубавите хора имат хубави сватби. единствено съжаляваме с батето, че трябваше да си тръгнем рано-рано, заради диването, нали беше ясленче за първи ден на следващата сутрин.

ама пък кой си прави вечерни сватби в неделя, явно само нашите хора :lol:

захвърлени спринцовки от поредната доза се въргалят по тротоарите и тревните площи на голяма детска площадка.

защо ли на площадката нямаше нито едно дете, което да се катери, люля и пързаля, нямаше нито една майка с количка излезнала на разходка.

централен столичен квартал.

Понякога, когато въздухът е кристално чист и видимостта идеална отивам на едно самотно място до езерото Клинтън, за да се вгледам необезпокояван в огромните, загадъчни каньони обвили планината Брадли и да се запитам отново какви ли древни тайни крият мрачните им сенки. Под тях като хладнокръвно, търсещо плячката си влечуго се вие долината Шрьотер. Но днес гледката, която ме е вълнувала толкова често през годините, отнася мислите ми към малкия, пет годишен Лопепе. В края на краищата нали самият той, днес - осемнайсет години по-късно твърди, че често е обичал да се вглежда със страхопочитание в абсолютно същите хипнотизиращи пейзажи.

Питам се какви ли мисли са минавали през чистото му, невинно съзнание? Децата имат уникалната дарба да виждат света през неопетнена от цинизъм и логика призма. Наивните им въпроси често са меко казано трогателни. Как да отговориш на дъщеря си когато излита за пръв път със самолет и те пита кога ще станем малки? Забелязала била че самолетите се смаляват след като излетят от земята и преценила, че всичко в тях също било трябвало да стане пo-малко. Наскоро и синът ми успя да ме озадачи с култов въпрос: Kолко е стара буквата "г"? Друга зашеметяваща загадка родена от неговото съзнание е въпросът: от кой отбор е Господ? Единственото което успях да му кажа е, че във всички случаи не е от Англия.

Детската психика е красива, неразгадана тайна и невръстният Лопепе не е бил изключение. Малчуганът казват, бил обаятелно дете, с добро сърце и широка, обезоръжаваща усмивка. Може да я видите често дори и днес върху лицето на вече порасналия мъж. Изгрява някак изведнъж, озарявайки чертите му с лъчезарно излъчване. Усмивката в никакъв случай не е класическа и с огромната дупка между двата предни зъба навярно вбесява ортодонтите, но тя сякаш поглъща всичко останало върху лицето му за да го превърне отново в безгрижния хлапак, обичан безрезервно от цялото селце Кимотонг в Южен Судан.

Миналата година Лопепе най-после се върна точно там за да посети собствения си гроб. От седемнайсет години не беше стъпвал в родното си място. Купчина камъни – това е всичко, което са могли да си позволят родителите му, за да отбележат символично гроба му. Не са знаели дори къде да намерят крехките останки на сина си, за да ги положат в него. "До днес помня Калашниците"- твърди Лопепе – "Бяха толкова големи и зловещи". Всичко изглежда голямо за едно шестгодишно дете.

продължението

статия на Иво Иванов, Канзас
за в-к Телеграф

пак ли технологията нещо, или?!

днес се върнах на мястото, снимах и определено думите напираха и нямах търпение да се прибера и споделя.

НО, след като свалих снимките на компа и ги разгледах... отново останах без думи. може би някой друг път ще пиша повече по темата.

изолация, а?! не на мене тия!

На мен това ми беше третото мяткане на букет. Най-първия път беше на сватбата на Блу и Бат Пеп. Тогава букета пак летеше с пълна сила към мен, ама аз го не щях. И тамън се прежалих (иначе щеше да ме цапне по главата) и една девойка скочи пред мен като на забавен кадър и го грабна. Само една розичка драматично се откъсна от китката и капна в моите шепи, оставяйки ме да мисля по този начин, че си е бил букета баш за мен.

Аз съм човекът, когото тормозеше като малък...
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък...
Аз съм човекът, който те отвращаваше...
Аз съм човекът, на когото се подиграваше...
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден...
Аз съм човекът, който седеше безмълвно, смутен...
Аз съм човекът, който носи болка в очите си...
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си...
Аз съм човекът, живял в страх и насилие толкова време...
Аз съм човекът, разрушен от това време...
Аз съм човекът, който се давеше в презрение...
Аз съм човекът, който проклинаше своето рождение...
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление...
Аз съм човекът, от твоето поколение...
Аз съм човекът, чието име не знаеш...
Аз съм човекът, за когото нехаеш...
Ти мислиш, че е готино да си свиреп...
но и аз съм човек, като теб...
Не бъди безразличен... Бъди различен...

"Във връзка с това, че напоследък започнаха масово да изчезват кучета от нашата любима порода предупреждаваме, че кучетата могат да са обект на кражба. Има слухове за група, която краде в Южна България, а продава в Северна и обратно. Реагирайте с повишено внимание.
Бъдете особенно внимателни, ако кучето ви прекарва деня в двора. Научете го да прави задръжка пред входната врата, като я види отворена да сяда. Така риска да се измъкне намалява на половна. По възможност не оставяйте кучето си без надзор докато е навън. Същото важи и ако го оставяте само в кола, била тя и заключена..."

Още в bglabradors.wordpress.com!

За поредното безумие научих от Панаира на Vira.

Български Лабрадор Ретривър Клуб

флуороза - патологично състояние, причинено от повишен прием на флуор (например при продължителен прием на вода с повишена концентрация на флуор или при хронична инхалация на въздух с повишена концентрация на флуор). протича с поява на бели или кафяви петна по зъбите, разрушаване на зъбния емайл (зъбна флуороза), уврежда се и костната система (скелетна флуороза).
на латински език: fluorosis.
на английски език: fluorosis.

(из Речник на медицинските термини)

това всичко е само външната изява на цялостната интоксикация на организма с флуориди, което може да засегне функцията на жлезите с вътрешна секреция и някои жизнено важни органи.

сега ще цитирам думите на една майка от варна, на която дъщеря й има заболяването флуороза - детето има петна по зъбите, трошливост или чуплив емайл.

"Накратко - дъщеря ми е с флуороза - предизвикана е от предозиране с флуор. Освен флуора, който съм давала по препоръка на детски стоматолог на 4,5 г. и като бебе по препоръка на педиатъра, се оказа, че е приемала флуор и в градината, без да ни уведомят. Ефекта върху зъбите е видим - постоянните зъби израстнаха на бели петна, които после станаха кафяви, и леко на жилки (като мрамор), а той е само външен изразител на цялостното отравяне на зъбите. Дотук във Варна има диагностицирани 2 деца с флуороза, въпреки твърденията, че в България нямало нито един случай от 30 години. Не ми се жалва надълго, че от няколко дни само това правя, но ако търсите информация, ще намерите. Флуорната профилактика в някои градове продължава от 12 години, а за проявяване на флуорозата са необходими 5, така че признаците могат да се наблюдават точно при учениците."

"Много моля, ако децата ви имат подобни проблеми със зъбите, свържете се с нас! Може да пишете в ТАЗИ ТЕМА, на лични, или да се обаждате на телефони: 0889306731, 0888973005, 0887218576, 0894760672.
Ние не сме анонимни лица. Всеки от нас има поне по едно дете. Някои от тях са с флуороза, други - не. И на всички ни пука за здравето на нашите деца, на тези, които познаваме, както и за другите, които тепърва може да срещнем."

за още информация вижте ТОЗИ линк!

не става въпрос за уред, с който да си направим реване и в никакъв случай нямам предвид този уред, още по-малко уред за правене на свещи.

"говоря" за един друг уред, който видях онзи ден. уникално е просто.. може и вече да е познат на широката публика, но аз съм длъжна да ви покажа ТОВА видео. ако в гардероба ви преобладават тениските - заслужава си още повече :mrgreen: друг поглед:

сега пък се чудите: това реване какво общо има с няколко парчета картон и малко тиксо? ще ви отговоря: НИЩО :-D

преди време бях пускала рецепта за моето реване; онзи ден го спретнах и допълних рецептата с една прекрасна снимка :mrgreen:

"сблъсках се с истинска простащина от страна на хотелския персонал в Мадрид. келнерите в ресторанта говореха само испански, английски и френски. заради това бях принудена да общувам с тях с жестове. по време на един такъв "разговор", без да искам, разлях бутилка червено вино и съсипах чисто новата си рокля. моля да ми бъде възстановена стойността на друхата ($600), както и цената на бутилката вино ($20)."

"когато купувах пакета, изрично помолих агента ви да ми ангажира хотелска стая, в която може да се вари вода. вашият сътрудник ме разбра погрешно и ми нае стая с кафе-машина. но в нея е невъзможно да бъдат варени ролки за коса, поради което бях принудена всеки ден да ползвам услугите на фризьор. настоявам да ми бъдат покрити тези разходи."

"ние платихме за морска екскурзия, предлагаща лов на акули - пише друг гневен гражданин, завърнал се от Португалия. - прекарахме в морето 4 часа, измръзнахме, подгизнахме, но акулите така и не се появиха. настояваме да ни бъде възстановена стойността на пътуването и да бъдем обещетени за моралните щети, които понесохме, както и за увреденото ни здраве."

"през нощта постоянно се будех от някакви странни звуци - оплаква се завърнал се от Тайланд турист. - когато се обърнах към администрацията, тя ми обясни, че това е шумът от падащите зрели кокосови орехи. но аз самият бях видял, че местните жители берат плодовете от палмите, като пускат до върха им маймунки на верижка. в резултат на това аз не само не успях да се наспя, но се оказва и че съм пил мляко от незрели кокосови орехи. как може маймуната да прецени дали са зрели или не?!"

"местните мулатки предизвикателно поклащаха бедра и пъчеха гърди - оплаква се в агенцията завърнал се от Куба дама. - а мъжете бяха малко и до един непривлекателни. затова, вместо да си почина нормално, аз бях принудена да обикалям със съпруга си музеите."

"пристигнах на летището 20 минути преди полета и имах намерение спокойно да си чекирам багажа и да се разходя из фришопа. а ми казаха, че регистрацията е приключена, и не ме качиха в самолета. в резултат на това аз заминах на следващия ден и ми пропадна цяло денонощие в Амстердам, за което бях платил. смятам, че закъснението ми за полета е заради неубедителността на вашата мениджърка. когато ми каза, че трябва да съм на аерогарата два часа преди излитането, аз реших, че това е обикновена женска паника. убеден съм, че истинският професионалист щеше да успее да ме уговори да дойда навреме. затова настоявам да ми върнете парите, загубени заради ниската квалификация на мениджърите от вашата агенция."

"вие ни бяхте обяснили, че в Мармарис е много весело - роптаят две млади дами, - а ние с приятелката ми така и не успяхме да се запознаем с някой приличен мъж. там има само турци, даже и в дискотеките. когато се обърнахме за съдействие към вашия представител, той най-нагло ни попита как си представяме Турция без турци. ясно е, че очаквахме да има турци, но чак пък на всяка крачка... "

"през цялата първа седмица в хотела камериерката не се появи нито веднъж. не чистеше стаята, не сменяше бельото. когато ни свърши тоалетната хартия, се оплакахме на администратора, а той попита защо на вратата на стаята ни през цялото време виси табелка "не безпокойте!" а ние дори не я бяхме забелязали, тъй като влизахме в стаята през терасата."

"в агенцията не ме бяха предупредили, че в Лондон е забранено да се бият кучетата и котките, дори и да са бездомни. така че аз изритах един черен котарак, който ми мина път, а стопанинът му извика полиция и ме глобиха. възстановете ми сумата!"

според вас по колко различни начина можете да завържете обувките си?

10? 100? 10 000? 100 000 000? а?

ха на бас, че няма да познаете (освен, ако не сте чели някоя статийка по въпроса :mrgreen: )

като начало малко математика:

математическо изчисление на методите за връзване на обувки:

Трудно може да се повярва, че съществуват толкова много начина да промушиш връзки за обувки през 12 дупчици. Нека да погледнем какво казва математиката:
- съществуват 24 начина за промушване на връзките през първата дупчица - започвайки отвън на вътре или от вътре на вън.
- 22 са начините да продължиш това промушване през следващата втора /от останалите 11 дупчици/- в двете посоки.
- следва промушване през третата дупчица - по 20 начина. До тук описваме промушване само през 3 дупчици, а вече начините стават: 24 х 22 х 20=10 560 /само през първите три дупчици/.
- продължаваме стъпка по стъпка докато стигнем до последната дупчица, където възможностите са само две и така, умножавайки начините за промушване през всяка една по отделно, получаваме следното:

24 х 22 х 20 х 18 х 16 х 14 х 12 х 10 х 8 х 6 х 4 х 2=

=1 961 990 553 600.

правилно сте прочели - 1 961 990 553 600 метода за връзване на обувки!!!

по просто казано, близо два трилиона начина :-D

ето няколко в снимки:

още начини, повече подробности и описание на техниките прочетете в тази тема.

"тумор с големината на лимон" на мен ми звучи много страшно.

___________
* 3 деца загубиха своята майчица

следя отблизо състоянието на дечицата, на таткото (на който му предстои важна операция, дано всичко мине успешно. като се замисля, ако не се беше случила катастрофата, може би нямаше да се открие тумора навреме...).

имам желание и ще помогна по някакъв начин на сирачетата и семейството.

съпреживявайки поредната трагедия, за сетен път осъзнавам, че да сме живи и здрави е най-най-важното и ценно нещо в този живот, всичко останало е преходно. всичко.

ще цитирам част от думите на братът на Жанет, майката загинала така нелепо:

Здравейте! Казвам се Юрий (36г.) и съм брат на Жени 12.07.1969 - 27.01.2008 (позната при вас, като Happy_mama). Тоше е мой зет. А на Васи, Ради и Вики съм вуйчо.
Немога да Ви опиша, колко съм Ви благодарен за всичко, което сте написали, организирали и организирате за моята сестричка, децата й (нашите деца), Тоше и всички роднини и близки! От 28.01.2008 (вечерта) следя всеки написан ред в този форум, както и в bg-mamma. Повярвах отново, че все още има мили и добри хора! Всяка вечер от тогава, заспивам с вашите мисли за Жени (когато бях малък, съм й казвал Еничка, затова и моят прякор е "enichka"), плача и се смея, пак плача и някрая.........
Разбрах за вас и форума, в който пишете, от моето слънчице Вера (моята дългогодишна приятелка). Тя не е регистриран участник, отдавна ми чете какво е написала моята сестричка и тя се сети за вас в деня на страшната новина.
Днес 01.02.2008 01:40ч намирам сили да се регистрирам и след вече всичко прочетено дотук да Ви кажа едно огромно благодаря!!! Длъжен бях, да го направя, Вие сте истински хора, достойни за уважение майки, както моята Жени.
Прочел съм всеки ред написан от вас, защото е свързан с Жени. Моля предайте и на майчетата от bg-mamma, уважението ми към всичко написано дотук, вашата организираност и добри думи, за венците поднесени на гробът на Жени вече вчера 31.01.2008
Немога да заспя сега от мъка и сълзи, след преживяното от тези проклети за мене дни 27 и 31.01.2008, но изпитвах нужда да Ви пиша.
На нашите родители (мама Вили и татко Любчо), също им казах за форумите. Не сме вярвали, че толкова много хора (познати и непознати за Жени), могат да бъдат съпричастни към нашата мъка. Тоше също е чел двата форума и той самият горкият успя за една нощ да направи това: http://www.janetzaharieva.com Мисля на 29 срещу 30.01.2008. Мира неможе да си намери, неможе да лежи от болки и се е сетил.
Много, много неща всякаш искам да Ви разкажа за тях двамата с Жени, но
засега само ще Ви кажа, че сте усетили всичко правилно. Моята по-голяма сестричка е прекрасен човек и може да е приятел с всеки. Обичаше Тоше толкова много, че неможеше даже да му се разсърди. А за децата......., не просто даваше всичко, а и нямаше сили да им се скара, когато правят бели. А преди да създаде свое семейство, положи всики усилия да се образова. Към мен винаги е била внимателна, грижовна, честна, справедлива и мнооого ме обичаше. Тя беше истинска сестра. Толкова бяхме близки и свързани един към друг, че вечер когато бяхме малки, не заспивахме без да сме си побърили час два и мама и татко не са ни направили една камара забележки. Цялата тази съвкупност Жени е благодарение на нашите родители. Жени непрекъсна връзката си с тях и мен, след като се омъжи за Тоше. Мама Вили (Вили на могили и казваме често), ходи всеки ден в тях за да гледа децата, докато сестра ми и Тошко са на работа. С татко са пенсионери и благодарение на Жени и Тошко не се чувстват, като такива. Мама и татко, постоянно гледат да са с децата. Мама и баба Радка се сменят в гледането на децата. Всички живеехме щастливо досега. От тук насетне незнам............
Мама незнам колко сили ще има, татко също. Дано всичко е наред с тях, защото е ...... страшно. Жени винаги ни помагаше, тя е нашата гордост. Аз винаги съм бил палавият и непослушният. Тя беше моята външна памет, така я наричах, такъв е и Тоше за мен. Винаги когато й се обаждах да я попитам за нещо, винаги имаше точен и ясен отговор. Женичка беше един невероятен програмист (математик), а на мен ми погна вече 12г. да се занимавам с компютри. Тоше е програмист, хардуерен специалист и какво ли още не. За много от хората в ИТ бранша е капацитет. Отдавна взе решение да си направи тази малка фирма Аплет: http://www.applet.bg. Незнам от къде сте разбрали, че е имала и по добри години фирмата, но е правилно. Още тук

за съжаление на много места из страната положението е бедствено.

няма да пиша за проблемите, а ще покажа три снимки, които направих вчера следобед и днес сутринта.

Вчера, както си работех на компютъра...

~ ~ ~

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

очаквахме го. знаехме, че ще се случи скоро, но се молехме да не е толкова скоро.

може би така е по-добре. отиде си без болка. блажен човек.

съжалявам, че не успях да се сбогувам.

лелче, ще ми липсваш.

- Тук е. Остави ме да направя сам една крачка...
И седна, защото го беше страх...

http://malkiqtprinc.atspace.com/

***

Криско, звездичке, бъди щастлив там, където си и знай, че винаги ще бъдеш в мислите и сърцата ни, както и всички останали мъничета, които никога няма да порастнат...

... Но той не отговори. Каза ми:
- Това, което е важно, не може да се види...
- Разбира се...
- Както с цветето. Ако обичаш едно цвете, което се намира на една звезда, е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.
- Разбира се...
- Както с водата. Тази, която ти ми даде, беше като музика заради чекръка и въжето... помниш ли... беше хубава.
- Разбира се...
- Нощем ще гледаш звздите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите... Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди... Всички те ще бъдат твои приятелки. Освен това ще ти подаря нещо...
Той пак се засмя.
- Ах, мъничък мой, мъничък мой, обичам да слушам този смях!
- Тъкмо това ще бъде моят подарък... ще бъде както с водата...
- Какво искаш да кажеш?
- Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учениците те са проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг...
- Какво искаш да кажеш?
- Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И пак се засмя.
- И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие... И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: "Да, звездите винаги ме карат да се смея!" И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер...
И пак се засмя.
- Ще бъде все едно, че вместо звезди съм ти дал цял куп малки звънчета, които знаят да се смеят...

http://malkiqtprinc.atspace.com/

***
Криско си отиде... почивай в мир мъничко ангелче... вече си на по-добро място, без болка... много сили и кураж на мама, татко, кака и батко...

направих(ме) още доста снимки по пътя към хижата. аз си ги харесвам всичките, но в този пост ще покажа само още няколко :-P

докато този пост отлежаваше в черновите от сутринта, настроението ми се пооправи благодарение на едно чудо, но това не означава, че ще видите завършека на тази страхотна разходка. ще се наложи да изчакате следващия разказ, за да разберете кой ни посрещна при хижата и с кого отмаряхме на първа тераса.

(следва продължение)

PS ще използвам този ЗЕЛЕН пост, за да се включа скромно с един банер в

прочетете повече при Ани, Мишел, Пипилота Ментолка, Антония... (напълно ги подкрепям).

...

Симона беше oперирана успешно в Германия, но за по-нататъшното й лечение се изискваше сериозна сума. И въпреки, че е длъжна да спазва собствените си закони - Държавата го прави само на хартия. Ето как:

"Всяко дете има присъщо право на живот, като държавата осигурява в максимална възможна степен оцеляването и развитието му. Българската държава признава правото на детето да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от медицинските услуги за лечение на заболяванията, като се стреми да му осигури правото на достъп до такива услуги."

...

На теория Държавата признава (два пъти) невъзможността си да осигури адекватно лечение на Симона в пределите си и обещава да отпусне необходимите средства за това лечение в чужбина. Което е и целта (поне на теория) за съществуването на този фонд и всичките комисии, обществени съвети и какви ли не други бюрократични израстъци към него. На практика - когато алармирахме, че операцията вече е направена и ако немската клиника не получи цялата сума за последващото следоперативно лечение детето ще бъде върнато в България - молбата на родителите на Симона беше върната за преразглеждане. ЗА ТРЕТИ ПЪТ!!!

...

Сега за чудото...

Бащата на Симона беше отчаян. Не само на него му се струваше невъзможно да се съберат близо 70 000 лева за някакви си десетина дни. Но чудесата въпреки всичко се случват. И всеки от вас даде своя скромен принос за точно това чудо.

ЦЯЛАТА СУМА ЗА СЛЕДОПЕРАТИВНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА СИМОНА Е ОСИГУРЕНА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ДАРЕНИЯТА НА ХИЛЯДИ НЕПОЗНАТИ БЪЛГАРИ! СИМОНА ОСТАВА НА ЛЕЧЕНИЕ ПРИ НЕМСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ И НЯМА ДА БЪДЕ МЕСТЕНА В БЪЛГАРИЯ ДОКАТО МЕДИЦИНСКИТЕ УСЛОВИЯ ЗА ТОВА НЕ СА НАЙ-БЛАГОПРИЯТНИ.

(Преди около час ми съобщиха, че постъпилите дарения по сметката на клиниката са 16 110 евро - по-късно ще разполагаме и със списък на дарителите и ще го публикуваме тук, както правихме и досега).

...

БЛАГОДАРИМ ВИ, ХОРА!
_______

* виж цялата новина: http://www.save-darina.org

(истински случай)

Действието се развива в град Шарлот, Нова Каролина.

Адвокат си поръчва кутия пури (24 броя). Много рядък вид и много скъпи ($15,000 кутията). След като кутията пристига, адвоката бърза да ги застрахова. Направил застраховка на пурите против кражба, всякакъв вид природни бедствия включително пожар. За около месец време, преди още да е направил и първата вноска към застрахователната полица, адвоката изпушил пурите и завел иск срещу застрахователната компания.

В иска, той обяснил, че пурите били безвъзвратно загубени “в серия от малки пожари” и настоява застрахователната компания да му изплати загубата. Застрахователната компания отказва да плати, основавайки се на очевидните причини, че адвоката е изконсумирал пурите по най-популярния начин – изпушил ги е. Адвоката ги съди ... и спечелва делото!

Произнасяйки се, съдията се съгласява със застрахователната компания, че иска е маловажен и безмислен. Въпреки това, съдията казва, че адвоката държи полица от застрахователната компания, която застрахова пурите против пожар, без да се казва в полицата точно какъв пожар не е приемлив.

Следователно застрахователната компания е длъжна да изплати застраховката.

Вместо да губи време и пари в дълги процедури и апели, застрахователната компания приема решението на съда и изплаща на адвоката $15,000 за да покрие “загубата” на толкова ценните пури в серията от малки “пожари”.

Сега, дръжте се за стола, защото идва най-готината част.

След като адвоката осребрява чека, застрахователната компания пуска оплакване в полицията, искайки ареста на адвоката. Обвиняват го в причиняването на 24 пожара. Арестуват го! В съда, застрахователната компания вади на показ застрахователната полица и адвокатското свидетелство от предишното дело. Адвоката бива обвинен за причиняването на 24 умишлени пожара на застраховано имущество и бива осъден на 24 месеца затвор и $24,000 глоба.

САМО В АМЕРИКА!

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш.

kazanlak.com

относно оголения хълм и липсата на зеленина ще пиша друг път. но вие и сами може да се досетите за причината.